№ 1501
гр. С., 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20211110209981 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. АЛ. АНГ. срещу наказателно
постановление (НП) № 21-4332-007695 от 13.04.2021 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ – СДВР (ОПП – СДВР), с което на
основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и по чл. 179, ал. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лева за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно, издадено при
съществени процесуални нарушения. Твърди, че е налице съществено
противоречие между съставения акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) и издаденото въз основа на него НП, тъй като
административнонаказателното производство е образувано срещу С. З. П., а
НП е издадено срещу Д. АЛ. АНГ., което опорочава изцяло производството
по ангажиране на административнонаказателна отговорност. Прави се искане
за цялостна отмяна на процесното НП и за присъждане на сторените разноски
по делото.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомена, се явява
лично и се представлява от процесуален представител, като жалбата се
поддържа и се предира за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. В допълнение се излагат съображения в писмен вид.
Претендира се присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 20.02.2021 г. около 12:40 часа в гр. С. на ул. „О.“ жалбоподателят Д.
АЛ. АНГ. управлявала лек автомобил „Ф.Л.“ с рег. № (.....), регистриран на
„Х.А.„ ООД, с посока на движение от пътния възел за гр. Б. към ул. „С.“, при
което движещият се пред водача лек автомобил „А.“ с рег. № (.....),
управляван от лицето С. З. П., рязко спрял и между двете коли настъпило
съприкосновение.
Във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие, св. СВ. Т.
КР., на длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП – СДВР, в
присъствието на един свидетел и на С. З. П. съставил против последния
АУАН серия GA № 383604/ 20.02.2021 г. за това, че на 20.02.2021 г. в гр. С.
на ул. „О.“ П., като водач на лек автомобил с рег. № (.....), поради
недостатъчно разс.ие – дистанция реализира пътнотранспортно произшествие
със спиращия рязко пред него друг лек автомобил „А.“ с рег. № (.....), в
нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от
актосъставителя и свидетеля по него и връчен на С. З. П., който го подписал
без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили и писмени
възражения.
Въз основа на този АУАН било издадено обжалваното НП № 21-4332-
007695 от 13.04.2021 г. от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“
– СДВР, с което за нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева - не на нарушителя съгласно акта, а на
жалбоподателя Д. АЛ. АНГ..
Така изложената и възприета фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
2
средства: от показанията на свидетеля СВ. Т. КР., както и от писмените
доказателства по делото – АУАН, 2 бр. декларации, скица, протокол за ПТП,
АУАН серия GA № 383605/20.02.2021 г., справка картон на водача, копия от
заповеди за компетентност, както и от останалите материали по делото.
В съдебно заседание свидетелят СВ. Т. КР. потвърждава констатациите
по АУАН и съобщава за възникналото пътнотранспортно произшествие.
Съдът цени показанията на свидетеля, макар и лаконични, те са логични и
непротиворечиви.
Съдът прецени писмените доказателства като относими, събрани и
приобщени по предвидения в закона ред.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата изхожда от правоимащо лице, депозирана е в законоустановен
срок срещу подлежащ на оспорване акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са изготвени в сроковете по чл. 34, ал. 1
и ал. 3 от ЗАНН от компетентни за това длъжностни лица съгласно
изискванията на чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, но при допуснати
съществени процесуални нарушения, опорочили изцяло
административнонаказателното производство и водещи до отмяната на
процесното НП на формално основание.
Съдът служебно констатира, че обжалваното наказателно постановление, с
което е наложено административно наказание на жалбоподателя Д. АЛ. АНГ.,
е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение,
съставен срещу съвсем различно лице, а именно: С. З. П., който е другият
участник в процесното ПТП. В случая не може да се приеме, че съставянето
на АУАН и издаването на НП срещу две различни лица представлява
3
техническа грешка, която може да бъде отстранена чрез съставяне на
докладна записка от актосъставителя. Административнонаказателният процес
е строго формален такъв, при който следва строго да се съблюдава спазването
на императивните изисквания на ЗАНН. Впрочем в този закон е уредена
възможността за саниране на допуснати в АУАН нередовности, но
единствено и само, когато по безспорен начин е установено извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Със съставянето
на АУАН се поставя началото на административнонаказателното
производство срещу определено лице, като от този момент посредством
императивните изисквания на ЗАНН се осигурява възможността на това лице
да участва в производството и да реализира правото си на защита, като
присъства при съставянето на АУАН, вписва в него възражения и обяснения
и подава писмени възражения срещу акта. В случая с процесното НП е
наложено наказание на жалбоподателя Д. АЛ. АНГ., без изобщо да е
повдигнато административно обвинение със съставяне на акт за установяване
на конкретното нарушение, като същата е била изцяло лишена от
възможността да участва в производството и да осъществява правото си на
защита. С цел осигуряване на последното е следвало да бъде образувано
административнонаказателно производство със съставянето на АУАН срещу
Д. АЛ. АНГ.. В конкретния случай административнонаказващият орган е
следвало да упражни правомощието си по чл. 54 от ЗАНН, като установи, че
нарушението не е извършено от лицето С. З. П., посочено като нарушител, и
прекрати преписката с мотивирана резолюция. Като не е сторил това и е издал
процесното НП срещу А., наказващият орган е допуснал съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере, в какво точно
нарушение е обвинена и да организира адекватно защитата си, което води до
единствения възможен резултат, а : незаконосъобразност на наказателното
постановление с последица, отмяната му на формално основание, без да е
необходимо спорът да бъде разглеждан по същество.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения, поради което следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход от делото, с оглед направеното искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение и съобразявайки уредбата по чл. 63д, ал. 1 от
4
ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че разноски следва да се
присъдят в полза на жалбоподателя и в тежест на въззиваемата страна, както
следва: сумата от 200 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно приложен по делото договор за правна защита и
съдействие от 31.03.2022 г.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1
от ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-007695 от 13.04.2021
г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ – СДВР
(ОПП – СДВР), с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, пр. 2
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Д.
АЛ. АНГ., ЕГН **********, паричната сума в размер на 200.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - С. град в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5