Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.03.2020 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА
ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 18 февруари 2020 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Ралица Димитрова
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 4328 по описа за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, в която
твърдят, че била открита партида с № 112 в ЕООД “Водоснабдяване и канализация”
на адрес в с. Самуилово, общ. Стара Загора на името на Денка Благоева Петкова,
наследодател на ответника, починала в хода на съдебното производство по
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. С
ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя
възникнали договорни отношения, по силата на които ЕООД ВиК се задължавало да
доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната,
а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода
през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били
уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви
съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
По партидата на наследодателката на ответника К.Р.П. имало неизплатени в
срок задължения към дружеството, което било в размер на 80,33 лева /осемдесет
лева и тридесет и три стотинки/, произтичащи от предоставени ВиК услуги за
периода 06.02.2016 г. до 01.04.2017 г., за което били издадени квитанции, както
и лихви за забавено плащане в размер на 13,74 лева /тринадесет лева и
седемдесет и четири стотинки/ за период от 01.04.2016 г. до 17.08.2018 г.
За този период било извършвано ежемесечно начисляване на потребените
количества вода в имота на наследодателя на ответника, находят се в с.
Самуилово, общ. Стара Загора. За отчетените количествата доставена и отведена
вода бил издаден платежен документ - квитанция. Срокът за заплащането й бил 30
дни от датата на издаване на документа /задължение регламентирано в Общите
условия за предоставяне на ВиК, услуги на потребителите - чл. 33, ал. 2 от
действащите ОУ и чл. 31. ал. 2- стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014г. вр.
с чл. 40 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. В
процесния случай за количеството доставена и отведена вода за имота на
потребителя били издадени 14 бр. квитанции, приложени към исковата молба и
описани в лихвен лист, сумите, по които не били заплатени.
Срещу Денка Благоева Петкова от с. Самуилово, общ. Стара Загора от страна
на ищцовото дружество ЕООД „Водоснабдяване и канализация — гр. Стара Загора
било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК.
Във връзка с него била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ 2384/27.08.2018 г. по ч.гр.д. № 4240/2018 г. по описа на Районен съд - Стара
Загора, с която на длъжника било разпоредено да заплати на ЕООД „Вооснабдяване
и канализация” - гр. Стара Загора, както следва:
- 80,33 лева за главница;
-13.74 лева - лихва върху тази сума за периода от 01.04.2016г. до
17.08.2018г.;
- законната лихва от 22.08.2019г. до окончателното заплащане на сумата;
- 385 лева за разноски по делото, включващи платената държавна такса и
адвокатски хонорар.
В хода на съдебното производство по издаване на заповедта за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК длъжницата починала и вместо нея
били конституирани нейните наследници, съгласно представено по делото
удостоверение за наследници. На същите била връчена издадената заповед по
ч.гр.д. № 4240/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
Предвид обстоятелството, че същата била връчена на ответника К.Р.П. по реда
на чл. 47, ал. 5 от Гражданско процесуалния кодекс, Районен съд Стара Загора
дал на заявителя, ЕООД „Водоснабдяване и канализация гр. Стара Загора, указания
да предяви иск относно вземането си по реда на чл. 414 вр. с чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК. ^
Предвид изложеното по - горе считат, че за ЕООД „Водоснабдяване и
канализация” - гр. Стара Загора бил на лице правен интерес от воденето на
настоящото дело.
Молят съда да признае за установено по отношение на ответника К.Р.П., El Н **********,***,
че дължи да заплати на ЕООД “Водоснабдяване и канализация” гр. Стара Загора,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Стара Загора, ул.
„Христо Ботев” № 62, представлявано от Управителя инж. Румен Тенев Райков
сумата 80,33 лева /осемдесет лева и тридесет и три стотинки/, произтичащи от
предоставени ВиК, услуги за периода 06.02.2016 г. до 01.04.2017 г., за което са
издадени квитанции за дължимите суми, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението 22.08.2019 г. до окончателното заплащане на сумата,
както и лихви за забавено плащане в размер на 13,74 лева /тринадесет лева и
седемдесет и четири стотинки/ за период от 01.04.2016 г. до 17.08.2018 г.,
претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на приложен лихвен
лист-извлечение от сметките и компютърни извлечения за неплатени квитанции,
както и да осъди ответника да заплати на ищеца направените по ч.гр.д. 4240/2018
г. по описа на Районен съд - Стара Загора, разноски в размер на 385 лева
/триста осемдесет и пет лева/ за разноски по делото, включващи платената
държавна такса и адвокатски хонорар.
Посочват банкова сметка, ***ето, а именно: банка „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА
БАНКА” АД - Стара Загора, IBAN ***.
Претендират направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника К.Р.П., чрез назначения му особен представител, в който заявява,
че предявения иск е недопустим, неоснователен и недоказан.
Твърдяло се от ищеца ЕООД „Водоснабдяване и
канализация“ - гр. Стара Загора, че била открита партида с № 112 в ищцовото
дружество на адрес в с. Самуилово, общ. Стара Загора на името на Денка Благова
Петкова, наследодател на ответника, починала в хода на съдебно производство по
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Твърдяло се също така, че с ползването на съответните услуги между
експлоатационното предприятие и потребителя възникнали договорни отношения, по
силата на които ЕООД "ВиК” се задължавала да доставя питейна вода и да
отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да
заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този
на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния
ред от инкасаторите. Разяснявало се, че при закъснения се начислявали лихви
съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Ищецът твърдял, че по партидата на наследодателката
на К.Р.П. имало неизплатени в срок задължения към ищцовото дружество в размер
на 80,33 лева /осемдесет лева и тридесет и три стотинки/, произтичащи от
предоставени ВиК услуги за периода 06.02.2016 г. до 01.04.2017 г., за което
били издадени квитанции, както и лихви за забавено плащане в размер на 13,74
лева /тринадесет лева и седемдесет и четири стотинки/ за период от 01.04.2016
г. до 17.08.2018 г. Считали, че за този период било извършвано ежемесечно
начисляване на потребените количества вода в имота на Денка Благоева Петкова,
находящ се в с. Самуилово, общ. Стара Загора. За отчетените количествата
доставена и отведена вода бил издаден платежен документ - квитанция.
Разяснявало се, че срокът за заплащането й бил 30 дни от датата на издаване на
документа /задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК,
услуги на потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2-
стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014 г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/
2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи/. Ищецът твърдял, че в процесния
случай за количеството доставена и отведена вода за имота на потребителя били
издадени 14 бр. квитанции, приложени към исковата молба и описани в лихвен
лист, сумите, по които не били заплатени. Твърдял също така, че срещу Денка
Благоева Петкова от с. Самуилово, общ. Стара Загора от страна на ЕООД
„Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора било подадено заявление по
реда на чл. 410 от ГПК. Във връзка с него била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 2384/27.08.2018 г. по ч.гр.д. № 4240/2018г. по описа на
Районен съд - Стара Загора, с която на длъжника било разпоредено да заплати на
ЕООД „Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора, както следвало:
- 80,33 лева за главница;
- 13,74 лева - лихва върху тази сума за периода
от 01.04.2016г. до 17.08.2018г.;
- законната лихва от 22.08.2019г. до окончателното
заплащане на сумата 385 лева за разноски по делото, включващи платената
държавна такса и адвокатски хонорар.
Същевременно уточнявали, че в хода на съдебното
производство по издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК Денка Благоева Петкова била починала и вместо нея били
конституирани нейните наследници, съгласно представено по делото удостоверение
за наследници. Твърдяло се, че на същите била връчена издадената заповед по
ч.гр.д. № 4240/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора. Считали, че
предвид обстоятелството, че същата била връчена на К.Р.П. по реда на чл.47, ал.
5 от Гражданско процесуалния кодекс, Районен съд - Стара Загора дал на
заявителя, ЕООД „Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора, указания да
предяви иск относно вземането си по реда на чл. 414 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК. Предвид изложеното по - горе ищецът считал, че за ЕООД „Водоснабдяване
и канализация” - гр. Стара Загора бил на лице правен интерес от воденето на
настоящото дело. Поради всичко това молил съда да признае за установено по
отношение на ответника К.Р.П., че му дължи и да му заплати сумата 80,33 лева
/осемдесет лева и тридесет и три стотинки/, произтичащи от предоставени ВиК,
услуги за периода 06.02.2016 г. до 01.04.2017 г., за което били издадени
квитанции за дължимите суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 22.08.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви
за забавено плащане в размер на 13,74 лева /тринадесет лева и седемдесет и
четири стотинки/ за период от 01.04.2016 г. до 17.08.2018 г., претендираш на
основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист-извлечение от
сметките и компютърни извлечения за неплатени квитанции, както и да осъди
ответника да заплати на ищеца направените по ч.гр.д. 4240/2018г. по описа на
Районен съд - Стара Загора, разноски. Претендирали направените по делото
разноски.
Особеният представител, сочи, че предвид
гореописаните от него, ищцови твърдения и претенции счита, че е налице
недопустимост на предявения иск, тъй като в лицето на К.П. в качеството му на
ответник по настоящото дело, липсвали надлежна пасивно легитимирана страна.
Аргументът му за това черпил основание от факти
и обстоятелства, видни от изисканото и приложено към делото частно гражданско
дело № 4240/2018 г. по описа на Районен съд - град Стара Загора. Тъй като в
хода на заповедното производство длъжника по него починал, съдът резонно спрял
на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК това производство и когато заявителя
по него изпълнил законовите изисквания и съдебни указания за възобновяване на
процеса, съдът с определение от 07.12.2018 г. на основание чл. 230 от ГПК
възобновил заповедното производство. Със същият акт Районен съд - град Стара
Загора конституирал като длъжници по това производство наследниците на
починалата Денка Благова Петкова, измежду които наследници бил и К.П..
Съдът обаче отхвърлил молбата на заявителя да
издаде нова заповед за изпълнение вече срещу длъжници - новоконституираните по
делото лица.
В случая действително към 07.12.2018 г. било
налице универсално правоприемство настъпило от една страна след подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК на 22.08.2018 г. и последвалото във връзка с него
издаване на заповед за изпълнение, а от друга страна - преди предявяването на
настоящия иск. Неиздаването на заповед за изпълнение обаче срещу
правоприемниците по чл. 227 от ГПК в процеса практически инпутира един бъдещ
иск по чл. 422 от ГПК, респективно по чл. 415, ал. 1 от кодекса, тъй като го лишавали
от надлежна пасивно легитимирана страна, по отношение на която при уважаване на
този иск да бъде процесуално допустимо и да се издаде надлежно изпълнителен
лист. Така заявителя по заповедното производство попаднал в абсурдната
процесуална Ситуация при предявяването на настоящия иск да бил снабден с
необезсилена заповед за изпълнение срещу длъжник - починало в хода на делото
лице, но починало преди предявяването на установителния иск. В пряка връзка с
това следвало да се отбележи, че само преди няколко месеца в правния мир на
българския позитивно-правен порядък с решение по Тълкувателно дело №1 от
В допълнение намира за необходимо да отбележел и
факта, че по горевизираното заповедно производство липсвало възражение по чл.
414 от ГПК от страна на ответника, наличието на което също било предпоставка за
съществуването и надлежното упражняване на установителния иск по чл. 422 от ГПК, респ. по чл. 415, ал. 1 от кодекса.
Алтернативно счита, че по отношение на
основателността и доказаността на предявения иск, същият следвало да бъде
доказан.
Моли съда, да отхвърли предявения иск, тъй като
същият бил недопустим, неоснователен и недоказан.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени
доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание
чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 4240/2018 г. по описа на
РС Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2384/27.08.2018
г. за сумата 80.33 лева за главница, с 13.74 лв. - лихва, считано от 01.04.2016 г. до 17.08.2018 г. и законната
лихва върху главницата от 22.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 385 лв. разноски по делото, срещу
която длъжникът не е подал възражение. Заповедта до длъжника е връчена на
основание чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което в законоустановения срок ищецът е
предявил иск за установяване на вземането си. В хода на заповедното
производство длъжницата Денка Благоева Петкова е починала на 6.09.2018 г., като
съдът е спрял производството по делото до установяване на наследниците на
починалия длъжник. С определение от
7.12.2018 г. съдът е конституирал като
длъжници наследниците на Денка Петкова, един от които е и ответникът по
настоящото дело- К.Р.П.. Този длъжник не е подал възражение, като заповедта му
е връчена при хипотезата на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Настоящият съдебен състав не споделя аргументите на особения представител
на ответника, че производството по делото било недопустимо исъщото следва да
бъде прекратено, тъй като длъжникът бил починал преди предявяване на
установителния иск.
Необходимостта да
бъде прекратено производството по иск, предявен срещу физическо лице, което е
починало преди предявяване на иска се извежда от непосочването в исковата молба
на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално
правоотношение.
|
|
|
|
|
Процесуалната
легитимация се определя като принадлежността на процесуалното право на иск на
всяка от страните. Процесуалната легитимация се извежда от правното твърдение
на ищеца в исковата молба. Тя зависи от заявената от ищеца принадлежност на
спорното материално право така, както същото е индивидуализирано в основанието
и петитума на исковата молба. Без значение е какво е действителното правно
положение (т. е. материалноправната легитимация), тъй като към деня на
предявяване на иска то е неизвестно. Така процесуалната легитимация обуславя
допустимостта на иска, а материалноправната - неговата основателност.
|
|
|
|
|
При тези
съображения съдът не възприема доводите на особения представител на ответника,
че в заповедта за изпълнение било посочено лице, починало към момента на
предявяване на установителния иск, води автоматично до прекратяване на
производството по делото. Такова разбиране противоречи и на редица разрешения,
които са трайно установени в съдебната практика на ВКС. Още повече, че исковото
производство по реда на чл. 415 във вр. чл. 422 ГПК е продължение на
заповедното производство, в което са конституирани наследниците на починалия в
хода на заповедното производство длъжник.
|
|
|
|
|
По делото са
представени 14 бр. карнети /квитанции/, издадени за потребено количество вода
за периода 6.02.2016 г. – 1.04.2017 г., и извлечение от партида № 112, за имот,
находящ се в с. Самуилово, общ. Стара Загора. Представена е също и извадка от
досието на абонатния номер.
Ползването на В и К
услуги е регламентирано в Наредба № 4 от 14.09.2014 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на "ВиК" ЕООД - гр. Стара Загора, одобрени от ДКЕВР и
публично обявени в пресата и на сайта на дружеството.
По делото не са представени доказателства ответникът да е
възразил срещу Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, гр. Стара Загора,
одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР в срока по чл. 8,
ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ( чл. 8,
ал. 4, изр. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.) и предвид това
обстоятелство те го обвързват и без приемането им, и представляват сключеният
между него и ищеца договор за предоставянето на ВиК услуги до процесния
водоснабден имот ( чл. 8,
ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г.). Ето защо, като потребител на
тези предоставяни от ищеца ВиК услуги, според чл. 3, ал. 1, т. 1
от Наредба № 4/14.09.2004 г., ответникът има задължение съгласно чл.
32, ал. 2 и чл. 62, ал. 2, изр. 2 от действащите общи условия да плати цената
на ищеца в 30-дневен срок от фактурирането им.
По делото е депозирано заключение на назначената съдебно-икономическа
експертиза, която не е оспорена от страните и която съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвена. Вещото лице сочи, че процесните 14 бр.
квитанции са осчетоводени в счетоводните регистри на ищцовото дружество за месеца, за който са издадени на обща
стойност 80.33 лв. и по тях няма извършени плащания. Потребената вода била
начислена съобразно пададени данни от радио модул на водомера с дистанционно
отчитане на адреса на ответника.. Вещото лице сочи също, че към датата на
проверката 23.01.2020 г. начислените
мораторни лихви към 17.08.2018 г. са 13.74 лв. и не са платени от ответника.
От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че
между страните са възникнали отношения, имащи характер на договор за доставка
на питейна и отвеждане на канална вода. По силата на създаденото правоотношение
ищецът е разкрил на ответника партида, по която да се отчитат консумираните от
него количества вода. Въз основа на отчетеното са издадени и отделните
квитанции, удостоверяващи месечните доставки. Задължение на ответника е да
заплаща ежемесечно извършените от ищеца доставки, като в случай, че той не
стори това, дружеството ищец разполага, съобразно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с
правото да иска цената да му бъде заплатена.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
422 от ГПК е основателен за сумата 80,33 лева, произтичаща от предоставени ВиК,
услуги за периода 06.02.2016 г. до 01.04.2017 г., за което са издадени
квитанции за дължимите суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 22.08.2018 г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви
за забавено плащане в размер на 13,74 лева за периода от 01.04.2016 г. до
17.08.2018 г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2384/27.08.2018 г.
по ч.гр.д. № 4240/2018 г. по описа на РС Стара Загора, поради което следва да
бъде уважен изцяло в предявените с исковата молба размери.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът К.П. следва да понесе направените от ищеца разноски по
настоящото делото в размер на 665 лв., представляващи ДТ, възнаграждение за
вещо лице, възнаграждение за особен представител и възнаграждение за един
адвокат, съобразно уважената част на исковете, както и направените по ч.гр.д. №
4240/2018 г. по описа на РС Стара Загора в размер на 385 лв.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Р.П., ЕГН **********,***, че дължи
на ЕООД „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 62, ЕИК
*********, сумата 80,33 лева,
произтичаща от предоставени ВиК, услуги за периода 06.02.2016 г. до 01.04.2017
г., за което са издадени квитанции за дължимите суми, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението 22.08.2018 г. до окончателното заплащане
на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 13,74 лева за периода от 01.04.2016 г. до 17.08.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 2384/27.08.2018 г. по ч.гр.д. № 4240/2018
г. по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА К.Р.П., ЕГН **********,*** да заплати
на ЕООД „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62
направените от последния разноски по настоящото дело в размер на 665 лв., както и направените по ч.гр.д.
№ 4240/2018 г. по описа на РС Стара Загора в размер на 385 лв.
Сумата да се заплати по банкова сметка *** „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА”
АД - Стара Загора, IBAN ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред
Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: