Решение по дело №70/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260001
Дата: 14 януари 2022 г. (в сила от 13 юни 2023 г.)
Съдия: Росица Иванова Маркова
Дело: 20201400900070
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    260001

                                                гр.Враца, 14.01.2022г.

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 21.12.2021г., в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ИВАНОВА

 

         при участието на секретаря ГАЛИНА ЕМИЛОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№70 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        

         Предявени са обективно съединени осъдителни искове от И.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, представляван по пълномощие от  адв. Н.К. ***"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***.

         В исковата молба се твърди, че ищецът е пострадал при ПТП на 04.07.2015г. на Т- образно кръстовище на бул."Мито Орозов" и ул."Драган Цанков" в гр.Враца по вина на водача на товарен автомобил "Форд Транзит" с рег.№ВР *** АХ Б. П., който в нарушение на чл.37/1/ от ЗДвП, при завой наляво не е пропуснал насрещно движещия се мотоциклет "Ямаха" с рег.№ВР *** К, управляван от ищеца. Твърди се, че водачът на товарния автомобил е нарушил и чл.47 от ЗДвП и изискването при приближаване на кръстовище да се движи с такава скорост, че при необходимост  да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. Сочи се, че отговорността на водача П. е била застрахована от ответника по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за срок от 03.01.2015г. до 03.01.2016г.

         Ищецът твърди, че в резултат от ПТП е претърпял неимуществени вреди, по повод на които е налице влязло сила решение на СГС по гр.д.№14128/2016г., с което е установено, че е получил травматичен шок, открита конквасация /размачкване/ на дясна подбедрица, многофрагментарно счупване на големия пищял /тибиа/ вдясно, частична ампутация на дясно ходило /през предноходилните кости/, луксация на тибиофибуларната става, лезка /прекъсване/ на артерия фибуларис вдясно, компресия на артерия тибиалис вдясно, счупване на двете ключици, вътреставно счупване на лява лъчева кост.

         Нататък в исковата молба се твърди, че след постановяване на решението СГС при ищеца е настъпило влошаване /ексцес/, тъй като поради останалия "конски крак" и предвид лезията на подколенен сциатичен нерв той е бил принуден да върви с чукана от ампутацията, поради което се получила лезия от хиперкератоза и възможен папилом с излагане в някои зони на метатарзиалните кости. Според ищеца описаните последици представляват влошаване, намиращо се в пряка причинна връзка със застрахователното събитие, и заради тях се наложило извършване на нова, непредвидена и сложна ортопедично – травматологична оперативна интервенция в болнично лечение и контролни прегледи.

         Като представя епикриза от Болница "Филип ІІ" в Испания от 06.12.2019г. за поставена му диагноза "Посттравматични последствия", ищецът твърди, че се е наложило извършването на нова операция и е извършено удължаване на ахилесовото сухожилие и атролиза на десен глезен с постигане на 90 градуса разтягане.

         Нататък в исковата молба са описани медицински доклади, изследвания, диагнози и препоръки и планиран бюджет по пера. Твърди се, че на 02.12.2019г. на ищеца е извършена хирургична операция за удължаване на ахилесовото сухожилие и атролиза на десен глезен с постигане на 90 градуса разтягане, а на 05.12.2019г. е извършено микроскопско анатомопатологично изследване на части от кожата във връзка с кератозната лезия, за да се отхвърли папиломатоза. В исковата молба са изброени издадените фактури и разходооправдателни документи за извършените от ищеца медицински разходи, както и самолетни билети за пътувания до Мадрид.

         В обобщение ищецът твърди, че е налице влошаване на здравословното му състояние, намиращо се в причинна връзка с полученото при ПТП телесно увреждане, с което е обоснован правния интерес от предявяването на осъдителни искове за сумата 26 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него в резултат от ексцеса неимуществени вреди, съединен с иск за сумата 17 423.56лв. – обезщетение за имуществени вреди в резултат от извършените разходи за лечение, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и разноски.

         Чрез пълномощника си адв. А. И. ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание размер.

         В отговора се оспорват твърденията на ищеца за извършен от Б. П. деликт, наличието на причинна връзка между ПТП и получените от него увреждания. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е управлявал мотоциклета си с превишена и несъобразена скорост и е бил неправоспособен.

         Исковете са оспорени и по размер, за който се твърди, че е прекомерно завишен.

         Според ответника искът /без да се сочи кой от двата/ е недопустим, тъй като се предявява претенция за вреди, които са репарирани с решението на СГС. В определението си по чл.374 ГПК съдът е намерил това възражение за неоснователно, тъй като въпросът за наличието на ексцес е такъв по съществото на спора и подлежи на разрешаване в рамките на настоящото производство.

         Искът за имуществени вреди е оспорен изцяло, като в тази връзка ответникът поддържа, че извършените от ищеца разходи са негов личен избор.

         Пълномощникът на ищеца е подал допълнителна искова молба, в която оспорва отговора на ответника и поддържа твърденията си за настъпил ексцес.

         Подаден е допълнителен отговор, в който се поддържат всички твърдения и възражения, заявени в първоначалния.

         След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:

         С влязло в законна сила Решение №2312/12.04.2018г., постановено от СГС по гр.д.№14128/2016г., ЗД"Бул Инс"АД е осъдено да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ на И.В.К. сумата 80 000лв. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, причинени в пряка причинно-следствена връзка от ПТП, настъпило на 04.07.2015г. в гр.Враца, виновно причинени от водача на товарен автомобил "Форд Транзит" с рег.№ВР *** АХ, чиято отговорност е застрахована по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ЗД"Бул Инс" със застрахователна полица, валидна от 03.01.2015г. до 03.01.2016г., ведно със законната лихва от 04.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата. В решението е прието, че при ПТП ищецът е получил следните увреждания: травматичен шок, открита конквасация /размачкване/ на дясна подбедрица, многофрагментно счупване на големия пищял /тибиа/ в дясно, частична ампутация на дясно ходило /през предноходилните кости/, луксация на тибиофибуларната става, лезка /прекъсване/ на артерия фибуларис в дясно, компресна на артерия тибиалис в дясно, счупване на двете ключици, вътреставно счупване на лява лъчева кост. В решението е прието, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредите и приносът му е определен на 20% и на тази база е определен размера на следващото му се обезщетение.

         С исковата молба е представена в превод на български език медицинска документация. Видно е от представената епикриза на Болница "Фелипе ІІ" във Валядолид, Испания, че ищецът е постъпил там на 02.12.2019г. за хирургична интервенция от последствия от ПТП и е осъществено удължаване на ахилесовото сухожилие и артролиза на глезен с постигане на 90 градуса разтягане с окончателна диагноза "посттравматични последствия". Представен е бюджет за извършената хирургична интервенция в размер на 850 евро и доклад за медицинско развитие, в който е посочено, че в момента на консултацията пациентът е с конски крак поради лезия на външния подколенен сциатичен нерв, който го е задължил да върви с чукана от ампутацията, има лезия поради хиперкератоза и възможен папилом с излагане в някои зони на метатарзиалните кости и е взето решение за хирургична интервенция чрез удължаване на ахилесовото сухожилие и артроскопия на глезена, с широко освобождаване на капсулата и вътрешноставните израстъци, за което се изисква болнично лечение от 5 дни, и пациентът е постигнал подходящо опиране на петата, като освободи зоната на ампутацията. Представени са доклад от патоанатомия на д-р А. К. Р., документ от испанската болница за заплатена сума 550 евро – хонорари за анестезия в хирургична операция, документ за заплатен хонорар на д-р Р. Г.и такъв за заплатена сума 850 евро на същия лекар, документ за платени 550 евро, фактура от 18.12.2019г. за заплатени 2 500 евро за хирургична операция, фактура от 17.12.2019т. за заплатен хирургически престой на стойност 510 евро, лекарства на стойност 175,35 евро, санитарни материали – 57,47 евро, стойност на други медицински услуги – 119,50 евро, хоспитализация – 862,32 евро, други медицински услуги – 850 евро, хирургична зона – 850 евро /обща сума по тази фактура 1 712,32 евро., фактура на стойност 650 евро за кожена бота ампутация, фактура на стойност 170 евро за опора ортеза. Представени са самолетни билети от 28.11.2019г. и 25.02.2020г. по маршрут София-Мадрид.

         С исковата молба е представена застрахователна претенция, предявена от ищеца пред ответника за изплащане на застрахователни обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от настъпилия ексцес, на която с писмо от 28.05.2020г. ответното дружество е отговорило, че няма основание за такова плащане.

         По указание на съда ищецът е представил в оригинал приложените към исковата молба документи.

         За установяване на размера на извършените от ищеца разходи във връзка с пътуването и лечението му в Испания по делото е допусната и изслушана счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че на 02.12.2019г. на ищеца е направена операция, а на 05.12.2019г. – микроскопско анатомопатологично изследване, като в периода 26.11.2019г.-04.12.2019г. със средства, предоставени от Г. Р. К., е обезпечено проведеното в Испания лечение със сумата 10 500 евро /20 559,15 лева/, която е преведена по сметката на ищеца. За извършените в болница "Филип ІІ" операция, манипулации, прегледи и за болничен престой са направени разходи в общ размер 8 043,98 евро/15 957,28лв./, а за пътуването му до Валядолид и обратно е направен разход в размер на 1 262,34лв.

         Допусната е и е изслушана съдебно-медицинска експерзиза с вещо лице ортопед-травматолог. След извършен на 26.02.2021г. преглед вещото лице се произнася, че при ищеца са налице посттравматични последици /влошаване/ от уврежданията, получени при ПТП, констатирани в Испания и изразяващи се в хиперкератоза на ампутационния чукан вследствие за претоварване и неправилно ходене, дължащо се на ампутация на голяма част от ходилото, както и оформяне на конско стъпало от лезията на десния перонеален нерв, като тези последващи увреждания са в причина връзка с тези, настъпили при ПТП. Проведеното на ищеца лечение в Испания е хирургично-ортопедично и се изразява в удължаване на ахилесовото сухожилие и артролиза на десен глезен с постигане на 90 градуса разтягане, като болничното лечение е продължило 4 дни с обичайните за него болки и неудобства. Периодът за възстановяване след извършените оперативни интервенции е в порядъка от два до три месеца. Според вещото лице д-р К. перспективата за пълно възстановяване на ищеца е неблагоприятна поради естеството на травмата и извършената ампутация на ходилото. Вещото лице сочи, че в България НЗОК покрива разходите за подобна операция и същите биха били в порядъка на 950лв. Имайки предвид настъпилите при ищеца усложнения, вещото лице счита, че същите са били непредвидими, но последващата операция е била наложителна с цел частично възстановяване функцията на долния крайник и ходенето. В обясненията си в съдебно заседание вещото лице сочи, че за извършването на операцията, от която се е нуждаел ищецът, е било необходимо да се намери специалист, занимаващ се с реконструктивна хирургия при увреди на ходилото. Сочи също, че разходите за ортопедичен ботуш/ортеза/ в България не се покриват от здравната каса. По въпроса за наложителността на повторната операция на ищеца вещото лице обяснява, че тя наистина е била необходима, тъй като е била нарушена тежко биомеханиката на походката му поради оформянето на т.нар. "конско ходило", което е довело до стъпване на върха на чукана. Самото конско ходило се е формирало като последствие  от получената при ПТП травма, тъй като е налице раздробено счупване на подбедрицата с увреждане на меки тъкани и мускули. За пръв път увреждането на пищялния нерв е констатирано при прегледа от лекар в Испания.

         По делото е разпитана като свидетел В. Х., приятелка на ищеца, която дава показания, че двамата се запознали след катастрофата и през 2018г. заживели заедно. Тогава ищецът изпитвал болки в крака и не можел да ходи нормално, тъй като кракът му не бил позициониран правилно и той стъпвал на мястото на ампутацията. От същото място започнала да изтича лимфа и специалист от ВМА обяснил, че това се получава от неправилно позициониране на глезена и от невъзможността ищецът да стъпва на цяло стъпало. На мястото на ампутацията се появили образувания, подобни на гъбички, и ищецът бил насочен към пластичен хирург, който обяснил, че може да се извърши пластика на стъпалото, но поради неправилното му позициониране пластиката ще продължава да се руши и няма да бъде ефикасна. След това лекуващият лекар д-р З. предложил два варианта: ампутация на стъпалото до глезена с последващо протезиране или застопоряване на глезена с две метални планки, което обаче било почти невъзможно. Тогава роднини на ищеца, живеещи в Испания, един от които бил опериран там, му препоръчали д-р Р. и св.Х. и ищецът послушали дадения съвет. В Испания д-р Р. извършил изследвания и останал притеснен от гъбичните образувания на старата пластика. По време на двуседмичния престой били извършени още изследвания и ищецът бил опериран. Св.Х. описва извършените в Испания процедури и тези, които били предложени на ищеца в България, и които не предвиждали удължаване на ахилесовото сухожилие. Свидетелства, че след изписването от болницата на ищеца бил даден медицински ботуш, който трябвало да носи в продължение на два месеца. На 26 декември ищецът отново заминал за консултация в Испания и след това за около месец и половина ходел с патерици и се нуждаел от чужда помощ, а по-късно му била поставена специална протеза, представляваща каучукова отливка на ходилото, а в резултат от претърпените интервенции получил инфекция, диагностицирана като червен вятър. Х. заявява, че е ищецът още изпитва болки в глезена и ходилото, походката му още не е стабилизирана и куца.

         По искане на ответника е допусната и изслушана тройна съдебно-медицинска експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда. Вещите лица приемат, че след 12.04.2018г. при ищеца е налице посттравматично влошаване на състоянието на десния долен крайник, а именно хиперкератоза /болезнено грубо задебеляване на кожата на ампутирания чукан/, гнойно възпаление на тъканите с гноевидна секреция, деформация на ходилото тип "конско ходило", като тези последици са резултат от характера на травмата, вида на проведеното лечение и принудителното стъпване на ампутационния чукан, дължащо се на ампутация на голяма част от ходилото и увреждането на десния фибуларен нерв. Тези посттравматични увреждания са в причинна връзка с уврежданията при ПТП на 04.07.2015г.

         Тройната експертиза се произнася, че на 02.12.2019г. на ищеца е извършено удължаване на ахилесовото сухожилие, артроскопско почистване на глезенната става с постигане на 90 градуса позиция и широко хирургично почистване на чукана от ампутацията. След частичната ампутация, извършена през 2015г. поради нарушаване на баланса на групите мускули, повдигащи и свиващи ходилото, същото изпада в позиция на т.нар. "конско ходило"/ходилото е наведено надолу/, тази позиция пречи на стъпването, довела е до образуване на болезнено грубо задебеляване на кожата на ампутационния чукан и е било необходимо да бъде коригирана по оперативен път. Експертизата приема, че проведеното лечение е било необходимо и наложително.

         Вещите лица сочат, че ищецът е претърпял болки с голям интензитет за около 7-8 дни и болки с по-малък интензитет за около 30 дни и е имал затруднения в ходенето и самообслужването. Възстановителният период за артроскопското почистване на срастванията е продължил около 30 дни, а този от удължаването на ахилесовото сухожилие – около 3 месеца.Травматичните увреждания, получени при ПТП, и усложненията в състоянието на ищеца му причиняват  болки и страдания до настоящия момент.

         Заключението на вещите лица е, че с оглед характера, вида и местоположението на травматичните увреждания на ищеца, проведеното лечение и сегашното състояние на десния долен крайник пълно възстановяване няма да настъпи.

         В заключението на тройната експертиза се сочи, че според наредбата на НЗОК от 27.03.2019г. и чл.82 от Закона за здравето НЗОК може да покрие разходите за лечение в чужбина, ако пациентът е кандидатствал и е получил разрешение от касата, и в такъв случай НЗОК му възстановявана разходите в размер на цените за същото лечение в България. Вещите лица сочат също, че проведеното на ищеца лечение в Испания може да бъде извършено и в България и се заплаща от НЗОК по следните клинични пътеки: Клинична пътека №219, в която е включено удължаване на Ахилово сухожилие на стойност 1 082.40лв. и Клинична пътека №159, в която е включена артроскопия на глезенна става на стойност 640лв., като тези суми се заплащат от пациента само ако не е здравно осигурен. От пациента в България се изисква заплащане само за избор на екип по негово желание в размер на 900лв.

         Вещите лица са взели предвид КСМЕ, изготвена в производството пред СГС, която е установила, че свободната кожна пластика на ампутираното дясно ходило на ищеца на ниво ходилни кости не е с добра консистенциякръвоснабдяването на същата не е задоволително, което може да наложи извършване на нова кожна пластика или ампутация на цялото ходило, а удължаване на Ахиловото сухожилие е артролиза на десния глезен с постигане на 90 градуса разтягане не са били предвидени.

         В заключението се приема, че тежката увреда на дясното ходило – размачкване на меките тъкани и разкъсване на кръвоносните съдове и нерви на същото, включително и на фибуларния нерв е предизвикала навеждане в глезенната става на остатъка от ходилото надолу и е настъпило изкривяване тип "конско ходило". В резултат на това изкривяване ищецът е започнал да стъпва на повърхността на ампутацията и се е образувало грубо задебеляване на кожата на ампутационния чукан, което се е разранило. Тези влошавания са нови и не са били налице към датата на първото решение.

         В съдебно заседание вещото лице д-р Т.Д. допълва, че претърпяната от ищеца хирургическа интервенция в Испания е била необходима, за да се коригира позицията на крака. Същата счита, че проведеното в Испания лечение не е било достатъчно, тъй като е трябвало да се повдигне стъпалото, а не само да се отпусне ахилесовото сухожилие, и да се направи нова позиция на глезенната става, която ще накара ищеца да стъпва на стъпалото, а не на чукана. На ищеца трябва да се извърши нова операция и глезенната става да се постави в правилна позиция, за да може той да стъпва на петата, като трябва да се постави и ортопедична обувка. В.л. Д. сочи, че увредата на фибуларния нерв е открита за пръв път при прегледа на ищеца в Испания и е настъпила в резултат от травмата и от последвалия възстановителен период, в който стъпалото е изпаднало в принудителна позиция с навеждане надолу. Увреждането на този нерв най-вероятно е настъпило при самото ПТП, но в първоначалния момент е сложно да се вземе решение какво да се направи с глезенната става, защото тогава на първо място е било стабилизирането на счупването, а за извършването на повторната операция е необходимо да измине време и за зарасне счупването и раните, кракът да се стабилизира и да намалее отокът.

         При така изяснената фактическа обстановка за произнасянето си по основателността на предявените искове съдът взе предвид следното от правна страна:

         С влязло в закона сила решение водач на МПС, чиято отговорност е била застрахована от ответника по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е признат за виновен за настъпването на ПТП, при което на ищеца са причинени телесни увреждания, приети за установени от Софийски градски съд, и ЗД"Бул Инс"АД е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. С влязлото в сила решение въпросът за доказаност на основанието по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ за ангажиране на отговорността на застрахователя е разрешен със сила на пресъдено нещо.

         Доколкото отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на вредите по чл.45 ЗЗД, същата се разпростира върху всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, съобразно чл.51, ал.1 ЗЗД.

         В контекста на изложеното за разрешаването на въпроса за доказаност на по-късно претърпени от пострадалия вреди, които не са обезщетени с първото съдебно решение, следва да бъде изследвано и установено наличието на влошаване на състоянието на ищеца или на т.нар. ексцес.

         От заключенията на изслушаните по делото единична и тройна съдебно-медицински експертизи се установява по безспорен начин, че при ищеца е налице посттравматично влошаване на състоянието на долния десен крайник, изразяващо се в хиперкератоза на ампутационния чукан, гнойно възпаление на тъканите с гноевидна секреция и деформация на ходилото от тип "конско ходило", което е в пряка причинна връзка с претърпяното при ПТП увреждане. Установява се, че ищецът е претърпял хирургична интервенция и лечение, които според вещите лица са били необходими и неотложни за преодоляване на посттравматичните увреждания.

         Изложеното дава основание на съда да приеме, че е налице влошаване в състоянието на ищеца, за което предвид установените от медицинските експертизи и от показанията на разпитания по делото свидетел болки и страдания му се следва обезщетение за неимуществени вреди. Като взе предвид естеството на настъпилия ексцес, имащ белезите на последствие от трайно осакатяване на дясното ходило, вида и продължителността на проведеното лечение, болките и неудобствата, търпени от ищеца, младата възраст на същия, неблагоприятната прогноза и реалната възможност за възникване на необходимост от извършване на нови операции, по критерия на чл.52 ЗЗД съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000лв. и вземайки предвид приетия с влязлото в сила решение на СГС принос на пострадалия, приема, че искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата 20 000лв., като сумата бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

         Що се отнася до иска за присъждане на обезщетение на имуществени вреди от направени от ищеца разходи за лечение в Испания съдът приема следното:

         От представените от ищеца писмени доказателства и от заключението на счетоводната експертиза се установява, че за извършените в чужбина разходи за медицински прегледи, изследвания, операция, консумативи, болничен престой и самолетни и автобусни билети е изразходвана сума в общ размер 17 219.62лв.

         От показанията на св.Х. се установява, че ищецът е избрал да проведе лечението си в Испания по съвет на свои близки, живеещи там. От показанията на свидетеля не може да се направи извод, че ищецът е търсил възможност за лечение в България, но такава не е съществувала. Тъкмо обратното, вещите лица по единичната и тройна медицински експертизи са единодушни, че извършването на операцията и лечението от типа на проведените в чужбина, е било възможно и в България по посочени в заключението на тройната експертиза клинични пътеки, разходите за които се поемат от НЗОК. Ищецът не сочи факти и не ангажира доказателства за това дали е здравно осигурен или не, но дори да е нямал здравноосигурителни права, лечението му в България би било в пъти по-евтино /в порядъка на 1 700лв./. При това положение не може да се приеме, че направените от ищеца разходи за лечение в чужбина са пряка и непосредствена последица от увреждането, тъй като става въпрос за негова лична преценка и предпочитание, които не почиват на обективни факти. Изложеното дава основание на съда да приеме, че искът за имуществени вреди е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

         При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 1 282.45лв.

         В полза на адв.Н.К. от САК ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1 130.

         Съразмерно с отхвърлената част от исковете ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по компенсация в размер на 2 362.63лв.

         Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

         ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на И.В.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата 20 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние в причинна връзка с уврежданията при ПТП на 04.07.2015г., ведно със законната лихва от 07.07.2020г. до окончателното й изплащане, и разноски по компенсация в размер на 1 282.45лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата част до сумата 26 000лв. и иска за имуществени вреди за сумата 17 423.56лв. като неоснователни и недоказани.

         ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс"ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на адвокат Н.Н.К. от САК адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1 130лв.

         ОСЪЖДА И.В.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** разноски по компенсация в размер на 2 362.63лв.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: