Определение по дело №1098/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 34 387 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от изключването му от дружеството – 07.10.2004 г. до изплащането й, с правно основание чл. чл. 125, ал. 3 във вр. с чл. 127 ТЗ.

Ищецът твърди, че като съдружник в дружество “Д.С. П.ООД с капитал 5 000 лв., разпределен в 100 дяла по 50 лв. е имал 13 дяла по 50 лв., равняващи се на 650 лв. Вписано е с решение № 1051/20.4.2004 г. на регистърния съд преобразуване на дружеството в ЕООД, освобождаването му като управител на същото и изключването му като съдружник. Сочи, че с решение № 1330/19.5.2005 г. е вписано в ТР прекратяване и ликвидация на дружеството и ликвидатор ответника –К. С.. С решение от 22.1.2007 г. по гр.д. № 430/2006 г., САС е отменил решението на регистърния съд, с което е отказано вписване в търговския регистър на възобновяването на ликвидационното производство и на основание чл. 273, ал. 2 от ТЗ е постановил вписване възобновяване на производството по ликвидация и назначаването за ликвидатори С. и Р. Я. като е определен и 6-месечен срок за ликвидацията. С решение № 3293/3.10.2007 г. по ф.д. № 2207/2000 г. на ОС-Б., регистърният съд е вписал заличаване на држеството. С последващо решение № 10/4.8.2008 г. по същото ф.д. С. е назначен за ликвидатор.

Твърди, че в това си качество ликвидаторът е продал цялото налично имущество на собствено дружество на занижени цени и не е платил полагащия му се дружествен дял, съобразно неговия дял в капитала. Като ликвидатор е бил длъжен да разпредели имуществото между съдружниците, съобразно дела им в капитала, съгласно чл. 271 от ТЗ.

Според ищеца осъществената ревизия, въз основа на счетоводни документи във връзка с имуществото на дружеството пред данъчните органи е установила, че дружествения му дял към датата на изключването му възлиза на 34 387 лв.

В отговора ответникът оспорва материалноправната легитимация като твърди, че не физическото лице , а дружеството в ликвидация следва да отговаря по спора. Сочи още, че в качеството си на ликивидатор на дружеството не е субект на задължението по заплащане стойността на дружествения дял на изключения съдружник. Оспорва се твърдението на ищеца за наличие на вземане от дружеството в размер на 34 387 лв.Сочи се, че счетоводната документация на дружеството установява, че към датата на прекратяване на членството в дружеството ищецът е имал задължения към него от 48 046 лв., представляващо неотчетени и липсващи парични средства, с които е извършено от дружеството прихващане на вземането на ищеца по представения ДРА. При това прихващане задължението на Я. към дружеството към 31.12.2004 г. е намалено със сумата 18 817 лв. , с която сума е намалена печалбата за текущата година, което е видно от съдебно счетоводните експертизи по фирменото дело и гр.д № 1034/2004 г. на БОС. Затова твърдяното вземане не съществува.

Съдът предвид твърденията на страните, събраните по делото доказателства и закона, счита иска за неоснователен предвид следното: Ищецът Р. Х. Я. е бивш съдружник и управител на дружество “Д. С. П.”, ООД. С решение на общото събрание от 7.10.2004 г. е изключен като съдружник на дружеството. Страните не спорят по фактите, че с решение № 3293/3.10.2007 г. по ф.д. № 2207/00 г. съдът е вписал заличаване на процесното дружество, както и че с решение от 4.8.2008 г. е възобновил производството по ликвидация на “Джи си пласт”, ЕООД с оглед неуредените по чл. 125, ал. 3 от ТЗ отношения с изключения съдружник Р. Я.. Видно от данъчно ревизионния акт № 1009/19.9.2005 г. е осъществена ревизия, въз основа на счетоводни документи във връзка с имуществото на дружеството установяваща, че дружествения дял на ищеца към датата на изключването му възлиза на 34 387 лв. От назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че не е налице парично задължение на “ДС.П.”, ЕООД към 31.12.2004 г. към Р. Я.. Причината сочат експертите е, че през 2004 г. е извършено прихващане на задължение към Р. Я. в размер на 29 229 лв. – дружествен дял с вземане за липсваща касова наличност в размер на 53 764 лв. Липсата е отписана за сметка на финансовия резултат на дружеството /от печалбата за 2004 г./ - в размер на 24 535 лв. и за сметка на дружествения дял на ищеца в размер на 29 229 лв. Посочват, че не е налице парично задължение на дружеството към ищеца към датата на откриване на производството по ликвидация на дружеството – 19.5.2005 г., нито към датата на подаване на настоящия иск – 7.10.2009 г. В представените им счетоводни баланси не са записани задължения към ищеца и вземания от него.

При така установените факти от значение за предявения иск на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, по която правна квалификация страните не са възразили при проектодоклада, обявен за окончателен в с.з., съдът счита претенцията за неснователна. Според нормата на чл.125, ал. 3 от ТЗ имуществените последици при прекратяване участието на съдружник се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Отношенията се уреждат между напусналия съдружник и дружеството. В случая искът е предявен срещу ликвидатора К. С. в качеството му на физическо лице. Съдът счита, че по цитираната разпоредба не съществува възможност физическо лице да се осъди за плащане на суми. Отговорността и задължението за уреждане на имуществените последици от прекратяването участието на съдружник е на юридическото лице. В случая за тази цел – за уреждането на тази плоскост отношенията между Р. Я. и дружеството именно е възобновено ликвидационното производство. Ето защо съдът счита, че К. С. като физическо лице не следва да отговаря по така предявения иск. Затова се явява безпредметно обсъждането на останалите предпоставки по чл. 125, ал. 3 от ТЗ - размера на притежавания от ищеца дял в дружеството и на претендираната сума като дължима имуществена последица, съобразно счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието му в дружеството.По тези съображения съдът отхвърля предявения иск.

Ищецът ще следва да заплати на ответника направените разноски по делото възлизащи на 1 660 лв., от които 1 300 за адвокат и 360 лв. възнаграждение за експертите.

Водим от изложеното и на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, съдът

Р е ш и:

Отхвърля предявения от Р. Х. Я. против К. Г. С. иск за заплащане на сумата от 34 387 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от изключването му от дружеството – 07.10.2004 г. до изплащането й, като неоснователен.

ОСЪЖДА Р. Х. Я. да заплати на К. Г.С. направените разноски по делото в размер на 1 660 лв.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: