Р Е
Ш Е Н
И Е
№
ІІІ-171 18.12.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
окръжен съд трети
въззивен граждански състав
на трети
декември две
хиляди и деветнадесета година
в открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Мл.с.КРАСЕН ВЪЛЕВ
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 404 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба подадена от С.Г., гражданин на Р. П., роден на ***
год. с лична карта № *** ******, издадена на 06.10.2015г. от ПА П., с адрес: Р.
П., с.Д. №**, п.к. **-***, Г. окръг, чрез процесуален представител адв. Лъчезар
Ковачев, с адрес за съобщения и призовки: гр. Царево, ул. „Иван Асен II"
№6, тел.: 0888 565 112, срещу решение № 2586/13.12.2018 год. по гр.д.№ 307/2018
год. по описа на Бургаския районен съд, в
частта, с която са отхвърлени
исковете предявени от С.Г., гражданин на Р. П., роден на *** год. с лична
карта № *** ******, издадена на 06.10.2015г. от ПА П., с адрес: Р. П., с.Д. №**,
п.к. **-***, Г. окръг, срещу „СИЧЕС И ЕНД СИ С.А.- ШВЕЙЦАРИЯ“ с БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление : гр.Бургас, Индустриална зона, „Лукойл
Нефтохим Бургас“ и адрес за кореспонденция: гр.София, ж.к.“Стрелбище“,
ул.“България“, №45А, за заплащане на главница от общо 13 149,84 лв. , от
която : 6132,63 лева - представляваща възнаграждение за извънреден труд след
работно време в периода 31.10.2014 г. – 31.03.2015 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба на 09.01.2018 г. до
окончателното и изплащане,5628,81 лева - представляваща възнаграждение за
извънреден труд през почивни дни за периода 31.10.2014 г. – 31.03.2015 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
на 09.01.2018 г. до окончателното и изплащане, 1388,40 лева – представляваща
възнаграждение за извънреден труд през официални празници за периода 31.10.2014
г. – 31.03.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба на 09.01.2018 г. до окончателното и изплащане, и
сумата от 3567,45 лева представляваща мораторна лихва върху общата главница от
претендираните възнаграждения за извънреден труд в размер на 13 149,84 лв.,
считано от 10.05.2015 година до 08.01.2018 година.
В жалбата са изложени подробни
съображения във връзка с оплакванията на жалбоподателя, че делото е останало
неизяснено от фактическа страна поради недопускане от страна на районния съд на
поисканите от ищеца доказателства. Оплакванията в жалбата сочат твърдение за
допуснати от районния съд процесуални нарушения, както във връзка със
събирането на доказателства, така и относно неприлагането на чл.161 от ГПК.
Изложени са твърдения, че поисканите и недопуснати от районния съд свидетели и
писмени доказателства са допустими и са от съществено значение за изясняване на
делото. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за
решаване на спора по същество с уважаване на заявените претенции и присъждане
на направените разноски за двете съдебни инстанции.
Направени са следните
доказателствени искания:
Да се допуснат до разпит на
основание чл. 614 ГПК, във връзка с Регламент (ЕО) №1206/2001 на Съвета и във
връзка с чл. 163, ал. 1 ГПК в качеството на свидетели лицата Б. М. Н., гражданин на Р. П., роден на ***
с лична карта № *** ******, издадена на 25.10.2007г. от ПА П., с адрес: Р. П.,
З. ***, п.к. **-***, (B. N., Z. ***, **-*** Z., R. P.). Показанията си той
следва да даде в Районен Съд гр. Горлице, п.к. 38-300, Република Полша, на ул.
„Биецка" №5 (S^d Rejonowy w Gorlicach, ul. Biecka №5, Gorlice 38-300,
Rzeczpospolita Polska) и Е. Р., п.
гражданин, с адрес: гр. Я., ул. Н. №***, п.к. **-***, Я. окръг, Р. П. (E. R., P.
№**, N.+o. ***, **-*** J., R. P.). Показанията си той следва да даде в Районен
Съд гр. Ясло, п.к. 38-200, Република Полша, на ул. „Армии Крайовей" №3
(Sqd Rejonowy w Jasle, ul. Armii Krajowej №3, Jaslo 38-200, Rzeczpospolita
Polska).
На основание чл. 190, ал. 1 ГПК
във връзка с чл. 128а, ал.1 КТ да бъде задължено дружеството СИЧЕС И ЕНД СИ
С.А. - ШВЕЙЦАРИЯ, БУЛСТАТ: *********, да представи:
- намиращите се у него документи
във връзка с трудовото правоотношение с г-н Г.,
- книга/и за ежедневен инструктаж
съгласно приложение №1 от Наредба №РД-07-2 от 1б.12.2009г. за условията и реда
за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд (Наредбата), в която да фигурират подписите, положени от работника под
ежедневния инструктаж в книгата за всички работни дни, в които е работил, също
и извънредните такива - в почивни дни и официални празници.
- периодичните доклади на
ръководителите на групи в строителството (формани) до ръководството на
дружеството, в които фигурират реално изработените часове от работниците на
дружеството за целия процесен период.
- заверена справка за С.Г. от
карта за достъп на системата за контрол и управление на достъпа до работното му
място. От тази справка следва да бъдат видни пълните данни за достъп на
работника за целия процесен период, включително данни за влизане и излизане от
територията на Лукойл Нефтохим Бургас АД по дни и часове.
В дадения срок не е постъпил
отговор на въззивната жалба от насрещната страна СИЧЕС И ЕНД СИ С.А. -
ШВЕЙЦАРИЯ, БУЛСТАТ: *********.
Въззивният съд на осн. чл.267 от ГПК извърши проверка за допустимост на подадената въззивна жалба и констатира,
че жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице –
надлежен процесуален представител, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно
обжалване, поради което Е ДОПУСТИМА.
С решението в обжалваната част
Бургаският районен съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правни
основания чл.150 от КТ, вр. чл.262 , ал.1 т.1 от КТ , чл.262 , ал.1 ,т.2 от КТ
, чл.262 , ал.1 ,т.3 от КТ , вр. чл.264
от КТ и чл.86 , ал.1 от ЗЗД.
С мотивирано определение № III-569/26.03.2019 год. въззивният съд се е произнесъл по
доказателствените искания, като е допуснал събиране на поисканите от въззивника
доказателства.
До разпит по реда на Регламент
(ЕО) №1206/2001г. на Съвета, по въпросите поставени от ищеца, са допуснати
свидетелите Б. М. Н., гражданин на Р. П., роден на *** и Е. Р., п. гражданин, с
адрес: гр. Я., ул. Н. №***, п.к. **-***, Я.окръг, Р. П.. По искане на ищеца е
отменено определението на съда за допускане до разпит на втория свидетел. Първият
свидетел Б. М. Н. е
дал свидетелски показания, обективирани в съдебен протокол, който в оригинал и
в превод на български е приложен по делото.
Определението на въззивния съд за
представяне на писмени доказателства намиращи се в ответника, не е изпълнено.
Ответникът-работодател не е бил намерен на регистрираните от него в Република
България адреси в регистър БУЛСТАТ, не е ангажирал доказателства и не е взел
участие в производството.
Въззивникът поддържа въззивната
жалба, прави искане за уважаването и.
Решението в обжалваната част е
постановено по исковете предявени от С.Г., гражданин на Р. П., роден на ***
год. с лична карта № *** ******, издадена на 06.10.2015г. от ПА П., с адрес: Р.
П., с.Д. №**, п.к. **-***, Г. окръг, чрез процесуален представител адв. Л.Ковачев,
с адрес за съобщения и призовки: гр. Царево, ул. „Иван Асен II" №6, тел.:
0888 565 112 , срещу „СИЧЕС И ЕНД СИ С.А.- ШВЕЙЦАРИЯ“ с БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на
управление : гр.Бургас, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ и адрес за
кореспонденция: гр.София, ж.к.“Стрелбище“, ул.“България“, №45А за заплащане на
следните суми: сумата от общо 13 149,84 лвева - възнаграждение
за извънреден труд за периода 31.10.2014 г. – 31.03.2015 г., от която сума: 6132,63
лева - представляваща възнаграждение за извънреден труд след работно време
в периода 31.10.2014 г. – 31.03.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба на 09.01.2018 г. до окончателното и
изплащане, 5628,81 лева - представляваща възнаграждение за извънреден труд през
почивни дни за периода 31.10.2014 г. – 31.03.2015 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба на 09.01.2018 г. до
окончателното и изплащане и 1388,40 лева – представляваща възнаграждение за
извънреден труд през официални празници за периода 31.10.2014 г. –
31.03.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба на 09.01.2018 г. до окончателното и изплащане, и сумата от общо 3567,45 лева
представляваща мораторна лихва върху общата главница от претендираните
възнаграждения за извънреден труд в размер на 13 149,84 лв., за периода от
10.05.2015 година до 08.01.2018 година.
Ищецът твърди, че за периода от
31.10.2014 год. до 31.03.2015 год. е бил на работа по трудово правоотношение
при ответника на длъжност „монтьор, тръби за продуктопроводи” с договорено месечно
възнаграждение от 1647,18 евро, при осемчасов работен ден – от 8 до 17 часа. Ищецът
твърди, че за процесния период е полагал извънреден труд всеки работен ден – от
един до три часа извън работното време, през почивните съботни дни - между шест
и десет часа, както и през дните обявени за официални празници за България,
което според него за процесния период включва 02.01.2015 год., 02.03.2015 год.
и 03.03.2015 год. – съответно осем часа за първия ден и по 11 часа за другите
два. Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил положения от него извънреден
труд, моли за уважаване на исковете, ангажира доказателства, моли за присъждане
на направените по делото разноски .
Ответникът не е взел становище по
предявените искове, не е ангажирал доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
От представения трудов договор
сключен на 31.10.2014 год. в гр.София, при условията на българското
законодателство е видно, че считано от 01.11.2014 год. /началният момент на
трудовото правоотношение е посочен в т.4 от договора/ страните са били в трудово правоотношение. Ищецът
е изпълнявал длъжността „монтьор, тръби за продуктопроводи” с място на работа
на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“АД - Бургас, с договорено по т.5.3 месечно
възнаграждение от 1 647,18 евро /в левова равностойност/, при осемчасов
работен ден, с работно време от 8 до 17 часа, с прекъсване на обяд - един час
почивка.
Не се оспорва, че трудовото
правоотношение е било прекратено считано от 01.04.2015 год.
Не се установи по делото за
процесния период работодателят да е отразил в книга за отчитане на извънреден
труд полагане на извънреден труд от ищеца. Не са представени заповеди от
работодателя за полагане на извънреден труд от ищеца за процесния период.
От свидетелските показания на
разпитания по делегация свидетел Б. Н. - колега на ищеца, който е работил през
процесния период с него на обекта на ответното дружество в гр.Бургас на
длъжност „м. с. к.“ се установяват твърденията на ищеца за полаган извънреден
труд. Свидетелят е работил на обекта в България за периода 06.08.2013 год. до
19.06.2015 год. Свидетелят сочи, че за целия период на действие на трудовия
договор на ищеца са работили извънредно. В работните дни работили по 9,10,12
часа – било различно. В събота също работили – по 6,9,10 часа. По време на
официалните празници на България били на работа като в нормалните работни дни,
но Коледа и Великден се спазвали. Всеки си водел собствени бележки относно
полагания извънреден труд. Свидетелят сочи, че е имал наблюдение върху работата
на ищеца и знае, че за периода през който ищецът е бил на работа от м.11.2014
год. до м.03.2015 год. той си е
отбелязвал в календарче отработените часове. За работата в събота свидетел
сочи, че първо се е работело по 6 часа, след това по 9 часа, а после и по 10 часа.
Някои от бригадите са работили само по 6 часа в събота, но бригадата на
свидетеля работела повече часове.
Вещото лице Джалева по приетата
от районния съд съдебно-икономическа експертиза е дало заключение за
остойностяване на положен извънреден труд по заявените претенции и твърденията на ищеца
за положен извънреден труд, въз основа на документите приложени по делото.
Работодателят не е ангажирал
доказателства по делото, че за времето на действие на трудовото правоотношение
е заплатил възнаграждение на ищеца за извънреден труд.
Съгласно разпоредбата на чл.143
от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и
без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време .
В случая трудовият договор
сключен между страните е предвиждал нормална продължителност на работното време
по смисъла на чл.136 от КТ от осем часа на ден, пет дни в седмицата, като
събота и неделя са почивни дни. Съгласно възприетото с Решение №
14/27.03.2012 г. по гр.дело
№ 405/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о. при подневното
отчитане на работното време, когато работник или служител отработи в повече от
законоустановеното работно време за длъжността, то се отчита като извънреден
труд във всеки отделен месец. При сумираното изчисляване, установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай
продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава
нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на
отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се
запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на отчитане, нормата
работно време е превишена, ще е налице извънреден труд. Положеният труд в
събота и неделя не се явява извънреден, ако по график се пада на дадения
работник или служител да бъде на работа през тези дни. Във всички случаи на работа -
и при нормиран и при ненормиран работен ден, през официалните празници
положеният труд се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения
размер на трудовото възнаграждение, определено по трудовия договор. Така че
няма значение дали се касае за извънреден труд или не.За времето, през което се
полага извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение според времетраенето
или според изработеното. Това зависи от прилаганата, според сключения трудов
договор система на заплащане на труда.В тежест на работника е да установи
завишаването на месечната продължителност на работното време, за което са
допустими всички доказателствени средства, в това число и свидетелски.
Неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не
прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност
сама по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя хипотезите на чл.
143, ал. 1 КТ. Въпрос на конкретна преценка, с оглед становищата на страните,
доводите им и събраните по делото доказателства е установяването или не на
положен извънреден труд. В тежест на работодателя е да докаже заплащането на извънредния
труд, ако такъв в действителност е положен, като са допустими писмените
доказателства и съдебните експертизи.
Предвид горното съдът приема, че въпреки
липсата на надлежно водена документация от работодателя, полагането на извънреден
труд може да бъде установено със свидетелски показания. В случая свидетелските
показания на разпитания по делото колега на ищеца - свидетелят Н. е годно доказателство, което дава отговор на въпроса,
поставен за разглеждане и пред въззивния съд – Положил ли е ищецът извънреден
труд за процесния период и в какъв обем ?
Съдът зачита показанията на
свидетеля Н. като достоверни, тъй като се отнасят до лични възприятия и
преживявания на свидетеля и за пряко възприети от него факти и обстоятелства
относно релевантните въпроси по делото, а също – тъй като по делото не са
ангажирани опровергаващи свидетелските показания доказателства.
От свидетелските показания се установява
твърдението на ищеца, че от 01.11.2014 год. до момента на прекратяване на трудовото
правоотношение – 31.03.2015 год., през работните дни, в които ищецът е бил на
работа, той, както и свидетелят са полагали извънреден труд – извън осемте часа
дневен труд, след приключване на работното време, наетите работници са работили
допълнително поне 1 час дневно. От показанията на свидетеля, че понякога са
работили над този един час – не може да се установи точно кога и точно колко над
този един час е работил ищеца, поради което съдът приема за установена работа
над осем часа дневно, от по един час дневно, за отработените работни дни от
ищеца през целия процесен период.
Свидетелят сочи, че както той,
така и ищецът са работили в събота. Установи се от свидетелските показания, че
в събота ищецът е полагал труд от 6 часа, а понякога и повече. Тъй като свидетелят
не сочи точно през кои дни ищецът е работил повече от 6 часа в събота, въз
основа на неговите показания може да се приеме за установено, че всяка събота,
през седмиците, през които е бил на работа за процесния период, ищецът е
полагал извънреден труд в почивните съботни дни по 6 часа.
Твърдението на свидетеля е, че за
празничните дни е полаган труд като през останалите работни дни. За процесния
период празничен ден е само 03.03.2015 год. поради което за единия празничен
ден през процесния период - 03.03.2015 год. следва да се приеме, че ищецът е работил 9
часа.
За 02.01.2015 год. и 02.03.2015
год. също следва да се приеме, че ищецът е работил извънредно, но те не са
празнични, а почивни дни, поради което следва да бъдат взети предвид от съда
като такива при извършване на изчисляването на извънредния труд.
От изложеното по-горе става ясно,
че претенцията на ищеца следва да бъде приета за доказана за положен извънреден труд за часове,
както следва :
За м.11.2014 год. : за 20 часа извънреден труд в работни
дни и за 30 часа извънреден труд през почивни дни - петте съботи.
За м.12.2014 год. : за 19 часа извънреден труд в 19-те
посочени от ищеца работни дни и за 12 часа извънреден труд през почивни
дни - за двете съботи посочени от ищеца.
За м.01.2015 год. : за 21 часа извънреден труд в работни дни,
за 24 часа извънреден труд през почивни дни
- за четирите съботи посочени от ищеца и 8 часа извънреден труд /колкото
е посочено в исковата молба/ за 02.01.2015 год.- обявен за почивен, но не и
празничен ден – т.е. общо 32 часа
извънреден труд през празничните дни.
За м.02.2015 год. : за 20 часа извънреден труд в работни дни,
за 24 часа извънреден труд през
почивни дни - за четирите съботи
посочени от ищеца.
За м.03.2015 год. : за 21 часа извънреден труд в работни дни,
за 18 часа извънреден труд за трите съботи посочени от ищеца плюс 9 часа за
02.03.2019 год. – т.е. общо 27 часа
извънреден труд през почивните дни и 9 часа
извънреден труд през празничния ден 03.03.2019 год. .
Съгласно чл.262, ал.1 от КТ
положеният извънреден труд се заплаща с увеличение не по-малко от : 50 % за
работа през работните дни , 75% за работа през почивните дни.
След преизчисляване извършено от
настоящия съд съгласно приетите за доказани положени часове извънреден труд, на
базата на заключението на вещото лице Джалева става ясно, че стойностите на положения от ищеца извънреден труд са както
следва :
За м.11.2014 год. : за 20 часа
извънреден труд в работни дни и за 30
часа извънреден труд през почивни дни -
петте съботи, съответно
: 604 лв. плюс 1056,9 лв. равно на 1660,9
лв.
За м.12.2014 год. : за 19 часа
извънреден труд в 19-те посочени от ищеца
работни дни и за 12 часа извънреден труд през почивни дни - за двете съботи посочени от ищеца, съответно : 573,8 лв. плюс 422,76
лв. равно на 996,56 лв.
За м.01.2015 год. : за 21 часа
извънреден труд в работни дни, за 24 часа извънреден труд през почивни дни - за четирите съботи посочени от ищеца и 8
часа извънреден труд /колкото е посочено в исковата молба/ за 02.01.2015 год.-
обявен за почивен, но не и празничен ден – т.е. общо 32 часа извънреден труд
през празничните дни, съответно : 603,96 лв. плюс 1073,6 лв. равно на 1677,56 лв.
За м.02.2015 год. : за 20 часа
извънреден труд в работни дни, за 24 часа извънреден труд през почивни дни - за четирите съботи посочени от ищеца,
съответно : 604 лв. плюс
845,52 лв. равно на 1449,52 лв.
За м.03.2015 год. : за 21 часа
извънреден труд в работни дни, за 18 часа извънреден труд за трите съботи
посочени от ищеца плюс 9 часа за 02.03.2019 год. – т.е. общо 27 часа извънреден
труд през почивните дни и 9 часа извънреден труд през празничния ден 03.03.2019
год., съответно :
603,96 лв. плюс 905,85 лв. плюс 346,68
лв. равно на 1856,49 лв.
Ето защо съдът намира за доказано
по делото, че работодателят е следвало да заплати на ищеца сумата от общо 7641,03 лв. за положен извънреден труд
за процесния период от 31.10.2014 год. до 31.03.2015 год., поради което,
претенцията за главница за извънреден труд е основателна до горепосочения общ
размер. За размера над общо 7641,03 лв.
до претендирания размер от общо 13 149,84
лв., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от предявяването на иска –
09.01.2018 год. до окончателното и
изплащане, претенцията е неоснователна като недоказана, поради което в тази
част следва да бъде отхвърлена.
Предвид частичната основателност
на претенцията за главница за извънреден труд, частично основателна се явява и
акцесорната претенция за мораторна лихва, която се претендира върху тази
главницата. Дължимата мораторна лихва върху вземанията за извънреден труд за
процесните месеци, за периода от 10.05.2015 год. до 08.01.2018 е общо 2070,84 лв., до който размер
претенцията е основателна и следва да бъде уважена, а над този размер, до претендирания
размер от общо 3567,45 лв., като неоснователна, претенцията следва да бъде
отхвърлена.
Горното сочи, че претенциите на
ищеца са частично основателни и следва да бъдат уважени частично до
горепосочените размери, в която част първоинстанционното решение се явява
неправилно като необосновано и следва да бъде отменено, а спорът следва да бъде
решен по същество от настоящия съд с присъждане на дължимите суми. В останалата
отхвърлителна част, над дължимите суми до претендираните размери, обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно представения списък и
приложените доказателства ищецът е направил разноски по делото в размер на общо
2267,83 лв. Съответно на уважената част от исковете в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски от 1317 лв.,
които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Върху уважените размери от
исковите претенции работодателят дължи държавна такса за двете съдебни
инстанции от общо 582,75 лв., които
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд ,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№ 2586/13.12.2018 год. по гр.д.№ 307/2018 год. по описа на Бургаския районен
съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени
исковете предявени от С.Г., гражданин на Р. П., роден на *** год. с лична карта
№ *** ******, издадена на 06.10.2015г. от ПА П., с адрес: Р. П., с.Д. №**, п.к.
**-***, Г. окръг, срещу „СИЧЕС И ЕНД СИ С.А.- ШВЕЙЦАРИЯ“ с БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на
управление : гр.Бургас, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ и адрес за
кореспонденция: гр.София, ж.к.“Стрелбище“, ул.“България“, №45А, за заплащане на
сумата от общо 9711,87 лв. /от общо
претендирана сума от 16 717,29 лв./,
от която главница от общо 7641,03 лв. / от
общо претендирана главница от 13149,84 лв./
представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода 31.10.2014 г. –
31.03.2015 г., включваща възнаграждение за извънреден труд след работно
време в периода 31.10.2014 г. – 31.03.2015 г., възнаграждение за извънреден
труд през почивни дни за периода 31.10.2014 г. – 31.03.2015 г. и възнаграждение
за извънреден труд през официални празници за периода 31.10.2014 г. –
31.03.2015 г., и сумата от общо 2070,84
лева /от общо претендирана мораторна лихва от 3567,45 лв./, представляваща мораторна
лихва върху общо дължимата главница от 7641,03 лв. за периода от 10.05.2015 година до
08.01.2018 година, ведно със законната лихва върху
главницата от общо 7641,03 лв. от датата на подаване на исковата молба на
09.01.2018 г. до окончателното и изплащане,
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „СИЧЕС И ЕНД СИ С.А.- ШВЕЙЦАРИЯ“ с БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на
управление : гр.Бургас, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ и адрес за
кореспонденция: гр.София, ж.к.“Стрелбище“, ул.“България“, №45А да заплати на С.Г., гражданин на Р. П., роден на *** год. с лична карта № *** ******,
издадена на 06.10.2015г. от ПА П., с адрес: Р. П., с.Д. №**, п.к. **-***, Г.
окръг, сумата от общо 9711,87 лв. /девет
хиляди седемстотин и единадесет лева и осемдесет и седем стотинки/, от която
главница от общо 7641,03 лв./ седем
хиляди шестстотин четиридесет и един лева и три стотинки/ представляваща
възнаграждение за извънреден труд за периода 31.10.2014 г. – 31.03.2015 г.,
включваща възнаграждение за извънреден труд след работно време в периода
31.10.2014 г. – 31.03.2015 г., възнаграждение за извънреден труд през
почивни дни за периода 31.10.2014 г. – 31.03.2015 г. и възнаграждение за
извънреден труд през официални празници за периода 31.10.2014 г. –
31.03.2015 г., и сумата от общо 2070,84
лв./ две хиляди и седемдесет лева и осемдесет и четири стотинки/ представляваща
мораторна лихва върху общо дължимата главница от 7641,03 лв., за периода от
10.05.2015 година до 08.01.2018 година, ведно
със законната лихва върху главницата от общо 7641,03 лв. от датата на
подаване на исковата молба на 09.01.2018 г. до окончателното и изплащане, както и направени по делото разноски
съобразно уважената част от исковете в общ размер от 1317 лв. / хиляда триста и седемнадесет лева/.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2586/13.12.2018 год. по гр.д.№ 307/2018 год. по
описа на Бургаския районен съд, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „СИЧЕС И ЕНД СИ С.А.- ШВЕЙЦАРИЯ“ с БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на
управление : гр.Бургас, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ и адрес за
кореспонденция: гр.София, ж.к.“Стрелбище“, ул.“България“, №45А да заплати по сметка на Бургаския
окръжен съд държавна такса съобразно уважената част от исковете за двете
инстанции в размер на общо 582,75 лв. /петстотин
осемдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба в едномесечен
срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
:1. 2.