Р E Ш Е Н И Е
№ 183
гр.Плевен, 21.04.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети април, две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Милена Кръстева и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 125 по описа за 2022 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 3 от 10.01.2022 г., постановено по НАХД № 20214410200216 по описа за 2021 г., Районен съд – Левски е отменил Наказателно постановление
№ 562738-F587874/23.02.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ към ЦУ на
НАП, с което на „Петрос-Авто“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр.Левски, на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Със същото решение Национална агенция
за приходите - София е осъдена да заплати на „Петрос-Авто“ ЕООД разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
Срещу решението е подадена касационна жалба от ТД на
НАП – Велико Търново, чрез ст. юрисконсулт Н.М., в която са наведени доводи, че
съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен. Касаторът счита за неоснователни мотивите на районния
съд, с които е приел, че в хода на провелото се административно-наказателно
производство не е налице твърдяното нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г., както и че дори да се приеме, че е изпълнен съставът на
нарушението, поради установената фактическа обстановка, деянието се явява
маловажен случай. Касаторът описва подробно фактическата обстановка по
установяване на нарушението, като сочи, че по безспорен начин се доказва факта
на неговото извършване. Твърди, че неотразяването на всяка промяна в касовата
наличност представлява нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г., при което
деянието правилно е квалифицирано по чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС. Счита се, че
при съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство. Счита се още, че правилно
административнонаказващият орган е приел, че не са налице основания за
приложение па чл.28 от ЗАНН, т.к. констатираното нарушение не се отличава от
останалите от своя вид и не е с по-ниска степен на обществена опасност. По
посочените съображения намира, че НП е издадено в съответствие с относимите за
казуса разпоредби на материалния закон, както и при стриктно спазване на
процесуалните правила. В заключение се моли за отмяна на решението на районния
съд. Претендира присъждане на разноски.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът ТД на НАП – Велико
Търново се представлява от юрисконсулт М.Ж. с пълномощно по делото, която моли да
бъде уважена касационната жалба по наведените в нея основания. Претендира
присъждане на разноски по приложен списък.
В съдебно заседание ответникът – „Петрос-Авто“ ЕООД,
гр. Левски се представлява от адв.Д.Д., който счита касационната жалба за
неоснователна. Излага подробни доводи за правилност на решението на районния
съд и моли същото да бъде оставено в сила.Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на „Петрос-Авто“ ЕООД за това, че при
извършена проверка на 26.01.2021г. в търговски обект по смисъла на §1 т.41 от
ДР на ЗДДС-автосервиз, находящ се в гр.Левски, ул.“Елин Пелин“ №1, стопанисван
и експлоатиран от дружеството е установено, че всяка промяна на касовата
наличност извън случаите на продажби/сторно операции не се регистрират във
фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“
суми в касата. От наличното фискално устройство, свързано с НАП е разчетена
касова наличност в размер на 165лева, а общата касова наличност, установена в
обекта, преброена по банкноти и монети е в размер на 215лева - установена
положителна разлика между разчетената наличност от фискалното устройство и
фактическата наличност към момента на проверката в размер на 50лева, която не е
отразена чрез ФУ като „служебно въведени“ в касата суми. Нарушението е квалифицирано
по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
Районният съд е приел, че описаната фактическа
обстановка се установява и доказва от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Кредитирал е показанията
както на контролните органи, така и на свС.М.. От правна страна е приел, че
акта и НП са издадени в предписаната по закон форма и от компетентни за това
лица. Посочил е, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. За да отмени наказателното постановление, обаче, съдът е счел, че
същото е издадено при неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка
и предвид показанията на св.М. е посочил, че така отчетената към момента на
проверка разлика не е в резултат на неизпълнение на задължението за
регистриране във фискалното устройство на въведени в касата пари чрез
операцията „служебно въведени“ суми, и не представлява нарушение на чл.33 ал.1
от Наредба №Н-18/2006г. Отразил е, че от показанията на св.М. се установява, че
в проверявания търговски обект освен извършвани годишни технически прегледи,
които са отчитани чрез регистрираното в обекта ФУ, са сключвани и застраховки
„Гражданска отговорност“ , за които няма задължение за издаване на фискални
касови бележки от фискално устройство. Посочил е още, че за приходите от
застраховки е имало отделна каса, като двете дейности се извършват от едно и
също лице-св.М.. Приел е, че още пред проверяващите органи, когато последните
са установили положителната разлика от 50лева, св.М. е посочил, че сумата от
50лева е погрешно сложена при парите за технически прегледи, като в хода на
съдебното производство са представени доказателства в подкрепа на тези твърдения. Въз основа на
изложеното е направил извод, че не е налице твърдяното нарушение на чл.33 ал.1
от Наредба №Н.18/2006г. На следващо място е посочил, че дори да се приеме, че е
осъществен от формална страна състава на това нарушение, то същото представлява
маловажен случай. На тези основание е отменил наказателното постановление.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за липса на нарушение по
чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г., извършено от дружеството-ответник.
Фактическите констатации и правните изводи за липса на нарушение формирани от
районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и
тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. Не се споделят алтернативно
изложените изводи от районния съд за приложимост на чл.28 от ЗАНН, но това не
се отразява на крайния извод за правилност на съдебния акт, с който е отменено
НП поради липса на извършено нарушение.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни.
Безспорно е установено по делото, че разликата в направения отчет е в резултат
на погрешно внасяне от касата за осъществяваната застрахователна дейност, която
не се отчита чрез фискално устройство, в касата за годишни технически прегледи.
Това обстоятелство е било установено след отчитане на касовата наличност в
касата за осъществяване на застрахователна дейност. Тези факти се потвърждават
както от дадените пред контролните органи писмени обяснения на св.М., така и от
представените писмени доказателства. На база всички доказателства касационната
инстанция приема за правилен извода на районния съд, че в процесния случай не е
налице твърдяното нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н.18/2006г., което да е
извършено от „Петрос-Авто“ ЕООД. Като е
достигнал до аналогичен правен извод РС-Левски е постановил правилно решение,
което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и своевременно направено
искане за присъждане на разноски от ответника по касация, следва на основание
чл.63д от ЗАНН в полза на „Петрос-Авто“ ЕООД да бъдат присъдени направените
разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на
300лева, съобразно приложен по делото договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3 от 10.01.2022 г.,
постановено по НАХД № 216 по описа за 2021 г. на Районен съд – Левски.
ОСЪЖДА НАП-София да заплати в полза на „Петрос-Авто“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Левски, ул.“Елин Пелин“ №1,
ЕИК:*********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300лева /триста лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/