Решение по дело №2205/2022 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на глава деветнадесета от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „М сървисис” ЕООД – Б. с ЕИК *********, представлявано от управителя Н.М.Б., против ревизионен акт № Р -02000221005897 – 091 - 001/03.08.2022 година (РА) на ТД – Б. на НАП, потвърден с решение № 145/04.11.2022 година на директора на дирекция „ОДОП“ - Б. при ЦУ на НАП (лист 4 - 5).

С РА (лист 53 - 60) на дружеството – жалбоподател са определени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди както следва: януари 2021 година – 22 624 лева главница и 3362,45 лева лихва; февруари 2014 година – 29 094 лева главница и 4 100,41 лева лихва; март 2021 година – 27 831,85 лева главница и 3685,60 лева лихва; април 2021 година – 30 410,45 лева главница и 3 773,83 лева лихва; май 2021 година – 21 309,02 лева главница и 2 462,73 лева лихва; юни 2021 година – 28 137,21 лева главница и 3 013,39 лева лихва; юли 2021 година – 37 700 лева главница и 3 711,54 лева лихва; август 2021 година – 30 897,80 лева главница и 2 772,44 лева лихва и септември 2021 година – 30 204,48 лева главница и 2 460,73 лева лихва. Общият размер на определената главница на задълженията по РА е 258 208,81 лева, а на лихвите – 29 343,12 лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на РА. Твърди се, че актът не е мотивиран, защото в издадените фактури и съпътстващите документи от доставчиците се съдържа достатъчно информация за вида на стопанските операции, стоките, страните по сделките, т. е. цялостната дейност по доставките.

Иска се отмяна на обжалвания РА.

Жалбоподателят претендира разноски по делото.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа, че не са допуснати нарушения при издаване на РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното.

Жалбата е подадена пред надлежен съд в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, отговаря на изискванията по чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК и е налице правен интерес от обжалването. Затова е допустима.

След като се запозна с материалите по делото, съдът достигна до следната фактическа обстановка и правни изводи.

РА съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл. 120 от ДОПК, поради което съдът приема, че са спазени определените в закона изисквания за форма при издаването му. Неразделна част от обжалвания РА е ревизионният доклад (РД), съгласно чл. 120 ал.2 от ДОПК, а в него подробно е описана фактическата обстановка, установена по доставките в хода на ревизията, доказателствата, които са събрани, както и изводите (правни и фактически) на ревизионния екип защо не кредитира представените документи от ревизираното дружество и неговите доставчици. РД се прилага към РА и аргументите, изложени в него, на общо основание обосновават твърденията в РА. В този смисъл, РА е надлежно мотивиран от приложената административна преписка (включително и чрез РД).

РА е издаден от компетентни органи.

Съгласно чл. 119 ал. 2 изр. І от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение.

Със заповед № РД-265/17.05.2022 година (лист 13 - 14), заповед № РД-3/04.01.2022 година (лист 15 - 16) и заповед № РД – 349/30.06.2021 година (лист 17 - 18) на директора на ТД – Б. на НАП са определени органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии и резолюции за извършване на проверки. В тези заповеди е посочена и В.Х.Р.– началник сектор „Ревизии”, която с първоначалната заповед за възлагане на ревизия и последващите заповеди за изменение на заповедта за възлагане на ревизия – последната заповед е № Р -02000221005897–020-004/01.03.2022 година (лист 346 - 349) е възложила извършването на ревизията на „М сървисис“ ЕООД. В заповедите като ръководител на ревизионния екип е посочен Ж.Д.– главен инспектор по приходите. Времевият и предметният обхват на ревизията са съобразени с издадените заповеди за възлагане на ревизия.

Издатели на РА са именно В.Р.и Ж.Д., съобразно разпоредбата на чл. 119 ал. 2 от ДОПК.

Установените факти, съпоставени с приложимото право, обуславят извод за компетентност на издателите на РА.

Съдът не установи порочни процесуални действия на органите по приходите в хода на извършените насрещни проверки, а и в ревизионното производство, като цяло. Изготвените протоколи в хода на ревизията съдържат реквизитите по чл. 50 ал. 2 от ДОПК, поради което съставляват доказателство за извършените от администрацията действия, както и за установените обстоятелства, по аргумент от чл. 50 ал. 1 от ДОПК.

По съответствието на РА с приложимото материално право.

В ревизионното производство е установено, че „М сървисис" ЕООД е учредено през 2019 година, а едноличен собственик на капитала е Н.М.Б..

През ревизирания период дружеството е декларирало извършването на търговия на едро с пакетирани захарни и шоколадови изделия в два наети обекта - склад в град Б., квартал „Долно Езерово“, местността „Кара Бунар" и склад в град Варна, Западна промишлена зона, улица "Атанас Москов" № 14 в двора на „Чайка Пак" ООД.

В хода на ревизията на „М сървисис“ ЕООД е било отказано признаването на право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците му „Гринис" ЕООД с ЕИК ********* (ГРИНИС), от „Милениум трейд консулт" ЕООД с ЕИК ********* (МТК) и от „Нел 23" ЕООД с ЕИК ********* (НЕЛ).

Отказано е приспадане на данъчен кредит по следните данъчни фактури, издадени от ГРИНИС:

- фактура № **********/24.06.2021 година с предмет – захарни изделия с различен грамаж (бисквити, сладки, шоколади и кроасани), с данъчна основа 90 500 лева и ДДС – 18 100 лева (лист 33);

- фактура № **********/31.07.2021 година с предмет – захарни изделия с различен грамаж (шоколади, бисквитки, крекери, кроасани и чипс), с данъчна основа 188 500 лева и ДДС – 37 700 лева (лист 34 стр. 2);

- фактура № **********/31.08.2021 година с предмет – 123 759 бр. чипс, с данъчна основа 154 489 лева и ДДС в размер на 30 897,80 лева (лист 36) и

- фактура № **********/30.09.2021 година с предмет – захарни изделия с различен грамаж (бисквити, кекс, сладки и шоколади), с дан. основа 151 022,40 лева и ДДС – 30 204,48 лева (лист 37 стр. 2).

Отказано е приспадане на данъчен кредит по следните данъчни фактури, издадени от МТК:

- фактура № **********/08.03.2021 година с предмет – различни захарни изделия и консумативи (бисквити, захар, мед, буркани за мляко и бъркалки, горещ шоколад, капучино, кафе, мляко на прах, подсладител, чай ,кутии за кафе, чаши за кафе, кекс, кроасани, крекери, соленки и шоколад), с дан. основа 50 061,41 лева и ДДС – 10 012,28 лева (лист 266);

- фактура № **********/14.04.2021 година с предмет – различни видове захарни изделия, соленки и консумативи (вафли, бисквити, бонбони, какао, сметана, чай, кекс, кроасани, крекери, соленки, шоколади), с данъчна основа 152 052,27 лева и ДДС – 30 410,45 лева (лист 267 стр. 2);

- фактура № **********/11.05.2021 година с предмет – различни видове захарни изделия, захар и кафе, с данъчна основа 106 545,09 лева и ДДС – 21 309,02 лева (лист 269) и

- фактура № **********/08.06.2021 година с предмет – различни видове захарни изделия, соленки и консумативи (вафли, бонбони, кафе, мед, бъркалки, горещ шоколад, подсладител, чай, чаши са кафе, кекс и кроасани), с данъчна основа 50 186,05 лева и ДДС – 10 037,21 лева (лист 270 стр. 2).

Отказано е приспадане на данъчен кредит по следните данъчни фактури, издадени от НЕЛ:

- фактура № **********/13.01.2021 година с предмет – стоки по опис (захарни изделия), с данъчна основа 35 600 лева и ДДС – 7 120 лева (лист 273);

- фактура № **********/18.01.2021 година с предмет – стоки по опис (захарни изделия), с данъчна основа 38 960 лева и ДДС – 7 792 лева (лист 274);

- фактура № **********/11.01.2021 година с предмет – стоки по опис (захарни изделия) с данъчна основа 38 560 лева и ДДС – 7 712 лева (лист 272);

- фактура № **********/13.02.2021 година с предмет – стоки по опис (захарни изделия), с данъчна основа 37 650 лева и ДДС – 7 530 лева (лист 275);

- фактура № **********/09.02.2021 година с предмет – стоки по опис (захарни изделия), с данъчна основа 46 320 лева и ДДС – 9 264 лева (лист 278);

- фактура № **********/16.02.2021 година с предмет – стоки по опис (захарни изделия), с данъчна основа 25 760 лева и ДДС – 5 152 лева (лист 277);

- фактура № **********/22.02.2021 година с предмет – стоки по опис (захарни изделия), с данъчна основа 35 740 лева и ДДС – 7 148 лева (лист 276);

- фактура № **********/01.03.2021 година с предмет – снакс, бисквити и чипс, с данъчна основа 89 097,85 лева и ДДС – 17 819,57 лева (лист 279).

По отношение на доставчика ГРИНИС в хода на ревизията било установено, че дружеството не е открито на декларирания данъчен адрес в град София и уведомяването му за извършваната насрещна проверка било осъществено по реда на чл. 32 от ДОПК (лист 520 - 529).

Предвид липсата на възможност реалността на доставките от това дружество да бъдат проверени с насрещна проверка, ревизионният екип е изискал от „М сървисис“ ЕООД доказателства за реалното доставяне на фактурираните стоки - заверени копия на фактурите и съпътстващите ги документи (приемателно - предавателни протоколи, стокови разписки и др.), документи за транспортирането на стоките (товарителници, складови разписки, пътни листове, имената на водачите на транспортните средства), начина на договаряне на доставките (договори, разменена кореспонденция, договарящи лица и др.), начин и място на товарене и разтоварване на стоките, счетоводно заприходяване и изписване от склад на стоките, начин на плащане.

В отговор от „М сървисис“ ЕООД са представени копия от цитираните фактури, както и копия от приемателно – предавателни протоколи, съдържащи същите артикули и количества стоки като описаните във фактурите. От ревизираното дружество не са представени писмени обяснения и документи относно транспорта на стоките – вещи със значителен обем, маса и количество. По отношение на транспорта от „М сървисис“ ЕООД е посочено, че не разполага със собствени транспортни средства, а е наемало МПС на „външни фирми“ като „Спиди" АД и др. От дружеството са били представени и фактури за транспортни услуги, извършени във връзка с доставянето на въпросните стоки, които са за сметка на „М сървисис" ЕООД. Според обяснението на дружеството, стоките са получавани предимно в склада в град Варна от началника на склада - Н.И.И., а в последствие са били разпределяни по заявки на клиенти, както и към склада в град Б. с транспортните средства, „наети по договор".

В хода на ревизията е бил направен опит и за установяване на лицето, представляващо реално доставчика ГРИНИС в хода на доставките към „М сървисис“ ЕООД. От ревизираното лице е било представено писмено обяснение, че управителят Нели Борисова е лицето, осъществяващо контакти с доставчиците – в това число и с ГРИНИС, а комуникацията се е осъществявала „основно чрез електронна поща и телефонни разговори“. В обяснението е посочено, че от името на ГРИНИС „водените преговори по осъществените сделки са с управителя С.С.“, а всички уговорки относно сроковете и предаването на стоките са „предмет на договорки между страните“, чиито детайли „представляват търговска тайна“, а „опазването им е в полза на бизнеса, който дружеството развива и се забранява разпространението им извън фирмата“ (лист 174).

При извършената насрещна проверка С.С. – управител на ГРИНИС към момента на издаване на процесните фактури, не е открит (лист 260 - 265)

След като е съпоставил съдържанието на представените документи за транспорт с обясненията на ревизираното лице и спецификата на самите стоки, описани във фактурите, ревизионният екип е приел, че от „М сървисис“ ЕООД не са представени доказателства за транспортирането на стоките – за тяхното товарене, превоз и разтоварване на определено място. Мотивите на органите по приходите са били свързани с невъзможността да се установи кой транспортен документ за коя доставка по коя фактура се отнася. Доколкото такива доказателства не са били представени и от доставчика ГРИНИС, издателите на РА са приели, че реалността на доставките, фактурирани от това дружество през проверяваните данъчни периоди, не е доказана. Затова по фактурите от ГРИНИС е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит.

Относно доставчика МТК в хода на ревизията е установена идентична фактическа обстановка. Дружеството е фактурирало на „М сървисис“ ЕООД значителни количества шоколадови и сладкарски изделия, както и консумативи, за доставките не са представени никакви, според ревизорите, достоверни доказателства за товарене/разтоварване и транспорт до получателя. При извършената насрещна проверка МТК не е открито. На адреса за кореспонденция с НАП не е открит обект на дружеството, не е намерен представляващ или упълномощено лице. Допълнително, по електронен път от името на МТК до НАП са изпратени сканирани копия на документи – процесните фактури, всяка от които придружена със стокова разписка, съдържаща описание на стоките (като вид и количества), идентично с това по фактурите (лист 266 - 271). Дружеството - доставчик не е притежавало собствена банкова сметка, ***овор за факторинг с „Либертин" ЕООД. От МТК са представени банкови извлечения на разплащателна сметка на „Либертин" ЕООД, договор за факторинг от 01.04.2020 година между МТК и „Либертин" ЕООД. В писмени обяснения, подадени по електронен път, от доставчика е било посочено, че воденето на преговори с контрагенти и изповядването на сделки е осъществявано от собственика на дружеството М.Л.Г., а с "М сървисис" ЕООД е било контактувано чрез управителя Н.М.Б.(лист 406).

От МТК не са били представени оферти, сключени договори, анекси, търговска кореспонденция и др. писмени доказателства за установени трайни търговски отношения между дружествата. По отношение на транспорта на фактурираните стоки, от името на доставчика е било обяснено, че „стоките по доставките на „М Сървисис" ЕООД са внасяни от „Милениум Трейд Консулт" ЕООД с многократни доставки“ и че „заявените стоки са разтоварвани при доставянето им чрез ВОП в обект на „М Сървисис" ЕООД в гр. Варна, в склад находящ се на адрес ул. „Атанас Москов" 14 с външни транспортни фирми" (лист 406).

Ревизионният екип е изследвал документи за вътреобщностни придобивания (ВОП), представени по електронен път от МТК (за неговия доставчик ACTIVE FOODS GMBH I.G., Хамбург, Германия), с които дружеството е претендирало доказване на произхода на стоките, фактурирани впоследствие на „М сървисис“ ЕООД. В хода на ревизията от представени CMR (от дати 11.03.2021 година, 18.03.2021 година, 28.04.2021 година и 02.06.2021 година) е констатирано, че е посочен адрес за разтоварване на стоките – улица „Атанас Москов“ 14, 9009, Варна, България, без са представени други транспортни документи, от които да е видно че стоката е натоварена от обект на МТК и разтоварена в обект на „М сървисис“ ЕООД. От МТК не е била представена (а е било поискана в хода на ревизията) справка за местонахождение на складове, търговски обекти, сертификати за извършваната дейност и документи за собственост на обектите или евентуално сключени договори за наем. Не са били представени данни относно физическото лице, представител на „М сървисис" ЕООД, с което са договаряни сделките от МТК.

На отправено искане от НАП за изясняване на механизма на тези доставки, от ревизираното лице са били представени фактурите от МТК и стоковите разписки. Представени са доказателства за превеждането на парични суми по фактурите - по сметката на дружеството, обслужващо МТК по договора за факторинг, представено е обяснение, че от страна на МТК договарящ по доставките е била управителя М.Г..

В хода на ревизията на М.Г. е извършена самостоятелна насрещна проверка. Г. не е била открита, но от нейно име по електронен път са били подадени обяснения (лист 244), преповтарящи, на практика, обясненията, дадени от името на МТК (лист 406).

С оглед липсата на конкретика в обясненията (относно начина на транспорт, съхранение и предаване на стоките) на доставчика и неговия управител, ревизионният екип е приел, че доставките от МТК не са извършени реално, а доказателствата за извършени плащания не са достатъчни – сами по себе си – да обосноват противоположен извод.

При ревизията е установена сходна фактическа обстановка и с доставките от НЕЛ към „М сървисис“ ЕООД.

Доставчикът НЕЛ, представляван от едноличния си собственик и управител – Р.Б.М., също не е открит при извършената насрещна проверка. Във връзка с връчване на ИПДПОЗЛ и извършване на проверка на търговската и счетоводната документация на НЕЛ - на място в офиса на дружеството, е извършено посещение на декларирания адрес за кореспонденция и за управление, при които е намерен виртуален офис. Затова изготвеното ИПДПОЗЛ (лист 532) е връчено на дружеството на 12.11.2021 година – чрез упълномощено лице - Р.П.В.(лист 534 стр. 2). В седемдневния срок, указан от органите по приходите, от този доставчик не са представени никакви документи и писмени обяснения за механизма на доставките към „М сървисис“ ЕООД – кое лице е договоряло стоките и количествата, как е извършено транспортирането, товаренето и разтоварването, каква търговско кореспонденция (напр. оферти, договори, анекси, документи за произход на стоките, транспортни документи, сертификати, договори за наем) е била разменена между съконтрахентите и т.н.

При ревизията е извършена проверка в информационната система на НАП, от която е констатирано, че НЕЛ е декларирало фактурите, издадени на „М Сървисис“ ЕООД. През проверяваните данъчни периоди доставчикът не е разполагал с лица, наети по трудови правоотношения.

Предвид неоткриването и на този доставчик, ревизионният екип е изискал от „М сървисис“ ЕООД доказателства за реалното извършване на доставките от НЕЛ. От жалбоподателя са изискани - заверени копия на фактурите и съпътстващите ги документи (приемателно - предавателни протоколи, стокови разписки и др.); информация с кое физическо лице, представител на доставчика са договаряни сделките (цени, срокове, качество, гаранционни условия и др.) и начина, по който е избран именно този доставчик. Изискани са документи, обичайно съставяни във връзка с доставките – товарителници и др. придружаващи документи, доказващи движението на стоките, мястото на натоварването им, регистрационния номер на транспортиралото ги МПС, уговореното място на разтоварване, начинът на предаването и на приемането на стоките и мястото, където са били съхранявани. В отговор от „М сървисис“ ЕООД са представени копия на фактурите, издадени от НЕЛ, ведно с описи на стоките – предвид предмета, който е формулиран в самите фактури („стоки по опис“). Представени са хронологични счетоводни регистри на сметки 411 „Клиенти", 401 „Доставчици", 304 „Стоки" и 498 „Други кредитори", както и банкови извлечения от движението по банковата сметка „МК Фактор" ЕООД, съгласно договор за факторинг, сключен с ревизираното дружество. Въпреки че са изискани документи за транспортирането на стоките, от „М сървисис“ ЕООД не са представени писмени обяснения и документи относно транспорта – изложени са обяснения за транспорта, че дружеството не разполага със собствени МПС, а наема транспортни средства, с които осъществява доставките до и от контрагентите си. От ревизираното лице е обявено, не само за този доставчик, че за транспортирането на фактурираните стоки се използват услугите на „външни фирми“ (като "Спиди" АД напр.). Затова от „М сървисис“ ЕООД са приложени издадени фактури от „Спиди" АД и „Мувио лоджистикс" ЕООД, както и договор № 97069 от 20.06.2019 година, сключен между „М сървисис" ЕООД и „Спиди" АД. Ревизионният екип е констатирал, че не са представени документи, от които да става ясно кои точно доставки са извършени чрез използване услугите на „Спиди" АД и на Мувио лоджистикс" ЕООД.

Предвид неяснотата относно транспортирането на фактурираните стоки, в хода на ревизията е изискана информация в тази насока от посочените като превозвачи „Спиди" АД и на Мувио лоджистикс" ЕООД. Изискано е по всички издадени фактури с получател „М сървисис" ЕООД за периода 01.01 - 30.09.2021 година да бъдат представени заверени копия на товарителници и други документи, доказващи движението на пратките с данни за съответния изпращач, мястото на товарене на пратката, данни за получателя, мястото на разтоварване на пратката, както и информация за декларираното съдържание на пратката.

Въз основа на получените отговори от „Спиди" АД И „Мувио лоджистикс" ЕООД, е констатирано, че тези дружества не са транспортирали (реално доставяли) стоки от доставчика НЕЛ до получателя „М сървисис“ ЕООД.

След извършена проверка в информационните масиви на НАП, при ревизията е установено, че от февруари 2019 година в НЕЛ не са били назначавани лица по трудово правоотношение.

Направена е и насрещна проверка на Р.Б.М. – едноличния собственик и управител на НЕЛ, при която М. не е открит от органите по приходите.

Впоследствие, М. е открит в хода на административното обжалване на РА – установен е в затвора „Бобов дол“, където е пребивавал през процесните данъчни периоди (01.01 – 30.09.2023 година), като за това време е провел свиждане двукратно (на 24.01.2021 година с К.Б.М. и на 08.05.2021 година с В.И.Г.). По време на престоя си в затвора от 01.01.2021 година до 30.09.2021 година, М. не е ползвал отпуск. От управата на затвора е уточнено, че притежаването на мобилни телефони от лишените от свобода е забранено, а за тях е имало стационарен телефон, работещ с импулсни карти, продавани в лавката на затвора, който е можело да бъде използван в интервала 06:30 – 20:30 часа (лист 40 - 42).

Предвид установените факти по извършването на фактурираните доставки от ГРИНИС, МТК и НЕЛ и по – специално липсата на достоверни доказателства за предаването, приемането, натоварването, транспортирането и разтоварването на стоките, на практика идентични и за трите дружества, издателите на РА са отказали признаването на право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури.

РА е обжалван в законоустановения срок, а решаващият орган, след събиране на допълнителни доказателства (за престоя на управителя на НЕЛ в затвора по време на процесните данъчни периоди), е отхвърлил жалбата на „М сървисис“ ЕООД и е потвърдил изцяло акта.

В съдебното производство е допусната и прието съдебно – счетоводна експертиза (лист 606 - 617).

Вещото лице е изследвало доказателствата в делото и е направило неуспешен опит да се свърже с доставчиците на жалбоподателя. Експертът е изискал от жалбоподателя документите, създадени във връзка с процесните доставки, както и съответните счетоводни записвания, но, освен доказателствата, които вече се намират в по делото, от страна на „М сървисис“ ЕООД не е представено каквото и да било. Затова експертът е констатирал, че от предоставените му документи е невъзможно да се установи дали счетоводството на жалбоподателя е било водено редовно; констатирал е, че по фактурите са били извършени плащания, а фактурираните стоки са били осчетоводявани като продадени – впоследствие, без „М сървисис“ ЕООД да представи никакви документи за изписаните стойност и количество по партиди, т.е. не е ясно на какво основание са били вземани съответните счетоводни операции. Вещото лице е установило, че липсват транспортни документи, които да удостоверят по несъмнен начин получаването на стоките в складовите бази на „М сървисис“ ЕООД в Б. и във Варна, както и такива които да удостоверят осчетоводените последващи продажби, поради което не може да се обоснове извод за действителни последващи продажби на стоки, идентични с фактурираните от ГРИНИС, МТК и НЕЛ.

От страна на жалбоподателя в съдебното производство е извършено оспорване на заключението с доводи, че то е непълно и неясно. Отделно е изказано съмнение в обективността на експерта, още преди назначаването му - предвид участието му по същото време и в други съдебни производства по обжалване на РА, издадени на „М сървисис“ ЕООД, в които е изследвал въпроса за реалност на доставките към „М сървисис“ ЕООД за други данъчни периоди (лист 582 стр. 2). Отделно е поискан отвод на вещото лице с аргумент, че се направило опит чрез писмо с обратна разписка да се свърже с управителя на дружеството на домашния  адрес, за да получи необходимите материали за изготвяне на експертизата (лист 593 - 596).

Искането за отвод е отхвърлено с разпореждане № 958/18.04.2023 година в закрито заседание с аргумент, че в него не се съдържат доводи, сочещи на заинтересованост или предубеденост на вещото лице. Със същото разпореждане, съдът е указал на жалбоподателя, че дължи съдействие на експерта (лист 589). Такова съдействие не е оказано от „М сървисис“ ЕООД. По отношение качеството на работата на експерта, от съда са изложени отделни мотиви в протоколно определение от 12.09.2023 година – при приемане на заключението. Настоящият съдебен състав счита, че заключението е ясно, непротиворечиво и много добре издържано логически – при оскъдните данни, с които вещото лице е разполагало след положените усилия да се снабди от жалбоподателя с допълнителни документи. Професионалната репутация на вещо лице Л. и етичните стандарти, към които той се придържа при работата си по делата в Административен съд - Б., по които е бил назначаван, не оставят никакво съмнение в неговата компетентност и обективност. Затова съдът кредитира изцяло изводите на експерта (лист 622 - 623).

След като съпостави установените факти по делото с приложимото материално право, съдът приема, че изводите в РА за липса на реални доставки от ГРИНИС, МТК и НЕЛ към „М сървисис“ ЕООД не са опровергани от жалбоподателя, а именно върху него е възложена доказателствената тежест в процеса, предвид твърдените в РА отрицателни факти – неизвършването, в действителност, на доставките на стоки, за които са издадени фактури.

Мотивите на съда относно материалната законосъобразност на РА са идентични за трите дружества – доставчици поради пълната идентичност на релевантните факти по сделките, във връзка с които са издадени оспорените фактури – осчетоводена доставка на значителни количества захарни и шоколадови изделия, кафе, консумативи и др., и заплащане на сумите по фактурите на дружества, осъществяващи факторинг при пълна липса на достоверни доказателства за реалното предаване, приемане, превозване, товарене и разтоварване на фактурираните стоки.

Съгласно чл. 69 ал. 1 т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.

Според чл. 70 ал. 5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

Признаване правото на приспадане на данъчен кредит по облагаема доставка се предпоставя от реалното извършване на такава доставка. Доставянето на стоките на получателя – жалбоподател, във връзка с което са издадени и оспорените фактури от доставчиците, е материалноправна предпоставка за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. В конкретния случай, съдът счита, че в хода на ревизията – въз основа на обективни данни (официални протоколи на приходната администрация и писмените доказателства по преписката) - е установено, че фактурираните видове и количества захарни и шоколадови изделия, и консумативи не са предоставени от ГРИНИС, МТК и НЕЛ на ревизираното дружество.

Съдът приема, че от всички доказателства по делото, пряко отношение към реалността на доставките имат фактурите, двустранните протоколи за предаване/приемане на стоките, описите към фактурите, декларациите за съответствие към фактурите, извлеченията от счетоводната отчетност на „М сървисис“ ЕООД и обясненията на посочените като превозвачи „Спиди“ АД и „Мувио лоджистикс“ ЕООД, доказателства за липса на нает персонал при доставчиците, както и фактите, съдържащи се в протоколите за насрещни проверки на управителите на ГРИНИС, МТК и НЕЛ.

Представените фактури не установяват фактическото извършване на доставките. Стоките, посочени в тях (и в описите към тях – по доставките на НЕЛ) не са индивидуализирани извън родовите си признаци и индивидуалното си тегло – шоколади 100 гр, кроасани 85 гр, бисквити 200 гр, крекери 100 гр и т.н. От такова описание по никакъв начин не може да бъде направен несъмнен извод, че конкретен продукт е бил реално закупен. Добрите търговски обичаи и житейската логика са установили в стопанския оборот практиката продаваната (доставяната) стока да бъде описвана максимално подробно при издаването на фактура и/или при съставянето на приемателно – предавателен протокол – ако липсва предварителен писмен договор, в който предметът, правата и задълженията на страните да са разписани конкретно (както се твърди в конкретния случай от жалбоподателя). Така правата на страните в търговското правоотношение (и особено на получателя) биха били защитени в максимална степен при евентуален спор. Във фактурите, по които „М сървисис“ ЕООД е получател, отделните стоки не са индивидуализирани – дори по марка, което поставя под съмнение достоверността на отразеното в тях.

Двустранните протоколи за предаване – приемане на стоките и описите към фактурите са обременени от идентични пороци, като фактурите. Описанието на стоките в тях е буквален препис на съдържанието на фактурите, а от него е невъзможно да се установят конкретните вещи, които са предадени – приети. Отделно от изложеното, приемателно предавателните протоколи не са подписани от никого – за получателя, а от името на доставчика са подписани от неизвестно лице (напр. лист 34, 35 стр. 2, 37, 38 стр. 2), поради което е невъзможно да бъде установена юридическа или фактическа връзка между конкретния съставител на протоколите и съответното дружество – доставчик.

Що се отнася до стоковите разписки, описите към фактурите и декларациите са съответствие (напр. лист 266 стр. 2, 269 стр. 2, 271, 274 стр. 2, 275 и т. н.) - съставени и подписани също от неизвестни лица, те са частни документи и не обвързват съда с материална доказателствена сила относно съдържанието си. Те следва да бъдат преценявани с оглед всички останали доказателства по делото и доколкото са без достоверна дата и ясен автор, съдът приема, че не следва да кредитира съдържанието ми, още повече като се имат предвид изводите на вещото лице за невъзможност да се установи доколко редовно е водено счетоводството на жалбоподателя.

От обясненията на посочените като превозвачи „Спиди“ АД и „Мувио лоджистикс“ ЕООД в ревизионното производство също не може да се формира извод, че фактурираните значителни количества стоки – десетки хиляди пакети кроасани, шоколади, бисквитки, чипс и т. н. – са били превозени от доставчиците към получателя „М сървисис“ ЕООД. По делото липсват доказателства, а не са и направени твърдения от жалбоподателя, че стоките, описани във фактурите, са били превозвани на части, т.е. с няколко отделни пратки в рамките на съответния данъчен период. Така от представените доказателства – фактури, приемателно – предавателни протоколи (стокови разписки или описи) и извлечения за плащане по банков път, би следвало доставените стоки да са превозени еднократно – в деня на съставяне на фактурата и съответния документ към нея, с който се претендира предаването на вещите. За подобен мащабен (обемист и тежък) превоз, обаче, не са представени каквито и да е доказателства от „Спиди“ АД и „Мувио лоджистикс“ ЕООД, а и от „М сървисис“ ЕООД. От жалбоподателя са направени само общи безадресни изявления в тази насока за използване на превозвачите и „външни фирми“, в което няма никаква правна и нормална стопанска логика, предвид значителният разход за дружеството, който би се формирал от необходимостта да се заплащат доставки с такъв обем, количество и маса. Така напр. само по фактура № ********** от 31.07.2021 година, издадена от ГРИНИС, ведно с декларация за съответствие и приемателно – предавателен протокол (лист 34 стр. 2 - 35) се констатира, че фактурираните:

- 18 047 шоколада, по 80 гр всеки, тежат общо 1 443,76 кг;

- 9 216 пакета бисквитки, по 260 гр всеки, тежат общо 2 396,16 кг;

- 21 120 кроасана, по 180 гр всеки, тежат общо 3 801 кг;

- 12 465 кроасана, по 85 гр. всеки, тежат общо 1059,52 кг;

- 6 144 пакета чипс, по 180 гр всеки, тежат общо 1 106 кг;

- 3 072 пакета чипс, по 160 гр всеки, тежат общо 491 кг;

- 22 735 пакета чипс по 70 гр всеки, тежат общо 1 591 кг.

Общата маса на фактурираните от доставчика десетки хиляди единици родово определени хранителни стоки – само по тази фактура – възлиза на 11 888,44 кг, които, според доказателствата, представени от жалбоподателя, би следвало да са транспортирани еднократно. За такъв мащабен и скъп превоз от „М сървисис“ ЕООД, обаче, не са представени каквито и да е доказателства - за заплащане на превозна услуга на което и да било трето лице, в отклонение от обичайните правила за търговска добросъвестност при воденето на дейността.

Идентични са изводите на съда и по отношение на транспорта на доставките от МТК (виж напр. фактура № 35/14.04.2021 година и стокова разписка – лист 267 стр. 2 - 268) и от НЕЛ (виж напр. фактура № **********/13.01.2021 година и опис на стоки – лист 273).

Отделно от всичко изложено дотук, съдът приема, че след като дейността на ревизираното лице е свързана с търговия със захарни изделия, шоколади, кафе и др., закупуването на такива артикули би следвало да е обичайна практика в работата му. За доброто изпълнение по доставките, качеството на доставените стоки, без съмнение, е от определящо значение. От оспорените фактури и придружаващите ги доказателства, обаче, по никакъв начин не може да бъдат установени дори елементарни качествени характеристики на доставените стоки, а в това няма никаква правна или икономическа обоснованост, от гледна точка на получателя. От една страна, ревизираното дружество претендира, че е заплатило по банков път сериозни парични суми за десетки хиляди единици хранителни артикули, а от друга – тези стоки не са индивидуализирани по никакъв начин, така че да може да бъде претендирано евентуално връщане на заплатените парични суми (или пък замяна) при лошо качество или доставка на стоки с неподходящи характеристики. И затова съдът приема, че издателите на РА законосъобразно не са кредитирали съдържанието на фактурите , издадени от ГРИНИС, МТК и НЕЛ.

От назначената съдебно – счетоводна експертиза по делото е установено, че издадените фактури са отразени коректно в счетоводството на ревизираното дружество. Този извод, сам по себе си, не може да обоснове извод за реалност на доставките към „М сървисис“ ЕООД. Надлежното издаване и осчетоводяване на фактура е само едно от условията за признаване право на приспадане на данъчен кредит по конкретно доставка. Наред с осчетоводяването, доставчикът следва да достави, а получателят – да получи, договорената стока/услуга. Тъй като в настоящия случай именно доставянето на стоките не е доказано от получателя, коректното издаване и осчетоводяване на фактурите, както и тяхното заплащане не е основание за ползване на данъчен кредит.

В заключение, съдът приема, че жалбата е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли.

Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските по делото върху жалбоподателя, съгласно изричното волеизявление на процесуалния представител на ответника в съдебното заседание. Съгласно чл. 161 ал.1 от ДОПК във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 2 във връзка с чл. 8 ал. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид материалния интерес по делото (287551,93 лева – главница и лихви), жалбоподателят следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 16 152 лева (шестнадесет хиляди сто петдесет и два) лева.

Затова, на основание чл. 160 ал.1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „М сървисис” ЕООД – Б. с ЕИК *********, представлявано от управителя Н.М.Б., против ревизионен акт № Р -02000221005897 – 091 - 001/03.08.2022 година на ТД – Б. на НАП, потвърден с решение № 145/04.11.2022 година на директора на дирекция „ОДОП“ - Б. при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „М сървисис” ЕООД – Б. с ЕИК *********, представлявано от управителя Н.М.Б., да заплати на Националната агенция за приходите, чрез дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” сумата от 16 152 лева (шестнадесет хиляди сто петдесет и два) лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

	Съдия: