№ 572
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20221001000184 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 367327/03.12.2021 г. - п. к. 02.12.2021 г., подадена от
„СД Виана“ ООД чрез адвокат Х.Т. и адвокат В. Р. срещу решение № 261400/12.10.2021 г.,
постановено по търг. дело № 1224/2020 г. по описа на Софийски градски съд (с допусната по реда
на чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка с решение по същото дело №
261615/17.12.2021 г.) в частта му, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу
„Стройремонт Инженеринг“ ООД насрещни искове за сумата от 32 383.08 лв., представляваща
наемна цена за използването на верижен багер „Хитачи“ и товарен камион „Ивеко Тракер“ с рег.
№ *** за периода 01.07.2015 г. - 30.09.2015 г. по договор от 11.06.2015 г., за сумата от 1 814.40 лв.,
представляваща наемна цена за периода 01.07.2015 г. - 30.09.2015 г. по договор от 15.06.2015 г. на
два броя контейнери с офис оборудване, както и за сумата от 128 817.40 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение в максималния уговорен размер по чл. 59 от анекса от 01.06.2015 г.
Жалбоподателят моли апелативния съд да отмени решението в обжалваната му част. Твърди,
че по двата договора за наем от 11.06.2015 г. и 15.06.2015 г. били издадени фактури, по които
„Стройремонт Инженеринг“ ООД дължал на „СД Виана“ ООД суми в размер на 32 383.08 лв. и 1
814.40 лв. Задълженията не били оспорени преди образуването на спора, а едва в хода на процеса,
въпреки че не били оспорени в обичайния срок след получаването на фактурите. По отношение на
неустойка за пълно неизпълнение по чл. 59 от анекс от 01.06 2015 г. към договор от 02.04.2015 г. в
размер на 20 % от общата цена по чл. 4, ал. 1 от анекса или в размер на 128 817.40 лв.,
жалбоподателят твърди, че тези нарушения били съществени, защото били по договор за
1
обществена поръчка, което пряко се отразявало на възможността на приемане на изпълненото от
възложителя. Качественото изпълнение в съответствие с изискванията на договора било в тежест
на „Стройремонт Инженеринг“ ООД. Предявяването на иск за последиците от развалянето на
договора, по същността си било изявление за разваляне с обратна сила. Затова изводите на съда
били неправилни.
В двуседмичния срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Стройремонт Инженеринг“
ООД чрез адвокат И.Г. от САК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и по изложени
съображения за нейната неоснователност моли апелативния съд да потвърди решението в
обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.
В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят „СД Виана“ ООД чрез
адвокат Х.Т. поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания. Оспорва като
прекомерно адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Насрещната страна „Стройремонт Инженеринг“ ООД чрез адвокат И.Г. от САК е подала
писмено становище, с което поддържа отговора си на въззивната жалба и направените с него
искания.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата
по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество намира
следното:
Предмет на настоящия въззивен съдебен контрол са предявените в производството пред
Софийски градски съд от ответника „СД Виана“ ООД насрещни осъдителни искове срещу ищеца
„Стройремонт Инженеринг“ ООД за заплащане, както следва: сумата от 32 383.08 лв.,
представляваща наемна цена за използването на верижен багер „Хитачи“ и товарен камион „Ивеко
Тракер“ с рег. № *** за периода 01.07.2015 г. - 30.09.2015 г. по договор от 11.06.2015 г.; сумата от
1 814.40 лв., представляваща наемна цена за периода 01.07.2015 г. - 30.09.2015 г. по договор от
15.06.2015 г. на два броя контейнери с офис оборудване; както и сумата от 128 817.40 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение в максималния уговорен размер по чл. 59 от анекса от
01.06.2015 г. към договор от 02.04.2015 г.
Ищецът по насрещните искове „СД Виана“ ООД твърди, че ответникът по тези искове
„Стройремонт Инженеринг“ ООД не бил заплатил уговорената наемна цена по договорите от
11.06.2015 г. и 15.06.2015 г., сключени между страните за наем на техника и офис-контейнери.
Било налице и пълно неизпълнение от страна на „Стройремонт Инженеринг“ ООД по договора
между страните от 02.04.2015 г., а именно: - не била предоставена в пълен размер гаранция за
изпълнение съгласно чл.45 от анекса; - неизпълнение на чл. 9 от анекса, като „Стройремонт
Инженеринг“ ООД не е изпълнило добросъвестно, качествено и в съответствие с нормативните
изисквания и техническите спесификации работите, възложени в приложение № 1-1, както и не
осигурило необходимата транспортна и строителна техника; - неизпълнение на чл. 10 от анекса
като „Стройремонт Инженеринг“ ООД не оградило строителната площадка, с което нарушило
правилата за безопасност на обекта; - неизпълнение на чл. 11 от анекса като „Стройремонт
Инженеринг“ ООД не въвело система за осигуряване на качеството на изпълнение и приемане на
изкопно-насипните работи, съобразена с тази на възложителя; - „Стройремонт Инженеринг“ ООД
нарушило чл. 3 от анекса като наело подизпълнители за изпълнение на възложените му работи без
2
да получи писмено съгласие от „СД Виана“ ООД (поради не заплащане от „Стройремонт
Инженеринг“ ООД на задълженията му към наетите подизпълнители част от тях били изплатени
от „СД Виана“ ООД в размер на 13 861.78 лв. към фирма „Дунав автотранспорт 2“ ЕООД, за което
„Стройремонт Инженеринг“ ООД отказало да подпише тристранен протокол за взаимно
прихващане на вземанията); - въпреки предоставените му забележки „Стройремонт Инженеринг“
ООД не изпълнило отстраняването за своя сметка на всички допуснати несъответствия съгласно
изискването на чл. 14 от анекса; - „Стройремонт Инженеринг“ ООД не съставило и предоставило
за приемане и подпис от страна на възложителя изискуемите протоколи по Наредба №
3/31.07.2003 г. при изпълнение на изкопни работи (не изготвил и предал екзекутиви в съответствие
с претенциите за изпълнена работа, с което нарушил чл. 18 от анекса); - при извършване на
възложените работи „Стройремонт Инженеринг“ ООД допуснал отклонения от изискванията на
техническата документация, изразяващи се в неспазване на проектите и отклонения в
технологията на изпълнение в нарушение на чл. 20 от анекса; - „Стройремонт Инженеринг“ ООД
при изпълнение на възложените работи не спазило сроковете на линейния график съгласно чл. З от
анекса, с което нарушило цялостната организация на работата на обекта. На 24.02.2016 г. по факс,
електронна поща и куриер до „Стройремонт Инженеринг“ ООД било изпратено известие за
прекратяване на анекс към договор от 02.04.2015 г., сключен на 01.06.2015 г. поради системно
неизпълнение на задълженията по анекса. Поради това неизпълнение „Стройремонт Инженеринг“
ООД дължал неустойка за пълно неизпълнение по чл. 59 от анекс от 01.06.2015 г. към договора от
02.04.2015 г. в размер на 20 % от общата цена по чл. 4, ал. 1 от анекса в размер на 128 817.40 лв.
„Стройремонт Инженеринг“ ООД оспорва насрещните искове. Оспорва да му е
предоставяна под наем каквато и да било транспортна техника, от каквато дружеството не е имало
нужда и за използването на каквато не са представени пътни листове. Оспорва да дължи наемна
цена и за контейнери, като оспорва „СД Виана“ ООД да е притежавало такива контейнери, поради
което счита договора от 15.06.2015 г. за нищожен поради невъзможен предмет. Не оспорва
подписването на договорите за наем, но твърди, че същите били подписани за целите на
документалните изисквания по изпълнение на договора за обществена поръчка, които забранявали
използването на подпизпълнители, а основната дейност била извършването на строително-
монтажни работи. Оспорва да е налице твърдяното неизпълнение на задълженията за поставяне на
ограда, а дори и да било налице такова, то било несъществена част от задълженията по договора и
не можело да обоснове развалянето му. Оспорва да е налице забава, а ако такава е настъпила
спрямо уговорените срокове, то тя се дължала на забава от страна на възложителя, който не оказал
необходимото съдействие, респективно освобождавал изпълнителя от отговорност за
неизпълнение.
Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София намира, че така
предявените в условията на кумулативно обективно съединяване насрещни осъдителни искове са с
правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, процесуално допустими са и
правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд, с оглед на което
обжалваното решение се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на
спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с
въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:
Настоящият съдебен състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед неприети в настоящата въззивна
инстанция нови доказателства, които да обуславят променени фактически констатации, напълно
3
споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което и при
условията на чл. 272 ГПК препраща изцяло към изложените от първоинстанционния съд изводи от
фактическа страна. На същото основание, въззивният съд препраща и към правните съображения
на първоинстанционния съд, налагащи извод за неоснователност на насрещните осъдителни
искове, които съображения са правилни и съобразени с установените по делото факти и
обстоятелства.
С оглед възраженията по въззивната жалба на „СД Виана“ ООД, настоящият съдебен състав
отбелязва и следното:
Ищецът по насрещните искове за заплащане на наемна цена по процесните договори за наем
от 11.06.2015 г. и 15.06.2015 г. се позовава на 6 бр. фактури, приложени по делото и приети като
писмени доказателства: № 3041/03.08.2015 г., № 3050/31 08.2015 г., № 3062/30.09.2015 г.,
издадени по договора от 11.06.2015 г. и № 3039/03.08.2015 г., № 3049/31.08.2015 г., №
3063/30.09,2015 г., издадени по договора от 15.06.2015 г. Тези фактури обаче не са подписани от
ответника по насрещните искове „Стройремонт Инженеринг“ ООД чрез съответния му
представител и няма данни същите да са осчетоводени от дружеството, поради и което само въз
основа на тях не може да се направи извод за основателност на тези искови претенции.
В тази връзка следва да се отбележи, че искането на жалбоподателя да бъде назначена
съдебно-счетоводна експертиза със задачи дали са осчетоводени от „Стройремонт Инженеринг“
ООД задълженията по въпросните фактури и дали са посочени в справка-декларациите по ДДС, се
явява неоснователно и с определение по настоящото дело по реда на чл. 267 ГПК това искане е
оставено без уважение, тъй като същото не е обосновано – жалбоподателят не сочи по какви
причини следва да бъде игнорирана забраната по чл. 266 ГПК за допускане на доказателства във
въззивното производство, а и основания за това не са налице, в частност не е налице хипотезата по
чл. 266, ал. 3 ГПК, тъй като отказът на първоинстанционния съд да допусне изслушването на
експертиза не съставлява процесуално нарушение, доколкото правилно е преценено, че искането
на „СД Виана“ ООД е преклудирано.
Следва да се добави и следното:
Съобразно установеното с действащия ГПК т. нар. концентрационно начало
доказателствените искания не се преклудират с изтичане на срока за подаване на отговор на
исковата молба, а едва след като страните бъдат ориентирани от съда кои са правопораждащите
юридически факти на предявените от тях материални права (с наведените в исковата молба
фактически твърдения, респ. с релевираните в отговора на исковата молба материалноправни
възражения) - арг. чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК, и кому принадлежи процесуалното задължение
(доказателствената тежест) за тяхното установяване - арг. чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК. Следователно,
процесуалната преклузия по отношение на доказателствените искания настъпва едва след
изготвянето на правилен, изчерпателен, пълен доклад по делото - арг. чл. 146, ал. 3 ГПК, който
предписва, че ако след доклада по делото страните не предприемат съответните процесуални
действия съобразно дадените указания на съда (в настоящия съдебен процес - в първото по делото
редовно открито съдебно заседание), вкл. ако не наведат доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по ГПК и чл. 266 ГПК. В случая, с
доклада по делото, обективиран в определение № 262457/29.04.2021 г., приет за окончателен в
първото по делото съдебно заседание от 07.06.2021 г., първоинстанционният съд изрично е указал
на „СД Виана“ ООД, че не сочи доказателства да е изпълнил задължението си за предаване на
4
наетите вещи. Въпреки това, ищецът по насрещните искове не се е явил в първото по делото
съдебно заседание, макар и да е бил редовно призован, при което и съобразно чл. 146, ал. 3 ГПК за
него е настъпила преклузията, установена с тази разпоредба за предявяване на доказателствени
искания, освен в случаите по чл. 147 ГПК (нови факти и обстоятелства), каквато хипотеза не е
налице. Поради това и правилно първоинстанционният съд е оставил направеното в следващото
съдебно заседание искане от „СД Виана“ ООД за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с
горепосочените задачи.
По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира за неоснователни
възраженията по въззивната жалба на „СД Виана“ ООД и поради съвпадение в изводите на двете
съдебни инстанции за неоснователност на насрещните искове, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
извършени разноски - договор за правна помощ, служещ и като разписка за извършено плащане на
уговорената по него сума, жалбоподателят „СД Виана“ ООД следва да бъде осъден да заплати на
насрещната страна „Стройремонт Инженеринг“ ООД сумата от 4 500 лв. (четири хиляди и
петстотин лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за прекомерност на хонорара, тъй като същият е определен дори
под минималния размер (4 790 лв.) съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 вр. чл. 2, ал. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно обжалваемия
интерес – сумата от 163 014.88 лв., представляваща общият размер на трите осъдителни насрещни
иска на „СД Виана“ ООД.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 261400/12.10.2021 г., постановено по търг. дело № 1224/2020 г. по
описа на Софийски градски съд (с допусната по реда на чл. 247 ГПК поправка на очевидна
фактическа грешка с решение по същото дело № 261615/17.12.2021 г.) в обжалваната му част: с
която са отхвърлени предявените от „СД Виана“ ООД, гр. София, ж.к. „Свобода“, ул. „Дилянка“
№ 2, с ЕИК:********* срещу „Стройремонт Инженеринг“ ООД, гр. София, ул. „Тракия“, № 39, с
ЕИК:********* насрещни искове за сумата от 32 383.08 лв., представляваща наемна цена за
използването на верижен багер „Хитачи“ и товарен камион „Ивеко Тракер“ с рег. № *** за
периода 01.07.2015 г. - 30.09.2015 г. по договор от 11.06.2015 г., за сумата от 1 814.40 лв.,
представляваща наемна цена за периода 01.07.2015 г. - 30.09.2015 г. по договор от 15.06.2015 г. на
два броя контейнери с офис оборудване, както и за сумата от 128 817.40 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение в максималния уговорен размер по чл. 59 от анекса от 01.06.2015 г.
Осъжда „СД Виана“ ООД, гр. София, ж.к. „Свобода“, ул. „Дилянка“ № 2, с ЕИК:*********
да заплати на „Стройремонт Инженеринг“ ООД, гр. София, ул. „Тракия“, № 39, с ЕИК:*********
сумата от 4 500 лв. (четири хиляди и петстотин лева), представляваща направени разноски във
въззивното производство - заплатено адвокатско възнаграждение.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис
5
от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6