Определение по дело №510/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, вр. чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. чл. 4 от ЗМДТ. Образувано е по жалба на „Галин Христов – Айтос“ ЕООД , против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 ДОПК № 107-4612-1/01.0.22024г., издаден от М. В. на длъжност главен специалист в дирекция „Финанси, бюджет и данъчно облагане“ към Община Айтос, с който на жалбоподателя, като собственик на недвижими имоти, са определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО), за 2023г. както следва: за имот находящ се на ул. Ц. О. - данък върху недвижим имот /ДНИ/в размер на 362лева и лихва за забава в размер на 20.59лв. и такса за битови отпадъци /ТБО/ в размер на 2275.52 лева и лихва за забава в размер на 129.44лв.; за имот находящ се на ул. Р. Б. – данък върху недвижим имот /ДНИ/в размер на 199.48лева и лихва за забава в размер на 11.35лв. и такса за битови отпадъци /ТБО/ в размер на 1631.94 лева и лихва за забава в размер на 92.83 лв., който АУЗД е потвърден с Решение № 1/29.02.2024 г. на директор на Д. „Финанси, бюджет и данъчно облагане“ при О. А..

С жалбата се обжалва акта само в частта в която е определена ТБО и начислената лихва за забава върху ТБО. В жалбата се сочи, че оспореният акт е незаконосъобразен издаден в противоречие с материалния закон. Сочи, че ТБО за 2023г. не се дължи, тъй като не са предоставени услугите по чл.62 от ЗМДТ, дружеството е използвало собствени съдове за изхвърляне на битовите отпадъци и е използвало услугите на сметоизвозваща фирма за извозването, събиране и на битови отпадъци до съоръженията и инсталации за тяхното третиране. Моли съдът да постанови решение с което да отмени Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 ДОПК № 107-4612-1/01.0.22024г. Претендират се разноски.

С определение от 19.06.2023г. съдът е приключил събирането на доказателствата и е дал ход на устните състезания. В срока за постановяване на решение съдът констатира, че делото не е изяснено въпреки указаната доказателствена тежест и счита, че следва да даде отново указания на страните. Обжалва се Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 ДОПК като жалбоподателят твърди, че не дължи ТБО, тъй като не са предоставени услугите по чл.62 от ЗМДТ и във връзка с това оспорване доказателствената тежест е на АО и той следва да доказва предоставяне на услугата в трите и компонента за която събира такса. АО следва да представи доказателства за реално предоставяне на услугите за които събира ТБО за всеки един от компонента, като освен сключения договор между О. А. и „КОМУНАЛ СЕРВИЗ“ ООД и Заповед № РД-08-738/25.10.2022г. на кмета на Община Айтос в която е посочена честотата на извозване на отпадъците заповед на кмета, следва да представят доказателства за извършено поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, за съществуването на депо за битови отпадъци, обезвреждане на такива, за събиране и извозване но отпъдъците съобразно заповедта на кмета. Н. следващо място в преписката не се съдържа решението на Общински съвет Айтос за определяне на годишния размер на ТБО, актуална към съответния период по АУЗД.

Относно предоставената данъчна декларация за имота находящ се на ул. на ул. Р. Б. и декларираните производствен обект и жилище съдът намира, че следва да допусне исканата от жалбоподателя СТЕ.

Във връзка с изложеното съдът счита, че следва да отмени определението за приключване събирането на доказателства от 19.06.2024г.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определението за приключване събирането на доказателства от 19.06.2024г.

ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.09.2024г. от 14,15ч. за която дата да се призоват страните-

УКАЗВА на административния орган да представи доказателства в съответствие с указанията дадени с настоящото определение или да направи доказателствени искания с писмено заявление в 7-дневен срок от получаване на настоящото определение.

УКАЗВА на жалбоподателят в 7-дневен срок да конкретизира въпросите си към исканата СТЕ.

Определението да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.