РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. гр. Тутракан, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
първи юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги М. Георгиев
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело №
20203430100384 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава XXXI (чл. 362 и сл.) от ГПК.
1. Предявени са кумулативно субективно съединени искове чл. 87, ал. 3, във вр. с
чл. 1 от ЗЗД от страна на ищеца П. Н. К. представлявана от адв. Д.Н. от Адвокатска
колегия – гр. С. (л. 13), за развалянето поради пълно неизпълнение от страна на
ответниците на осн. чл. 87, ал. 3, във вр. с чл. 1 от ЗЗД на Договор за прехвърляне на
недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка сключен под формата
на Нотариален акт № 728/18.12.1997 г. на Нотариус при ТнРС - А.Р., само по
отношение на прехвърления на В. А. К. с договора Първия етаж от двуетажна
масивна къща, находяща се в имот с пл. № 18, кв. 19 по плана на гр. Тутракан, с площ
74 кв. м. и по 1/2 ид. ч. от тавана на сградата.
1. Прехвърлителите живеели заедно с приобретателя - В. А. К. (техен син) в едно
домакинство до 1994 г., когато приобретателя се установил да живее в гр.
Силистра. Оттогава същия полагал епизодично грижи за родителите си.
2. До 01.04.2009 г., когато починал А. В. К., той и П. Н. К. са се грижили сами за
себе си. През 2009 г. същият завел майка си в болницата в гр. Силистра. След
завръщането си от лечебното заведение П. Н. К. се придвижвала трудно.
Грижите за нея поела дъщеря Й. А. И.. Синът посещавал ищеца К. на 2 - 3
месеца веднъж. След смъртта на В. А. К., Д. А. К. посещавала ищеца К. още по -
рядко.
3. Ищецът П. Н. К. твърди, че била в общо тежко състояние с туморна формация и
имала нужда от лекарства, пари за транспорт и специални храни, за което нямала
1
достатъчно парични средства.
4. От страна на ищеца се признава факта, че от страна на Й. А. И. са престирани
всички необходими грижи за ищеца след 2009 г.
2. Ответниците Д. А. К., А. В. К. и Я. В. К. са депозирали отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Т.С. - от Адвокатска колегия - гр. С. (л. 65), с който
се оспорва редовността на исковата молба както и основателността на исковете, като
се твърди, че дължимите грижи са били престирани, поради което договорът не следва
да бъде развалян.
3. В хода на процеса е починал ищеца П. Н. К. (на 30.05.2021 г.), поради което като
неин правоприемник на осн. чл. 227 от ГПК с Определение от 24.06.2021 г. (л. 74) е
конституирана Й. А. И.. Последната поддържа предявените искове (л. 69) за разваляне
на договора и е упълномощила като процесуален представител адв. Д.Н. от Адвокатска
колегия - гр. С. (л. 70).
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
4. На 18.12.1997 г. e сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане под формата на Нотариален акт № 728/18.12.1997 г.
на Нотариус при ТнРС - А. Р., съгласно който А. В. К. и П. Н. К. прехвърлили на В.
А. К. - първия етаж, а на Й. А. И. - втория етаж от Двуетажна масивна къща, находяща
се в имот с пл. № 18, кв. 19 по плана на гр. Тутракан, с площ на всеки от етажите от 74
кв. м. и по 1/2 ид. ч. от тавана на сградата (л. 16), срещу задълженията двамата
приобретатели да се грижат и издържат прехвърлителите до края на живота им.
5. При одобряването на кадастралната карта на урбанизираната територия на града на
сградата е отреден идентификатор № 73496.500.18.1 (л. 18). В самата сграда са
обособени три самостоятелни обекта (видно от представените по делото схеми скици -
л. 17, 18, 43 скици и след извършена справка в интернет - страницата на Агенцията по
геодезия картография и кадастър[1]):
1. Сутерен, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
73496.500.18.1.1 и площ 56 кв. м.;
2. Първи етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
73496.500.18.1.2 и площ 74 кв. м. (прехвърлен на В. А. К.);
3. Втори етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
73496.500.18.1.3 и площ 74 кв. м. (прехвърлен на Й. А. И.);
6. На 01.04.2009 г. починал А. В. К..
7. На 26.02.2020 г. е сключен договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №
189/26.02.2020 г. на Нотариус № 315 - А. Н. - Р., с който отв. Д. А. К., АН. В. К. и Я. В.
К. даряват на Й. А. И. 1/6 ид. ч. от сутерена на сградата (л. 41).
2
8. На 28.02.2020 г. е сключен договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален
акт № 194/28.02.2020 г. на Нотариус № 315 - А. Н. - Р. с който П. Н. К. продава на Й.
А. И. 4/6 ид. ч. от сутерена на сградата (л. 42).
От правна страна
От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
1. По допустимостта
9. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен
интерес от воденето на делото, поради което спорът следва да бъде разгледан по
същество.
2. По основателността
10. Прехвърлянето на собственическите права с процесния договор за гледане и издръжка
е извършено от А. В. К. и П. Н. К., поради което със смъртта на А. В. К. правото да се
развали договора е преминало до размера от 1/2 ид. ч. от собствеността върху имотите
върху П. Н. К. и до размера на 1/2 ид. ч. от собствеността - върху наследниците на А
В. К..
11. Правото да се развали процесния договор, притежавано от А. В. К. до размера от 1/2
ид. ч. е наследено (л. 20) от:
4. П. Н. К. (съпруга) - 1/6 ид. ч., на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗН (4/6 ид. ч. заедно с
притежаваните лично от нея ид. ч.);
5. Й. А. И. (дъщеря) - 1/6 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;
6. В. А. К. (син) - 1/6 ид. ч.
12. Правото на В. К. да развали договора се е погасило поради сливането на качеството на
длъжник и кредитор. В случая не може да намери приложение чл. 124, ал. 3 от ЗЗД
защото задължението е неделимо, поради което задължението (заедно с
кореспондиращото му потестативно право) се погасяват изцяло, а не частично.
(Подобно разрешение е възприето в Решение № 545/28.07.2010 г., по гр. д. № 825/2009
г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 597/16.01.2012 г., по гр.д. № 1334/2010 г. на ВКС, IV г.
о.).
3
13. Впоследствие след смъртта на П. Н. К. правото й да се развали процесния договор до
размера от 4/6 (2/3) ид. ч. (вж. т. 11.1) е наследено от (л. 71):
1. Й. А. И. (дъщеря) - 1/3 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;
2. А. В. К. (внук) - 1/6 ид. ч., на осн. чл. 10, ал. 1 от ЗН (по заместване от баща му
В. А. К., починал преди наследодателката П.К.).
3. Я. В. К. (внук) - 1/6 ид. ч., на осн. чл. 10, ал. 1 от ЗН (по заместване от баща му
В. А. К., починал преди наследодателката П.К.).
14. Правото на отв. А. В. К. и Я. В. К. да развалят договора се е погасило поради
сливането на качеството на длъжник и кредитор (вж. т. 12).
15. Следователно искът за развалянето на договора, предявен от П. Н. К., конституирана
като правоприемник на П. Н. К., принципно не може да бъде уважен за размера,
надхвърлящ притежаваните от нея субективни права - 1/3 ид. ч. (вж. т. 3 от
Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г. на ВС, ОСГК).
16. По делото не се спори относно факта, че от страна на ответниците и наследодателят
им В. А. К. е налице неизпълнение на договора (поради което не са и ангажирани
доказателства за изпълнението на задължението). От ответниците е оспорена е
възможността договорът да бъде развален, доколкото другото вторият приобретател
по договора - Й. А. И. (която е ищец по делото) е изпълнявал в пълен обем
задълженията по договора.
17. В случая на Й. А. И. и В. А. К. са прехвърлени два отделни самостоятелни обекти в
сграда, поради което е принципно възможно договорът да бъде развален частично
само за единият обект.
18. С Тълкувателно решение № 6 от 15.05.2012 г. по тълк. д. № 6/2011 г. на ВКС, ОСГК е
прието, че ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за
издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник като на кредитора се
предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението от другия
длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД
нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия, тъй като намират приложение
правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и
гледане, на основание чл. 129, ал. 2 ЗЗД.
19. В мотивите на тълкувателното решение е уточнено, че при пасивната солидарност
интересът на кредитора е да получи договорения краен резултат. Всеки длъжник се
намира в самостоятелно, отделно правоотношение с кредитора, но всички тези
отделни правоотношения са свързани помежду си посредством целта - да се
удовлетвори интересът на кредитора. Специфичната крайна социална цел при
алеаторния договор е да се осигури на кредитора един по - добър начин на живот,
изразяващ се в ежедневно покриване на потребностите му. Вътрешните отношения
между длъжниците и регламентацията, по която следва да се постигне уговореният
краен резултат, са без значение за кредитора. Той е сключил договора, за да получи
договорения резултат, поради което за него е без значение кой лично и пряко от
длъжниците го е осъществил. Следователно вътрешната свобода в отношенията между
4
длъжниците е извън преценката на кредитора, ако се установи, че крайният резултат е
осигурен и цялостното задължение - морално и материално е изпълнено. В
конструкцията на множество длъжници кредиторът е подчинен на крайното
изпълнение. При задоволен кредиторски интерес - точното изпълнение да покрива
крайния резултат - без значение от кой от длъжниците е изпълнено, е налице пълно и
цялостно изпълнение, защото кредиторът извън това няма какво повече да получи в
съдържанието на своя интерес. Точното изпълнение от изправния длъжник
освобождава изцяло останалите съдлъжници от престиране на същото задължение,
поради което кредиторът не може да развали договора с другите длъжници поради
неизпълнение, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предвид съответното приложение на
правилата за солидарните задължения спрямо неделимото за издръжка и гледане на
основание чл. 129, ал. 2 ЗЗД.
20. Първоначалният ищец (покойната П. Н. К.) е признала, че до смъртта на А. В. К., през
2009 г., двамата прехвърлители по договора са се „гледали сами” (т. е. не са имали
нужда децата им да се грижат за тях). След смъртта на А. В. К. Й. А. И. е престирала
всички необходими грижи за П. Н. К..
21. Поради тази причина съдът намира, че целта на договорът за гледане и издръжка (да
се осигурят необходимите грижи и издръжка на прехвърлителите) е изпълнена, което
изключва възможността за неговото разваляне.
22. Мотивиран от гореизложеното, съдът
[1] URL: https://kais.cadastre.bg/bg/Map
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от ищеца Й. А. И., с ЕГН
**********, конституирана като правоприемник на починалата в хода на процеса П. Н. К., с
ЕГН **********, срещу ответниците Д. А. К., с ЕГН **********, АН. В. К., с ЕГН
********** и Я. В. К., с ЕГН **********, за развалянето поради пълно неизпълнение от
страна на ответниците на Договор за прехвърляне на недвижим имоти срещу задължение
за гледане и издръжка, сключен под формата на Нотариален акт № 728/18.12.1997 г., т. IV,
нот. д. № 1358/1997 г. на Нотариус при ТнРС - А. Р., вписан в СВ - гр. Тутракан под вх. №
909, т. 64, стр. 247, само по отношение на прехвърления на В. А. К. с договора Първия
етаж от двуетажна масивна къща, находяща се в имот с пл. № 18, кв. 19 по плана на гр.
Тутракан, с площ на етажа от 74 кв. м. и 1/2 ид. ч. от тавана на сградата.
ОПРЕДЕЛЯ шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба
по вписванията – гр. Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
5
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или
допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6