О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /14.10.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV
състав в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
като разгледа докладваното адм. № 1896/2020
година по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е образувано по жалбата на Р.Д.И. *** срещу Ревизионен акт №
Р-03000319004672-091-001/25.11.2019 година на органи по приходите от
Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите, потвърден с
Решение № 354//19 от 04.08.2020 година на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централното управление на
Националната агенция за приходите, с който са установени задължения за данък
върху добавената стойност в размер на 13 304,30 лева за данъчен период
м.юни 2018 година и лихви в размер на 1 518,32 лева.
В съдебното заседание, проведено на 09.10.2020 година, процесуалният
представител на жалбоподателката обективира искане за спиране на производството
по делото до приключване на адм.д. № 1895/2020 година по описа на
Административен съд – Варна, а в условията на евентуалност – за
присъединяването му към посоченото по-горе дело.
Съдът, за да се произнесе, съобрази следното :
Адм.д. № 1895/2020 година по описа на Административен съд – Варна е
образувано по жалбата на А. П. И.от гр. Варна срещу Ревизионен акт № Р-03000319004671-091-001/25.11.2019
година на органи по приходите от Териториална дирекция – Варна на Националната
агенция за приходите, потвърден с Решение № 352//19 от 04.08.2020 година на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при
Централното управление на Националната агенция за приходите, с който са
установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на
13 304,30 лева за данъчен период м.юни 2018 година и лихви в размер на
1 518,32 лева.
С ревизионните актове, предмет на адм.д. № 1895/2020 и 1896/2020 година по
описа на Административен съд – Варна, са установени задължения за данък върху
добавената стойност за данъчен период м. юни 2018 година на съпрузите Р. и А.
И.в размер на по 13 304,30 лева и лихви в размер на по 1 518,32 лева.
За да постановят този резултат органите по приходите се приели, че Р.И. и А. И.
достигнали облагаем оборот от 50 000 лева на 12.06.2018 година. Приели са, че
оборотът е формиран от получени от А. Г. Т.за периода м. май и юни 2018 година
парични средства от продажба на недвижими имоти, находящи се в ***,
обективирани в Нотариални актове № № 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60 и 61 от
14.06.2018 година в общ размер на 159 651,56 лева. Приели са, че
средствата са семейна имуществена общност, поради което са ги разделили
наполовина – по 79 825,78 лева за всеки един от съпрузите. Приели са, че
за периода от 12.06.2018 година до 04.07.2018 година – датата на която лицата са регистрирани по Закона
за данъка върху добавената стойност, в резултат на подадените на 21.06.2018
година заявления, съпрузите дължат данък върху добавената стойност на основание
чл. 102, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Твърденията на жалбоподателите са, че сумите са получени на друго основание
– договор за заем, обективиран в Договор от 20.08.2017 година и Анекс от
30.04.2018 година, сключен с Асен Генов Тодоров. Твърдят, че връщането на
заетата сума е извършено чрез прехвърляне на собственост върху недвижими имоти,
находящи се в ***, поради което не са реализирали оборот, надвишаващ
50 000 лева, респективно не дължат данък върху добавената стойност за
периода 12.06. – 04.07.2018 година на основание чл. 102, ал. 4 от Закона за
данъка върху добавената стойност.
Съдът намира, че в резултат на двете ревизионни производства е установен
данък на едно и също основание, поради което предмет на установяване и в двете
съдебни производства са едни и същи факти – наличието на действителен договор
за заем, начина на формиране на облагаемия оборот и други.
Решението по адм.д. 1895/2020 година по описа на Административен съд –
Варна ще формира сила на пресъдено нещо по отношение на основанието и размера
на дължимия от А. И. данък върху добавената стойност за данъчен период м. юни
2018 година. Мотивите на решението не формират сила на пресъдено нещо, а именно
с тях съдът ще признае или отрече съществуването на заемното правоотношение,
размера и начина на формиране на оборота на двете лица, както и дали този
оборот представлява семейна имуществена общност.
Предвид горното съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 229,
ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 144 от
Административнопроцесуалния кодекс и направеното искане следва да се остави без уважение.
С оглед на изложените по-горе мотиви, а именно, че двата ревизионни акта съдържат
идентични по съществото си констатации и установяват еднакви
задължения при съобразяване с разпоредбата на чл. 21 от
Семейния кодекс, съдът намира, че са налице основанията на чл. 213, пр. 2 от Гражданския
процесуален кодекс, вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс, поради
което настоящото производство следва да се присъедини към производството по
адм.д. № 1895/2020 година.
Предвид горното и на основание, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.Д.И. *** за спиране на адм.д. №
1896/2020 година до приключване на адм.д. № 1895/2020 година по описа на
Административен съд – Варна.
ПРИСЪЕДИНЯВА адм. д. № 1896/2020 година по описа на Административен съд –Варна към
адм.д. 1895/2020 година по описа на Административен съд - Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е оставено без уважение искането за спиране на
производството по делото може да се
обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България
в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението. В останалата част
определението е окончателно.
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО да се за отрази по деловодните книги и система, след влизане
в сила на определението, с което е оставено без уважение искането за спиране на
производството по делото, след което делото да се пришие към адм.д. 1895/2020
година.
СЪДИЯ :