РЕШЕНИЕ
№ 1282
гр. Пловдив, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300501466 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба на П. В. С. с ЕГН ********** против
решение № 1005/24.03.2022 г., постановено по гр.д. № 9986/2021 г. на
Районен съд - Пловдив, ХІV гр. състав, в частта му, с която е осъдена да
заплати на И. Т. Г. с ЕГН ********** сумата от 7 628,62 лв., представляваща
припадаща се част от стойността на подобрения, извършени в съсобствен
имот, представляващ апартамент № 28 с адрес: *** в периода 2016 г. – 2019 г.
Счита се, че в тази част решението е неправилно, като се иска неговата
отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което искът да се
отхвърли изцяло. Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззиваемият И. Т. Г. оспорва жалбата. Не търси разноски.
Пловдивският окръжен съд след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните намира за установено следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е подадена в законния срок,
поради което съдът я приема за процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Ищецът е основал иска си на твърдението, че с ответницата са бивши
съпрузи, като след прекратяването на брака им с решение от 01.12.2020 г. по
бр.д.№ ***/2020 г. на ПРС и прекратяването на семейната им имуществена
1
общност, съсобствен е останал придобитият по време на брака им апартамент
№ 28 с адрес: ***. Твърди се, че апартаментът не бил довършен от
строителната компания, макар че към 2014 – 2015 г. бил получил степен на
завършеност, която му позволявала да заживее в него. Твърди, че към този
момент вече двамата с ответницата били във фактическа раздяла. През
периода от 2016г. до 2021г. ищецът твърди да е извършил множество
довършителни работи и подобрения, като през цялото време само той е живял
в имота.
С отговора на исковата молба ответницата е оспорила иска с
възраженията, че в имота не са извършвани подобрения, още по- малко с
лични средства на ищеца. Прави възражение за изтекла погасителна давност,
което се поддържа и пред тази инстанция.
Между страните не се спори, че са съсобственици в имота при равни
права, тъй като процесният апартамент е бил придобит от тях по време на
брака им в режим на семейна имуществена общност, която е била прекратена
с развод с решение от 01.12.2020 г. по бр.д.№ ***/2020 г. на ПРС.
Ответницата е признала обстоятелството, че в процесния апартамент е живял
само ищецът, но не може да каже от кой момент, тъй като твърди, че
апартаментът не е в завършен вид, а е в степен на завършеност „Образец 15“,
който забранява да се настаняват живущи.
Ищецът твърди, че процесните подобрения са извършени по време на
фактическата раздяла между бившите съпрузи и настоящи съсобственици.
Доколкото твърденията са за това ищецът да е извършил
подобренията в имота без съгласието на другия съсобственик, но при
зачитане на собственическите му права, искът му следва да се квалифицира
по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД. Следователно, той има правото да претендира само
сумата, с която се е обогатила ответницата, а именно – половината от
увеличената стойност на съсобствения имот в резултат от доказаните
подобрения. Това е така, защото другата половина от работата по
подобренията е била предприета в негов личен интерес като съсобственик на
имота, а увеличената стойност на имота, (а не направените разходи ), е
мярката за обогатяването на ответницата към настоящия момент.
За да се уважи тази претенция, е необходимо да се докаже вида на
отделните подобрения, времето на извършването им, увеличената стойност на
съсобствения имот в резултат от тях, както и че същите са извършени с лични
(извънсемейни) средства на претендиращата ги страна.
Пред районния съд като свидетел е разпитана Т.Т.В., която сочи, че
познава ищеца, с когото са съседи в кооперацията на ***. Свидетелката сочи,
че апартаментът на И. бил незавършен, когато го взел, бил в състояние на
груб строеж и имал само дограма. Строителят не могъл да завърши обекта и
кооператорите сами си правели окабеляване, баните, които били на тухли,
терасите, парапетите. Апартамените нямали и врати. Всеки собственик сам си
довършвал апартамента, когато имал възможност. Към 2011 - 2012 г.
2
започнали да се събират, за да решат какво ще правят с общите части, тъй
като и те не били довършени. Оттогава свидетелката познава И.. Ищецът
започнал да си довършва апартамента по-късно, защото бил две години в
Германия. Като начало на периода свидетелката сочии лятото на 2016 г. -
2017 г. Смята, че И. е ремонтирал апартамента 2-3 години, тъй като през 2019
г. изкачвали заедно „Кончето“ и тогава си монтирал климатика. Свидетелката
мислела, че ищецът не е семеен. Никога не е виждала жена му, не знае как
изглежда, а на по-късен етап, когато с ищеца започнали да изкачват
планините, свидетелката разбрала, че той има жена. Свидетелката сочи това
да е било през 2018-2019 г. Свидетелката знае, че И. е довършил апартамента
с негови средства. Споделял и е, че е работил в чужбина. Първо бил за две
години в Германия, после отишъл в Испания, за да си помогне за ремонта на
апартамента.
Въз основа на така установените факти от събраните свидетелски
показания, които не са оборени от ответницата с насрещно доказване, съдът
приема за доказани твърденията на ищеца, че всички извършени в имота
подобрения са били направени от него преди прекратяването на брака му с
ответницата, но по време на фактическата им раздяла.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката,
че макар и след фактическата раздяла между страните, подобренията са
правени по време на брака им с ищеца, поради което бил налице съвместен
принос в създаването им.
Налице е формирана съдебна практика, според която формалното
съществуване на брака между страните през периода на осъществяване на
подобренията не изключва възможността да се претендира, че те са
извършени еднолично от единия от съпрузите с негови лични средства и
усилия. Приема се, че при трайна, продължителна и окончателна фактическа
раздяла се изключва съвместният принос, тъй като Фактическата раздяла е
прекъснала всички духовни, лични и икономически отношения между
страните, тъй като съпрузите не са живеели заедно и в този случай
имуществото не е придобито с общи усилия, за нуждите и благополучието на
семейството. (В този смисъл са Решение № 43 от 5.04.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 802/2012 г., II г. о., ГК, Решение № 80 от 1.06.2017 г. на ВКС по гр. д. №
3812/2016 г., I г. о., ГК).
Ето защо следва да се приеме за доказано по делото, че при
извършването на процесните подобренията не е бил налице съвместния
принос на съпрузите. С оглед обстоятелството, че всички тези подобрения са
осъществени след настъпването на трайна фактическа раздяла между
страните, съдът намира, че същите са били финансирани само от ищеца,
който е държал имота през съответния период.
Установява се от приетото пред ПРС заключение на вещото лице
В.К.Р. по СТЕ, че стойност на подобренията в апартамента към годината на
извършване е 17 813 лв.; в това число труд - 7201 лв.; в това число
3
материали – 10 347 лв. в това число транспортни разходи 264 лв. Стойност на
подобренията към настоящия момент е 17 198 лв. Пазарна оценка на
апартамента е 99 400 лв., а увеличена стойност на имота от подобренията е
17 198 лв. Правилен е изводът на районния съд, че общите стойности на
подобренията, за които отговаря ответницата съгласно заключението по СТЕ
е 7628,62 лв. - 1/2 от общата сума без стойността за доставка и монтаж на
климатик, който е движима вещ, подлежаща на преместване без съществено
увреждане.
Правилен е и изводът на ПРС за неоснователност на възражението
за изтекла давност , предвид приложението на разпоредбата на чл. 115, ал. 1,
б. „в“ ЗЗД, според която давност не тече между съпрузи, а бракът на страните
е прекратен през м.декември 2020 г.
Ето защо съдът приема, че решението на ПРС в обжалваната част, с
която е присъдена посочената сума от 7628,62 лв. е правилно и
законосъобразно. Като такова, същото ще бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1005/24.03.2022 г., постановено по гр.д.
№ 9986/2021 г. на Районен съд - Пловдив, ХІV гр. състав, в частта му, с която
П. В. С. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на И. Т. Г. с ЕГН **********
сумата от 7 628,62 лв., представляваща припадаща се част от стойността на
подобрения, извършени в съсобствен имот, представляващ апартамент № 28 с
адрес: *** в периода 2016 г. – 2019 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4