РЕШЕНИЕ
№.2094
гр. Пловдив, 13.11. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIV състав в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ко. Р. и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа КАНД № 2344/2020 година по описа на съда, докладвано от
съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
Глава Дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, пр. 2 -второ
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Н.А. Т. ЕГН********** *** против
Решение №1163/22.07.2020година, постановено по АНД №25942020 година по опис на
Районен съд-Пловдив- ХХIII наказателен състав, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 36-0000181 от 15.04.2020г.,
издадено от и.д. директор на РД „Автомобилна администрация“ -гр. Пловдив,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, с което за административно нарушение на чл.37а т.3 от
Наредба №2/15.03.2002г на МТС на основание чл. 93, ал.1 т.1-во от Закон за
автомобилните превози /съкр.ЗАП/ му е наложено
административно наказание „глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева“.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, за допуснати в хода на административното производство
съществени процесуални нарушения, ограничили съществено правото на защита на
нарушителя и довели до незаконосъобразност на административният акт. Твърди се,
че извършеното нарушение е установено по безспорен начин. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърденото с него наказателно постановление. Не претендира разноски.
Ответникът
по касационната жалба – РД „Автомобилна даминистрация“-Пловдив,
в отговор оспорва касационната жалба като неоснователна, а съдебното решение
като законосъобразно моли да бъде оставено в сила. Не претендира разноски.
Контролиращата
страна, чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр.
Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение, а съдебният акт оставен в сила.
Касационният състав, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е
неоснователна поради следните за
това съображения:
Предмет на разглеждане от районният съд е била жалба, подадена от касатора срещу НП
Наказателно постановление № 36-0000181/15.04.2020г., което е издадено
въз основа на АУАН № 269017 от 21.02.2020г., съставен от свидетеля Александър
Стоянов Иванов, заемащ длъжността „инспектор“ при Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Пловдив за установено административно нарушение
на чл.40 ал.1 т.5 от наредба №2/15.03.2002г на МТС. Обективираните в акта констатации се свеждат до това,
че на 21.02.20г. около 10.30 часа касатора като водач
на автобус „Мерцедес Травего 15 РХД“ с ДК № ***,
собственост на „Арда тур“ ЕООД, извършващ обществен превоз на пътници по
маршрут гр.Хасково- гр.София с маршрутно
разписание №26102 на ИА“АА“ с маршрут София- Стамболово и с час на тръгване от
Автогара Хасково 09.00 часа, и с пътен лист сер.А
№11111/21.02.20г. се е установило, че същият е без маршрутно разписание за
влизане в гр.Пловдив, като не спазва възложеното му маршрутно разписание. Приложение
са и доказателства- 2бр автобусни билети от 20.02.20г и 21.02.20година. АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя, един свидетел очевидец на нарушението и
екземпляр от него му е предявен, като в графата възражения е записано „имам
възражения“. В тридневен срок не постъпило писмено възражение.. Описаната в
АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който по реда на чл.53
ал.2 ЗАНН установил нередовност относно правилната квалификация на нарушението
и затова приел, че се касае за административно нарушение на чл.37а т.3 от
наредба №2/15.03.2002г за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси на МТС, за което на осн. чл.93, ал. 1 т.1 от ЗАП е наложил на нарушителя наказание
„глоба в размер на 2000 лева“. При така установената фактическа обстановка,
районният съд е приел, че в хода на административно наказателното производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с ограничаване правото
на защита на нарушителя, налице е правилна квалификация на деянието,правилно е
приложена коректната санкционна норма,изяснени са обстоятелствата по
извършването на административното нарушение, изпълнени са изискванията на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, поради което потвърдил обжалваното НП.
Решението на съда е
правилно.
С касационната жалба се
навеждат доводи относно това, че не е установен механизма на вмененото
административно нарушение, като за пръви път се
навеждат доводи за разминаване на правната квалификация на нарушението в АУАН и
съответно в НП, за съответствието на нормативния акт и относно компетентността
на органа, издал НП и за приложимостта на санкционните разпоредби. Сочи се, че
тези възражения не са били обсъждани от първоинстанционният
съд. Тези възражения на касатора са неоснователни.
Касационната инстанция констатира, че съдебното производство пред районен съд е
законосъобразно проведен. Съобразно изискванията на въззивното
производство по Глава ХХI
от НПК, нормата на чл.314 ал.1 от НПК, вр. чл.84 ЗАНН
тази инстанция проверява изцяло правилността на издаденото наказателно
постановление, независимо от основанията, посочени от страните. В конкретният
случай съдът е проверил правилността на атакувания административен акт с оглед
законосъобразността на изискванията на административно наказателния процес. Посочил
е, че даденото описание на установеното административно нарушение е съответно
на събраните по делото доказателства. Изводите на първоинстанционният
съд, че в АУАН и НП е дадено съставомерно описание на
обстоятелствата на извършеното административно нарушение са законосъобразни. Преценката
за компетентността на даминистративните рогани е изградена и въз основа на събраните писмени
доказателства- Заповед №РД-08-30/24.01.20г.на Министър на ТИТС. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. В конкретния
случай касационният жалбоподател е адресат на
задълженията, произтичащи от предприетите действия по контрол, като по
отношение на него законосъобразно са установени неправомерните действия, като
водач на автомобил за обществен превоз на пътници. Така съгласно нормата на
чл.37а ал.1 т.3 от Наредба №2 от 15.03.2002г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на
пътници с автобуси на МТС негово задължение
е да не
извършва превоз по автобусна линия, за която няма валидни маршрутно разписание
и договор. Безспорно е в случая, че изяснените по
нарушението обстоятелства са били свързани с осъществен от негова страна
обществен превоз на пътници по автобусна линия гр.София- гр.Хасково, като със
спирането на автобусна спирка на територията на гр. Пловдив, той е извършил
обществен превоз на пътници по автобусна линия, за която е нямал валидно
маршрутно разписание. В този смисъл ясни и законосъобразни са направените в
мотивите на първоинстанционният съд изводи относно
необходимостта контролните органи да направят съответните преценки, като е
изградил един обоснован правен извод, на база събраните в съдебното
производство доказателства. Този извод е обоснован, защото са налице конкретни доказателства,
че в случая се касае за водач, който няма валидно маршрутно разписание за
автобусната линия, по която се е движил. Тези събрани в административно –
наказателното производство доказателства са били достатъчни, за да обосноват
обвинителната функция на АУАН и НП. Изпълнен е от
наказващият орган императива на чл. 57, ал.1 т. 5 и т.6 от ЗАНН, като
наказателното постановление съдържа точно описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, като е дадена и
законосъобразната правна квалификация по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН. Наказващият
орган е преценил законосъобразно събраните доказателства за наличието на правна
връзка между проверката на водача на автобус, чиято административнонаказателна
отговорност е ангажирана, конкретният обществен превоз на пътници, който е бил
осъществен от негова страна и липсата на валидно маршрутно разписание за
действително осъществената автобусна линия. Касае се за актове, съставени с ясни
формулировки и при съществена пълнота на обстоятелствата съобразно събраните
доказателства. Както е
отбелязал и районният съд, налице е съставомерно
деянието по чл. 37а, ал.1, т.3 от Наредба №2 от 15.03.2002г. за условията
и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени
превози на пътници с автобуси
на МТС. Законосъобразно е преценил, че за така осъщественото
административно нарушение правилно е наложено наказание по реда на чл.93, ал.1,
т.1 от ЗАвПр, която норма определя, че водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено
за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, се наказва при първо нарушение с глоба в размер от 2000.00лева. Ето защо изводите на районния съд относно наличието на осъществено
административно нарушение и законосъобразното му санкциониране са обосновани, а
направените от касатора възражения, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати
нарушения на проведения даминистративно – наказателен
процес, които съдът не е взел в предвид, са неоснователни. Не са допуснати
такива нарушения, които да опорочават съществено проведения административно –
наказателен процес, които да са пречка да се обезпечи правото на
нарушителя да разбере, с кои точно свои действия е извършил нарушението, кои
законови разпоредби е нарушил, за да организира правилно защитата си. Налице е
конкретно противоправно действие на касационният жалбоподател,
което припокрива елементите от състава на вмененото му административно
нарушение. Тези обстоятелства са били законосъобразно
установени в хода на проведеното първоинстанционно
съдебно производство и законосъобразно отразени в обжалваното решение. Затова и
наведените с касационната жалба възражения се явяват неоснователни. Обжалваното
решение е законосъобразно и същото следва да се остави в сила, като на осн. 221 ал.2 от АПК споделя изцяло мотивите на първоинстанционният съд, като не е необходимо да ги
преповтаря. От изложеното до тук следва, че като е отменил
обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Не са направени
искания за присъждане на разноски от страните, поради което съдът не дължи
произнасяне по тях.
Водим
от горното, на осн. чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1163/22.07.2020г.,
постановено по АНД №2594/2020г. по опис на Районен съд гр. Пловдив - ХХIII наказателен
състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.