Р Е Ш Е Н И Е
№876
от 22.12.2022 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на
секретар Мария Койнова, като разгледа дело
№ 388/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на С.М.И. срещу Ревизионен акт №
Р-16001618001758-091-001/22.08.2018 г., издаден от органи по приходите при
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив, в изменената
и потвърдена част с Решение № 691/10.12.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” /„ОДОП“/ - Пловдив при Централно управление на
Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/.
Изложени са твърдения,
че оспореният ревизионен акт /РА/ е издаден при допуснати съществени нарушения
на материалния и процесуалния закон. Неправилно било прието, че са налице
индиции за наличие на данни за укрити доходи или приходи, поради което и не
били налице основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК, конкретно по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Конкретизира, че писмените
обяснения на лицата, към които е насрочена насрещна проверка, не били обсъдени
от ревизиращия екип в тяхната съвкупност, като не били направени ясни и точни
фактически изводи. РА бил незаконосъобразен и постановен в противоречие на
събраните в хода на ревизията доказателства. Моли обжалваният РА /в цялост – в
изменителната и потвърдителната част ведно с определените лихви за съответните
периоди/ да бъде отменен.
В
депозирано писмено становище /л. 551-554 от адм. дело № 42/2019 г. на
Административен съд – Хасково/, са изложени и други съображения за отмяна на
акта. Твърди, че проведената ревизия се явявала втора спрямо ревизираното лице,
както и че началото на ревизионното производство било сложено през 2017 г., със
започването на първата по ред ревизия, включително и заложените в нея данъчни
периоди. Втората по ред ревизия не можела да променя или изменя началната и
крайна дата на обхвата на ревизията, възложена с първата по ред ЗВР, какъвто се
явявал конкретният случай. Отделно от това вторият по ред РА не можел да
утежнява състоянието на ДЗЛ относно задължения за ДОО, ЗО, УПФ за 2015 г. и
2016 г., като двете допуснати нарушения от органите по приходите имали за
последица отмяна на оспорения РА. Посочва се, че ревизията неправилно била
протекла по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Приложените към административната
преписка доказателства не давали основание или предположение за наличие на
всяка една от предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 1 до т. 8 от ДОПК, а оттам и
определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Оспорват се изцяло
резултатите от назначените в хода на ревизионното производство експертизи,
изготвени от вещите лица Мартин Алексиев /била изготвена изцяло на публикации
/обяви/ по интернет за продажба на МПС, но не били посочени реални сделки за
покупко-продажба на МПС, като бил посочен размер на застрахователната стойност
на всяко МПС, потвърден със съответното удостоверение, което се приближавало до
пазарната им стойност/ и М.Е. /недостатъчно обоснована и документирана, поради
което не можело да бъде възприета като годно доказателство, послужило в
подкрепа на изводите на ревизиращия екип/. От материалите по делото било ясно,
че е проведена съвместно с ревизията на жалбоподателката и такава на нейния
съпруг И.Б.И.. Твърди, че от резултатите на назначените от съда съдебно
счетоводни и оценъчни експертизи се създавало основателно съмнение за
правилността и достоверността на изводите на органите по приходите, издали
оспорения по настоящото производство РА. Приложени са две заключения, изготвени
по адм. дело № 1069/2018 г. на Административен съд – Пловдив, с жалбоподател - И.Б.И..
По
настоящото дело е постъпила молба-становище, в която се сочи, че в казуса не се
установява наличието на посочената в обжалвания РА хипотеза на чл. 122, т. 7 ДОПК, като се позовава на ТР № 2/02.02.2022 г. по т. д. № 8/2020 г. на ВАС,
ОСС, I и II колегия. Определянето на данъчна основа за облагане на данъци, както
и размерът на последните, били нормативно установени и следвало да се прилагат
точно. При наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК и при спазване на
правилата по чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК се предоставяла възможност на органите
по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към
определената от тях основа. За целта основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК
следвало да са безспорно установени и тежестта на доказване за това е на
органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не
може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от
хипотезите на чл. 122, ал. 1 ДОПК.
В съдебно заседание
жалбоподателят С.М.И., редовно уведомен, не се явява. Чрез
процесуалния си представител, поддържа изложеното в жалбата. Изрично заявява,
че не била необходима повторна експертиза, тъй като бил посочени експертизи по
дело с идентичен предмет - ½ от данъчните задължения на съпруга на
жалбоподателката, установени от органите по приходите при режим на СИО, а
именно – адм. дело № 1895/2021 г. по описа на ВАС, по което било постановено
решение № 6379/28.06.2022 г. Твърди, че настоящото дело било изяснено от
фактическа страна и не било необходимо събирането на доказателства, като
указанията на ВАС били насочени към ответната страна. Претендира разноски, като
прилага списък.
Депозирани са писмени бележки. Посочва, че данъчната администрация не е
успяла, а и се е дезаинтересирала от задължението й да представи доказателства
дали установеният от тях недостиг на парични средства и/или укрит доход в
оспорения РА произтича от трудовата дейност на ревизираното лице и дали такъв
доход представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа
за облагане по реда на чл. 122 ДОПК при установени по ревизията фактически
установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Органите по
приходите не били извършили насрещна проверка на всеки един от продавачите на
МПС, от които да бъде изискана информация за продажните цени и дали същите са
получили повече парични средства от тези, описани в договорите за
покупко-продажби. Вещото лице не било извършило оглед на МПС и тяхното
техническо състояние, не бил установен пробегът на километри към датата на
покупко-продажба. Оспорва се заключението на вещото лице Алексиев, вкл. и
използваният от него оценителен метод. Конкретизирано е, че по адм. дело №
1069/2018 г. на Административен съд – Пловдив, чието решение е оставено в сила
с акт на ВАС, се определя справедлива пазарна цена към момента на закупуването
на недвижимите имоти, които са преценявани и по отношение на жалбоподателката –
кафе-аперитив и магазин № 2, заедно с оценка правото на строеж върху терена,
както и равносметка за първоначалното салдо за 2015 г. и 2016 г. на съпруга на
жалбоподателката, относимо и към нея, както и направената равносметка за
паричните потоци за ревезирания данъчен период. Моли РА, изменен и потвърден с
решението на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив, да бъде отменен. Претендира
разноски. Твърди, че до приключване на съдебното дирене ответната страна не
претендира юрисконсултско възнаграждение, поради което и такива разноски не
следва да й бъдат присъждани.
Ответникът Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив, редовно уведомен, не
се явява и не изпраща процесуален представител. В молба от 16.08.2022 г., докладвана
по делото, се претендира юрисконсултско възнаграждение. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Депозирана е писмена
защита, в която са изложени подробни съображения за отхвърляне на жалбата като
неоснователна. Установено било, че ревизираното лице има източник на доход,
послужил за нарастване на финансовото и имущественото му състояние, който
източник не е деклариран от лицето, не е деклариран и реализираният доход, като
в тази връзка косвено се предполага и наличието на хипотезата на чл. 122, ал.
1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи/доходи. Получени са доходи от трудови
правоотношения и обезщетение, установено било, че лицето няма подадена
декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за получени доходи през проверявания период, като
същото извършвало разходи за издръжка и живот и др. комунални разходи, вкл. и
разходи за покупка на недвижими имоти и 7 броя автомобила при режим на СИО.
Констатирано било, че в началото на ревизирания период лицето е можело да
разполага със сумата в размер на 5 000 лева, както и, че във всеки от
ревизираните периоди са правени вноски за погасяване на парични заеми. Прието
било, че сумите за придобиване на недвижимите имоти, МПС и вноските за
погасяване на заема представляват доход от друга трудова дейност, който не е
деклариран от С.М.И.. Акцентирано е, че в хода на административното
производство в тежест на физическото лице е да проведе пълно насрещно доказване
и да опровергае констатациите на ревизиращите органи. От доказателствата
безспорно се установява наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и
т. 7 ДОПК, като доказването на определени факти не може да бъде задължение на
страната, тъй като тя носи изцяло отговорността в случай на недоказването им. Моли
обжалваният РА да бъде потвърден. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Хасково, редовно уведомена, не изпраща представител.
Административен съд – Хасково, след като се запозна с
твърденията на страните и приложените по делото писмени доказателства, формира
следното от фактическа страна:
По жалба с пощенко клеймо от 27.12.2018 г. от С.М.И. е образувано
съдебно производство по адм. дело № 42/2019 г. на Административен съд –
Хасково, като с решение № 368/01.09.2020 г. по делото жалбата е отхвърлена.
С решение № 3882/20.04.2022 г. по
адм. дело № 11912/2020 г. на ВАС, Осмо отделение, постановеният от Административен
съд – Хасково съдебен акт е отменен, а делото – върнато за ново разглеждане от
друг състав на съда съобразно дадените указания, а именно – съдът „да
предостави възможност на оспорващата страна да установи съществуването на
фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и от които черпи
благоприятни за себе си правни последици. Съдът следва да обсъди всички събрани
по делото доказателства и доводите и възраженията на страните в пълнота, в т.
ч. трите заключения на изготвените в ревизионното производство експертизи, и
изложи собствени мотиви защо следва да бъдат кредитирани или не. При новото
разглеждане следва да се извърши преценка относно имущественото състояние на
ревизираното лице, извършената от органите по приходите съпоставка на наличните
средства в началото и в края на ревизираните периоди, на доходите и разходите и
да изложи мотиви за това установени ли са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2
и т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред и основание за определяне
на данъчна основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, респ. за размера на данъка върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и за здравноосигурителни вноски за
самоосигуряващи се лица“.
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002617003238-020-001/29.05.2017
г., издадена от В.П.А. – на длъжност началник сектор в ТД на НАП Пловдив, на
основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК е възложено извършването ревизия на С.М.И., с обхват - задължения по: Данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 г. до
31.12.2016 г., която заповед е връчена лично на ревизираното лице 23.06.2017 г.
/л. 507-508 от адм. дело № 42/2019 г. на Административен съд - Хасково/.
Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на
ревизия /ЗИЗВР/ № Р-16002617003238-020-002/21.09.2017 г. и ЗИЗВР № Р-16002617003238-020-003/30.10.2017
г., връчени електронно на задълженото лице на 26.09.2017 г., съответно на
30.10.2017 г., е изменен срокът на завършване на ревизията и обхванатите от нея
видове задължения, като са включени и задълженията по: ДОО – за самоосигуряващи
се; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се; Универсален пенсионен фонд –
за самоосигуряващи се, за периодите от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. /л.
499-506 от адм. дело № 42/2019 г. на Административен съд - Хасково/.
Издаден е РА № Р-16002617003238-091-001/04.01.2018
г., с който се установява размерът на задълженията по видове и периоди, и
лихвите за просрочие към тях /л. 85-91 от адм. дело № 42/2019 г. на
Административен съд - Хасково/.
С Решение по жалба срещу ревизионен акт № 138/19.03.2018
г. /л. 76-81 от адм. дело № 42/2019 г. на Административен съд - Хасково/
Директорът на Дирекция „ОДОП” – Пловдив се произнася по жабата на С.М.И., като на основание чл. 155, ал. 2 ДОПК
отменя РА от 04.01.2018 г., за направените констатации и допълнително
установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г. и
лихви, както и в частта по КСО и ЗЗО за задължителни осигурителни вноски на
самоосигуряващо се лице, както следва: вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ: за 2015
г. и за 2016 г., и на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК връща преписката на органа
по приходите, издал заповедта за възлагане, за издаване на нов ревизионен акт
по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, с цел правилно и мотивирано определяне на данъчните и
осигурителни задължения на лицето съобразно изискванията на процесуалния и
материалния закон и при спазване на изложените в решението съображения.
Със ЗВР № Р-16001618001758-020-001/26.03.2018 г. /л.
518-519 от адм. дело № 42/2019 г. на Административен съд – Хасково/, издадена
от В.П.А. – на длъжност Началник сектор в ТД на НАП Пловдив, упълномощена със
Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г., издадена на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП
във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от Директора на ТД на НАП Пловдив – л.
27-31 от адм. дело № 42/2019 г. на Административен съд – Хасково/ на основание
чл. 112 и чл. 113 ДОПК и във връзка с Решение №138/19.03.2018 г. на Дирекция
ОДОП е разпоредено да бъде извършена ревизия на С.М.И., с обхват задължения по: 1. Данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ; 2. ДОО – за самоосигуряващи се; 3. Здравно
осигуряване – за самоосигуряващи се; и 4. Универсален пенсионен фонд – за
самоосигуряващи се, за периоди от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г., като е
възложено ревизията да бъде извършена от М. Г. Г. - главен инспектор по
приходите /ръководител на ревизията/, и Г.В.К. – старши инспектор по приходите.
Заповедта е връчена на И.И., съпруг на С.М.И., на 04.04.2018 г. /л. 517 от адм.
дело № 42/2019 г. на Административен съд – Хасково/.
С Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № Р-16001618001758-040-001/17.04.2018 г.,
получено на 30.04.2018 г. от съпруга на С.М.И., във връзка с извършването на възложената ревизия и
на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 ДОПК от последната са изискани документи,
подробно изброени, включително е изискано представяне на документи, ако има
непредставени такива във връзка с предходното ревизионно производство /л. 509-512
от от адм. дело № 42/2019 г. на Административен съд – Хасково/.
С вх. № К8-1578#1/16.05.2018 г. по описа на НАП ТД
Хасково е постъпил отговор от С.М.И., която дава отговор на
поставените въпроси и посочва, че е представила всички документи в предходно
извършената й ревизия, приключила с издаването на РА и последващо решение на
ОДОП, като моли същите да бъдат приобщени по служебен
път към настоящото ревизионно производство /л. 513-516 от от адм. дело №
42/2019 г. на Административен съд – Хасково/.
Съставен е Протокол № Р-16001618001758-ППД-001/14.06.2018
г. за присъединяване на документи от производство УИН: Р-16002617003238, събраните,
както и установените фактически обстоятелства при извършено ревизионно
производство, при което е съставен РА № Р-16002617003238-091-001/03.01.2018 г.
/вместо дата 04.01.2018 г./, ведно с РД и всички събрани към тях приложения,
изброени в протокола под опис /л. 72-508 от адм. дело № 42/2019 г. на
Административен съд – Хасково/.
До С.М.И. е изпратено Уведомление № Р-16001618001758-113-001/15.06.2018
г. /л. 66 от адм. дело № 42/2019 г. на Административен съд - Хасково/, с което
на основание чл. 124, ал. 1 ДОПК същата се уведомява за установено при
извършването на възложената ревизия – лицето е придобило имущества, за които е
използвало парични средства от доходи, недекларирани по законовия ред,
несъответствие между декларираните и придобити от лицето доходи и неговото
имуществено и финансово състояние, като били налице обстоятелствата на чл. 122,
ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК – данни за укрити приходи или доходи и декларираните
и/или получени приходи, доходи, източници на финансиране на стопанската дейност
на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за ревизирания период, поради което основата за облагане с: данък
върху годишната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за период 01.01.2015 г. – 31.12.2016
г., и осигурителният доход за установяване на задълженията от ЗОВ за: здравно
осигуряване за самоосигуряващи се; Универсален пенсионен фонд – за
самоосигуряващи се, и ДОО – за самоосигуряващи се, за период 01.01.2015 г. –
31.12.2016 г., ще бъде определена по реда на чл. 122 – 124а от ДОПК, както и е
определен 14-дневен срок от връчването на уведомлението за представяне на
доказателства и вземане на становище.
Уведомлението, Искане за представяне на документи и
обяснения, както и Уведомление на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК, и
трите от 15.06.2018 г, са връчени лично на С.М.И. на същата дата /л. 64-67 от
адм. дело № 42/2019 г. на Административен съд – Хасково/.
На 02.07.2018 г. в ТД на НАП гр. Хасково е
регистрирана подадената от С.М.И. молба, с която моли да бъде посочено
поотделно за всяка една година въз основа на какви доказателства е достигнато
до извода за преминаване по чл. 122 ДОПК, като не е изложено становище и не са
представени доказателства /л. 70-71 от адм. дело № 42/2019 г. на Административен
съд – Хасково/.
От М. Г. Г., главен инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/, и Г.В.К., главен инспектор по приходите, в
14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 ДОПК е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001618001758-092-001/18.07.2018
г. /л. 44-58 от адм. дело № 42/2019 г. на Административен съд-Хасково/ в
предписаното от чл. 117, ал. 2 във връзка с чл. 122, ал. 2 ДОПК съдържание. В
същия са изложени следните констатации: за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016
г. ревизираното лице С.М.И. е местно физическо лице, не е търговец, до
17.03.2016 г. е назначено по трудови правоотношения, а след посочената дата до
края на годината е получавала обезщетение за безработица, няма регистрация по
ЗДДС, омъжена е, със съпруг И.Б.И.. Посочено е, че в качеството си на местно
физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, на основание чл. 8 и чл. 6
от ЗДДФЛ, С.М.И. е данъчно задължено лице за облагаемия си доход, получен през
данъчната година от източници в България и от чужбина. Съгласно чл. 16, ал. 1
от ЗДДФЛ, за периода 2015 г. – 2016 г. облагаемият доход и данъчната основа се
определят за всеки източник на доход поотделно, в съответствие с разпоредбите
на закона. В чл. 17 от ЗДДФЛ е регламентирано, че общата годишна данъчна основа
е сумата от годишните данъчни основи, определени за всеки доход, в зависимост
от източника, намалена с предвидените в този закон вноски и данъчни облекчения.
Размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя съгласно чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ с десет на сто данъчна ставка. Посочено е, че за ревизирания
период са анализирани всички събрани и присъединени данни и доказателства,
представени от ревизираното лице по връчени ИПДПОЗЛ, извлечения от банковите
сметки на лицето, документи и обяснения, представени от лица, на които са
извършени насрещни проверки, данни от информационните масиви на НАП и други
доказателства, събрани при извършената проверка на С.М.И., приключила с
издаване на 19.09.2017 г. Извършено е установяване на всички източници на
доходи /облагаеми и необлагаеми/, и на имущественото състояние на лицето и
направените от него разходи, като са изложени данни за разполагаема сума на
парични средства в брой в началото и края на ревизираните периоди. Посочено е в
РД, че през ревизирания период – 2015 г. и 2016 г., С.М.И. е придобила чрез
покупко-продажба и в режим на съпружеска имуществена общност следното недвижимо
и движимо имущество: търговски обект № 3 за кафе - аперитив, с площ 92,93 кв.
м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху терена, за сумата от 48 725 лева, или 1/2 от цената на
имота = 24 362,50 лева; търговски обект - магазин № 2, с площ 14 кв. м., ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху терена, за сумата от 8 500 лева, или 1/2 от цената на имота = 4
250, 00 лева; лек автомобил Мерцедес ЦЛ 500 за сумата от 1 000 лева, или 1/2 от
цената = 500 лева; джип Тойота РАВ 4 за сумата от 2 000 лева, или 1/2 от цената
= 1 000 лева; Хюндай Гетц за сумата от 3 369, ЗЗ лева, или 1/2 от цената = 1
684,66 лева; Мерцедес СЛК 200 за сумата от 2 195,83 лева, или 1/2 от цената = 1
097,91 лева; Шевролет Авео за сумата от 600 лева, или 1/2 от цената = 300 лева;
джип Гранд Чероки за сумата от 1 000 лева, или 1/2 от цената = 500 лева. Конкретизирано
е от органите по приходите, че лицето е придобило имущества, за които е
използвало парични средства от доходи, недекларирани по законовия ред.
Установено е несъответствие между декларираните и придобити от лицето доходи и
неговото имуществено и финансово състояние и направените разходи, като С.М.И.
не е посочила и не е предоставила данни за източниците на средствата, послужили
за финансиране на несъответствието. Във връзка с това е прието, че за
ревизираното лице са налице обстоятелствата, визирани в чл. 122, ал. 1, т. 2 и
т. 7 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или
получени приходи, доходи, източници на финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответства на имущественото и финансовото му състояние за
ревизирания период.
На основание чл. 60 от ДОПК е възложено изготвяне
на експертиза за определяне пазарната цена на закупените недвижими имоти към
датите на придобиването им. Представено е заключение за извършена експертна
оценка от лицензиран оценител М.Е. /л. 479-484 от адм. дело № 42/2019 г. на
Административен съд – Хасково/, в която са определени следните пазарни цени:
търговски обект № 3 за кафе - аперитив – пазарна цена на обекта без ДДС 55
996,08 лева, търговски обект – магазин № 2 – пазарна цена на обекта 8 346 лева
без ДДС. В представеното заключение за двата търговски обекта е посочено, че не
е определена пазарната цена на отстъпеното право на строеж за имота, поради
което ревизиращите органи са приели за пазарна стойност на отстъпеното право на
строеж цената, определена в оценката на същите имоти, изготвена във връзка с
продажбата им от община Свиленград - 150 лева за 1 кв. м. Пазарната цена на
придобития по нотариален акт № 13/10.09.2015 г. търговски обект № 3 за кафе -
аперитив е в общ размер на 83 922,60 лева, а пазарната цена на придобития по
нотариален акт № 66/22.10.2015 г. търговски обект – магазин № 2, е в общ размер
на 12 535,20 лева.
На основание чл. 60 от ДОПК е възложена експертиза
за определяне на пазарните цени на две от придобитите МПС. Представено е
заключение за извършена експертна оценка от лицензиран оценител М.А./л. 489-492
от адм. дело № 42/2019 г. на Административен съд – Хасково/, в която са
определени размери на пазарни цени на употребяван лек автомобил марка Мерцедес
Бенц, модел ЦЛ 500 – 17 900 лева без ДДС, и употребяван лек автомобил, марка
Тойота, модел РАВ 4 – 20 900 лева без ДДС. Приобщена е и експертна оценка за
определяне пазарните цени на МПС, възложена в хода на друго ревизионно
производство на съпруга на жалбоподателката И.И., изготвена от същия лицензиран
оценител /л. 454-456 от адм. дело № 42/2019 г. на Административен съд –
Хасково/. Според оценителната експертиза определените пазарни цени на
превозните средства без ДДС, са както следва: лек автомобил марка Мерцедес,
модел ЦЛК 200 Компресор - в размер на 6 840 лева, лек автомобил марка Шевролет,
модел Авео - в размер на 9 320 лева, автомобил марка Джип, модел Гранд Чероки -
в размер на 15 400 лева, и лек автомобил марка Хюндай, модел Гетц - в размер 3 680
лева.
При определяне на данъчната основа по чл. 122, ал.
2 от ДОПК за съответната година органите по приходите са взели предвид 1/2 от
пазарните цени на придобитите в режим на СИО недвижими имоти и МПС, определени
от тези експертизи. Същите са взети предвид и при определяне на данъчната
основа на съпруга на ревизираното лице. В резултат на направената съпоставка
между стойността на имуществото на задълженото лице, вкл. и придобитото, и
направените от него разходи с декларираните и получени от него доходи е
установено несъответствие по години, както следва: за 2015 г. – в размер на 47
935,84 лева, и за 2016 г. – в размер на 41 099,30 лева. След като е изискана
информация за източника на доходи, послужили за погасяване на 35 000 лева заем
от „Волф Милениум“ ООД и многократните задгранични пътувания, и от ревизираното
лице няма представени документи и обяснения за източника на доходи, се приема,
че сумите на установените несъответствия за двете години представляват доход от
друга трудова дейност, който не е деклариран от С.М.И.. В РД е посочено, че: за
финансовата 2015 г. С.М.И. е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ на 28.04.2016 г., в
която няма декларирани доходи за 2015 г. Деклариран е само непогасен остатък по
заем от „Волф Милениум“ ООД в размер на 48 725,00 лева /за покупката на
търговски обект № 3 за кафе - аперитив, С.М.И. е получила заемни средства в
размер на 48 725 лв. от „Волф Милениум“ ООД, предоставени по банковата й сметка
и преведени на продавача/. В резултат на направените констатации е определена обща
годишна данъчна основа за 2015 г. в размер на 45 748,54 лева, при годишна
данъчна основа за доход от трудови правоотношения 4 345,70 лева и данъчна
основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за доходи от друга трудова
дейност 47 935,84 лева. Дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е изчислен на
4 574,85 лева, като при внесен данък 434,56 лева е определен данък за внасяне 4
140,29 лева. За финансовата 2016 г. С.М.И. е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ на 02.05.2017
г., в която няма декларирани доходи за 2016 г. Деклариран е само непогасен
остатък по заем от „Волф Милениум“ ООД в размер на 13 725,00 лева В резултат на
направените констатации е определена обща годишна данъчна основа за 2016 г. в
размер на 34 881,07 лева, при годишна данъчна основа за доход от трудови
правоотношения 1 468,76 лева и данъчна основа, определена по реда на чл. 122,
ал. 2 от ДОПК за доходи от друга трудова дейност 41 099,30 лева. Дължимият
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е изчислен на 3 488,10 лева, като при внесен
данък 146,88 лева е определен данък за внасяне 3 341,22 лева. В РД е извършено
изчисляване и на дължимите вноски по КСО - за Държавно обществено осигуряване
/ДОО/ и Универсален пенсионен фонд /УПФ/, и по ЗЗО, по съответните месеци. В
табличен вид към РД е обективирано Предложение за установяване размера на
задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към
18.07.2018 г., с общо дължима сума 26 489,33 лева.
РД е подписан с валидни електронни подписи на
определените със ЗВР лица, извършващи ревизията /л. 40-43 от адм. дело №
42/2019 г. на Административен съд – Хасково/. Екземпляр от него ведно с
приложенията е получен лично от ревизираното лице на 27.07.2018 г. /л. 58-гръб
от адм. дело № 42/2019 г. на Административен съд – Хасково/ на основание чл.
117, ал. 4 ДОПК, като на същото е указана възможността по чл. 117, ал. 5 от ДОПК да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен
срок от връчването.
От В.П.А., на длъжност Началник на сектор, възложил
ревизията, и М. Г. Г., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител
на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт № Р-16001618001758-091-001/22.08.2018
г. /л. 21-26 от адм. дело № 42/2019 г. на Административен съд – Хасково/, като
се установява следното:
За 2015 г.:
- определена обща годишна данъчна основа в размер
на 45 644,56 лева,
- годишна данъчна основа за доход от трудови
правоотношения - 4 345,70 лева
- данъчна основа, определена по реда на чл. 122,
ал. 2 от ДОПК за доходи от друга трудова дейност - 47 935,84 лева.
- -дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е
изчислен на 4 564,46 лева;
за 2016 г.:
- определена обща годишна данъчна основа в размер
на 34 834,73 лева,
- годишна данъчна основа за доход от трудови
правоотношения 1 468,76 лева;
- данъчна основа, определена по реда на чл. 122,
ал. 2 от ДОПК за доходи от друга трудова дейност - 41 099,30 лева;
- дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е
изчислен на 3 483,43 лева.
Установява се размер на задълженията по видове и
периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 22.08.2018 г., както
следва:
1. по ЗДДФЛ - Данък върху годишната данъчна основа
по чл. 17 от ЗДДФЛ:
– за 2015 г. – 4 129,90 лева и лихви 968,39 лева;
– за 2016 г. – 3 336,55 лева и лихви 443,98 лева;
2. по КСО – ДОО – за самоосигуряващи се:
– за 2015 г. – 3 328,43 лева и лихва 1 024,20 лева;
– за 2016 г. – 3 813,70 лева и лихва 794,91 лева;
3. по ЗЗО – ЗО – за самоосигуряващи се:
– за 2015 г. – 2 008,37 лева и лихва 618,44 лева;
– за 2016 г. – 2 406,09 лева и лихва 492,49 лева;
4. по КСО – УПФ – за самоосигуряващи се;
– за 2015 г. – 1 300,18 лева и лихва 400,07 лева
– за 2016 г. – 1 513,54 лева и лихва 310,53 лева
или всичко в размер на 26 889,77 лева.
РА е подписан с валидни електронни подписи /л.
42-43 от адм. дело № 42/2019 г. на Административен съд – Хасково/. Екземпляр от
него е получен лично от ревизираното лице на 05.10.2018 г. /л. 26-гръб от адм.
дело № 42/2019 г. на Административен съд – Хасково/, като на същото е указана
възможността по чл. 152 от ДОПК да го обжалва изцяло или в отделни негови части
пред директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив.
На 10.10.2018 г. до Директора на Дирекция „ОДОП” –
Пловдив е подадена от С.М.И. жалба срещу РА на основание чл. 152 ДОПК /л. 15-20
от адм. дело № 42/2019 г. на Административен съд – Хасково/.
С Решение по жалба срещу ревизионен акт № 691/10.12.2018
г. /л. 7-12 по адм. дело № 42/2019 г. на Административен съд - Хасково/ Директорът
на Дирекция „ОДОП” – Пловдив се произнася по жалбата на С.М.И., като на
основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК изменя Ревизионен акт № Р-16001618001758-091-001
от 22.08.2018 г. за установените задължения за лихви върху невнесените в
законоустановения срок задължения за задължителни осигурителни вноски, както
следва: лихви върху вноски за ДОО за 2015 г. /от 1 024,20 лева на 825,53 лева/
и за 2016 г. /от 794,91 лева на 552,78 лева/; лихви върху вноски за ДЗПО за
2015 г. /от 400,07 лева на 322,47 лева/ и за 2016 г. /от 310,53 лева на 219,08
лева/, лихви върху вноски за ЗО за 2015 г. /от 618,44 лева на 499,19 лева/ и за
2016 г. /492,49 лева на 348,51 лева/ – общо от 3 640,64 лева на 2 767,56 лева, и
потвърждава РА за направените констатации и допълнително установените
задължения за данък върху доходите по ЗДДФЛ, както и в частта по КСО и ЗЗО за
задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице.
В Решението е посочено, че въпреки правилния подход
за определяне на нов размер на осигурителния доход на задълженото лице за
ревизирания период по реда на чл.122-124 от ДОПК, във връзка с чл.124а от същия
кодекс, от органите по приходите са допуснати грешки при определяне на
дължимите лихви върху невнесените в законоустановения срок задължителни
осигурителни вноски, и с РА неправилно са определени лихви в по-висок размер
върху вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване. Посочено е, че в
случая, при определяне на датата, от която са дължими осигурителните вноски /авансови
и окончателни/ и размера им, вместо да бъдат начислени лихви отделно върху
авансово дължимите осигурителни вноски, установени върху минималния месечен
размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година,
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от КСО, а лихвите върху окончателните
вноски съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от КСО, то органът по приходите е
изчислил дължими лихви върху невнесените в срок осигурителни задължения, които
с ревизията неправилно са определени изцяло като месечни авансови вноски,
изчислени върху месечен окончателен размер на осигурителния доход.
Приложена е и Справка за изчислени лихви към дата
21.11.2018 г. /л. 13 от адм. дело № 42/2019 г. на Административен съд -
Хасково/.
Решението е получено лично от адресата си на
13.12.2018 г. /л. 527 от адм. дело № 42/2019 г. на Административен съд -
Хасково/.
Жалбоподателката оспорва резултатите от
оценителните експертизи на недвижими имоти и МПС, възложени на основание чл. 60 ДОПК в ревизионното производство, като в съдебното производство представя две
заключения, изготвени във връзка с друго съдебно производство по адм. дело №
1069/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, образувано по жалба на
съпруга й И.И. против издадения му ревизионен акт.
Представеното заключение на вещото лице А.Н.по
извършената съдебно-техническа оценъчна експертиза определя пазарната цена на
закупените от съпрузите два недвижими имота при използвани методи за оценка –
метод на вещната стойност и метод на приходната стойност, при еднаква тежест на
двата метода /л. 558-560 от адм. дело № 42/2019 г. на Административен съд –
Хасково/. Определена е като справедлива пазарна цена за търговски обект № 3 за
кафе - аперитив – 49 420 лева без ДДС, или 59 304 лева с ДДС, и на правото на
строеж върху терена 1 380 лева без ДДС, или 1 656 лева с ДДС, и за търговски
обект – магазин № 2 – 7 050 лева без ДДС, или 8 460 лева с ДДС, и на право на
строеж върху терена – 420 лева без ДДС, или 504 лева с ДДС. Според заключението
на вещото лице К.Н.по извършената съдебно-счетоводна експертиза, след
съпоставка по години на приходите, в т. ч. непризнатите от данъчните органи, и
разходите, коригирани с посочените в оценъчните експертизи стойности, приходите
и доходи от източници на И.И. са достатъчни за покриване на направените от него
разходи, т. е. липсва превишение на направените разходи над получените приходи,
което да се приеме за облагаем доход /л. 555-557 от адм. дело № 42/2019 г. на
Административен съд – Хасково/.
Административен съд – Хасково, въз основа на установената
фактическа обстановка, формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в
срок от лице с правен интерес срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, на
основание разпоредбата на чл. 156, ал. 1 във връзка с чл. 155, ал. 2 ДОПК и по
аргумент от чл. 156, ал. 2 и ал. 3 ДОПК /л. 5 от
адм. дело № 42/2019 г. на Административен съд - Хасково/. РА е оспорен по
административен ред пред Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП,
който с мотивирано решение, постановено в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК, е
изменил и потвърдил РА. Предмет на съдебен контрол /законосъобразност и
обоснованост по смисъла на чл. 160, ал. 2 ДОПК/ е РА в ЧАСТТА, с която не е
отменен с решението на решаващия орган, а именно – в частта, с която на С.М.И.
са установени задължения по ЗДДФЛ – данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2015 г. в
размер на 4 129,90 лева и лихви 968,39 лева, данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2016
г. в размер на 3 336,55 лева и лихви 443,98 лева, и задължителни осигурителни
вноски на самоосигуряващо се лице по КСО и ЗЗО - вноски за ДОО за 2015 г. в
размер на 3 328,43 лева и лихви 825,53 лева, вноски за ДОО за 2016 г. в размер
на 3 813,70 лева и лихви 552,78 лева, вноски за ЗО за 2015 г. в размер на 2
008,37 лева и лихви 499,19 лева, вноски за ЗО за 2016 г. в размер на 2 406,09
лева и лихви 348,51 лева, вноски за ДЗПО-УПФ за 2015 г. в размер на 1 300,18
лева и лихва 322,47 лева, и вноски за ДЗПО-УПФ за 2016 г. в размер на 1 513,54
лева и лихва 219,08 лева.
Разгледана по
същество, е от части основателна.
РА е издаден от компетентните органи
/органа, възложил ревизията, определен за това с акт на директора на
компетентната териториална дирекция, и ръководителя на ревизията/ съгласно чл.
119, ал. 2 във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т.
1 - 4 ЗНАП, в предвидената от закона писмена форма съгласно чл. 120, ал. 1 ДОПК
като неразделна част от него е и РД, спазени са процесуалните разпоредби по
издаването му. В този смисъл не са налице основания за прогласяване
нищожността, съответно за отмяна, на РА, в изменената и потвърдена част с
решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, съгласно разпоредбата на чл.
160, ал. 1 във връзка с ал. 2 ДОПК.
Не се споделят твърденията на
жалбоподателя, че като втора ревизията не можела да променя или изменя
началната и крайната дата на обхвата, определен с първата ЗВР, както и, че с РА
не може де утежнява състоянието на задълженото лице относно ДОО, ЗО, УПФ за
2015 г. и 2016 г. Безспорно се установява по делото, че първоначалната ревизия
на С.М.И. е за периода 2013 г. – 2016 г. с обхват на задълженията, посочени със
ЗВР от 29.05.2017 г., ЗИЗВР от 21.09.2017 г. и 30.10.2017 г. - Данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ; ДОО – за самоосигуряващи се;
Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се и Универсален пенсионен фонд – за
самоосигуряващи се/, като със ЗВР от 26.03.2018 г. и в изпълнение на Решение № 138/19.03.2018
г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив е възложено извършване на ревизия
на същото лице с обхват на същите задължения, посочени в предходната ревизия,
но само за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. Формира се извод, че не се
утежнява положението на ревизираното лице. Спазена е разпоредбата на чл. 155,
ал. 8 ДОПК, доколкото с цитираното решение от 19.03.2018 г. на Директора на
Дирекция „ОДОП” – Пловдив първоначално издаденият ревизионен е отменен, а
преписката – върната на органа на приходите на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК.
„Органът по приходите при условията
на оперативна самостоятелност преценява дали да проведе ревизията по особения
ред на чл. 122 ДОПК или по общия ред, дори когато са налице обстоятелствата по
т. 1-8, но единствено при безспорна установеност на облагаеми доходи, визирани
в разпоредбите на ЗДДФЛ. Този избор е неприложим, в случая на установено
превишение с неустановен произход на разходите над приходите. Поради тази
невъзможност, такова несъответствие не подлежи на облагане по общия ред, а
единствено по реда на чл. 122 и сл. ДОПК и то ако са налице предпоставките,
вкл. несъответствието да е явно и значително“ /Тълкувателно решение № 11 от
03.12.2021 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСС на ВАС I и II колегия/.
Разпоредбата на чл. 122 и следващите от ДОПК регламентира ревизия при
особени случаи при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 ДОПК,
като се приложат размерите на съответния материален закон, но с данъчна основа,
определена по чл. 122, ал. 2 ДОПК, при изследване на посочените в тази
разпоредба и относими за конкретния случай обстоятелства по т. 1 - 16. Тази
ревизия се извършва, когато липсва възможност за провеждане на ревизия по общия
ред, при която основата за облагане се определя съобразно приложимия материален
данъчен закон.
Предвид особения характер на ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК, в
разпоредбата на чл. 123, ал. 1 ДОПК се съдържа оборима законова презумпция, че
в случаите по чл. 122, ал. 1 ДОПК при определяне на данъчната основа по чл. 122,
ал. 2 от същия кодекс, се смята до доказване на противното, че е налице
подлежаща на облагане печалба или доход, когато стойността на имуществото на
лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране,
получени от него и когато направените разходи от лицето и от свързаните с него
лица по § 1, т. 3, буква „а“ от ДР на ДОПК явно и съществено превишават размера
на декларираните получени средства.
С ревизионния акт, издаден по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК, са
определени публични задължения върху основа, определена поради превишение на
извършените от лицето разходи над доказаните приходи. Установеното
несъответствие между направени разходи и получени доходи представлява разход за
лицето, за който то няма достатъчно средства, т.е. установява се недостиг на
средства, или, както е възприето в цитираното ТР - съществува източник на
доход, откъдето произтича това превишаване. Превишението с неустановен произход
на разходите над приходите за годишния данъчен период е основание за прилагане
на оборимата презумпция на чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК, която не изисква
установяване на източник на дохода, а го презюмира извън тези обстоятелства. В
конкретния случай се твърди наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т.
2 и т. 7 ДОПК - данни за укрити приходи или доходи; декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период,
поради което и правилно производството е проведено по реда на чл. 122-чл. 124а ДОПК.
В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия
по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е
подкрепено със събраните доказателства /чл. 124, ал. 2 ДОПК/. Въведената
презумпция следва да бъде оборена от жалбоподателя, доколкото от органите по
приходите са събрани допустими, необходими и относими за изясняване на фактите
и обстоятелствата в ревизионното производство доказателства, въз основа на
които са формирали и изводите си за превишение на извършените от лицето разходи
над доказаните приходи.
От органите по приходите са посочени, а и е извършена съпоставка, на
наличните средства в началото и края на ревизираните периоди, на доходите и
разходите на ревизираното лице, като последното оспорва единствено
обективираното като разход за закупуване на два недвижими имота и 6 броя
автомобили. Размерът на всички други доходи и разходи не е оспорен, същият е
доказан от събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства.
В този смисъл и за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за
доходи от друга трудова дейност следва да бъде разрешен спорът – на каква
стойност в действителност жалбоподателят е закупил недвижимите имоти и МПС,
след което тази данъчна основа да бъде намалена с размера на дължимите
осигурителни вноски, определени по реда на чл. 122 – чл. 124а ДОПК, разликата
да бъде сумирана с годишната данъчна основа за доход от трудови правоотношения,
който сбор е равен на общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, върху
която се определя и дължимият по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ данък.
В хода на настоящото съдебно производство
и с оглед разпределената доказателствена тежест жалбоподателят изрично заяви,
че назначаването на експертизи за изясняване на спорните въпроси във връзка с
определяне на пазарните цени на закупените недвижими имоти и МПС от двамата
съпрузи в режим на СИО не е необходимо. Същият прилага като писмени
доказателства 2 броя експертизи, изготвени в производството по адм. дело №
1069/2018 г. на Административен съд – Пловдив. Целта на жалбоподателя е да
обори тезата на органите по приходите, като ангажира доказателства, въз основа
на които да установи онези факти и обстоятелства, на които основава своите
искания и от които претендира за него да настъпят благоприятни правни
последици. Тази цел не е постигната. Задължение на съда е да изслуша вещото
лице, изготвило експертното заключение, но в случая представените 2 броя
експертизи, изготвени по повод друго съдебно производство, не следва да се
ценят като такива в настоящото по смисъла на чл. 195 и следващите от ГПК, като
е недопустимо да се извърши разпит на вещите лица, които са изготвили. „Това
виждане е в унисон и с по-общия принцип, че съдът не може да основава решението
си на заключение на вещо лице, прието в друго производство - решение №
636/24.03.77 г. по гр. д. № 3017/76 г. на ВС, І ГО /Решение № 167 от 25.03.2011
г. по гр. д. № 364/2010 г., ГК, І ГО на ВКС/. Органите по приходите, с оглед
разпределената им доказателствена тежест, представят в хода на настоящото
производство и резултатите от назначените по ревизията експертизи, които съдът
следва да анализира и съобрази при изложението си, конкретно формиране на
данъчната основа на двамата съпрузи по 1/2 от установената база - доходи от
едни и същи сделки при режим на СИО, определена при еднакъв подход.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и
начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени се използват
следните наименования на методите по чл. 16, ал. 1 от Закона за корпоративното
подоходно облагане и § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс: 1. метод на сравнимите неконтролирани
цени; 2. метод на пазарните цени; 3. метод на увеличената стойност; 4. метод на
разпределената печалба; 5. метод на транзакционната нетна печалба. Съгласно чл.
7 и чл. 10 Наредба Н – 9/14.08.2006 г. за определянето на пазарните цени се
използват методът на сравнимите неконтролирани цени, методът на пазарните цени
или методът на увеличената стойност, а когато самостоятелното прилагане на
методите не води до резултат, отразяващ обичайните търговски и финансови
взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия, се допуска
едновременно прилагане на два или повече метода.
Недвижими
имоти:
Констатира се по делото, че
жалбоподателят е закупил търговски обект № 3 за кафе – аперитив, с разгърната
застроена площ на търговския обект от 92,93 кв.м., ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена,
за сума в размер на 48 725 лева, или 1/2 от цената на имота = 24 362,50 лева, и
търговски обект – магазин № 2, с разгърната застроена площ 14 кв.м., ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху терена, за сума в размер на 8 500 лева, или 1/2 от цената на имота = 4
250,00 лева /нотариален акт № 13 от 10.09.2015 г. и нотариален акт № 66/22.10.2015
г. - л. 358-359 от адм. дело № 42/2019 г. по описа на Административен съд -
Хасково/.
Следва да се отбележи, че правилно приходните органи са възприели
експертизата, дадена от М.Е. при прилагане на метода на увеличената стойност
при направеното уточнение от нея, че този метод включва стойността на
себестойността, увеличена с обичайната печалба. Експертът е пояснил, че не е
приложил метода на сравнимите, неконтролирани цени, тъй като при проверката не
са открити в публично достъпната информация в сайтовете сходни имоти за
оценяване. В експертизата е посочено, че не е извършено изчисление и по
отношение на идеалните части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху терена. Независимо от това, експертът посочва окончателна пазарна цена
без ДДС за търговски обект № 3 кафе аперитив – 55 996 лева /повече от цената,
на която е придобит имотът по нотариален акт/, и за магазин № 2 – 8 346 лева
/близо до цената, на която е придобит имотът по нотариален акт/. При това за
пазарна цена на процесните два недвижими имота се приема определената от
експертизата, изготвена в хода на ревизионното производство. В този смисъл
сборът от 1/2 от цената на имотите ведно с правото на строеж, определено при
продажбата им от община Свиленград /150 лева за 1 кв.м./, с ДДС следва да се
включи в разходната част за процесните години, т. е. цените, посочени от
приходните органи. Не са оборени от жалбоподателя с допустими за това
доказателства фактическите констатации в РА относно процесните два недвижими
имота по смисъла на чл. 124, ал. 2 ДОПК, поради което и съдът приема, че с
точност е посочен размерът на разходите за придобиването им в режим на СИО – 83
922,60 лева за търговски обект № 3 за кафе-аперитив и 12 535,20 лева за
търговски обект – магазин № 2, конкретно за ревизирано лице са приети съответно
сумите – 41 961,30 лева /1/2 ид. ч./ и 6 267,60 лева /1/2 ид. ч./.
МПС:
Констатира се по делото, че от ревизираното лице са придобити МПС: Мерцедес
ЦЛ 500 за сумата 1 000 лева на 30.07.2015 г. и джип „Тойота РАВ 4“ за сумата от
2 000 лева на 11.10.2015 г., а от нейния съпруг в режим на СИО са придобити
МПС: Мерцедес СЛК 200 за сумата от 2 195, 83 лева на 28.01.2015 г.; Шевролет
Авео за сумата от 600 лева на 04.03.2015 г.; джип Гранд Чероки за сумата от 1
000 лева на 19.05.2015 г., Хюндай Гетц за сумата от 3 369,ЗЗ лева на 31.03.2016
г. /л. 409, л. 406, л. 433, л. 434, л. 435, л. 430 от адм. дело № 42/2019 г. на
Административен съд – Хасково/.
По делото се съдържат копия на експертизите, допуснати с изрични
указания на органите по приходите да се съобразят с методите в Наредба Н –
9/14.08.2006 г. и приети в ревизионното производство, образувано спрямо
жалбоподателката и нейния съпруг.
Според оценителните експертизи, изготвени от
лицензиран оценител М.А., определените пазарни цени на превозните средства без
ДДС, са както следва: лек автомобил марка Мерцедес, модел ЦЛК 200 Компресор - в
размер на 6 840 лева, лек автомобил марка Шевролет, модел Авео - в размер на 9
320 лева, автомобил марка Джип, модел Гранд Чероки - в размер на 15 400 лева, и
лек автомобил марка Хюндай, модел Гетц - в размер 3 680 лева, Мерцедес Бенц,
модел ЦЛ 500 – 17 900 лева без ДДС, и употребяван лек автомобил, марка Тойота,
модел РАВ 4 – 20 900 лева без ДДС.
В конкретния случай експертът Алексиев не се е
съобразил с дадените указания. При изготвяне на експертизата в ревизионното
производство спрямо съпруга на жалбоподателката са използвани компилация от методите на амортизационните норми, както и на
амортизациите по нормативни документи от „Булстрад“ АД и Гаранционен фонд
„Задължително застраховане“, метод на сравнимите, неконтролирани цени между
независими търговци, както и на сп. „Supershwake“ и др. периодични издания. Не
са отразени от експерта реално съпоставимите сделки при използване на метода на
сравнимите неконтролирани цени. Експертът не е анализирал какви в
действителност са пазарните цени, като не е посочил и сделки за автомобили по
последно посочения метод по цитираната Наредба. При
изготвяне на експертизата в ревизионното производство спрямо жалбоподателката
е използван само първият метод – на сравнимите неконтролирани цени без данни по
делото кои са съпоставимите неконтролирани сделки, като въпреки дадените
указания на органите по приходите не са използвани и другите методи, посочени в
наредбата. В този смисъл се формира извод, че посочените експертизи не
определят пазарни цени по методите на Наредба № Н – 9/14.08.2006 г., поради
което не могат да се ползват за целите на данъчното облагане. След като не са
доказани пазарните цени на автомобилите с експертизите в ревизионното
производство, то разходите за тяхното придобиване от ревизирания субект ще
следва да се определят по договорните цени при закупуването им от лицето.
Поради изложеното ще следва в изготвените от приходните органи в ревизионния
доклад парични потоци за ревизираните години за 2015 г. и 2016 г. да се
преизчисли данъчната основа с договорните цени на процесните 6 бр. автомобила,
като се вземе предвид, че още в ревизията е установено, че придобиването на
автомобилите е в режим на СИО и затова следва да се посочат цените по договорите,
в случая за 1/2 от цената им, както следва: за лек автомобил, марка „Мерцедес
ЦЛ 500 - 500 лева; за джип „Тойота РАВ 4“ - 1 000 лева; Хюндай Гетц - 1 684,66
лева; Мерцедес СЛК 200“ - 1 097, 91 лева; Шевролет Авео за сумата - 300 лева;
джип Гранд Чероки за сумата - 500 лева. Сборът от 1/2 от цената на автомобилите
по посочените договори следва да се включи в разходната част за процесните
години /3 397,91 лева за 2015 г. и 1 684,66 лева за 2016 г./, а не тези,
посочени от приходните органи в хода на ревизионното производство. Оборени са
фактическите констатации по отношение на процесните автомобили по смисъла на
чл. 124, ал. 2 ДОПК, доколкото същите не са подкрепени със събраните
доказателства, каквото изискване е поставено и с цитираната разпоредба.
При това се установява следното:
За 2015 г. – данъчната основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за доходи от друга трудова дейност, съответно - общата годишна данъчна
основа, се намаляват със сумата в размер на 38 818,09 лева /разликата между
посочената като разход от органите по приходите и действително извършения
такъв/, т.е. определя се данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 6 826,47
лева, дължим данък в размер на 682,65 лева, от който се приспада внесеният
434,56 лева, т.е. определя се данък за довнасяне в размер на 248,09 лева.
За 2016 г. – данъчната основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за доходи от друга трудова дейност, съответно - общата годишна данъчна
основа, се намаляват със сумата в размер на 336,74 лева /разликата между
посочената като разход от органите по приходите и действително извършения
такъв/, т.е. определя се данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 34 497,99
лева, дължим данък в размер на 3 449,80 лева, от който се приспада внесеният
146,88 лева, т.е. определя се данък за довнасяне в размер на 3 302,92 лева.
Формира се извод, че оспореният РА, потвърден в тази част от Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, следва да бъде отменен за разликата между посочения от органите по
приходите данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за всяка една от двете години и установения
от съда и съответните лихви.
Относно установените в ревизионното
производство задължения за задължителни осигурителни вноски по чл. 124а ДОПК за
2015 г. и 2016 г. вноски за ДОО, вноски за ДЗПО – УПФ и вноски за ЗО РА,
потвърден в тази част от Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, следва да бъде отменен. Не е спорно по делото, че С.М.И. е
самоосигуряващо се лице в периодите на обхвата на ревизията – 2015 г. и 2016 г.
Съдът съобрази, че с тълкувателно решение № 2/02.02.2022 г. по тълк. дело №
8/2020 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, се
прие, че не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е
от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена
данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК при установени при ревизията
фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК -
укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му
били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен
период, но не е установен източникът на парични средства /доходи/, осигурили
въпросните разходи. Презумирането, че един доход, който е с неустановен
произход, е основание да се определи данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, не означава,
че тази презумпция е относима и за осигурителния доход. В противен случай, при
липса на основание за определяне на един доход като осигурителен по КСО и ЗО,
ще се допусне облагане на осигурителни вноски на основание, което е извън
обхвата на специалните материални закони, регламентиращи общественото и здравно
осигуряване. В ТР е прието , че съгласно чл. 10, ал. 1 КСО правопораждащият
юридически факт за задължително обществено и здравно осигуряване е започването
на трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от същия
кодекс, а такава по делото не е установена. С ТР се прие, че върху органите по
приходите е тежестта да докажат посочения факт в съдебното производство по
оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с който при фактическите
установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК са определени
осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК за периоди след 15.02.2011 г., а
именно – да докажат, че установените недостиг на парични средства и/или укрит
доход е от трудова дейност. В процесния случай приходните органи не са
установили, че недекларираните доходи са от трудова дейност, поради което
неправилно са установени задълженията за ЗОВ: за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за 2015
г. и 2016 г. Последица от отмяната на РА в частта, с която се определят
задълженията за ЗОВ, е отмяната на същия в частта, с която се определят и
лихвите върху тези задължения, изменена от Директора на Дирекция
„ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП.
С оглед изхода от спора и по
аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК разноски следва да бъдат присъдени, както
следва:
Жалбоподателят е представил списък
на разноските – държавна такса за образуване на първоинстанционното съдебно
производство – 10 лева, държавна такса за образуване на касационното производство
– 208,13 лева, и адвокатско възнаграждение, платено в брой – 950 лева, съгласно
договора за правна защита и съдействие. Делото е с материален интерес над 25
000 лева, поради което и приложима е разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно която възнаграждението се определя на 2650
лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лева. Неоснователно е възражението за
прекомерност, обективирано от процесуалния представител на ответника, доколкото
платеното по договора адвокатско възнаграждение е в размер под установения от
законодателя минимум. С оглед уважената част на жалбата в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 946 лева.
В полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за всяка една
съдебна инстанция съразмерно на отхвърлената част на жалбата, с уточнението, че
не е осъществено процесуално представителство на същия в съдебното
производство, а са депозирани писмени становища. На основание чл. 9, ал. 1 и
ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. се
определя възнаграждение в общ размер на 1 857 лева за разглеждане на делото
пред първоинстанционния съд и пред ВАС.
Въз основа на гореизложеното и на
основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 ДОПК Административен съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001618001758-091-001/22.08.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите – Пловдив, в потвърдената част с Решение № 691/10.12.2018
г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” -
Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, за данък за довнасяне по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2015 г. за сумата над 248,09
лева - за разликата до пълния размер от 4 129,90 лева, и за съответните лихви и
за 2016 г. за сумата над 3 302,92 лева - за разликата до пълния размер от 3 336,55
лева, и съответните лихви.
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001618001758-091-001/22.08.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите – Пловдив, в потвърдената част с Решение № 691/10.12.2018
г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” -
Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, за задължителните осигурителни вноски, както следва: по КСО – ДОО: за
2015 г. – 3 328,43 лева, и за 2016 г. – 3 813,70 лева; по ЗЗО – ЗО: за 2015 г.
– 2 008,37 лева, и за 2016 г. – 2 406,09 лева; по КСО – ДЗПО УПФ: за 2015 г. –
1 300,18 лева, и за 2016 г. – 1 513,54 лева.
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001618001758-091-001/22.08.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите – Пловдив, в изменената част с Решение № 691/10.12.2018 г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив
при Централно управление на Национална агенция за приходите, за установените
задължения за лихви върху задължителните осигурителни вноски за ДОО за
2015 г. - 825,53 лева, и за 2016 г. - 552,78 лева; за ДЗПО за 2015 г. - 322,47
лева, и за 2016 г. - 219,08 лева, за ЗО за 2015 г. - 499,19 лева, и за 2016 г.
- 348,51 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.И. В ОСТАНАЛАТА Й
ЧАСТ.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, със седалище – гр. София, да заплати
на С.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 946 /деветстотин
четиридесет и шест лева/, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА
С.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Национална агенция за
приходите, със седалище – гр. С., юрисконсултско възнаграждение в общ размер от
1 857 /хиляда осемстотин петдесет и седем/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на оспорване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен
съд - Хасково.
ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните по реда на чл. 138, ал. 3 АПК.
Съдия: