Р Е Ш Е Н И Е
№…………….../...........10.2022 г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 1293/2019 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявен от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 10",
бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, Офис 4, срещу „Консорциум Реми Груп” АД (в несъстоятелност)
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
„Приморски", ул. „Доктор Железкова” № 42, вх. Б, ет. 1, офис 1, при задължителното участие на синдика на
ответното дружество З.З.Х., иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, чл.99 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи сумата от 340 000 евро, частичен иск от 1 525 768.42 евро,
представляваща падежирала главница по Договор за б. револвиращ кредит №
270/05205/020031 от 22.08.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 16.10.2008г., Анекс №
2 от 27.03.2009г., Анекс № 3 от 19.01.2010г., Анекс № 4 от 14.05.2010г., Анекс
№ 5 от 19.08.2010г., Анекс № 6 от
12.09.2012г., Анекс № 7 от 19.07.2013г., Анекс № 8 от 21.12.2013г., Анекс № 9
от 30.01.2014г., анекс № 10 от 09.02.2015г., Анекс №11 от 31.07.2015г., Анекс №
12 от 31.08.2015г., сключен между ответника и „Уникредит Булбанк”АД, вземането
по който е прехвърлено в полза на ищеца с Договор за цесия от 15.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението –
10.05.2019г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК №3809 от 16.05.2019г., постановена по ч. гр. д. № 7164/2019 г.
по описа на Районен съд - Варна, 50-ти състав.
Ищецът твърди, че вземането
му произтича от
Договор за б. револвиращ кредит № 270/05205/020031 от 22.08.2008г., сключен
между „Уникредит Булбанк”АД и кредитополучателя „Консорциум Реми Груп” АД, с който банката му е предоставила б. револвиращ кредит до размера от 2 000 000
лева с краен срок на погасяване 20.07.2013г. Кредитът е усвоен в предвидения в
Договора за кредит срок на осем транша в периода 28.08.2008г. – 31.03.2009г.
Уговорена е възнаградителна лихва с годишен размер, формиран от сбора на
приложимия от банката за съответния период на олихвяване едноседмичен EURIBOR и
надбавка в размер на 2.5 % върху ползваната сума по кредита, платима ежeмесечно
на вноски с падеж 20-то число от месеца. Годишният лихвен процент върху
просрочената главница е в размер на сбора от редовната лихва и надбавка от 5 %.
Наказателният лихвен процент при просрочие на главница и/или лихва е 2%.
Годишният лихвен процент за редовен дълг е изменен с анекс № 1 от 16.10.2008г.
на сбора от базисен лихвен индекс - едноседмичен EURIBOR и надбавка от 3
процентни пункта и с анекс № 2 от 27.03.2009г. на сбора от базисен лихвен
индекс - едноседмичен EURIBOR и надбавка от 6.50 процентни пункта. С анекс № 2
от 27.03.2009г. се постига съгласие годишният лихвен процент за редовен дълг
във всеки един момент от действието на договора да не може да бъде по-малък от
7.50 процента, а таксата за управление се променя на 1% годишно. Анекс № 3 от
19.01.2010г. има за предмет уговорки за учредяване на първа по ред договорна
ипотека. С анекс № 4 от 14.05.2010г. се променя годишният лихвен процент за
редовен дълг, таксите за управление и предоговаряне отпадат, а
кредитополучателят се задължава да осигури учредяване на първа по ред договорна
ипотека върху 13 броя апартаменти в гр. Бяла. С анекс № 5 от 19.08.2010г. се
правят допълнения към Анекс № 4 от 14.05.2010г. С анекс № 6 от 12.09.2012г. и
анекс № 12 от 31.08.2015г. на основание чл. 101 от ЗЗД и при условията на чл.
121 -127 от ЗЗД „Ер Джи Ел”ООД, „Аква Виа”ООД, „Литос Инженеринг”ООД,
„Догремил”ООД, Росен Иванов Христов и „Ер Джи Проджект Мениджмънт”ООД встъпват
като солидарни длъжници по договора и анексите към него. С анекси № 7 от
19.07.2013г., № 8 от 21.12.2013г., № 9 от 30.01.2014г., № 10 от 09.02.2015г., №
11 от 31.07.2015г. и № 12 от 31.08.2015г.
се променя погасителният план и крайният срок на издължаване на главницата,
като последният уговорен падеж е изтекъл на 31.08.2016г. Вземанията по
процесния договор за кредит срещу горепосочените длъжници са прехвърлени ведно
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности от „УниКредит Булбанк"
АД на ищеца с Договор за цесия от
15.10.2018г., ведно с Приложение № 15 към него, вписан в Служба по вписванията
- гр. Варна, за което ответникът е уведомен на 16.11.2018г. Поради неизпълнение
на задълженията ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК за част от изискуемата главница в размер на
340 000 евро от общо 1 525 768.42 евро, срещу която ответникът е подал
възражение по чл.415 от ГПК. В тази връзка ищецът обективира искане за съдебно
установяване на вземането си.
В срока по чл. 367 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения
иск по основание и размер. Активната материална легитимация се оспорва с
твърдения за нищожност на договора за цесия поради липса на основание
поради несъществуване на вземане на цедента в посочения в договора размер. Поддържат се доводи, че поради нищожност на клаузите за възнаградителна
лихва, мораторна неустойка и такси в договора за кредит, извършените по тези
вземания плащания в
завишен размер следва да бъдат отнесени към главницата, което обосновава
по-нисък размер на непогасения остатък от главния дълг. Възражението за
нищожност на клаузите за възнаградителната лихва (т.4.1 и т.4.2. от договора и анексите, съответно т. 1 от ипотечния акт) е
основано на твърдения, че начинът на формирането й противоречи на закона
- чл.58 ал.1 т.2 от ЗКИ и чл.58 ал.3 от ЗКИ, както и на добрите нрави, тъй като
банката практически си е запазила правото автоматично да ги променя /т.8.2.4 от
ОУ/. Не са налице изключенията по чл.58 ал.4 ЗКИ, поради което разпоредбата на
чл.58 ал.3 ЗКИ е приложима. Неустоечната клауза по т.4.3. от договора се оспорва като нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото е
предвидена наред с лихвата върху просрочена главница като второ обезщетение за
една и съща забава, начисляването й върху тази лихва представлява забранен от
закона анатоцизиъм, а начисляването й върху непадежирал дълг води до недопустимо санкциониране на
едно евентуално бъдещо неизпълнение. Позовава се на нищожност на клаузите на т.5.1 и 5.2 от договора и
съответстващите им клаузи на анексите (вкл. от Анекс №5/19.08.2010 г.) поради противоречие с добрите нрави и със
закона - чл.58 ал.ал.1 т.1, т.2 ЗКИ и чл.58 ал.2 ЗКИ, с твърдения, че липсата
на данни в договора за всички общи разходи по кредита и за обективните
критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят, е в нарушение
на императивните изисквания за изричност и изчерпателност при определяне на
разходите по кредита. При сключването на договора, а и след това, на ответника
не е предоставена и Тарифата на банката, каквото задължение е залегнало в т.8
от ОУ. Оспорва съдържанието на Анекс №4,
Анекси от №6 до №12 и договора за ипотека, обективиран в нот. акт
№99/01.09.2010 г., в частта относно размера на вземанията за главница, лихва и
такси, с твърдения, че същите са в завишен размер поради начисляването им на
нищожно основание, а таксите и лихвите не са индивидуализирани по вид и
основание. За периода след сключването на Анекс №4/14.05.2010 г.
възнаградителната лихва се оспорва на самостоятелно основание поради
начисляването й в нарушение на предоговорените с него условия - уговорения
гратисен период и отпадането на наказателния лихвен процент при просрочие по
т.4.3. Клаузата на т.7.3 от Анекс №4, се оспорва като нищожна поради
противоречие със забраната за анатоцизъм, тъй като предвижда начисляване на
лихви върху лихви за забава. Оспорва се дължимостта на главницата в предявения
размер и предвид извършеното погасяване на дълга преди подаване на заявлението
по чл.417 ГПК със заплатената от ищеца на банката сума като цена на цесията,
отнесена за погасяване на този дълг. Релевира се възражение за прихващане на
вземането на ищеца за главница с насрещното вземане на ответника за платени при
начална липса на основание суми в общ размер на 170 552, 69 евро, формирани както следва: 125 601, 02 евро - наказателни
лихви за забава в размер на 2%; 24 111,
11 евро - недължимо платени такси, разноски и др. разходи и 20 840,56 евро - недължимо
платени суми за съдебни разноски, други разходи по кредит и застраховки.
В срока по чл. 372, ищецът депозира допълнителна искова молба, в
която репликира възраженията на
ответника.
Поддържа, че процесният договор за цесия има за предмет всички вземания на
цедента по процесния договор за кредит, поради което действителният размер на
прехвърлените вземания е ирелевантен относно валидността на договора. Счита, че
възраженията на ответника за нищожни клаузи, свързани с начина на начисляване
на лихвите и таксите, не следва да бъдат разглеждани, тъй като предмет на
настоящия спор е главницата и то само част от нея. Ако съдът прецени, че същите
следва да бъдат разгледани, ги оспорва по същество с твърдения, че начинът, по
който се формира възнаградителната лихва, е съобразен със закона, а
кредитополучателят е бил запознат с него при сключване на договора. Дали
лихвите са начислени в по-висок размер е въпрос, който трябва да бъде решен от
назначена по делото експертиза. Неустоечната клауза и уговорените такси не
противоречат на добрите нрави, тъй като размерът им е определяем още при
сключване на договора, което позволява извършване на преценка, че към този
момент клаузите не целят неоснователно разместване на блага и неоснователно
обогатяване. Не е налице анатоцизъм, тъй като няма начислявани лихви върху
лихви, а наказателните лихви са начислени върху просрочената главница, като се
формират като сбор от договорната лихва и надбавка 5 (пет) процентни пункта.
При отпускането на кредита банката е предоставила безплатно своите условия по
кредита, като същите са инкорпорирани и в самия Договор за кредит. Оспорват се
твърденията за начислявани след Анекс №4 лихви върху лихви. Данни за общите
разходи по кредита са били предоставени на ответника при сключването на Анекс
№5, с подписването му същият се е съгласил с клаузите и условията описани в
него, включително предвидената такса управление от 1%, поради което не е налице
нарушение на чл. 58, ал. 1 от ЗКИ. Оспорването на верността на съдържанието на
всички останали Анекси от № 6 до № 12 е неоснователно, тъй като същите са
подписани от ответника, с което той е декларирал, че е запознат със
съдържанието им. Доколкото твърденията за нищожни клаузи за акцесорните
вземания не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство, а в условията
на евентуалност са неоснователни, се прави искане за отхвърляне на възражението
за прихващане. Направените от ответното дружество вноски следва да се отнесат
за погасяване на договорната лихва, а не за главницата, както се поддържа в
отговора, по арг. от ТР № 3/27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
което е самостоятелен аргумент за неоснователност на възражението за
прихващане. Към датата на депозиране на заявлението в съда останалите лихви и
разноски са в общ размер на 340 682.16 евро, което от своя страна не би се
отразило върху погасяването на частично претендираната главница в размер на 340
000 евро.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът
депозира допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа изцяло
становището, възраженията и твърденията изложени в отговора. Допълнително
посочва, че неустойка за забава по т. 4.3. в размер на 2% е начислявана и върху
редовната, непросрочена главница. Счита за несъстоятелно становището на ищеца,
че прихващането следва да бъде извършено с останалите лихви и разноски, а не с
главницата. Пояснява, че посочената в отговора на исковата молба сума от 125
601,02 евро представлява заплатена от ответника на цедента „Уникредит Булбанк”
АД наказателна лихва за забава от 2%, която е недължима с оглед нищожността на
клаузите на договора, с които е уговорена. Поради това направените вноски няма
да се отнесат за погасяване на други задължения на ответното дружество по реда
на чл.76 ал.2 ЗЗД, както твърди ищецът.
С определение №260484/05.05.2021г. на основание чл.637, ал.3, т. 2 от ТЗ като
задължителна страна в процеса е конституиран синдикът на ответното дружество,
който изразява становище за неоснователност на иска.
С протоколно
определение от 13.11.2020г., постановено по настоящото дело, е отменено на
основание чл.253 от ГПК, протоколно определение от 19.06.2020 г., в частта, с
която като част от окончателния доклад е прието за съвместно разглеждане в
настоящото производство, релевираното от ответника в отговора на исковата молба
възражение за прихващане на вземането
на ищеца за главница с насрещното вземане на ответника за платени при начална
липса на основание по нищожни клаузи суми в общ размер на 170 552.69 евро, формирани както следва: 125 601.02 евро -
наказателни лихви за забава в размер на 2%; 24 111.11 евро - недължимо платени такси, разноски и
др. разходи и 20 840.56 евро
- недължимо платени суми за съдебни разноски, други разходи по кредит и
застраховки. Същото следва да бъде разгледано като защитно
възражение срещу предявения иск, произнасяне по което съдът дължи в рамките на
преценката относно размера на претенциите по главния иск.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен
Договор за б. револвиращ
кредит № 270/05205/020031 от 22.08.2008г., сключен между „Уникредит Булбанк”АД
и кредитополучателя „Консорциум Реми
Груп” АД, с който
банката е предоставила на ответника револвиращ
кредит до размера от 2 000 000 евро с краен срок на погасяване
20.07.2013г. В чл.4.1. е
уговорена възнаградителна лихва с годишен размер, формиран от сбора на
едноседмичния EURIBOR и надбавка в размер на 2.5 %, равняващ се на 6.886% към
датата на сключване на договора. Уговорени са също годишен лихвен процент върху
просрочената главница в размер на сбора от редовната лихва и надбавка от 5 %
(чл.4.2.) и наказателен лихвен процент при просрочие на главница и/или лихва в
размер на 2% (чл.4.3.). Според чл.11 от договора при неиздължаване на главница
и/или лихва, за срока на забавата се прилага всяко едно от следните лихвени
условия: редовният дълг по главницата се олихвява с лихвен процент по чл. 4.1.,
просрочената част от главницата се олихвява с лихвен процент по чл. 4.2., а
целият дълг по главницата (редовна и просрочена) се олихвява с наказателен
лихвен процент по чл. 4.3. Съгласно чл.7.2. от договора възнаградителната лихва
по чл.4.1. е платима ежeмесечно на 20-то число от месеца. Лихвите по чл.4.2 и
чл.4.3. са незабавно изискуеми, считано от датата на забавата, към която се
начисляват (чл.12.4.2.).
Условията по договора за
кредит са предоговаряни с последващи допълнителни споразумения: Анекс № 1 от
16.10.2008г., Анекс № 2 от 27.03.2009г., Анекс № 3 от 19.01.2010г., Анекс № 4
от 14.05.2010г., Анекс № 5 от 19.08.2010г.,
Анекс № 6 от 12.09.2012г., Анекс № 7 от 19.07.2013г., Анекс № 8 от
21.12.2013г., Анекс № 9 от 30.01.2014г., анекс № 10 от 09.02.2015г., Анекс №11
от 31.07.2015г., Анекс № 12 от 31.08.2015г. Предмет на обсъждане са само тези
от тях, които имат отношение към спора. Годишният лихвен процент за редовен
дълг по чл.4.1. е изменен с анекс № 1 от 16.10.2008г. на сбора от базисен
лихвен индекс - едноседмичен EURIBOR и надбавка от 3.00 процентни пункта, с
анекс № 2 от 27.03.2009г. - на сбора от базисен лихвен индекс - едноседмичен
EURIBOR и надбавка от 6.50 процентни пункта, но не по-малко от 7.50% и с анекс
№ 4 от 14.05.2010г. - на сбора от едноседмичния EURIBOR и надбавка в размер на
2.5 %, като с последния таксите за управление и предоговаряне отпадат. С анекси
№ 7 от 19.07.2013г., № 8 от 21.12.2013г., № 9 от 30.01.2014г., № 10 от
09.02.2015г. и № 11 от 31.07.2015г. се променя погасителният план и крайният
срок на издължаване на главницата. Според последния Анекс № 12 от 31.08.2015г.
остатъчният дълг е размер на 1904853.18 евро главница и 3664.83 евро лихва,
лихвеният процент е изменен на БЛП и надбавка 2.5%, но не по-малко от 3% и е
предвиден погасителен план, според който главницата е платима на вноски с краен
падеж 31.08.2016г., а лихвите - с падеж до 30.11.2015г.
Представен е
препис от Общи
условия за отпускане и обслужване на кредити на юридически лица (л.16-20),
които според чл.23 от договора представляват неразделна част от него.
С договор за цесия от 15.10.2018г. с нотариална заверка на подписите „Уникредит Булбанк”АД е
прехвърлил на
ищеца пакет от вземания, посочени в Приложенията,
неразделна част от него, сред които и задълженията по процесния договор за
кредит в размер на 1525768.42 евро главница, 242186.24 евро лихва, 4234.99 евро
разходи, съгласно Приложение №15 към договора за
цесия, също с нотариална заверка. Представена е нотариално заверена молба от
ищеца до Служба по вписванията гр.Варна с вх. №36227/21.12.2018г.
за вписване на цесията в книгата за договорните ипотеки. Отправеното от цедента
„Уникредит Булбанк”АД уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД е получено от ответника
на 16.11.2018г., видно от представеното известие за доставяне (л.68).
По заявление на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД е издадена Заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК №3809 от
16.05.2019г., постановена по ч. гр. д. № 7164/2019 г. по описа на Районен съд -
Варна, 50-ти състав, за сумата от 340 000 евро, частичен
иск от 1 525 768.42 евро, представляваща падежирала главница по Договор за б.
револвиращ кредит № 270/05205/020031 от 22.08.2008 г. и Договор за цесия от 15.10.2018г., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 10.05.2019г., до
окончателното изплащане на задължението. Видно от материалите по изисканото
заповедно производство, в законоустановения срок е постъпило възражение от
длъжника и на заявителя са дадени указания по чл.415 от ГПК, като срокът за
предявяване на иска е спазен.
По делото е допусната
ССчЕ, чието заключение, неоспорено от страните, съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че размерът
на усвоените средства по процесния договор е 2000000 евро, постъпили по
разплащателната сметка на ответника в периода 28.08.2008г. – 31.03.2009г.
Общият размер на извършените погашения по кредита е 1357823.83 евро. Плащанията
по кредита са преустановени на 03.08.2016г., когато е отнесена постъпилата сума
в размер на 120000 евро за погасяване на вноска за главница. След тази дата
няма извършвани доброволни плащания. Постъпили са единствено разпределени от
ЧСИ суми в общ размер на 763130.19 евро в периода 15.12.2016г. – 06.01.2020г.
по изпълнителни листи №4470/2016г. и №5011/2016г. на
ВРС. Начисляваната от банката възнаградителна лихва е изцяло съобразена с
постигнатите уговорки в договора и анексите, като експертизата не установява
едностранно увеличение или намаляване на ГЛП. През целия срок на действие на
договора променливата компонента на лихвата е в размер EURIBOR, с изключение на периода
31.08.2015г. – 31.08.2016г., когато е бил приложен уговореният в Анекс №12
минимален лихвен процент от 3%. Увеличаването на ГЛП се дължи единствено на
промени в котировката на борсовия индекс EURIBOR. Сравнявайки начислената от
банката и платена от кредитополучателя комисионна за управление на кредита (34111.11
евро) и реално дължимата по изчисления
на вещото лице (35833.33 евро), се установява, че банката е начислила по-малък
размер от договорено. Всички останали начислени разходи – съдебни разноски,
застраховки и обезпечения, подновяване на ипотека и др., се потвърждават от
изчисленията на вещото лице. От 14.05.2010г. банката е преустановила начисляването
наказателен лихвен процент по т. 4.3. Общо начислената неустойка по т. 4.3. от
договора за периода 26.09.2009г. – 14.05.2010г. е в размер на 23333.33 евро,
която е изцяло заплатена от ответника. С оглед поставените задачи вещото лице
дава заключение за размера на непогасения остатък от главницата в два варианта.
По Вариант №1, при зачитане на всички уговорени акцесорни задължения,
главницата е в размер на 1522301.88 евро. По Вариант №2, с изключване на всички
разноски, такси и неустойката по т. 4.3. и след приспадане на извършените
плащания, главницата възлиза на 1480863.93 евро. Сключеният договор за цесия е намерил
съответно счетоводно отразяване в счетоводствата на страните по него, като
задълженията са отписани при цедента и съответно са отразени при цесионера на
дата 15.10.2018г.
При тази фактическа установеност, настоящият състав
на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Производството има за предмет иск с правна
квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, чл.99 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.
чл.637, ал.3, т. 2 от ТЗ. Същият е предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя
срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото от
него възражение, поради което се явява процесуално допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
За успешното
му провеждане в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е
приобретател по силата на договор за цесия на съществуващо и изискуемо вземане
на цедента срещу ответника, произтичащо от валиден договор за
револвиращ кредит, по
който цедентът е изправна страна, настъпила изискуемост на задължението и неговия
размер.
Въз основа на
приетото за установено по фактите, съдът преценява, че между ответника и „Уникредит Булбанк”АД е сключен валиден Договор
за револвиращ кредит №
270/05205/020031 от 22.08.2008г. Чрез подписите си страните са удостоверили
приемане на условията по договора и анексите към него.
Основания за пълна нищожност на договора не са
релевирани в процеса, а и не се констатират в рамките на дължимата служебна
проверка съгласно ТР №1/2020г. от 27.04.2022
г. на ОСГТК на ВКС.
Наведените от ответника възражения за частична недействителност касаят само
акцесорните вземания, но следва да бъдат разгледани с оглед установяване по
какъв начин евентуалното им отпадане от общия дълг би рефлектирало върху остатъчния
размер на главницата.
Разгледани по същество, възраженията за нищожност
на клаузите за възнаградителна лихва, неустойки и такси, се преценяват от
настоящия състав като неоснователни.
Договорът за
кредит по дефиниция е абсолютна търговска сделка. В случая същият е и
двустранна търговска сделка, тъй като е сключен от банката с кредитополучател
търговско дружество за
осъществяване на текущите разплащания, свързани с основната му дейност.
По изложените съображения преценката за
валидността на договора следва да се извършва при съобразяване на по-завишената грижа за
собствените работи, която се предполага от търговското качество на
кредитополучателя.
Възнаградителната лихва според договора и анексите се формира от индивидуално уговорена фиксирана надбавка и променлива компонента, която през целия срок на договора е обвързвана с котировката на публично известния борсов индекс EURIBOR, която не зависи от волята на кредитора и поставя лихвата в зависимост единствено от обективно настъпила промяна в нивата му. Клаузата за едностранно изменение на лихвата в случая изобщо не е била е прилагана, поради което въпросът за нейната валидност е неотносим към спора. От ССЕ се установява, че възнаградителната лихва е начислявана при стриктно съобразяване на договорените от страните условия, поради което възражението на ответника за нарушаване на алгоритъма за определянето й се явява неоснователно.
Неустойката по чл.4.3. от договора е уговорена във
фиксиран размер от 2% върху целия дълг по главницата (редовна и просрочена), като се предвижда кумулирането й с
възнаградителната лихвата и мораторната лихва. При съпоставяне
съдържанието на процесната клауза на т.4.3 от договора за кредит с
очертаните в ТР № 1/2009 г. от
15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г., т.3 критерии за нищожност поради
накърняване на добрите нрави, става ясно, че процесната неустоечна клауза не е
нищожна. Към датата на сключване на договора в рамките на свободата на
договаряне /чл. 9 ЗЗД/ и по волята на страните същите са се съгласили по начин, който да
гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя за заплащане на
погасителните вноски /обезпечителна функция/, да осигури обезщетяване на
банката – заемодател за евентуалните вреди при неизпълнение
/обезщетителна функция/, както и да санкционира неизправния заемател чрез
заплащане на допълнителна парична сума в полза на изправната страна /санкционна
функция/. Към момента на сключването на договора не би могло да се приеме, че
се накърняват добрите нрави и принципа на справедливостта чрез уговаряне на
неустойка от 2% годишна фиксирана лихва върху наличния кредит, тъй като
сключването на договора предполага намерение на страните да го изпълняват точно
/арг. от чл. 20а ЗЗД/, което правомерно поведение в унисон със съответните уговорки в договора
от своя страна изключва действието на неустоечната клауза.
Обстоятелството, че се е натрупало задължение за заплащане на неустойка ведно с
лихвите по чл.4.1 и чл.4.2 от страна на неизправния длъжник, се дължи и
представлява последица именно от продължилото виновно неизпълнение от страна на
последния на неговото задължение да заплаща на падежа дължимите вноски по
кредита. Този резултат няма общо с начина на уговаряне /формулиране/ на този
вид лихва – неустойка. Начисляването й върху редовен дълг не опорочава
клаузата, тъй като неизискуемата главница е само елемент от индивидуално
уговорената формула за изчисляване на неустойката. Страните са се съгласили
неустойката да се образува от математически алгоритъм, включващ като множител
целия усвоен кредит. В този смисъл клаузата не противоречи на характера на
неустойката като мораторна. Размерът на тази лихва не е прекомерен като процент
(0.16% месечно), а възможността да бъде натоварен и с кумулиране на
лихвата за забава по чл.4.2 от договора е могло да бъде известно на страните
при сключване на договора за кредит. Размерът е изначално определяем и
предвидим към момента на възникване на правоотношението, тъй като е уговорен
във фиксиран процент. Не на последно място, дори да се кумулира фиксираната
лихва по чл.4.3 от договора с мораторната лихва по чл.4.2 от
договора, получените 13.886% не надхвърлят три пъти законната лихва в размера
на основният лихвен процент на БНБ плюс 10%. Съпоставката между отпуснатия
кредит (2 000 000 евро) и неустойка по чл.4.3. на годишна база (2%=40000
евро) красноречиво сочи, че акумулирането й в този размер не се дължи на
завишена база на формирането й, а единствено на продължителната забава на
длъжника. Следователно липсва основание да се приеме, че процесната неустойка
е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, а оттук че е нищожна поради накърняване на добрите нрави.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че дори да се приеме, че неустойката по т.
4.3. е нищожна, приспадането й от общия размер на непогасената главница 1522301.88 евро не би повлияло на основателността на частичния иск,
предявен за сумата от 340 000 евро.
Същото се
отнася и за вземанията за такси и разноски в размер на 34111.11 евро, чието приспадане не би си отразило на предявения частичен
размер, още повече, че не са налице основания за опорочаване на клаузите, в
които са договорени. Тарифата за таксите на банковата институция са публично
известни, поради което за кредитополучателя като търговец не се отнася
изискването за фактическо предоставяне срещу подпис. В чл.8 от Общите условия
се сочи единствено, че таксите се изчисляват съобразно приложимата към момента
на изискуемостта и начисляването им Тарифа, без този момент да е обвързван с
връчването й на длъжника.
Възраженията за
частична нищожност на Анекс №4, Анекси от №6 до №12 досежно посочения в тях размера
на дълга, също се явяват неоснователни.
В тази част те представляват удостоверителни изявления за факти, поради
което могат да бъдат само верни или неверни, но не и нищожни, тъй като тази
категория е присъща само на диспозитивните документи, съдържащи волеизявления.
Отделно от това коментираните изявления не се съобразяват от настоящия състав
като признание за размера на дълга, поради което истинността им е без правно
значение за спора.
Не се констатират основания
за нищожност и на клаузата по т.7.3 от Анекс №4, доколкото същата не предвижда начисляване
на лихва върху лихва, както твърди ответникът, а еднократна погасителна вноска
за натрупаните през гратисния 12 месечен период лихви върху редовен дълг. По
делото не се установява да е начислявана лихва върху лихва, поради което
възраженията за приложен анатоцизъм се явяват недоказани.
По изложените съображения
се налага изводът, че сключеният договор за кредит е действителен и обвързващ
за страните по него.
Изправността на кредитора по договора се установява
от приетата ССЕ, която дава заключение за общия размер на усвоената от
кредитополучателя сума. С получаване на финансовия ресурс за ответника е
възникнало задължението да го върне на уговорения падеж, настъпил на 31.08.2016г.
Доказателства
за погасяване в цялост на главното задължение не са представени. По отношение
на непогасения остатък от главницата съдът кредитира заключението на ССЕ,
според което същият възлиза на 1522301.88 евро след приспадане на извършените
доброволни плащания. По изложените съображения предявеният частичен иск за сумата
от 340000 евро се явява доказан по основание и размер.
Този
извод би останал непроменен дори ако от общия размер на дълга бъдат приспаднати
сумите, за които ответникът твърди, че е заплатил на нищожно правно основание,
доколкото в този случай непогасеният остатък от главницата според експертизата е
в размер на 1480863.93
евро. Следва да се има предвид, че
сумите, платени по нищожни клаузи, подлежат на прихващане на изпълнението в
установената по императивен начин в чл.76, ал.2 от ЗЗД поредност - разноски,
лихви, главница. В този смисъл приспадането им директно от предявения частичен
размер на главницата би било неправомерно.
Легитимацията на
ищеца като носител на процесното вземане се установява от представения по
делото договор за цесия от 15.10.2018г. Възраженията на ответника за неговата нищожност се
явяват неоснователни. Подобно на продажбата на чужда вещ, цесията на
несъществуващо вземане, не е нищожна, а негодна да породи прехвърлително
действие. Отделно от това от събраните по делото доказателства се установява,
че цедираното вземане съществува до размера от 1522301.88 евро, поради
което договорът е породил транслативен ефект. Длъжникът е уведомен за цесията,
като липсват наведени твърдения и представени доказателства за извършено от
длъжника плащане в полза на стария кредитор. С оглед изложеното съдът намира, че процесният
договор за цесия е произвел действие по отношение на ответника.
Заплащането на цесионната цена не освобождава длъжника и
погасява единствено задължението на цесионера към цедента. Цесията не е
заместващ изпълнението способ, а средство за смяна на кредитора.
Налага се извод за
доказаност на предявения частичен иск по основание и размер, поради което същият
следва да бъде уважен.
С оглед правоувеличаващия
ефект на исковата молба и направеното в нея искане, върху дължимата главница
следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК, откогато се счита предявен искът – 13.05.2019г., до окончателното й заплащане. За периода
10.05.2019г. – 12.05.2019г. искането следва да бъде отхвърлено.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството
разноски в размер на 13449.64 лева за заповедното производство (за държавна
такса и ю.к. възнаграждение) и 14409.64 лева за исковото производство (за
държавна такса, депозит за вещо лице и ю.к. възнаграждение, определено в размер
на 360 лева на основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ).
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че „Консорциум Реми Груп” АД (в несъстоятелност) с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
„Приморски", ул. „Доктор Железкова” № 42, вх. Б, ет. 1, офис 1, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Люлин 10", бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, Офис 4, сумата от 340 000 евро, частичен иск от 1 525 768.42 евро, представляваща изискуема
главница по Договор за б. револвиращ кредит № 270/05205/020031 от 22.08.2008
г., изменен с Анекс № 1 от 16.10.2008г., Анекс № 2 от 27.03.2009г., Анекс № 3
от 19.01.2010г., Анекс № 4 от 14.05.2010г., Анекс № 5 от 19.08.2010г., Анекс № 6 от 12.09.2012г., Анекс № 7 от
19.07.2013г., Анекс № 8 от 21.12.2013г., Анекс № 9 от 30.01.2014г., анекс № 10
от 09.02.2015г., Анекс №11 от 31.07.2015г., Анекс № 12 от 31.08.2015г., сключен
между ответника и „Уникредит Булбанк”АД, вземането по който е прехвърлено в полза
на ищеца с Договор за цесия от 15.10.2018г., ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на заявлението – 13.05.2019г., до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №3809 от
16.05.2019г., постановена по ч. гр. д. № 7164/2019 г. по описа на Районен съд -
Варна, 50-ти състав, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, чл.99 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, като ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва за периода
10.05.2019г. – 12.05.2019г.
Решението
е постановено при задължителното участие на З.З.Х. - синдик на „Консорциум Реми Груп” АД (в несъстоятелност) с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
„Приморски", ул. „Доктор Железкова” № 42, вх. Б, ет. 1, офис 1.
ОСЪЖДА „Консорциум Реми Груп” АД (в несъстоятелност) с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
„Приморски", ул. „Доктор Железкова” № 42, вх. Б, ет. 1, офис 1, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Люлин 10", бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, Офис 4, сумата от 13449.64 лева, представляваща направени в заповедното производството по ч.гр.д.
№
7164/2019г. на ВРС съдебно-деловодни
разноски, както и сумата от 14409.64 лева, представляваща сторени в исковото
производство по т.д. №1293/2019г. на ВОС разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: