РЕШЕНИЕ
№ 394
гр. Варна, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20233110200692 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
СДРУЖЕНИЕ „АСОЦИАЦИЯ ХИПОФИЗА“, ЕИК176274186, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул.“Христо Самсаров“ 2а, представлявано от В.Д.Д. против
Наказателно постановление № 03-2201170/14.12.2022 г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, с което на дружеството е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди /
лева, на основание чл.79, ал.4 вр. чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност /ЗТМТМ/ за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност, незаконосъобразност на НП.
Сочи, че то е постановено при неизяснена фактическа обстановка , при непрецизна
проверка и несъответствие между изложената обстоятелствена част в наказателното
постановление с действителната фактическа обстановка , както и несправедливо
наложено наказание. Твърд се, че не става ясно как и по какви критерии е установено ,
че нарушението е извършено на 26.09.2022г. , както и защо не представлява маловажен
случай.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, се представлява от
процесуален представител-адв.В., която поддържа жалбата и моли НП да бъде
отменено на основанията посочени в жалбата. Сочи и други основания за отмяната на
1
НП.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
ю.к.Н., който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През месец ноември 2022г. служители на Д“ИТ“ – Варна, сред които св. М. М.-
Ж., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на
въззивното дружество СДРУЖЕНИЕ „АСОЦИАЦИЯ ХИПОФИЗА“ ЕИК176274186.
Поводът за проверката бил подаден сигнал от Агенцията за заетостта, че от въззивното
дружество не постъпва информация за наети по трудово правоотношение чужденци.
По време на документалната проверка, служителите на Д „ИТ“-Варна установили, че
във въззивното дружество, по трудов договор №44/16.09.2022г. с последното , в
качеството му на работодател, работела И.К. с ЛНЧ ***, гражданин на Украйна,
ползваща се от временна закрила за срок от 02.04.2022 г. до 23.02.2023 г., постъпила на
работа на 16.09.2022 г., изпълняваща трудови функции на „здравен медиатор“ с място
на работа ПВЦ Железничар, общ. Варна. Било установено още, че дружеството не е
уведомило териториалното поделение на ИА „Главна инспекция по труда“ в
законоустановения 7-дневен срок от действителното започване на работа на лицето,
което било чужденец, гражданин на трета държава.
На 29.11.2022 г. св. М.-Ж. съставила срещу дружеството акт за установяване на
административно нарушение, в който посочила, че дружеството като работодател е
нарушило разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. За дата на извършване на
нарушението била посочена 26.09.2022г., до който момент според актосъставителя
дружеството следвало да подаде уведомление за започване на работа на чужденец
гражданин на трета държава. Според актосъставителят, това е първият работен ден
след изтичане на срока за уведомяването.
Актът за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и
връчен на представляващия дружеството, който го подписал без възражения.
На 14.12.2022г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с
което възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил
административно наказание от вида имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол за
извършена проверка, трудов договор; отчетна форма, регистрационна карта на
чужденец, уведомление по чл.10, ал.1 от ЗТМНТ и др.които съдът кредитира изцяло
като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни, логични и добросъвестни, съдът кредитира
изцяло показанията на депозирани в с.з. от актосъставителя св.М.-Ж..
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП, не оспорени
от страните и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
2
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на 67, ал.2 , чл.79, ал.1 и ал.4 от ЗТМТМ и чл.416, ал.1 и 2
от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни
органи.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на
съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
Разпоредбата на чл. 10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност /в редакция, действала към момента на извършване на нарушението/
задължава работодателя в 7-дневен срок от датата на действителното започване на
работа на гражданина на трета държава да уведоми за това Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда". С изменение, публикувано в ДВ № 24/2018 г. нормата е
допълнена, като е уточнено, че уведомяването следва да бъде писмено. Като гражданин
на Украйна, нает по трудов договор И.К. се явява гражданин на трета държава по
смисъла на §1, т.4 от ДР към ЗТМТМ, според който това качество притежава лице,
което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на
Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. По делото няма спор,
че въззивното дружество е работодател на И.К.. При това положение по отношение нея
е била приложима нормата на чл. 10, ал.1 от посочения закон, като за работодателя е
3
възникнало задължението да уведоми за това Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда", в седемдневен срок от датата на действителното започване на
работа- в случая в 7-дневен срок считано от 16.09.2022г. От показанията на
свидетелката и от останалите доказателства по делото се установява, че това
задължение не е било изпълнено, което в принципен план не се оспорва от въззивното
дружество, тъй като едва в хода на проверката е било подадено необходимото
уведомление. При това положение съдът намира, че санкционираното дружество
действително е осъществило неизпълнение на административно задължение,
установено с чл. 10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
АНО правилно е определил и санкционната норма, тъй като именно в чл.78, ал.1 от
ЗТМТМ е предвидено наказание имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.
за виновните лица, в случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено
друго наказание. Съдът намира, че АНО не е изложил мотиви защо следва да наложи
наказание над предвидения минимум в посочената по-горе разпоредба при липса на
данни за други санкционирани нарушения на трудовото законодателство, поради което
и наложеното наказание се явява завишено.
Фактът, дали въззивното дружество е обжалвало или не дадените предписания от
проверяващите органи е ирелевнтно за административнонаказателната отговорност на
дружеството за конкретното нарушение.
Макар и правилно да е констатирано наличието на неизпълнение на
административно задължение, съдът намира, че НП е незаконосъобразно, тъй като в
него неправилно е определена датата на извършеното нарушение.
От съдържанието на НП е видно, че въззивникът е санкциониран за нарушение на
чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, извършено на 26.09.2022г. Цитираната разпоредба задължава
работодателя в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на
гражданина на трета държава да уведоми за това Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда". Съгласно чл.183, ал.2 от НПК, приложим в настоящия казус по
силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, срокът, който се изчислява в дни,
започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден, а ал.4 на същия
член гласи, че когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия
следващ присъствен ден.
В конкретния случай, видно от доказателствата по делото /трудов договор/, лицето-
гражданин на трета страна действително е постъпило на работа на 16.09.2022г. На
основание цитираната ал.2 от чл.183 от НПК последният ден от срока за уведомление е
23.09.2022г.-петък –присъствен ден. Следователно за дружеството последният ден от
срокът за уведомление е изтекъл на 23.09.2022г.Поради това и дружеството е било в
нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ на 24.09.2022г., а не на
26.09.2022г., тъй като на 23.09.22г. е бил последният ден от срока, в който то е могло
4
да изпълни своето административно задължение. В тази връзка неправилно в НП е
посочено, че нарушението е извършено на 26.09.2022г. Поради това и издаденото НП
се явява незаконосъобразно, доколкото на посочената в него дата въззивникът вече е
бил в нарушение на нормативното правило. Ето защо издаденото наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено
поради неправилно приложение на материалния закон.
С оглед изложеното до тук, съдът не намира за нужно да излага аргументи за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разноски се претендират единствено от процесуалния представител на наказващия
орган, като искането е направено своевременно.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител, който своевременно е поискал и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания
за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на
5
противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от
съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2201170/14.12.2022 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, с което на СДРУЖЕНИЕ
„АСОЦИАЦИЯ ХИПОФИЗА“, ЕИК176274186, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул.“Христо Самсаров“ 2а, представлявано от В.Д.Д. е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди /
лева, на основание чл.79, ал.4 вр. чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност за нарушение на чл.10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6