№ 149
гр. гр. Д., 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и седми април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500818 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№262078/30.07.2021г. от „АГРО НОМЕР ЕДНО” ООД с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление гр. гр.Д,ул.Г.Г. №*, ЕТ.*,ап.*,
представлявано от М.М., чрез адв.З.М., срещу решение №260062/07.07.2021г.
по гр.д.№115/2020г. на РС-Б., с което се ОТХВЪРЛЯТ предявените от
„АГРО НОМЕР ЕДНО”ООД срещу „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ” ЕООД с със седалище
и адрес на управление обл. Д., общ. Б., с. Д., ул.С.№**, представлявано от
управителя И.Д.И. и „М.-КАР 90” ЕООД със седалище и адрес на управление
обл. Д., общ.Б., гр. Б., ж.к. „П.з.”, ул. „В.№***, представлявано от управителя
М.Г.М., искове за обявяване на недействителни спрямо него на: 1.Договор за
продажба на земеделска техника с нотариална заверка на подписите с рег.
№5605 от 11.07.2019 г. на нотариус А.Г. с рег.№*** на Нотариалната камара
на Република България, с който „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД продава на „М.-
КАР 90”ЕООД Зърнокомбайн, марка „JOHN DEERE 9640 WTS” с държавен
рег.№***, рама №***, цвят - зелен/жълт, ведно с прикачен инвентар - хедер
„JOHN DEERE 620R”, рег.№***, рама №***; 2.Договор за продажба на
земеделска техника с нотариална заверка на подписите с рег.№5607 от
1
11.07.2019г. на нотариус А.Г. с рег.№*** на Нотариалната камара на
Република България, с които ответното дружество „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД е
продал на втория ответник „М.-КАР 90”ЕООД Зърнокомбайн, марка „JOHN
DEERE 9640i CWS” c държавен рег.№***, рама №***, цвят - зелен/жълт,
ведно с прикачен инвентар - хедер „JOHN DEERE 620R”, държавен рег.№***,
рама №***.
Оплакванията са за неправилно приложение на нормата на чл.135 от
ЗЗД, необоснованост на фактическите и правни изводи поради необсъждане
на всички доводи на ищеца, залегнали в исковата молба, и свързаните с тях
доказателства. Пълното доказване на знанието за увреждане можело да се
проведе и чрез косвени доказателства. Макар съдът да приел, че са налице
множество такива, не ги обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, при
което стигнал до неправилния извод за липсата на недобросъвестност и
знание за увреждане у страна на втория ответник. Необоснован бил извода за
вписан особен залог върху комбайните, тъй като доказателства за такъв по
делото нямало. Необсъдено било обстоятелството, че месец и половина след
продажбата на зърнокомбайните и хедерите, те са се намирали в двора на
продавача, че едва година след продажбата е извършено счетоводното
заприходяване на един зърнокомбайн и хедер, не обсъдени били и
безспорните между страните обстоятелства за дългогодишни бизнес
отношения между двамата ответника, както и много други правоотношения,
индиция за близост и доверие между тях , не били взети предвид показанията
на свидетелите И. и К., пристъпването към изпълнение по залога на овцете и
действията по осъществяване на продажбата им, не били обсъдени
показанията на св.Г., баща на управителя на втория ответник. Подробно се
обсъждат факти и обстоятелства, доказателства за тях и се извежда извод , че
и двамата ответника са осъзнавали увреждането на ищеца-кредитор. Иска се
отмяна на решението и постановяване на ново за уважаване на иска.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от насрещната страна- ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД чрез адв.Т.Г., „М.-
КАР 90”ЕООД чрез адв.М.Ц..
„М.- КАР 90”ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата,
решението намира за правилно, постановено след обсъждане на всички
събрани по делото доказателства. Единственото твърдение на ищеца в
2
исковата молба относно знанието и намерението за увреждане било за
близкото приятелство между управителите на двете дружества И. И. и М. Г.а.
Несъстоятелни счита доводите в жалбата за знание за увреждане поради
наличието на търговски отношения на страните по сделката, както и
останалите твърдения, залегнали във въззивната жалбаи и изводи относно
наличието на множество косвени доказателства, годни да обосноват извод за
знание за увреждане. Намерение за увреждане у купувача не било доказано,
не би могло и да има такова, доколкото приобретателят на земеделската
техника също бил кредитор на прехвърлителя. Не били допуснати
процесуални нарушения от съда. Иска потвърждаване на решението.
ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД намира изложените в жалбата оплаквания за
несъстоятелни, счита да не са установени елментите отфактическия състав на
чл.135 от ЗЗД, изводите на районния съд правилни и законосъобразни. Иска
потвърждаване на решението.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало
19.07.2021г., когато обжалваното решение е връчено на обжалващия, имащ
интерес от обжалване на неизгодното за него решение, отговаря на
изискванията на чл.261, ал.1,т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК.
По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея
оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните
по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК
провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за
установено следното:
Атакуваното решението е постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му
власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин,
който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при
надлежно упражнено от „АГРО НОМЕР ЕДНО” ООД с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр. гр.Д,ул.Г.Г. №*, ЕТ.*,ап.*,
представлявано от М.М., срещу „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление обл. Д., общ. Б., с. Д., ул. С.№**,
представлявано от управителя И.Д.И. и „М.-КАР 90”ЕООД с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление обл. Д., общ. Б., гр. Б., ж.к. ”П.з.”, ул.”В.” №
***, представлявано от управителя М.Г.М., право на иск по чл.135 от ЗЗД за
3
прогласяване за относително недействителни по отношение на ищеца в
качеството му на кредитор на ответника „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД, на
увреждащите го два договора за продажба на земеделска техника от
11.07.2019 г, а именно: 1.Договор за продажба на земеделска техника с
нотариална заверка на подписите с рег.№5605 от 11.07.2019 г. на нотариус
А.Г. с рег.№*** на Нотариалната камара на Република България, с който
„ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД продава на „М.- КАР 90”ЕООД Зърнокомбайн,
марка „JOHN DEERE 9640 WTS” с държавен рег.№***, рама №***, цвят -
зелен/жълт, ведно с прикачен инвентар - хедер „JOHN DEERE 620R”, рег.
№***, рама №***; 2.Договор за продажба на земеделска техника с
нотариална заверка на подписите с рег.№5607 от 11.07.2019г. на нотариус
А.Г. с рег.№*** на Нотариалната камара на Република България, с които
ответното дружество „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД е продал на втория ответник
„М.-КАР 90”ЕООД Зърнокомбайн, марка „JOHN DEERE 9640i CWS” c
държавен рег.№***, рама №***, цвят - зелен/жълт, ведно с прикачен инвентар
- хедер „JOHN DEERE 620R”, държавен рег.№***, рама №***.
Конкретно се излага, че между ищеца АГРО НОМЕР ЕДНО” ООД и
ответника „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД са съществували обигационни
отношения, породени от сключени в периода м.октомври 2018г.-м.април
2019г. договори за продажба на семена и препарати и извършване на
транспортни услуги, обективирани в четири броя фактури –две от
08.10.2018г., една от 23.10.2018г. и една от 22.04.2019г., на обща стойност
200 194.26лева с ДДС, за неизпълнение на задължението от страна на
ответника да заплати цената на стоките и услугите, за сключена между тях на
20.05.2019г. спогодба с нотариална заверка на подписите с рег.
№4794/2.0.05.2019г. на нотариус, вписан с рег.№*** на НК, по силата на
която ответникът се задължил да заплати сумата от общо 210 458.48лева, сбор
от главното задължение от общо 200 194.26лева и обезщетение за забава от
общо 10 264.22лева, законна лихва върху главното задължение от датата на
спогодбата, на две вноски: 20 000лева в срок до 30.06.2019г. и 190 458.48лева
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
подписване на спогодбата в срок до 30.12.2019г. Излага се и, че тъй като
изпълнение на спогодбата от страна на ответника не последвало, на
16.07.2019г. ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК №329 и изпълнителен лист №288 по ч.гр.д.
4
№540/2019г. на РС-Б. а сумата от 200 194.26лева, сумата от 10 264.22лева,
сумата от 2 502.43лева законна лихва от датата на спогодбата, законна лихва
от датата на заявлението 08.07.2019г., разноски-4 259.22лева държавна такса
и 4 391.52лева адвокатско възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист на 17.07.2019г. било
образувано изпълнително дело №687/2019г. по описа на ЧСИ Л.Т., с рег.№***
с р-н на действие ОС-Д. срещу „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД. При проучване на
имущественото състояние на длъжника било установено, че само месец и
половина след подписване на спогодбата, а именно на 11.07.2019г. ответникът
„ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД продал на ответника „М.-КАР 90”ЕООД
собствените си два зърнокомбайна- единият марка „JOHN DEERE 9640 WTS”
с държавен рег.№***, ведно с прикачен инвентар - хедер „JOHN DEERE
620R”, рег.№***, другият марка „JOHN DEERE 9640i CWS” c държавен рег.
№***, , ведно с прикачен инвентар - хедер „JOHN DEERE 620R”, държавен
рег.№***, всеки за сумата от 9 800лева.
Към датата на продажбата на селскостопанската техника ответникът –
продавач знаел, че уврежда ищеца -и двете сделки били извършени след
сключването на спогодбата и след падежа на първата вноска, умишлено
договорената продажна цена била под 10 000лева, за да се избегне плащане по
банков път, в пъти по-ниска от пазарната цена на земеделската техника.
Ответникът-купувач също знаел за увреждането, защото продадената
земеделска техника и след продажбата и се намирала в стопанския двор на
продавача „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД по данни от протокола от 21.08.2019г. за
опис на движими вещи по изп.д.№687/2019г.на ЧСИ Л.Т.; между продавача и
купувача имало дълготрайни търговски взаимоотношения за което
свидетелствали 3 договора за особени залози от датите 05.07.20198г.,
11.07.2019г. и 31.07.2019г., които обезпечавали задължения, произтичащи от
три договора /от 07.11.2018г., 20.11.2018г. и 18.12.2018г./ за продажба на
бъдеща селскостопанска продукция –пшеница реколта 2019г. Стойността на
залозите към момента на сключване на договорите била 540000лева, залозите
били учредени половин година след сключване на договорите за продажба и
когато вече била ожъната продукцията, което не било логично. Ответникът
„М.- КАР 90”ЕООД знаел за увреждането и защото управителя на
дружеството- продавач И. И. бил близък приятел на М. Г.а Н.-управител на
5
дружеството-купувач.
В срока по чл.131 от ГПК, в писмен отговор на исковата молба
ответникът „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД е противопоставил възражение за
неоснователност на иска с доводи, че ищецът не се явява кредитор, че
вземането му не е изискуемо, че не е налице намерение за увреждане, че
управителите на двете дружества не са близки приятели. Признава наличието
на търговски отношения с ответника-купувач по повод сключени договори за
продажба на бъдеща земеделска продукция. Без значение счита да е кога са
обезпечени със залог вземанията по тези договори, от това не можел да се
извежда извод за знание или намерение за увреждане, както и от факта, че
към датата на описа техниката била в базата му.
В срока по чл.131 от ГПК, в писмен отговор на исковата молба
ответникът „М.- КАР 90”ЕООД е противопоставил възражение за
недопустимост поради липсата на правен интерес с оглед липсата на
твърдения за недостатъчност на имуществото на длъжника за
удовлетворяването му, и за неоснователност на иска поради липсата на
валидно и изискуемо вземане на ищеца, както и на знание за увреждане.
Споразумението и издадените фактури не били основание за възникване на
задължение за първия ответник ако вземането не съществувало. Издадената
заповед за незабавно изпълнение не обвързвала М.-КАР 90“ ЕООД, не се
ползвала със СПН. Намерение за увреждане нямало доколкото
приобретателят М.-КАР 90“ ЕООД също е кредитор. Между М.-КАР 90“
ЕООД и „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД били сключени на 07.11.2018г, на
20.11.2018г. и на 18.12.2018г. договори за продажба на бъдеща земеделска
продукция-пшеница, реколта 2019г., по които М.-КАР 90“ ЕООД като
купувач предварително заплатил посочената в договорите цена. Самото
обстоятелство, че между ответниците били сключени договори за продажба
на пшеница реколта 2019г. не водело на извод за намерение за увреждане на
ищеца, такъв извод не можел да се направи и от обстоятелството, че
земеделската техника се намирала в двора на продавача. Не съществувала
законова забрана, ограничение или изискване относно момента на сключване
на договор за особен залог. Наличието на търговски отношения между двете
дружества не водело до извод за приятелски отношения между управителите
им. Управителят на М.-КАР 90“ ЕООД не бил в близки отношения с
управителя на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД , не бил знаел за сделките му с
6
ищцовото дружество, не е имал намерение да увреди когото и да е , а да
уреди отношенията си по повод договорите за продажба на земеделска
продукция предвид неизпълнението на задължението на доставчика
„ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД, за което на 11.07.2019г. били подписани и
споразумения за прехвърляне на собственост вместо плащане за общо
200 000лева. Действителната продажна цена на земеделската техника била от
по 100 000лева.
Предявените искове са с правно основание чл. 135 от ЗЗД, отхвърлени от
районния съд и обжалваното решение въззивната инстанция намира за
правилно по следните съображения:
Предмет на предявените искове по чл.135 от ЗЗД са два договора,
сключени на 11.07.2019г. -Договор с нотариална заверка на подписите с рег.
№5605 от 11.07.2019 г. на нотариус А.Г. с рег.№*** на Нотариалната камара
на Република България, с който „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД е продал на „М.-
КАР 90”ЕООД Зърнокомбайн, марка „JOHN DEERE 9640 WTS” с държавен
рег.№***, рама №***, цвят - зелен/жълт, ведно с прикачен инвентар - хедер
„JOHN DEERE 620R”, рег.№***, рама №***, за сумата от 9 800лева, и
Договор с нотариална заверка на подписите с рег.№5607 от 11.07.2019г. на
нотариус А.Г. с рег.№*** на Нотариалната камара на Република България, с
които „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД продава на „М.-КАР 90”ЕООД
Зърнокомбайн, марка „JOHN DEERE 9640i CWS” c държавен рег.№***, рама
№***, цвят - зелен/жълт, ведно с прикачен инвентар - хедер „JOHN DEERE
620R”, държавен рег.№***, рама №*** за сумата от 9 800лева.
Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредитор може да иска да бъдат обявени
за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,
ако последният при извършването им е знаел за увреждането. Когато
действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също
да е знаело за увреждането. Следователно, предпоставките за уважаване на
иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, са: Ищецът да притежава
качеството на кредитор; Да е налице увреждащо кредитора действие от страна
на длъжника; Длъжникът да е знаел за увреждането към датата на
извършването му. Понеже в случая действието е възмездно, лицето, с което
длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
От доказателствата по делото се установява, че за извършени от „АГРО
7
НОМЕР ЕДНО” ООД продажби на стоки и услуги са издадени четири
фактури на обща стойност 200 194.26лева- две от 08.10.2018г., една от
23.10.2018г. и една от 22.04.2019г., които носят подпис от представител на
получателя -„ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД. Дори и подписалият фактурите от
името на дружеството-получател да не е разполагал с надлежно учредена
представителна власт, налице е последващо потвърждаване по смисъла на
чл.301 от ТЗ според установеното от вещото лице В.П. по съдебно-
счетоводната експертиза, че фактурите са осчетоводени от „ЗЕМЕДЕЛИЕ
БГ”ЕООД като неплатени задължения по с-ка 401 Доставчици партида „
Атро номер едно“ ООД, ползван е пълен данъчен кредит, към 15.10.2020г.
салдото е непроменено-задължението е 200 194.26лева. Между ищеца „АГРО
НОМЕР ЕДНО” ООД и ответника „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД на 20.05.2019г. е
сключена спогодба, съгласно която е постигнато съгласие между
договарящите страни, че общата цена по четирите фактури /от датите
08.10.2018г., 23.10.2018г. и 22.04.2019г./ за закупени от „ЗЕМЕДЕЛИЕ
БГ”ЕООД семена, препарати и ползвани транспортни услуги е в размер на
200 194.26лева /с конкретно посочване на начина на формирането му/, че
освен това главно задължение „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД дължи обезщетение
за забавено плащане на фактурираните задължения в общ размер от
10 264.22лева/с конкретно посочване на начина на формирането му/,
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от датата на
подписване на спогодбата. Уговорени са срокове и начин на изпълнение на
задълженията от страна на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД –по банков път/по
посочена сметка/ в срок до 30.06.2019г. 20 000лева, а остатъка от
190 458.48лева ведно със законната лихва върху главното задължение от
датата на подписване на спогодбата- в срок до 30.12.2019г. Уговорена е
автоматична предсрочна изискуемост, без да е необходимо каквото и да е
известие от страна на кредитора „АГРО НОМЕР ЕДНО” ООД, при пълно или
частично неплащане на първата вноска.
Не се твърди, няма и данни да е последвало изпълнение от страна на
„ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД в какъвто и да е размер и по какъвто и да е начин.
Въз основа на договора за спогодба от 25.05.2019г., на 16.07.2019 г. по ч.гр.д.
№ 540/2019г. на РС-Б. е издадена Заповед № 329 за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист № 288 за вземанията,
предмет на спогодбата и разноските в производството. Въз основа на
8
изпълнителния лист на 17.07.2019г.е образувано изп.д. №687/2919 г.по описа
на ЧСИ Л. Т. рег. № *** с район на действие ОС-Д. и са предприети
изпълнителни действия като на 21.08.2019г. е извършен опис на движими
вещи при който, съобразно съставения за извършеното изпълнително
действия протокол, в държане на длъжника са намерени двата комбайна, за
които е установено, че са собственост на трето лице и не са описани.
Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо
него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на
действително вземане, което не е погасено, като вземането може да не е
изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено от
установяване на вземането с влязло в сила решение/така ТР №2/2017г. ОСГТК
на ВКС/. Правоотношенията, от които произтича вземането, не стават
предмет на делото по Павловия иск и съдът не може да преценява дали
легитимират ищеца като кредитор. В производството по Павловия иск съдът
изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от
твърдяните от ищеца факти, освен ако вземането е отречено със сила на
присъдено нещо/ решение № 35/12.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1783/2017 г.,
III г. о., решение № 65/25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № ********* г., ГК, IV г.
о., решение № 639/06.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., ГК, IV г. о./.
В случая, освен, че ищецът има вземания от първия ответник, установява
се и, че те подлежат и на принудително изпълнение, тъй като разполага и с
изпълнителен титул- изпълнителен лист, издаден в проведено заповедно
производство по ч.гр.д.№540/2019г на РС-Б.. Няма твърдения и данни за
погасяване на вземанията по изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано производство на индивидуалното принудително изпълнение-
изп.д.№687/2919г.по описа на ЧСИ Л. Т. рег.№*** с район на действие ОС-Д..
Фактът на съществуване на тези парични вземания към датата на предявяване
на иска не е и в тежест на установяване от ищеца. Ако вземането
понастоящем не съществува, решението по иска по чл.135 от ГПК, предмет на
който не е самото вземане, няма да изпълни предназначението си, защото то
поражда действие доколкото ищеца има качеството кредитор. Ако ищецът е
изгубил това качество, то не би могъл да иска изпълнение на решението като
насочи и иска принудително изпълнение чрез осребряване на правото,
предмет на сделката, призната по иска по чл.135 от ЗЗД за относително
недействителна, т.е. недействителна само спрямо ищеца. Относителната
9
недействителност е само спрямо кредитора, упражнил правото по чл. 135 ЗЗД,
и доколкото съществува качеството му на неудовлетворен кредитор.
Ответникът-длъжник и не твърди тези вземания да са погасени чрез плащане,
по давност или по друг начин, а при такива твърдения нему е и тежестта да
докаже това.
Що се касае до спорният между страните въпрос относно знанието за
увреждане, то същият е разрешен правилно от районния съд. Знанието на
длъжника за увреждане е установено винаги, когато същият знае, че има
кредитор, като увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с който
се засягат правата на кредитора-всяко действие на длъжника, намаляващо
имуществото му, е увреждащо кредитора, тъй като цялото длъжниково
имущество служи за обезпечение на кредитора/чл.133 от ЗЗД/ и кредиторът
разполага с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори. В
редица решения на ВКС /така Решение № 18/04.02.2015 г. по гр. д. №
3396/2014 г., IV г. о., Решение № 93/28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г., ТК, II
т. о./ е прието, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато
разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото
вземане. В случая към датата на процесните разпоредителни сделки
11.07.2019г. ответникът „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД е знаел, че дружеството
ищец е негов кредитор, тъй като вземанията на ищеца предхождат по време
датата на атакуваните по реда на чл.135 от ЗЗД сделки - паричните вземания
на ищеца касаят неплатени доставки на семена, препарати и транспортни
услуги по фактури от 08.10.2018г. , 23.10.2018г. и 22.04.2019г., с настъпил
падеж преди тази дата. Фактът на предоговарянето на условията и сроковете
за плащане не променят този извод, тъй като ищецът към датата на
спогодбата - 25.05.2019г. вече е имала качеството на кредитор и задълженията
на ответника не са били погасени.
В хипотезата на чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, когато сделката е възмездна,
кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с
което длъжникът е договарял. В решение №13/19.02.2015г. по гр.д.
№4604/2014г.на ВКС, IVг.о. е прието, че за да е налице знание за увреждане
не е необходимо третото лице да познава кредитора и длъжника, да са
представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е съобщено
съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може той да е
наясно как те се накърняват от сключения договор. Достатъчно е на третото
10
лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането на
кредитора. Знанието на третото лице-приобритател за увреждане на
кредитора подлежи на установяване с всички доказателствени средства.
Доказването не е необходимо да е пълно и главно. При липса на преки
доказателства, доказването може да се изведе и въз основа на поредица
установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен
извод за наличието му. Такъв извод в случая въз основа на установените по
делото отношения между ответниците не може да бъде изведен.
Юридическото лице знае за увреждането, ако за това знаят лицата от
състава на неговите органи. От доказателствата по делото се установява, че
между длъжника „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД и третото лице- купувач,
ответникът М.-КАР 90“ ЕООД, са били налице търговски отношения,
поставящи „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД в положението на длъжник и на
третото лице. Източник на търговските им отношения са сключени през
2018г. договори за продажба на бъдеща селскостопанска продукция– пшеница
реколта 2019г. С договор № 2 от 07.11.2018 г. и договор № 4 от 20.11.2018 г. е
постигнато съгласие между договарящите за продажба от „ЗЕМЕДЕЛИЕ
БГ”ЕООД на М.-КАР 90“ ЕООД на бъдеща селскостопанска продукция –
пшеница реколта 2019г. при определяема цена – по изкупни цени към датата
на доставката, и авансово плащане от купувача на сума от 216 000лева по
първия и от 180 000лева по втория. Установено е чрез съдебно-счетоводната
експертиза, че „М.-КАР 90” ЕООД е превело авансово на 07.11.2018 г. и на
21.11.2018 г. по договор № 2/07.11.2018 г. - 216 000 лева, а по договор №
4/20.11.2018 г. – 180 000 лева за бъдеща продукция, а за получените авансови
преводи „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД е издало фактури. Не са установени от
вещото лице счетоводни записвания за продадена пшеница.
На 11.07.2019г. между ответниците са сключени споразумения към двата
договора за продажба на бъдеща селскостопанска продукция – пшеница
реколта 2019г. /от 07.11.2018 г. и от 20.11.2018 г /, съгласно които,
договарящите са приели, че продавачът не е изпълнил задължението си да
достави договореното количество пшеница и се съгласяват, вместо
възстановяване на платената авансова цена, продавачът да прехвърли
собствената си земеделска техника- двата зърнокомбайна, ведно с прикачен
инвентар-хедър, за частично погасяване на вземането на купувача за неусвоен
11
аванс от по 10000лева по всеки договор, за което на 11.07.2019г. са сключени
процесните договори за продажба на машините срещу сумата от по 9800лева.
Изпълнението по двата договора от 07.11.2018г. и от 20.11.2018г., както
и по трети договор от 18.12.2018г. също за продажба на бъдеща реколта/общо
по трите за 3 000тона на стойност 540 000лева/, е обезпечено със залог върху
селскостопански животни/1267бр.овце/с договор от 11.07.2019г. Въз основа
на извлечение от регистъра за вписан залог и вписано пристъпване към
изпълнение заложният кредитор „М.-КАР 90” ЕООД поискал от ЧСИ Сл.С. с
рег.№*** на КЧСИ предаването на заложените движими вещи по реда на
чл.521 от ГПК, за което е образувано изп.д.№417/2019г.по описа на същия. На
28.08.2019г. са описани и предадени на заложния кредитор селскостопански
животни/овце/на обща стойност 104255лева.
И показанията на разпитаните по делото свидетели Г.М. Г. и К.С.К.
съдържат информация за наличие на облигационни отношения между
търговските дружества-ответници по повод продажба на бъдеща
селскостопанска продукция-пшеница реколта 2019г., първият от двамата
баща на управителя на „М.-Кар“ЕООД и представител на дружеството в
търговската му дейност по пълномощие, вторият стажант в кантората на
адв.Г., оказващ правна помощ на дружеството.
Св. Г.М. Г. споделя, че управителят на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД ,
пролетта или по-късно, когато видял, че пшеницата няма да му излезе поради
сушата, предложил да впишат особени залози и после да прехвърлят
комбайните на „М.-Кар 90“ЕООД. По същото време направили залога върху
овцете. Дали му авансово пари за пшеницата още ноември-декември, нямали
твърда цена, след като се достави пшеницата щели да уредят цената. Имали
уговорка ако се издължи да му върнат комбайните. Цената по договорите за
прехвърляне на комбайните не била платена, имали нагласата ,че
И./управителя на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД/ще достави пшеницата. Ако до
края на 2019г.година не доставел всичката пшеница, щели да приспадната
цената на комбайните от аванса.
Св.К.С.К. познава управителите на двете ответни дружества, не познава
управителя на ищцовото. Знае да имат сключени договори за покупко-
продажба на пшеница от 2018г. , знае за обезпечения със залог на животни, за
подписани договори за продажба на комбайни и два хедера, които сам
12
свидетелят съставил в изпълнение на служебните си задължения.
Св.Ант. С. Арс. твърди да е бил в договорни отношение със
„ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД във връзка с покупко-продажба на пшеница реколта
2019г. По повод изпълнението на договора си узнал, че дружеството продавач
има много кредитори и с пшеницата, която имал, нямало как да се издължи.
Знае за прехвърлянето на комбайните и целта му- да се гарантира „М. –Кар
90“ ЕООД, което дало доста голяма сума.
Установеният факт на търговски отношения между ответните дружества,
не е достатъчен да доведе до извод за знание у управляващия и
представляващия купувача по атакуваните сделки „М.-Кар 90“ЕООД за
увреждане на кредитора на продавача „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД, ищеца по
делото. Принципно не е логично да се очаква, че след като две лица имат
търговски взаимоотношения, всяко от тях знае за търговските
взаимоотношения на другия с трети лица, естеството на същите, изпълнява ли
поетите към тях задължения. При условие, че за „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД е
възникнала невъзможност да изпълни поетите задължения по договорите за
продажба на земеделска продукция към кредитора си „М. Кар 90“ЕООД и към
други кредитори с идентично вземане, обяснимо е предприемането на
действия от страна на дружеството за обезпечаване и събиране на вземането
си –неусвоения поради неизпълнението аванс, без дори управителят му да е
съзнавал, че уврежда ищеца-кредитор, с обвързаност с длъжника от друго
естество/по сделки със семена и препарати, а не със селскостопанска
продукция/, за обстоятелства във връзка с която обвързаност няма данни да е
узнал в който и да е момент. Целта на „М. Кар 90“ЕООД несъмнено е била да
обезпечи собственото си вземане от неусвоените аванси и предприетите
действия за постигането и, правомерни или неправомерни, не разкриват
знание у управителя на дружеството за каквито и да е обстоятелства относно
отношенията между „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД и „АГРО НОМЕР ЕДНО”
ООД по повод доставки на семена и препарати. Нито свидетели Г.М. Г. и
К.С.К., нито свидетелите В.Б.Й., С. Г. И., които не са информирани за
търговските отношения между ответните дружества, споделят за отношения
между управителите на същите от естество да обосноват дори и вероятно
знание у управителя на „М.-Кар 90“ЕООД, че „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД е
закупило семена и препарати от ищеца, не е изпълнило задълженията си за
плащане на цената им, респ. че ищецът „АГРО НОМЕР ЕДНО” ООД е
13
кредитор на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД или за знание на каквито и да е
обстоятелства относно отношенията му с ищеца по повод закупени през
2018г. семена и препарати .
При така установеното, атакуваното решение, с което е уважен иска по
чл.135, ал.1 от ЗЗД е правилно и следва да бъде потвърдено на основание
чл.271 от ГПК и с мотивите на районния съд за основателност на исковете,
към които съобразно чл.272 от ГПК настоящата инстанция препраща.
С оглед изхода от спора в настоящото производство право на съдебно-
деловодни разноски има въззиваемата страна. Доказателства за сторени във
въззивното производство разходи е представил само въззиваемия „М.-Кар
90“ЕООД – платени 2000лева адвокатско възнаграждение, които следва да му
се присъдят в цялост, предвид неоснователността на възражението на
въззивника по чл.78, ал.5 от ГПК. При преценката за прекомерност /дали
размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е адекватен на
естеството на извършените процесуални действия/ настоящата инстанция
намира, че с оглед степента на фактическа и правна сложност, преценена
съобразно предмета на спора, респ.изследваните факти и събраните за
установяването им доказателства, наличието на релевирани искания и
възражения, провеждането на две открити съдебни заседания,
осъществяването на защита по два иска за недействителност на две сделки,
при минимално предвидено с оглед цената на всеки иск от 9800лева
адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 820лева за
защита по един иск, платеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
С оглед гореизложеното, Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260062/07.07.2021г. по гр.д.
№115/2020г. на РС-Б..
ОСЪЖДА „АГРО НОМЕР ЕДНО” ООД с ЕИК***, със седалище и
адрес на управление гр. гр.Д,ул.Г.Г. №*, ЕТ.*,ап.*, представлявано от М.М.,
да заплати на „М.-КАР 90” ЕООД със седалище и адрес на управление обл. Д.,
общ.Б., гр. Б., ж.к. „П.з.”, ул. „В.№***, представлявано от управителя М.Г.М.,
14
съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 2000лева
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15