Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. Ловеч,14.10.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, втори касационен състав в публично заседание на
четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствие на
прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д.№ 70/2021 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Н.Д.К. *** против
Решение №7/08.03.2021г. на Тетевенския районен съд, постановено по
Административно наказателно дело №
20214330200029/2021 г.
По изложени доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен
акт се иска неговата отмяна и връщане на делото за разглеждане от друг съдебен
състав.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател чрез пълномощник поддържа
жалбата и моли да бъде отменено НП поради недоказано виновно поведение.
Ответникът по делото – РУ на МВР Ябланица –
редовно призован – не се представлява в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за частична основателност на същата. Счита, че неправилно
Районният съд е потвърдил изцяло обжалваното наказателно постановление (НП) и
предлага да бъде отменено оспореното решение в частта по т.1 от НП, а в
останалата част да бъде потвърдено.
Административен съд Ловеч, втори касационен
състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от
надлежно легитимирана страна в законния срок. Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното решение Тетевенският районен съд (ТРС) е потвърдил
изцяло НП № 20-0451-000609/01.09.2020г. на Началника на РУ към ОДМВР-Ловеч, РУ-
гр. Ябланица, с което на Н.К. на основание чл. 175, ал.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на триста лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца, и
на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на десет лева.
За да постанови този резултат, Районният съд
е приел, че е установено по несъмнен и безспорен начин, че К. е
управлявал лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с ДК № ****** на посочената в акта
и НП дата и час на път № 3082, 14+
Освен това е прието, че в случая намира
приложение чл. 143, ал.15 от ЗДвП – служебното прекратяване на регистрацията
настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в
двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията
настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради
което не е било необходимо контролните органи да информират собственика за
прекратяване на регистрацията. Изложени
са мотиви от въззивният съд, че жалбоподателят е проявил небрежност, тъй като
същият след като е имал качеството на водач на това МПС, е бил длъжен да се
осведоми от неговия собственик, респективно от лицето, което му го е
предоставило за управление дали автомобила има действаща
регистрация/пререгистрация. Наложените наказания на жалбоподателя са в
предвидените от закона граници и напълно съответстват с извършеното нарушение.
Относно наложеното на жалбоподателя наказание
глоба в размер на десет лева за извършеното от него нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП, ТРС е приел, че Н.К. не е
носил контролния талон към свидетелството си за управление на МПС, поради което
е потвърдил НП в тази част.
Решението е правилно.
Според чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
В чл. 143, ал.15 от ЗДвП е регламентирано, че
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство.
Съгласно чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП, наказва се с
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест до дванадесет месеца и с
глоба от двеста до петстотин лева водач, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред.
По делото е установено по безспорен начин, че към
датата на извършената проверка от контролните органи -12.08.2020 г. управлявания от Н.К. лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с ДК № ****** не
е бил регистриран по надлежния ред, тъй като регистрацията му е била служебно прекратена на 10.07.2018 г., поради
непререгистриране в установения от закона срок от новия собственик. В деня на
проверката К. е управлявал процесния автомобил по път, отворен за обществено
ползване, което означава, че е имал качеството на водач на МПС. По този начин е
нарушил чл. 140, ал.1 от ЗДвП и затова правилно е бил санкциониран по чл. 175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП.
Правилни и обосновани са изводите на ТРС, че прекратяването
на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен
орган, поради което не е било необходимо контролните органи да информират за
прекратяването на регистрацията. Всеки гражданин е длъжен да познава закона. Незнанието
му не оправдава никого. Непререгистрирането в законния срок на придобито чрез
правна сделка МПС води до приложението на чл.143, ал.15 от ЗДвП за служебно
прекратяване на регистрацията му. След като е имал качеството на водач на това
МПС, жалбоподателят е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик дали
автомобилът има действаща регистрация/пререгистрация. Като не го е направил,
той е проявил небрежност. В този смисъл са неоснователни твърденията на
касационния жалбоподател чрез пълномощник в съдебно заседание за недоказаност
на каквато и да било форма на негово виновно поведение. Вината има две основни
форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми –
небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана
непредпазливост”. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването
на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като
е управлявал автомобил, който е чужда собственост. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова
изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което правилно АНО и ТРС са приели
наличието на вина при извършване на нарушението от страна на Н.К.. В този
смисъл е практиката на Административен съд Ловеч – к.а.н.д. №81/2019 г.; к.а.н.д. №200/2019 г.; к.а.н.д. №201/2019г.;
к.а.н.д. №216/2019 г.; к.а.н.д.
№217/2019 г., к.а.н.д. № 218/2019 г.
По отношение на НП в частта по т.2, касационният
състав споделя изцяло правните изводи на ТРС за доказаност на извършеното от
жалбоподателя нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като се подкрепят от
събраните доказателства по делото.
С оглед изложеното твърденията и възраженията на
жалбоподателя в касационната жалба и изразени в съдебно заседание чрез
пълномощник са неоснователни. Неоснователно е и становището на представителя на
Окръжна прокуратура Ловеч за отмяна на НП в частта по т. 1, поради непълно
описание на извършеното административно нарушение.
Не са налице пороци на оспорения съдебен акт, които да
представляват касационни отменителни основания. Обжалваното решение е валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, което налага същото
да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК,
Административен съд Ловеч, втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №7/08.03.2021г.
на Тетевенския районен съд,постановено по Административно наказателно дело №
20214330200029/2021 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: