Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ……….. 2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХІV въззивен състав, в открито съдебно
заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
ПАВЕЛ ПАНОВ
При участието на секретаря Даниела Генчева
в присъствието на прокурора Димитър Хаджийски, след като разгледа докладваното
от съдия Дечев в.н.о.х.д. № 344 по описа за 2020 година, намери за установено
следното:
Производството е по реда на глава
ХХІ от НПК.
Образувано е по повод постъпил
въззивен протест на прокурор от СРП срещу присъда от 16.10.2017 г. по НОХД № 12777/2015 г. по описа на СРС, НО, 106
състав, с която подсъдимият П.Н.М. е признат за невиновен в това, че на 11.12.2008 г., в качеството си на
едноличен търговец „П.-П.М.”, ЕИК:********, в магазин, находящ се в гр. София,
ул. „********, стопанисван от фирма ЕТ „П. - П.М.”, ЕИК:********, без
съгласието на притежателя на изключителното право (Закон за марките и
географските означения – чл. 13, ал.1 „Правото върху марка включва правото на
притежателя ѝ да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети
лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който: т.2.
(доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) поради неговата сходство с марката и сходството
на стоките на марката и знака съществува вероятност за объркване на
потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката”) –
„Fronsac ТМ S.A.”, Люксембург / „Фронсак ТМ С.А.”/, представлявана от фирма „Ф.2000”
ЕООД за територията на Република България, използвал в търговската дейност (по
смисъла на чл.13, ал.2, т.2 от Закона за марките и географските означения
„Използване в търговката дейност по смисъла на ал.1 е: предлагането на стоките
с този знак за продажба (....) на пазара, и съхраняването им с тази цел, (…) стоки
със словесен знак сходен на марка „Miss Sixty” /Мис Сиксти/, регистрирана с ресгистров
№ 31 12331 от 08.12.2004 г. със срок на действие до 27.03.2013 г., стоки със
сходен фигуративен знак на тази търговска марка „Miss Sixty”, като същите са регистрирани
по национален ред и по реда на Мадридската спогодба с действие на територията
на Република България – предлагал стоките с този знак за продажба на пазара и
ги съхранявал с тази цел без правно основание, като стоките били сходни и на
стоките, за които били регистрирани търговските марки и съществува вероятност
за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с
марката, като от деянието му са причинени значителни вредни последици на обща
стойност от 16 694 /шестнадесет хиляди шестстотин деветдесет и четири/ лева, а
именно стоки както следва:
1. 70 /седемдесет/ броя
панталони, като на текС.ен етикет от вътрешната страна на колана има надпис на
латиница „Miss 60” със специфично графично изписване и на закрепен към
панталоните хартиен етикет има надпис на латиница „Miss Sixty” със специфично
графично изписване, на единична пазарна цена на брой 145 /сто четиридесет и
пет/ лева, обща стойност за седемдесет броя е 10 150 /десет хиляди сто и
петдесет/ лева.
2. 35 /тридесет и пет/ броя панталони, като на
текС.ен етикет от вътрешната страна на колана има надпис на латиница „Miss 60”
със специфично графично изписване и на кожен етикет от външната страна на
колана и на закрепен към панталоните хартиен етикет има надпис на латиница „Miss
Sixty” със специфично графично изписване, на единична пазарна цена на брой 135
/сто тридесет и пет/ лева, обща стойност за тридесет и пет броя е 4 725 /четири
хиляди седемстотин двадесет и пет/ лева.
3. Един брой панталон, като на джоба, на текС.ен
етикет от вътрешната страна на колана и на закрепен към панталоните хартиен
етикет има надпис на латиница „Miss Sixty” със специфично графично изписване на
единична пазарна цена на брой 159 /сто петдесет и девет/ лева.
4. 4 /четири/ броя рокли, като на текС.ен етикет
от вътрешната страна и на закрепен към роклите на хартиен етикет има надпис на
латиница “Miss Sixty” със специфично графично изписване, на единична пазарна
цена на брой 148 /сто четиридесет и осем/ лева, обща стойност за четири броя е
592 /петстотин деветдесет и два/ лева.
5. 12 /дванадесет/ броя блузи,
като на текС.ен етикет от вътрешната страна на деколтето има надпис на латиница
“Miss Sixty” със специфично графично изписване, на единична пазарна цена на
брой 89 /осемдесет и девет/ лева, обща стойност за дванадесет броя е 1068
/хиляда шестдесет и осем/ лева – престъпление по чл. 1726, ал. 2, предл. 2 във
вр. с ал. 1 НК, и е оправдан на
осн.чл.304 от НПК по обвинението за извършено от него престъпление по чл.172б,
ал.2, предл.2, вр. ал.1 от НК, а направените по делото разноски са оставени за
сметка на държавата.
В протеста и допълнението към
него се поддържа, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Прокурорът
счита, че СРС е допуснал съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон. Изтъква се, че от събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че подсъдимият е осъществил престъплението, за което е бил
обвинен. Твърди се, че СРС е направил необосновани изводи относно фактите.
Предлага се присъдата да бъде отменена и да се върне за ново разглеждане от
друг състав на СРС, а алтернативно се предлага вместо нея да бъде постановена
осъдителна присъда за престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
В разпоредително заседание
въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата
е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред
въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито
съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на
доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа протеста по изложените в него и
в допълнението съображения.
Пред въззивния съд защитникът на
подсъдимия – адв. Б., оспорва протеста и намира първоинстанционния съдебен акт
за правилен. Счита, че обосновано районният съд е дискредитирал част от
събраните доказателствени средства, въз основа на което е направил извод за
недоказаност на обвинението. Моли присъдата да бъде потвърдена.
Подсъдимият М. в своята лична
защита поддържа изложеното от защитника си, а в правото си на последна дума –
моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста и въззивната жалба,
в съответните допълнение към тях, както и тези, изложени в съдебно заседание и
след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната
отмяна, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събрания
доказателствен материал по делото. Въз основа на пълен, обективен и всестранен
анализ на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства,
съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно недоказаност на
повдигнатото обвинение. При това контролираната инстанция, при установяване на
правно-релевантните факти не е възприела превратно доказателствата, в разрез с
правилата на формалната логика. При самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият П.Н.М. е роден на ***
г. в гр. Пазарджик, с постоянен адрес *** и настоящ адрес:***, българин,
български гражданин, женен, с висше образование, управител на „П. С.“ ООД,
неосъждан, с ЕГН: **********.
Подсъдимият М. развивал търговска
дейност, изразяваща се в предлагането за продажба на облекла, чанти и други
аксесоари, в качеството си на едноличен търговец с фирма „П.-П.М.“, ЕИК:********.
Той стопанисвал търговски обект – магазин, находящ се ул. „*********, гр.
София, където подсъдимият съхранявал продаваните от него стоки. Част от стоките
били разположени на етажерки, друга част били разпръснати по пода в обекта. В
същия този търговски обект като продавач-консултанти работели свидетелките П. Ж.
и Е.И., както и съпругата на подсъдимия – Л.М., която била касиер.
На 11.12.2008 г. около 11:30 ч.
стопанисваният от М. търговски обект бил проверен от представители на МВР. Сред
присъстващите в обекта били служителите Ж.
и И., както и съпругата на подсъдимия – М..
В хода на проверката бил извършен оглед на търговския обкет, както и
последващо претърсване и изземване на неустановени по брой и марка облекла.
Пред настоящата съдебна инстанция
не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата
съдебна инстанция, а именно гласни
доказателствени средства – показания на свидетелите М.Н., Е.И., П. Ж.,
дадени пред съда, проведена очна ставка между свидетелите Е.И. и П. Ж., Р.И.и А.К.,
обяснения на подсъдимия П.М.; писмени
доказателства – писмо от управителя на „А.К.“ /л. 2, т. I от ДП/, копия на
трудови договори /л. 17-19, т. I от ДП/, справки от АВп, НАП и ОПП-СДВР /л.
50-54, л. 66-70 от СП/, копие на приемо-предавателен протокол /л. 56 от СП/,
справка за съдимост /л. 36 от СП/.
Настоящата съдебна инстанция
освен, че изцяло подкрепя направения от първостепенния съд анализ на
доказателствата по делото, противно на доводите застъпени в протеста се
солидаризира с фактическите изводи на районния съд относно липсата на
достатъчно доказателства, въз основа на които да се ангажира наказателната
отговорност на подсъдимия М.. Прегледът на доказателствената съвкупност не дава
повод да се стигне до извод за незаконосъобразен анализ, повлиял върху
неправилно формиране на съдебната воля. В дейността на първостепенния съд по
оценка на доказателствата и доказателствените средства не се набелязват
нарушения. Районният съд не е надценил едни доказателства за сметка на други,
не е пропуснал да извърши проверка на достоверността на гласните и писмените доказателствени
средства, а осъществената от него интерпретация на доказателствения обем е
според действителното му съдържание. Налице е коректност, правилност и
последователност в разсъжденията. Изводите за релевантните обстоятелства и
факти са формирани в точно съответствие с информацията от събраните
доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и
доказателствени източници, като не е допуснато избирателно третиране на
фактически обстоятелства или едностранчивост в подхода. Наред с това, мотивите
към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична аргументация относно
липсата на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подсъдимия. Доколкото
съдът в този си състав напълно споделя изводите на първата инстанция, не намира
за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори
изчерпателно на възраженията на прокуратурата.
С оглед наведените възражения за допуснати
абсолютни съществени процесуални нарушения и такива, които не могат да бъдат
отстранени от въззивния съд, настоящата инстанция намира за необходимо да
отговори с приоритет на същите. На първо място, не може да бъде споделено
твърдението, че мотивите на първоинстанционния съд вместо задълбочен и
внимателен доказателствен анализ съдържат бланкетни изрази, които не покриват
критериите на чл. 305, ал. 3 от НПК. Видно от мотивите към атакувания съдебен
акт районният съд е дал изчерпателна и обоснована оценка на доказателствата и
доказателствените средства. От същите по категоричен начин може да бъде
установена волята на контролирания съд. Първата инстанция обективно,
всеобхватно и пълно е изследвала относимия доказателствен материал по делото,
въз основа на който е формирал вътрешното си убеждение и е установил релевантните
факти. Всички доказателства и доказателствени средства са обсъдени по отделно и
в тяхната съвкупност, като не е налице превратно тълкуване на същите. В
изпълнение на чл. 13 и 14 от НПК съдът е
постановил акт със задълбочен анализ, въз основа на който е направен правилен
извод досежно правната страна на деянието.
Съдът не констатира и абсолютно
съществено процесуално нарушение незаконен състав, твърдяно от прокуратурата.
Липсват обективни данни по делото, въз основа на които да се приеме, че
мотивите към атакувания акт са изписани по време на отпуск за
нетрудоспособност. Посоченото възражение не е подкрепено с доказателства. От
друга страна, така посочения отпуск за нетрудоспособност не може да се приравни
на липса на длъжностно качество на съдията, постановил присъдата и написал
мотивите, което би превърнало състава в
незаконен по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. Независимо, че едно лице е
в отпуск поради болест, то той не губи качеството съдия. Последното от своя
страна не води до изначална загуба на трудовите способности на магистрата, нито
изключва неговите задължения за довършване и изготвяне на мотивите.
Неоснователно се явява и
възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да
бъде отстранено от въззивния съд и налага връщане делото за ново разглеждане на
районния съд, а именно липса на произнасяне по чл. 301, ал. 4 от НПК. Сочената
от прокуратурата разпоредба е въведена със Закон за допълнение и изменение на
Наказателно-процесуалния кодекс, обнародван в Държавен вестник, 63 от 2017 г.,
и влиза в сила от 05.11.2017 г. Атакуваната присъда е обявена публично на 16.10.2017
г. или месец преди влизане в сила на чл. 301, ал. 4 от НПК, поради което за съдът
не е съществувало задължение да се произнася по отношение на обстоятелството
съставлява ли извършеното административно нарушение. Ето защо,
първоинстанционният съд, непроизнасяйки се в съответствие с чл. 301, ал. 4 от НПК, не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби.
На следващо място, настоящата
инстанция намира за необходимо да обсъди възраженията на прокуратурата,
свързани с процесуално-следственото действие претърсване и изземване с оглед
неговата годност, респективно надлежно ли са приобщени веществените
доказателства – предмет на престъплението. На първо място, за въззивния състав
съществуват съмнения по отношение обстоятелството, дали протоколът е изготвен
от компетентно лице. Това е така, тъй като по делото е приложен протокол за
разпит на лицето Л.М. от 11.12.2008 г., проведен от същият разследващ – В. Г.,
който е ръководел претърсването и изземването. Видно от протокола разпитът е
започнал в 14:00 часа и е приключил в 14:20 часа. В същото време разследващият
полицай В. Г. би трябвало да е ръководел претърсването и изземването, което
видно от протокола е започнало в 13:40 часа и е приключило в 15:30 часа, на
11.12.2008 г. Невъзможно е едно и също лице по едно и също време да е ръководел
и осъществил две различни действия по разследването, поради което не може да
бъде установено с категорично, дали разпитът или претърсването и изземването е
извършено от компетентно лице или не. На следващо място, не е спазено императивното
изискване на чл. 162, ал. 1 от НПК претърсването и изземването да се извърши в
присъствието на най-малко две поемни лица. Функцията на поемните лица като
участници в действията по разследване е да осигурят граждански контрол за
законосъобразното извършване на следствените действия, както и да удостоверят
правилното им отразяване в протокола за извършено процесуално-следствено
действие. Поради това е задължително условие да се гарантира тяхното участие от
самото начало на съответното процесуално-следствено действие до неговото
завършване, какъвто не е процесният случай. Обосновано първоинстанционният съд
е приел, че поемните лица са извикани в един последващ момент, след започване
на претърсването и изземването, въз основа на споделеното от тях самите. За да
се довери на казаното от двамата свидетели, въззивният състав прецени
показанията им като еднопосочни, логични и последователни. Така свидетелят К.
твърди, че след като отишъл в магазина вече имало пълни чували, чието
съдържание не му било показано, но имало и дрехи, които били на земята,
неопаковани. Показанията на свидетеля И. са с идентично съдържание, като и той
твърди, че когато са го извикали дрехите били в чувалите и не е участвал при
преброяването на дрехите. Допълнителен аргумент в тази насока са твърденията на
поемните лица относно времетраенето на действията по разследването. Свидетелят К.
твърди, че е бил за кратко в магазина – около 30-40 минути, а И. посочва, че е
бил на мястото като поемно лице максимум един час. Видно от протокола за
претърсване и изземване действието е отнело близо два часа, което потвърждава
извода, че поемните лица са били извикани в последващ момент.
Във връзка с посочените часови
интервали от свидетелите К. и И. обосновани се явява изводите на районния съд,
че не само протоколът за претърсване и изземване, респективно самото действие,
са извършени в нарушение на императивната норма на чл. 162, ал. 1 от НПК, но и
огледът на местопроизшествието. Съгласно протокола за оглед процесуално-следственото
действие би трябвало да е извършено в
присъствието на същите поемни лица – свидетелите И. и К.. Както бе установено
по-горе същите са били извикани в един последващ момент и са възприели
единствено чували пълни с дрехи, като не са присъствали дори от самото начало
на претърсването и изземването. Отделно от това огледът е започнало в 11 часа и
50 минути и е приключило в 13 часа, а малко след това е започнало
претърсването. Следователно двете процесуални действия са отнели общо около три
часа, а поемните лица са категорични, че са присъствали максимум един час. Тези
обстоятелства мотивират настоящата инстанция да приеме, че огледът на
местопроизшествието не е осъществен в присъствието на помените лица, а
последните формално са се подписали, а при претърсването и изземването помените
лица не са участвали от самото начало. Вярно е, че законът не изисква поемните
лица да са участвали активно, а единствено да са присъствали, както се сочи в
протеста. Императивно изискване, което е обсъдено и от районния съд, е поемните
лица да присъстват от началото до края на съответното процесуално-следствено
действие като гаранция за неговото законосъобразно провеждане. Както
първоинстанционният съд, така и настоящият приема, че поемните лица не са
присъствали от самото начало на съответното процесуално действие, а не от
началото на самата проверка в магазина. По изложените съображения настоящата
инстанция изключва от доказателствената съвкупност протоколите за оглед и за
претърсване и изземване като негодни доказателствени средства, изготвени в
нарушение на императивните изисквания.
Негодността на протокола за
претърсване и изземване влече след себе си и ненадлежно приобщаване на
веществените доказателства, описани в него. Основната цел на правилата за
събиране на веществени доказателства е да бъде осигурена истинността на вещите,
предмет на изземване, или другояче казано – целта е да бъде безусловно
установено и закрепено, че така индивидуализираните вещи в протокола са открити
в съответното състояние на определеното място и в посоченото време. Предметите,
приобщени като веществени доказателства, могат да се ползват като фактически
данни единствено когато тяхната истинност в първононачалния им вид не подлежи
на никакво съмнение. В конкретния случай протоколът за претърсване не може да
даде такава сигурност. Разпитаните по делото свидетели не дават информация в
такива детайли и конкретика, че да бъде възможно да се индивидуализират всички
инкриминирани предмети. Иззетите стоки, описани като 12 броя дамски блузи, 4
броя сукмани и 92 броя дамски дънки, не могат да бъдат индивидуализирани и посредством
фотоалбума. Всичко изложено в протеста относно фотоалбума и приобщаването на
стоките като веществени доказателства в действителност е вярно и е възможно
вещи предмети на деянието да бъдат приобщени по този начин. Въпреки това е
необходимо посредством снимките всички стоките предмет на изземването да могат
да бъдат непротиворечиво индивидуализирани. В конкретния случай във фотоалбума
са налични единствено 16 снимки, от които 8 отразяват налични стоки в магазина.
От тези 8 снимки само две са детайлни по отношение на намерени дънки, а
останалите са общи. Посредством снимките не може да бъде установен точни брой
на иззетите панталони, нито блузи или рокли, като на последните два вида стоки
дори няма детайлни снимки.
Инкриминираните предмети не биха
могли да се индивидуализират и посредством евентуален разпит на полицейски
служители, присъствали по време на претърсването и изземването, като в тази
насока прокуратурата отправя упрек към активността на съда по отношение
събиране на доказателства и разкриване на обективната истина. Настоящата
инстанция намира възражението на държавното обвинение за неоснователно,
доколкото подобен разпит не би допринесъл за разкриване на обективната истина
или по-конкретно до индивидуализиране на инкриминираните предмети, в резултат
на което да се санира ненадлежното приобщаване на същите. С оглед служебната
ангажираност на полицейските служители и с обстоятелството, че деянието е
извършено през 2008 г., разпитът им 8-9 години по-късно, (а към настоящия
момент около 12 години по-късно), не би съдържал необходимата конкретика и
детайлност.
В тази връзка, няма спор, че
процесуално-следствено действие претърсване и изземване на 11.12.2008 г. в
търговския обект, находящ се на ул. „*********, гр. София, е проведено, но не и
по реда и правилата на НПК. Допуснати са нарушения на императивни разпоредби,
опорочаващи действието до степен, в която протоколът не може да послужи като
годно доказателствено средство за отразените в него действия. Предвид неговата
негодност и невъзможността инкриминираните стоки да бъдат индивидуализирани по
вид и брой посредством събрания и проверен по делото доказателствен материал,
то същите следва да бъдат изключени също от доказателствената съвкупност като
ненадлежно приобщени веществени доказателства.
Във връзка с изложеното
неоснователни се явяват възраженията на прокуратурата относно непредявяване на
веществените доказателства – инкриминираните стоки, по реда на 284 от НПК за
установяване състоянието им. Възприемайки вещите за ненадлежно приобщени, безпредметно
се явява тяхното предявяване, а ако такова беше извършено, то изключването на
веществените доказателства води до невъзможност съдът да формира вътрешното си
убеждение въз основа на предявяването им.
На следващо място, по отношение
на изготвените експертизи, настоящата инстанция споделя заключението на
контролирания съд, че същите не могат да бъдат използвани за формиране на
изводи относно фактите по делото. Няма спор, че заключенията са изготвени от
компетентни вещи лица, отговорили обективни и пълно на посочените въпроси.
Първоинстанционният съд е отбелязал и несъответствието в броя иззети вещи с
протокола за претърсване и изземване и установения брой в експертизите, което
обстоятелство също поставя под съмнение законосъобразността на действията по
разследването, проведени в досъдебното производство. Съдебните експертизи по
чл. 144 от НПК обаче трябва да изследват доказателства, които да са събрани по
надлежния ред. За да бъде прието експертното заключение и съдът да формира
вътрешното си убеждение, въз основа на тези заключения, е необходимо изследваният
обект да е приобщен по надлежен начин, което е гаранция за обективно и
безпристрастно разследване. Изложеното дотук и обстоятелството, че изследваните
обекти не са иззети по годен начин, респективно са изключени от
доказателствената съвкупност, водят след себе си невъзможността съдът да
използва експертните заключения при формиране на изводите си за обективната и
субективната страна на деянието.
Във връзка с експертизите и за
изчерпателно изложение с оглед наведените доводи от прокуратурата следва да се
отбележи, че възражението относно обстоятелството, че незапечатаните стоки,
установени от вещото лице при изготвяне на повторна съдебнооценителна
експертиза, не опорочавало връзката им с
инкриминираното деяние, е неоснователно. Подобно обстоятелство поставя под
съмнение, дали не е имало въздействие върху предмета на инкриминираното деяние,
което би могло промени хода на наказателното производство. Така например при
отворени чували същества възможността част от стоките да са били
незаконосъобразно взети, поради което да намалее техния брой, или да бъдат
добавени такива, в резултат на което броя на стоките да се увеличи. Тези
обстоятелства безспорно рефлектират върху справедливостта на процеса, поради което
не могат да бъда подминати и приети за несъществено нарушение. Несигурността по
отношение на съхранението на инкриминираните стоки влече след себе си
несигурност относно обстоятелството, дали това са стоките иззети на процесната
дата.
По отношение на свидетелските
показания съдът в този си състав напълно споделя изводите относно проведените
разпити на свидетелите Ж. и И. в хода на досъдебното производство, въз основа
на които същите не са кредитирани. Както посочва и районният съд съгласно чл. 139,
ал 5 НПК свидетелят излага във форма на свободен разказ всичко, което му е
известно по делото. При сравняването на двата протокола за разпит на
свидетелките се установява еднакво съдържание по отношение на използван
словоред, фрази и хронология. Настоящата инстанция намира подобно съвпадение за
абсолютно невъзможно, поради факта, че всеки индивид се изразява по различен
начин в съответствие с неговите лични възприятия, образование, възраст, семейна
и социална среда. В действителност свидетелките са били на едно и също място по
едно и също време и може би са възприели подобни факти, поради което
показанията им в хода на досъдебното производство биха могли да са с идентично
съдържание. Но също е вярно, че всеки човек има
индивидуален начин на изказване и подбор на думите, поради което е невъзможно
двете свидетелки да са разказали за събитията от инкриминирания ден под формата
на свободен разказ по еднакъв начин. Всъщност дори и да са били на едно и също
място, по едно и също време, то не винаги е задължително двете да са възприели
един и същи обстоятелства. Възприятията на човек са изключително субективни,
което се установява и от проведената очната ставка в хода на съдебното следствие.
Същевременно свидетелки Ж. и И. са категорични, че двете са били разпитвани
едновременно, което е недопустимо и самостоятелно основание показанията им от
хода на досъдебното производство да бъдат изключени от доказателствената
съвкупност. Поради това напълно неоснователни са възраженията на прокуратурата
спрямо обсъжданите протоколи за разпит, поради което подобно на контролирания
съд въззивната инстанция се довери на изложеното от свидетелките в хода на
съдебното производство. Въпреки че към инкриминирания ден свидетелките Ж. и И.
са били служители към „П.-П.М.”, пред първоинстанционния съд те са
последователни и изложеното от тях е житейски правдиво, логично и взаимно се
допълва. В действителност са били налице някои противоречия, но въпреки това
свидетелките са категорични, че иззетата стока е била стара и не се продавала,
а единствено е била съхранявана в склада. Трудовите правоотношения, които
свидетелките са имали с подсъдимия, не са повлияли върху обективността на
техните показания, още повече че към момента на разпита пред съда свидетелката Ж.
вече не е работела за него. Следователно последната не се е намирала в каквито
и да е било отношения с подсъдимия, които биха могли да поставят под съмнение
нейната обективност. Ето защо и изложените възражения на прокуратурата относно
тяхната заинтересованост от изхода на делото, въз основа на което техните
показания били недостоверни, съдът намира за неоснователни.
По отношение състоянието на
иззетите стоки съдът се довери на изложеното от свидетелките Ж. и И., в какъвто
смисъл са и обясненията на подсъдимия М.. В тази връзка разгледани през
призмата на тяхната двойствена природа обясненията на подсъдимия не се
опровергават от надлежно събрания и проверен доказателствен материал. Същите
намират опора в показанията на Ж. и И., както и в приобщените удостоверения за
дарения, поради което съдът цени обясненията като годно доказателствено
средство. Така гласните доказателствени средства са еднопосочни относно
състоянието на иззетите стоки, като предвид ненадлежното им приобщаване, за
което бяха изложени подробни съображения по-горе, възраженията на прокуратурата
относно това обстоятелство следва да се разглеждат като неоснователни.
Не на последно място, са изложени
възражения относно неправилна оценка на първата инстанция по отношение на вносните
документи – фактури. Обстоятелството, че
подсъдимият е внасял стоки от Китай, не се оспорва, дори напротив – потвърждава
се от самия него. Същевременно конкретно иззетите стоки в инкриминирания ден не
мога да бъдат еднозначно свързани със съответните фактури и вносни документи,
поради което последните биха могли да се разглеждат единствено като косвени
доказателства, върху които обаче не може да се изгради осъдителна присъда.
В заключение въззивният съд
намира възраженията на прокуратурата срещу анализа направен от първостепенния
съд на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за напълно
неоснователни.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка въззивната инстанция достигна до аналогични на
направените от първоинстанционния съд правни изводи, че от събраните и надлежно
приобщени по делото доказателства не може да бъде направен несъмнен извод, че
подсъдимият П.М. е осъществила от обективна страна състава на престъплението по
чл. 172б, ал. 2, пред. 2 вр ал. 1 от НК.
От показанията на свидетелите по
категоричен начин се установява, че в помещението, находящо се на ул. „*********,
гр. София към 11.12.2008 г. се продавали стоки – различни видове дрехи, но и са
се съхранявали стари такива, които впоследствие били дарявани. Видно от
приобщения фотоалбум в магазина на подсъдимия са били намерени и дрехи, носещи
знаци, идентични с тези на търговки марки, ползващи се със защита на
изключителните права на маркопритежателите им, но при изводите за липса на
надлежно извършено действие по претърсване и изземване и невъзможността
иззетите при него веществени доказателства да бъдат приобщени по надлежния ред
към доказателствената съвкупност, остават недоказани видът и количеството на
намерените и иззети вещи. С други думи остава недоказан предметът на
престъплението, което е съществен елемент от обективната страна на престъпното
деяние.
При липсата на доказано наличие
на основния съставомерен елемент от обективна страна – наличието на стоки,
обект на изключително право или негова имитация, изследването на останалите
съставомерни елементи от обективна и субективна страна остава безпредметно.
В заключение, настоящата
инстанция споделя изводите на районния съд, че от надлежно приобщените
доказателства и доказателствени средства не биха могли да бъдат установени
фактите, включени в предмета на доказване, за да бъде постановена осъдителна
присъда. Тежестта за доказване лежи върху държавното обвинение, което в
настоящият случай не успя да наведе убедителни доказателства в подкрепа на
обвинителната теза. Липсата на такива обуславя по аргумент от противното на
осн. чл. 303, ал. 2 НПК постановяване на оправдателна присъда.
Предвид изхода на делото
законосъобразно на основание чл. 190, ал.1 НПК разноските по делото са
възложени в тежест на държавата.
При извършената цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда и съобразявайки изложеното
дотук, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи
изменението или отмяната ѝ, поради което и протестът следва да бъде
оставена без уважение като неоснователен, а първоинстанционната присъда – потвърдена като законосъобразна и обоснована.
Така мотивиран и на основание
чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 16.10.2017 г. по НОХД № 12777/2015 г. по описа на СРС,
НО, 106 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.