№ 32
гр. Ботевград, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ в закрито
заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Н.Ц. П.
като разгледа докладваното от Н.Ц. П. Административно наказателно дело
№ 20211810200285 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ * от 16.06.2020г.,
издадено от *, Началник група към ОДМВР *, РУ *, упълномощен със
заповед № * на МВР, с което на ЯР. Г. Г., ЕГН **********, на основание чл.
175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
за нарушение на чл.103 от същия закон.
Наказаното лице * в подадена в срок жалба моли наказателното
постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. Явява се
процесуалният му представител адв. Сомова от САК, който в съдебно
заседание, поддържа жалбата и моли наказателното постановление да се
отмени.
Въззиваемата страна – Началник група към ОДМВР *, РУ *, редовно
уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по
основателността на жалбата.
1
От фактическа страна:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 08.04.2020 г. около 17:15 часа в гр. *, *, с посока на движение Пицария „*“
жалбоподателят управлявал лек автомобил *, с рег. *, собственост на * Г.,
ЕГН **********, като водъчът отказва да предаде документите си за
правоуправление на МПС и осуетява извършването на проверка от органите
за контрол, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП.
В конкретния случай констатациите в АУАН, са потвърдени изцяло от
събраните по делото доказателства - свидетелски показания на
актосъставителя ЦВ. ИЛ. Х. и свидетеля по установяване на нарушението и
по акта М. Д. ВЛ., които съдът приема за достоверни, обективни и логични,
като няма съществени различия относно възприетите от свидетелите факти и
обстоятелства относно провежданата проверка и начина на протичането й,
съставянето на АУАН, вкл. и действията на жалбоподателя, и затова съдът ги
кредитира. От показанията на полицейските служители се установява, че на
инкриминираната дата са изпълнявали служебните си задължения в гр. *, като
осъществявали контрол по ЗДвП. Около 17:15 часа забелязали, че
управлявания от жалбоподателя автомобил се движил с бърза скорост за
населено място, което ги мотивирало да го последват. Жалбоподателят, без да
му у подаван какъвто и да е сигнал за спиране, по собствена воля спрял
управлявания от него автомобил пред бл. 207, вх.Б. Полицейските служители
спрели служебния си автомобил зад този на жалбоподателя и пристъпили към
проверка на последния. След поискването от свид. Х. на документите
необходими за извършване на проверката, водачът не ги предоставил на
контролните органи. Започнал да им вика, че не бил спрян със „Стоп“ палка
от полицейските служители и не било редно да го проверяват, след като вече
бил спрял управлявания от него лек автомобил. Дошли негови роднини и
станал скандал.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били депозирани писмени възражения
срещу констатациите в акта.
На 16.06.2020 година *, Началник група към ОДМВР *, РУ * издал
оспореното наказателно постановление. Словесното и юридическо описание
2
на нарушенията по акта и наказателното постановление съвпада по признаци.
Предвид безпротиворечивостта на доказателствения материал
подробното му обсъждане е ненужно – арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, вр. чл. 84
от ЗАНН, която норма следва да намери приложение и към съдържанието на
мотивите към постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение, предвид
липсата на изрична норма в тази насока в ЗАНН.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Жалбата е основателна.
Така посоченият АУАН серия * от 08.04.2020г. отговаря на
императивните изисквания относно съдържанието на същия, заложени в чл.42
от ЗАНН.
Актосъставителят е компетентен орган, оправомощен съобразно
заповед № * от 14.05.2018г. на Министъра на МВР, спазил е срока по чл.34,
ал.1 от ЗАНН.
АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в
6-шест месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП.
Обжалваното НП * от 16.06.2020г., е издадено от компетентен по
смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН орган, оправомощен съобразно Заповед № *
от 14.05.2018г. на Министъра на МВР /надлежно приложена по делото/,
предвид действието на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят ЯР. Г. Г. е санкциониран за едно нарушение на
правилата за движение, подведено под нормата на чл. 103 от ЗДвП.
В обстоятелствената част на повдигнато обвинение за нарушение на чл.
103 от ЗДвП е посочено, че водачът отказва да предаде документите си или
осуетява извършването на проверка от органите за контрол то ЗДвП. Съдът
обаче установи нарушение на 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, а именно не е изпълнено
изискването да се посочат законовите разпоредби, които са нарушени –
3
основание за отмяна на санкционния акт на процесуално основание.
Съображенията в тази насока, се изразяват във факта, че при издаване на
обжалваното наказателно постановление, наказващият орган се е съобразил
изцяло с изложените в АУАН фактически констатации, че деянието се
изразява в това, че жалбоподателят, като водач на МПС "водачът отказва да
предаде документите си или осуетява извършването на проверка от органите
за контрол то ЗДвП ".. Квалификацията по чл. 103 от ЗДвП е погрешна. По
този начин е въведено вътрешно противоречие и в самото описание на
изпълнителното деяние, с което е накърнено правото на защита на
жалбоподателя - основание допуснатото процесуално нарушение да се
квалифицира като съществено и водещо като последица необходимостта от
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Освен това,
по силата на чл. 165, ал. 2, т. 1 ЗДвП при изпълнение на функциите си по този
закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право
да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за
самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички
документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания
превоз, а според чл. 103 ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Фактът, че
водачът е спрял автомобила по своя воля, без дори да му е бил подаван сигнал
със стоп палка изключва отговорността му за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Неизпълнение разпореждане на полицейски орган би било съставомерно, но
по друга правна разпоредба, а не по въведената правна квалификация – чл.
103 от ЗДвП, която не е релативна на описаното деяние и сочеща на извод за
друго, различно от описаното деяние, каквото първо не се твърди да е
осъществено, а тъкмо напротив – по несъмнен начин в съдебно следствие от
показанията на самите полицейски служители се установи, че водачът е спрял
автомобила сам и без да са му подавали сигнал със стоп палка или какъвто и
да друг сигнал за спиране. В обобщение, изискването наказващият орган да
посочи нарушените правни разпоредби не е самоцел и се изразява в това да се
впишат не кои да са правни норми, а нарушените, като правилната правна
квалификация е винаги и единствено възможна и всякога е необходимо да е
релативна на въведеното фактическо описание на визираното нарушение,
4
откъм всички съставомерни признаци, характеризиращи го от обективна
страна. Нещо, което с квалифициране на деянието по чл. 103 от ЗДвП не е
изпълнено по вече изложените съображения и в това се изразява визираното
процесуално нарушение, което води до накърняване правото на защита на
жалбоподателя в аспекта да узнае за какво всъщност нарушение се цели да
бъде ангажирана отговорността, явяващо се критерият процесуалното
нарушение да бъде квалифицирано като съществено. Оттам като основание за
отмяна на санкционния акт.
С други думи казано, съдът приема, че няма нарушение на чл. 103 от
ЗДвП и материалният закон е приложен от актосъставителя неправилно.
Същото важи и за наказващия орган, който също твърди, че е налице
нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
По разноските:
За заплащане на разноски следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса, но такива не са били претендирани в настоящето производство и
съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление * от 16.06.2020г., издадено от *,
Началник група към ОДМВР *, РУ *, упълномощен със заповед № * на МВР,
с което на ЯР. Г. Г., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл.103 от същия закон.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-гр.*
по реда на АПК в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че
е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5