Решение по дело №1539/2017 на Софийски градски съд

          По смисъла на Закона за водите /чл.93 – 102е в редакцията, която е в сила   към датата на наводнението/ ползвател е не физическото или юридическо лице, което фактически ползва един воден обект, а това, на което е издадено разрешително за водовземане и за ползване или има сключен с държавата договор за концесия.                                        Съгласно чл.139б от Закона за водите в редакцията, която е в сила към датата на наводнението, при спор за собственост на язовир, областният управител осъществява организацията и техническата експлоатация до влизане в сила на съдебното решение. Разпоредбата цели осигуряване защита на населението именно в хипотези като процесната, за да се предотврати настъпване на бедствия и аварии до установяването на действителния собственик на язовира. Независимо, че в процесния случай отговорност носи и областният управител, това обстоятелство не изключва отговорността на действителния собственик или ползвател. Отговорността на двамата спрямо пострадалите по аргумент от чл. 53 ЗЗД е солидарна.                                                                                  Легална дефиниция на понятието "язовир" е дадена в § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на Закона за водите - "водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени". От съдържанието на цитираната разпоредба се установява, че язовирът е самостоятелен обект на правото на собственост, който освен водния обект, стената и съоръженията, включва и частта от земята, върху която е построен.                                                                   По делото е представен АДС № 250/28.03.2000 г., с който О.Х.е актувала като публична общинска собственост следния недвижим имот: язовир "Ешмеджика" с площ от 28.621 дка, представляващ имот № 000527, в землището на  с.Иваново, Област Хасковска./л.26/. Правното основание за актуване на имота е  § 7, т. 2 от ПЗР на ЗМСМА, който предвижда, че с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: "язовири, езера и принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно значение".                                                                                                                                                                      Актовете за държавна и общинска собственост се ползват с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в тях факти. Същите имат легитимиращо действие за собствеността на държавата/общината/, с оглед на което до доказване на противното актуваният имот се счита за държавна или общинска собственост, като държавата или общината не носят тежестта да доказват основанието, на което са съставени актовете. Доказването на противното, т.е. че държавата или общината не са собственици на имота, следва да се осъществи от трети лица, които претендират вещни права върху актувания имот, в рамките на висящо исково производство.                                                                                                                                                           В процесния случай О.Х.се легитимира като собственик на процесния язовир по силата на закона, въз основа на акт за общинска собственост, но от процесуалното й поведение следва, че се опитва да проведе своеобразно обратно доказване и оспорва собственото си право на собственост. Това действие е лишено от правен интерес и се предприема, за да се отхвърли предявения срещу общината иск на формално основание. В случай, че имотът неправилно е актуван като общински, общината би могла да го отпише от актовите книги със заповед на Кмета/чл.64 от ЗОС/, но по делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства  язовирът да е отписан от актовите книги като неправилно актуван, а и както бе посочено, язовирът е собственост на О.Х.по силата на закона - § 7, т. 2 от ПЗР на ЗМСМА.                                                          От заключението по допуснатата по делото техническа експертиза, изготвена от вещо лице - геодезист, което съдът приема, се установява, че водната част на язовира попада  в следните поземлени имоти в землището на с.Иваново, общ Харманли: поземлен имот 32100.0.2, поземлен имот 27200.0.3, поземлен имот 32100.0.526, поземлен имот 32100.0.527, поземлен имот 27200.0.38, поземлен имот 27200.0.36, поземлен имот 32100.0.7, поземлен имот 27200.0.35, поземлен имот 27200.0.37, поземлен имот 27200.11.1./констативна част на заключението/. Преливникът на язовира и язовирната стена попадат изцяло в поземлен имот 32100.0000.002, а помпената станция и съоръженията към нея попадат в поземлен имот № 32100.0000.021.                               Видно от АДС № 567/23.04.2003г. и скица № Ф00110/17.04.2003г. на Общинска служба по Земеделие и гори – Харманли/л.104 и 105/  незастроен поземлен имот № 0000002 по скица № Ф00110/17.04.2003г. на ОСЗГ - Харманли е бил актуван като публична държавна собственост и е бил предоставен за управление на М.НА О.. Имотът е актуван като незастроен, поради което следва да се приеме, че Актът за държавна собственост няма легитимиращ ефект по отношение на язовир "Иваново". Последният е самостоятелна вещ и това, че попада фактически в имот, който е собственост на държавата, не означава, че тя е собственик на идеална част по силата на приращението. Принципът на приращението е приложим към момента на възникване на новия обект, а собствеността върху водните обекти и водностопанските системи се определя от вида на вещта и предназначението й, не от правата върху земята, на която се намират, освен по изключение /напр. чл. 27 ЗВ/.                                                                    По делото няма данни за сключен договор за концесия по отношение на язовир "Иваново", за да се изключи или ограничи отговорността на собственика, с оглед нормата на чл. 139, ал. 1 ЗВ в редакцията, която е в сила към датата на наводнението.                                     От изложеното по-горе следва, че надлежен ответник по заявената претенция е О.Х., която се легитимира като собственик на язовир "Иваново". Министерството на отбраната не е пасивно материалноправно легитимирано, поради което искът срещу него следва да се отхвърли.                                                                                                 По твърдението на ищцата, че язовирната стена се е срутила, поради неспазване на техническите изисквания за нейната поддръжка:

          От приетото по делото заключение на техничеката експертиза, изготвена от вещо лице – хидроинженер, което съдът кредитира, се установява, че са допуснати нарушения при поддръжката и експлотацията на язовир “Иваново“. Скъсването на язовирната стена на 06.02.2012 г. е предизвикано от покачването на водното ниво над проектните стойности и преливане през короната, като покачването на водното ниво е следствие от цялостно запушване на преливника от натрупани ледени блокове пред и върху него. Роля в запушването има и фактическото състояние на преливника - наличие на изградени допълнителни бетонови устои и наличието на паднали скални блокове, които допълнително са влошили пропускателната способност на съоръжението. Към датата на процесното събитие язовирната стена е била с повреди - силен теч при основния изпускател, неработещ спирателен кран на основния изпускател, понижение в средната част на короната в надлъжна посока, деформация на короната на стената – слягане на ръба откъм сухия откос, рязко пропадане на каменния насип във вид на яма с ширина 2 м. и дълбочина 1 м. на височина 5 м. от короната на стената по сухия откос. Тези деформации/пропадания и слягания/ свидетелстват за изнасяне на материал от тялото на стената и  намаляване на плътността в определени зони. Съгласно чл.46, т.4 от Наредба № 13/29.01.2004г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, която е била в сила към датата на аварията, техническото състояние на язовира е било „предаварийно“. Това е състояние, при което по-нататъшната експлоатация на язовирната стена е недопустимо, поради неприемлив риск за хора, материални ценности и околната среда и е следвало язовир „Иваново„ да се изведе от експлоатация до привеждането му в изправно експлоатационно състояние.  От заключението се установява, че липсват документи за извършена техническа поддръжка  на съоръжението по изискванията на Закона за водите, Наредба № 13 от 29.01.2004г. за условията и  реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и Правилника за експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромериоративната инфраструктура. Извършени са били огледи на язовира, при които е контатирана неизправността на съоръжението и са дадени препоръки, които обаче не са изпълнени. Според експерта, не е било възможно да се предотврати заливането на с. Бисер за наличното време след разрушаването, тъй като предотвратяването на наводнението би могло да се извърши единствено чрез укрепителни мероприятия и други защитни действия.                                                   С оглед на заключението, съдът приема, че наводнението е настъпило, поради бездействието на служители на ответника, които не са предприели необходимите действия за укрепване на конструкцията на язовирната стена, а към 06.02.2012 г. тя е била с толкова сериозни недостатъци, че по смисъла на чл. 46, т.4 от Наредба № 13/29.01.2004г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях състоянието на язовира е било предаварийно, което е налагало незабавно да се изведе от експлотаация и да се предприемат действия за привеждането му в състояние, отговарящо на техническите изисквания.                                                    По отношение на претърпените от ищцата имуществени вреди от разрушаването на притежавани от нея къща, гараж и стопански постройки:                                                   От нот. акт № 176/24.10.1970 г., том първи, дело  411/1970г. на нотариус при РС – Харманли  и удостоверение за наследници от 21.02.2012г./л. 60 - 61/ се установява, че бащата на ищцата Г.А.Х.е признат за собственик по давност на парцел VII в кв.12 по плана на с.Бисер, Хасковски окръг от 1927 г., отреден за дворище с пл. № 253, целият с площ от 1120 кв.м., ведно с построените в парцела жилищна сграда, плевня, сушилня и гараж.

          Представена е скица, от която се установява, че процесният имот по регулационния план от 1980 г. на с.Бисер, общ. Харманли, представлява имот II -221 от кв.27. В скицата е отразено, че в имота е имало двуетажна сграда и  три паянтови стопански постройки/л.62/.

                        Видно от протокол № 34/14.02.2012г. на Комисия по чл.196, ал.1 от ЗУТ, назначена със заповед на Кмета на О.Х., е извършен оглед на притежаваните от ищцата жилищна сграда и стопански постройки в УПИ II – 221 от св.27 по ПУП на с.Бисер – собственост на наследниците на Г.А.Х.. В протокола е посочено, че жилищната сграда е от кирпич с вертикални пукнатини по вътрешните стени. Стопанските постройки са с компрометирани стени. Комисията е приела, че сградите са негодни за ползване и следва да се разрушат./л.63/.                                                          Издадена е заповед № 231/05.03.2012г. на Кмета на О.Х., с която е разпоредено премахването на сградите./л.65/.                                                                                      Видно от решение № 5/08.06.2012г. на Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане Държавата е отпуснала средства на О.Х.за  за преодоляване на последиците от вредното въздействие на води през м.02.2012г.  в размер на 683 694 лв., от които 13 021 лв. за сграда на наследниците на Г.А.Х.  - УПИ II - 221, кв.27./л.333/.                                                                                                                   По делото е допусната техническа експертиза за установяване причинно-следствена връзка между наводнението и разрушаването на сградата и стопанските постройки, както и за установяване на тяхната стойност. Според вещото лице не може да се даде категоричен отговор дали щетите по сградата и стопанските постройки са само от наводнението или се дължат на  амортизация. Тъй като по делото липсват данни за конструкцията и състоянието на постройките преди наводнението, експертът е приел, че щетите по тях следва да бъдат оценени в същия размер, за който е определено  обезщетение от междуведомствената комисия.                                                                                                      В своите показания св.Б.– съпруг на ищцата, описва сградата в с.Бисер като двуетажна къща,  на която са направили ремонт през 2010 г. – тя била измазана, с хубава дограма, ламиниран паркет и обзавеждане. Първият етаж се състоял от предверие, сервизно помещение и три стаи. На горния етаж се стигало по външни стълби с тераса. Вторият етаж се състоял от предверие/салон/ и три стаи. Къщата била обзаведена  - в нея имало четири спални, 5 гардероба и 3 дивана. В кухнята имало кухненско обзавеждане – метална маса и 8 метални стола, хладилник с фризер “Горение“, автоматична пералня, готварска печка “Горение“, 4 маслени радиатора, 3 телевизора - „Панасоник“ и „Ел Джи“ - 42 инчови и „Сони“ - 50 инчов, кафемашина „Саеко“, микровълнова фурна. В имота имало много инструменти – ударна  бормашина „Бош“, моторна косачка „Хускварна“, моторна резачка за дърва „Щил“, храсторез „Ейч“, електрожен „Кракра“, флекс, фуражомелка, помпа непотопяема за кладенец. След като ищцата научила за наводнението,  на другия ден посетили имота  - водата се била оттеглила, оградата откъм пътя била паднала, всичко било в кал, на първия етаж си личало, че водата е стигала до тавана. Свидетелят и ищцата били заедно, когато била изпълнена заповедта за разрушаването на къщата, ищцата не се чувствала добре, плакала.                                                                                                                                                                      Съдът не кредитира показанията на св.Б.в частта, в която заявява, че е бил извършен цялостен ремонт на къщата през 2010 г. и е била поставена нова дограма на прозорците, както и ламиниран паркет в стаите, тъй като свидетелят е заинтересован от изхода на делото и липсват доказателства, които да подкрепят  показанията в тази част.  В протокол № 34/14.02.2012г. на Комисия по чл.196, ал.1 от ЗУТ за къщата е посочено, че е от кирпич, а в представена по делото скица/л.62/ е отразено, че стопанските постройки са паянтови. В решение 5/08.06.2012г. на Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане на МС „за сграда на  наследниците на Г.А.Х. в УПИ II - 221, кв.27“ е определена сума от 13 021 лв. При липсата на други доказателства по делото за извършен ремонт на къщата и повишаване на нейната стойност съдът приема, че тя възлиза на 13 021 лв., колкото е определила Междуведомствената комисия. По отношение на стопанските постройки вещото лице от техническата експертиза е посочило, че общата стойност на къщата и стопанските постройки следва да е в размера, определен от Междуведомствената комисия, но комисията е посочила сума за подпомагане само за жилищната сграда, не и за постройките. При липсата на други доказателства, на основание чл. 161 от ГПК, съдът определи стойността на трите паянтови стопански постройки в имота на 3 000 лв.                                            Независимо, че вещото лице от техническата експертиза не е категорично дали разрушаването на жилищната сграда и стопанските постройки се дължи на наводнението, съдът приема, че тяхната негодност се дължи именно на наводнението, тъй като този факт относно жилищната сграда е признат от самия ответник, който е издал заповед № 699/28.06.2012 г., с която е определил документите, които следва да бъдат представени от лицата, в полза на които е определено обезщетение с решение 5/08.06.2012г. на Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към МС, сред които лица е и ищцата като наследник на Г.А.Х. /л.333 и л.337/. По отношение на стопанските постройки съдът приема, че след като наводнението е станало причина за разрушаването на жилищната сграда, то е повредило и стопанските постройки, по отношение на които преди това не е имало издадена заповед за премахването им.                                                                                                                                                 Липсват доказателства определеното от Междуведомствената комисия обезщетение  да е било заплатено на ищцата, поради което предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 16 021 лв. /13 021 лв. + 3 000 лв./, а в останалата част, до пълния предявен размер от 50 000 лв.,  следва да бъде отхвърлен.                                                                 По предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени верди от погиването на движими вещи:                                                                                                                          Спорен въпрос по делото е дали движимите вещи, описани в ИМ, са били собственост на ищцата и дали са погинали при наводнението.                                                                         С оглед на гореобсъдените показания на св. Б./съпруг на ищцата/ съдът приема за установено, че в двуетажната къща е имало 4 спални, 5 гардероба и 3 дивана, кухненско обзавеждане, метална маса и 8 метални стола, хладилник с фризер “Горение“, автоматична пералня, готварска печка “Горение“, 4 маслени радиатора, 3 телевизора - „Панасоник и „Ел Джи“ - 42 инчови и „Сони“ - 50 инчов, кафемашина „Саеко“, микровълнова фурна. В имота е имало и ударна  бормашина „Бош“, моторна косачка „Хускварна“, моторна резачка за дърва „Щил“, храсторез „Ейч“, електрожен „Кракра“, флекс, фуражомелка, помпа непотопяема за кладенец.                                                                                                Съдът кредитира показанията на свидетеля в частта относно притежаваните движими вещи. Същите са логични и житейски правдиви, с оглед вида на имота - двуетажна сграда и продължителния период, през който е била обитавана, както и вида на вещите, обслужващи бита на семейството.                                                                                                От заключението на оценителната експертиза, което съдът приема, се установява общата стойност на вещите, описани от свидетеля, която възлиза на 13 359.75лв. Предявеният иск е основателен до посочения размер, а в останалата част до пълния предявен размер от 20 000 лв. и за останалите движими вещи следва да бъде отхвърлен.                                                                                                                                                                 По предявения иск за неимуществени вреди:                                                                                     От показанията на свид. Б.се установява, че процесното наводнение се е отразило емоционално и психически на ищцата. Веднага след наводнението тя  е посетила дома си, плакала е при разрушаването на къщата и постройките. От представения по делото нот.акт № 176/24.10.1970 г., том първи, дело  411/1970г. на нотариус при РС – Харманли  се установява, че имотът първоначално е бил собственост  на бащата на ищцата. Разрушаването на тази къща, в която А. е живяла с родителите си, а впоследствие и самата тя е обитавала като възрастна със своето семейство, неминуемо е предизвикало силна болка и страдание, поради което съдът приема за доказан предявеният иск за неимуществени вреди.                                                                   Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти - интензитет и продължителност на страданието, период на възстановяване, наличие на негативни преживявания след деликта. Съдебната практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.                                                                                                                                                      При определяне размера на обезщетението съдът отчете вида на претърпените  от ищцата неимуществени вреди – негативни емоционални преживявания, причинени от наводнението, при което е бил унищожен останалият в наследство от баща й дом, погинали са и ползвани от семейството й движими вещи. Съдът съобрази възрастта на пострадалата към датата на деликта/38 г./ и интензитета на страданията, като прие, че справедливият размер на дължимото обезщетение е 10 000 лв., колкото претендира ищцата.

                        По разноските:

                        Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника О.Х., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 2 209.68 лв., съобразно отхвърлената част от иска.

                                Ответникът О.Х.следва да бъде осъден да заплати на Н.Н.Д.,  ЕГН **********, от АК – Шумен с адрес за призоваване: гр.София, ул.”*********, четвърти полуетаж, офис №4, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1730.78 лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска.

                        Ответникът О.Х.следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавна такса върху уважените искове в размер на 1575.23лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 196.90 лв., съобразно уважената част от иска.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

           ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Й. Б., ЕГН **********, от гр.Харманли, пл.“*********против М.НА О., Булстат *******, ул.“*******, гр. София искове  с правно основание чл. 49 от ЗЗД за солидарно осъждане на М.НА О. и О.Х.за заплащане на следните обезщетения за вреди, настъпили в следствие на наводнение, причинено на 06.02.2012 г. от скъсване на язовирната стена на язовир “Иваново“, общ.Харманли: обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 000 лв. за тотално повреждане на  къща на два етажа, гараж и стопански постройки/обор, плевня, кошара за овце и навес за дърва/, находящи се в УПИ II – 221, кв.27, по ПУП на с.Бисер, общ.Харманли;  обезщетение за имуществени вреди в размер на 20 000 лв. за погиване на движими вещи  - спалня, изработена от дърво и тапицерия с размери 205/172/80, спалня, изработена от дърво и тапицерия с размери 200/170/84, спалня, изработена от дърво и тапицерия с размери 205/172/81, спалня, изработена от дърво и тапицерия с размери 205/172/85, гардероб от дърво и лам. ПДЧ с размери 63/205/200, гардероб от дърво и лам. ПДЧ с размери 60/180/200, гардероб от дърво и лам. ПДЧ с размери 65/190/200, гардероб от дърво и лам. ПДЧ с размери 62/185/200, гардероб от дърво и лам. ПДЧ с размери 70/150/206, диван с размери 202/96/73, диван с размери 200/92/75,  диван с размери 190/86/69, кухненски комплект, изработен от МДФ и лам. ПДЧ, с размери 500/60/200,  маса от стъкло и метал, 8 стола от метал и кожа, библиотека от дърво  и лам. ПДЧ, готварска печка „Gorenje“, автоматична пералня марка „Gorenje“, хладилник с фризер марка „Самсунг“, маслен радиатор марка „Делонги“, маслен радиатор марка „Теси“ -  3 бр., телевизор марка „Панасоник“ с размер на екрана 42 инча, телевизор марка „LG“ с размер на екрана  42 инча, телевизор марка „Сони“ с размер на екрана 50 инча, кафе машина марка „Saeco“, микровълнова фурна марка „Делонги“, хлебопекарна марка „Тефал“, електрическа скара марка „Тефал“, електрическа мелница за месо, кухненски робот марка „Бош“, прахосмукачка марка „Самсунг“, верижен бензинов трион марка „STIHL MS211“, моторна косачка марка „Хускварна“, моторен тример марка „Райдер“, моторен храсторез марка „Нecht“, електрически флекс марка „Бош“, електрожен с размери 20/40/60, ударна бормашина марка „Бош“, фуражомелачка с размери 40/60/90, циркуляр с размер 60/60/80, помпа за поливане с размер 20/20/40, електрическо зеге марка „Райдер“, електрически лентов шлайф марка „Райдер“, гедоре 108 части марка „Force“, електрическа отвертка, поялник, пили, длета, ключове, метчици, плошки, нивелири и  рендета и за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., изразили се в шок, ужас, стрес, страдания и неудобства от наводнение, настъпило на 06.02.2012г. в с.Бисер, общ.Харманли, поради скъсване на язовирната стена на язовир “Иваново“, ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от 06.02.2012г. до окончателното изплащане.

                                                                                                                                                                      ОСЪЖДА О.Х., Булстат*******, със седалище и адрес на управление: гр.Харманли, пл*******, да заплати на Г.А.Б., ЕГН **********, на основание чл.49 от ЗЗД, сумата от 16 021 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразили в тотално повреждане на къща на два етажа, гараж и стопански постройки, находящи се в УПИ II – 221, кв.27, по ПУП на с.Бисер, общ.Харманли, вследствие на наводнение, настъпило на 06.02.2012 г., поради скъсване на язовирната стена на язовир “Иваново“, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2012 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 50 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.                                                                                                                                                                                                                               ОСЪЖДА О.Х.Булстат*******, да заплати на Г.А.Б., ЕГН **********, на основание чл.49 от ЗЗД, сумата от 13 359.75 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразили се в погиване на следните движими вещи: спалня, изработена от дърво и тапицерия с размери 205/172/80, спалня, изработена от дърво и тапицерия с размери 200/170/84, спалня, изработена от дърво и тапицерия с размери 205/172/81, спалня, изработена от дърво и тапицерия, с размери 205/172/85, гардероб, изработен от дърво и ПДЧ, с размери 63/205/200, гардероб, изработен от дърво и ПДЧ, с размери 60/180/200, гардероб, изработен от дърво и ПДЧ, с размери 65/190/200, гардероб, изработен от дърво и ПДЧ, с размери 62/185/200, гардероб, изработен от дърво и ПДЧ, с размери 70/150/206, диван с размери 202/96/73, диван с размери 200/92/75,   диван с размери 190/86/69, кухненски комплект, изработен от МДФ и ПДЧ, с размери 500/60/200,  маса от стъкло и метал, 8 стола от метал и кожа, готварска печка „Gorenje“, автоматична пералня марка „Gorenje“, хладилник с фризер марка „Самсунг“, маслен радиатор марка „Делонги“, маслен радиатор марка „Теси“ -  3 бр., телевизор марка „Панасоник“, с размер на екрана 42 инча, телевизор марка „LG“ с размер на екрана  42 инча, телевизор марка „Сони“ с размер на екрана 50 инча, кафе машина марка „Saeco“, микровълнова фурна марка „Делонги“, моторна косачка марка „Хускварна“, моторен храсторез марка „НЕСНТ“, верижен бензинов трион марка „STIHL MS211, електрически флекс марка „Бош“, електрожен с размери 20/40/90, ударна бормашина марка „Бош“, фуражомелачка с размери 20/40/60, помпа за поливане с размер 20/20/40, в следствие на наводнение, настъпило на 06.02.2012г. в с.Бисер, общ.Харманли, поради скъване на язовирната стена на язовир “Иваново“, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2012 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 20 000 лв. за заплащане на обезщетение за погинали вещи: библиотека с размери 158/47/190, хлебопекарна марка „Тефал“, електрическа скара марка „Тефал“, електрическа мелница за месо, кухненски робот марка „Бош“, прахосмукачка марка „Самсунг“, моторен тример марка „Райдер“, циркуляр с размер 60/60/80, електрическо зеге „Райдер“, електрически лентов шлайф марка „Райдер“, гедоре 108 части марка „Force“, електрическа отвертка, поялник, пили, длета, ключове, метчици, плашки, нивелири, рендета, като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.

          ОСЪЖДА О.Х.да заплати на Г.А.Б., ЕГН **********, на основание чл.49 от ЗЗД, сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в негативни емоционални преживявания от наводнение на 06.02.2012 г. в село Бисер, О.Х., настъпило в следствие скъсване на язовирната стена на язовир „Иваново“, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2012 г. до окончателното изплащане.

          ОСЪЖДА Г.А.Б. ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 2 209.68 лв., съобразно отхвърлената част от иска.

          ОСЪЖДА О.Х.да заплати на Н.Н.Д.,  ЕГН **********, от АК – Шумен с адрес за призоваване: гр.София, ул.”*********, четвърти полуетаж, офис № 4, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1730.78 лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска.

                        ОСЪЖДА О.Х.да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважените искове в размер на 1575.23 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 196.90 лв., съобразно уважената част от иска.

                        Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на страните.

СЪДИЯ: