Протокол по дело №310/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 283
Дата: 26 септември 2022 г. (в сила от 26 септември 2022 г.)
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20222200500310
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 283
гр. Сливен, 21.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно
гражданско дело № 20222200500310 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Въззивницата, редовно призована, не се явява. За нея се явява
процесуален представител по пълномощие по чл.32 т.1 от ГПК - адв.Д. Д.,
редовно упълномощен за тази инстанция на 28.06.2022г. и прието от днес.
За въззиваемото училище, редовно призовано, се явява представителят
по закон директора В. Г. П., както и процесуален представител по
пълномощие по чл.32 т.1 от ГПК – адв.Д. П., редовно упълномощен на
19.09.2022г. и приет от днес.
АДВ.Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ.П.: Да се даде ход на делото.
При условията на чл.142, ал.1 и чл.56, ал.2 от ГПК и поради липса на
процесуални пречки за това съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го докладва.
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 469/15.06.2022 год., постановено по гражданско
дело № 1420/2022год на Районен съд Сливен, с което е отхвърлен
предявеният от М. Г. Г. с ЕГН ********** от ***, против СУ „К.К.” гр.
Сливен, представлявано от Директора В. П. иск за признаване уволнението за
1
незаконно и отмяна като незаконосъобразна на Заповед № РД-07-
808/08.03.2022 г. на В. П. - Директор на СУ „К.К.” гр. Сливен, с която е
прекратено трудовото й правоотношение , както и възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност като неоснователен и е отхврълен
предявеният от М. Г. Г. с ЕГН ********** от ***, против СУ „К.К.” гр.
Сливен, представлявано от Директора В. П. иск с пр. осн. чл. 344, ал.1, т.3 от
КТ във вр. чл. 225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без
работа в размер на 5 788.80 лева като неоснователен.
Против решението е подадена въззивна жалба от ищцата, чрез
представител по пълномощие.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА въззивната жалба за допустима и изготвя следния доклад:
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано.
Неправилността на решението на първоинстанционният съд, относно
приетите факти се заключава в това, че са кредитирани свидетелски
показания които недостоверно представят картината на събитията от
14.01.2022год., случили се на втория етаж в коридора на училището или в
тоалетната, между ищцата и ученичката от 6 в клас. Освен това тези св.
показания не са преки свидетелства, а опосреднени, тъй като се базират на
изгледан видеозапис, който не е представен по делото. Съдът дал вяра на тези
показания, въпреки, че не е ясно дали са достоверни и дали тези показания
възпроизвеждат вярно фактите, които са закрепени на видеото. При тези
противоречия в свидетелските показания съдът неправилно е приел, че са
налице нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата изразяващи
се в грубо отношение към ученичката Х. -хващане за раменете и блъскане в
стената, несвързано с изпълнение на трудовите задължения на служителя. За
обстоятелствата при които е извършено деянието от страна на ищцата
категорично следва да се заяви, че в решението няма ясни мотиви за умисъла
при което е извършено последното, както и за физическите действия, с които
самото деяние е извършено. Тежестта на нарушението също не е била
2
съобразена с действията на ищцата. Принципът е съответствие на тежестта на
наказанието с тежестта на нарушението. Не съобразявайки тежестта на
нарушението се стига до произволно налагане на вида наказание, което
всъщност е сторено и което положение се приело и доразвило от съда. Няма
мотиви защо е избрано най-тежкото наказание, а не е наложено едно от по-
леките, предвидени в закона. В обясненията на ищцата най-точно се
прозирало защо се е стигнало до най-тежкото предвидено наказание-
уволнение.Веднага след инцидента директора на училището г-жа П. е
повикала ищцата и и казала, че е дала обещание на родителя на ученичката,
че детето повече няма да я вижда повече в училището, за да не се
стресира.Така съдбата на ищцата е решена предварително и без да е
започнало същинското дисциплинарно производство. Незаконосъобразността
на решението се изразява в това, че в последното не е обсъдено поведението
на ищцата по време на инцидента , непосредствено след него, както и
личността й. В обобщение се иска да бъде отменено решението. Направено е
доказателствено искане да се задължи ответникът, представляван от
директора на училището В. Г. П., да предостави носителя на видеозаписа по
делото с оглед запознаване със същия от съда, чрез неговото
възпроизвеждане, като по този начин се проведе и проверка за достоверност
на свидетелските показания.
С въззивната жалба е направено доказателствено искане да бъде
представен записа от датата на инцидента.
В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в
който се твърди, че е неоснователна. Въззивникът считал, че в свидетелските
показания на двамата свидетели имало разминавания, без да сочи в какво
според него се изразяват тези разминавания, поради което според него
фактическата обстановка възприета от съда не била безспорно установена.
Първоинстанционният съд подробно е разписал хронологично установената
от него, съобразно представените по делото доказателства, фактическа
обстановка. От всичко казано от двамата свидетели не се установява да има
разминаване в свидетелските показания на двамата свидетели. Недопустимо е
направеното искане пред настоящата инстанция за представяне на
видеозаписа на инцидента станал в голямото междучасие на 14.01.2022 г., тъй
като възможността за това се е преклудирала към настоящия момент.
Последния момент в който би могло да се иска събиране на това
3
доказателство, ако въобще е допустимо според ГПК представянето на
видеозапис, е бил момента на оспорване на свидетелските показания на
изслушаните двама свидетели. Такова оспорване не е правено в съдебно
заседание и не е правено искане за представяне на съответен видеозапис, чрез
който евентуално да се оспорят свидетелските показания. В обобщение се
иска да се потвърди решението и се претендират разноски.
АДВ.Д.: Поддържам въззивната жалба, както по фактите така и по
отношение на нашите доводи, изразени по категоричен начин. Поддържаме
доказателственото искане за представяне на този запис. Като допълнителни
мотиви, с оглед изискването на този запис, ще посоча и че решението на
първоинстанционния съд изцяло се основава на тези свидетелски показания.
Двамата свидетели В. и Я., които са основни по делото, не дават на съда
лични възприятия относно реалното събитие, т.е. инцидента, а дават
възприятие от изгледан видеозапис. Техните показания до такава степен се
различават, че са неубедителни. За това с оглед справедливо и обективно
решаване на спора, моля този запис да бъде изискан, приложен по делото и
изгледан, тъй като свидетелските показания не сочат умисъла, който е бил у
ищцата, а именно да вземе тези салфетки, за които става въпрос, а не
умишлено да го удря и лъска.
АДВ.П.: Поддържам отговора на въззивната жалба. Считам искането за
събиране на нови доказателства за преклудирано. Нямам други искания.
По повод направеното искане съдът намира, че същото не е заявено
своевременно. Това искане е трябвало да бъде направено пред първата
инстанция, поради което е настъпила предвидената в закона преклузия.
Ръководен от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззивницата за събиране на това доказателство от въззивната инстанция.
АДВ.Д.: Нямаме други искания. С прочитане на протокола тогава
установихме, че този запис е налице. Дотогава в съдебна зала не успяхме да
разберем, че този запис е налице.
Тъй като никоя от страните не е направила нови доказателствени или
други процесуални искания за тази фаза на производството на основание
4
чл.268 ал.3 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.
ДАВА ХОД на устните състезания.
АДВ.Д.: Изцяло поддържаме въззивната жалба по направените доводи
в нея. Моля да отмените първоинстанционното решение, като
незаконосъобразно и да постановите ново, с което да уважите предявените
искове. Моля да ни дадете подходящ срок, тъй като делото е с фактическа и
правна сложност, в който да представя писмена защита.
АДВ.П.: Моля да отхвърлите въззивната жалба, като неоснователна.
Моля да постановите решение, с което да оставите първоинстанционното
такова в сила, като правилно и законосъобразно и да ни присъдите сторените
по делото разноски, съобразно приложения списък. Подробни съображения
съм изложил в отговора на въззивната жалба.
Съдът дава тридневен срок на представителя на въззивницата за
представяне на писмена защита.
Съдът приключва устните състезания и ще обяви решението си на
28.09.22г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10:10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5