Р Е Ш
Е Н И Е
№ 98/13.5.2021 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На пети
май 2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 85 по описа на 2021 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на 107, ал. 2 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на М. Д.Б., ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, чрез адв.
М.К. от АК-Ямбол против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка
/ЗПАМ/ № РД-14-718/24.02.2021г. на директора на РД „Автомобилна
администрация“ гр.Стара Загора, с
която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а“,
„б“, „в“ и т. 4, буква „б“ и ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закон за автомобилните
превози е приложена принудителна
административна мярка/ПАМ/ - временно спиране от движение на моторно
превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца,
чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на
свидетелство за регистрация № ****** на лек автомобил „****“ с per. № **** и принудителна
административна мярка-отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство с № **** и контролен талон № **** на М. Д.Б. до отстраняване на нарушението, но за не
повече от една година.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена при
съществено нарушение на административно производствените правила и в
противоречие с материалноправни разпоредби. Сочи се,
че на 24.02.2021г. Б. била помолена от свои съселяни да ги откара до болницата в гр. Тополовград с личния си
автомобил и на връщане били спрени за проверка от служители на РУ-Тополовград,
пред които дала обяснения и била освободена. Впоследствие в дома на оспорващата
в с. Устрем са пристигнали служители на РД „Автомобилна администрация“ гр.Стара Загора,
които са свалили предната регистрационна табела и са
отнели свидетелство за регистрация на личния й автомобил, както и СУМПС и
контролния талон към него. Твърди се, че оспорващата е на 70 години и не е
извършвала превозваческа дейност по смисъла на ЗАвтПр, а село Устрем е отдалечено на около 25 км от град Тополовград,
липсва редовен обществен превоз и този случай-някой да помогне на съселянин да
го откара до града, е редовна практика за всички. Прави се искане
оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващата, редовно
призована се представлява от адв. К., който поддържа жалбата и направеното искане.
Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения
ДПЗС.
Ответникът по делото - директора на РД „Автомобилна
администрация“ гр.Стара Загора, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище счита оспорената
заповед за законосъобразна и прави възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар.
ЯАС, след преценка на събраните
по делото доказателства и като взе предвид
доводите и изразените становища
на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
В представената от адм.
орган преписка се съдържа докладна записка с рег. № ЗМ-20/24.02.2021г. по описа
на РУ-Тополовград от Г.Х.Г. –мл. ПИ „ТП“
до началника на същото управление в която дословно е записано
следното: „ Докладвам Ви, че на 24.02.2021г. за времето от 14,05 да 14, 30 часа
извърших неотложно следствено действие разпит на свидетел. Разпитах ПИ ПК Р.Н.Д.,
който е служител на РУ-Тополовград и
установих, че в 09:45 часа е спрял проверка на лек
автомобил „****“ с per. № ****, с водач М. Д.Б. с
ЕГН: ********** *** и пътуващи лица: П.Т.М. с ЕГН: **********, В.Й.К. с ЕГН: **********,
М.И.И. с ЕГН: ********** и Х.Г.М. с ЕГН: **********, след
получен сигнал в РУ- Тополовград за извършване на нерегламентиран превоз на
пътници. По време на проверката до тях е спрял лек автомобил Мерцедес с водач Ж.М.Ж.
от гр. Стара Загора и му е заявил, че той е подал сигнала за нерегламентирания
превоз. Докато е извършвал проверка на лекия автомобил му е било разпоредено от ОДЧ да посетят възникнало ПТП на път II-76
със служители на ГПУ- Елхово. На водача и пътниците са снети писмени сведения в
сградата на РУ- Тополовград, където признават, че са заплатили на М. Б. за
нерегламентиран превоз от с. Устрем до гр. Тополовград и обратно до с. Устрем. Предвид
горното докладната записка да се заведе
в Дневник образец 1 ведно с протокола за разпит на свидетел, както и седем броя
писмени сведения да се предадат на РП при РУ - Тополовград за БП №20/24.02.2021год.
по чл. 234 г. ал. 1 от НК.“
От представените материали по делото не се
установява по какъв начин и на какво основание процесната
докладна записка е изпратена на директора на РД „Автомобилна
администрация“ гр.Стара Загора,
но на 24.02.2021г. последният въз основа на
същата и допълнително снети обяснения по
реда на чл. 44 от АПК от две лица е издал оспорената заповед с която с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а“, „б“, „в“ и т.
4, буква „б“ и ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закон за автомобилните превози е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ - временно спиране от движение на моторно
превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца,
чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на
свидетелство за регистрация № ****** на лек автомобил „****“ с per. № **** и принудителна
административна мярка-отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство с № **** и контролен талон № **** на М. Д.Б. до отстраняване на нарушението, но за не
повече от една година. Като фактическо основание за издаване на заповедта е
посочено обстоятелството, че Б. е извършила обществен превоз на четири броя
пътници срещу заплащане и икономическа облага, видно от снети обяснения на
лицата В.Й.К. с ЕГН: **********, М. Д.Б. с ЕГН: ********** и Ж.М.Ж. ЕГН: **********
с моторно превозно средство с per. № ****, за което
няма издадено Удостоверение за Обществен превоз на пътници на територията на
Република България или копие на Лиценз на Общността, не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници,
като не са изпълнени и изискванията по чл. 12б, ал. 11 от ЗАП.
Препис от заповедта е връчен на оспорващата на 02.03.2021г., видно от
отбелязването върху екземпляр от същата, а жалбата е подадена директно до ЯАС
чрез адм. орган с вх. № 661/16.03.2021г. и с пощенско
клеймо от 15.03.2021г.
По делото е приета административната преписка, представена от адм.
орган с писмо с вх. № 766/25.03.2021г. в която се съдържат единствено копия от сведения от В.Й.К. с ЕГН: **********
и от оспорващата М. Д.Б., приподписани от Г.П. и Д.Х.
- инспектори в отдел „Контрол“ при РД „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора
по реда на чл. 44 от АПК и сведение от лицето Ж.М.Ж..
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорения
административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по
същество същата е основателна по
следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка
№ РД-14-718/24.02.2021г. на директора на РД „Автомобилна
администрация“ гр.Стара Загора, с
която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а“,
„б“, „в“ и т. 4, буква „б“ и ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закон за автомобилните
превози е приложена принудителна
административна мярка - временно спиране от
движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и
отнемане на свидетелство за регистрация № ****** на лек автомобил „****“ с per. № **** и принудителна
административна мярка-отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство с № **** и контролен талон № **** на М. Д.Б. до отстраняване на нарушението, но за не
повече от една година.
Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от
оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за
валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган,
в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да съответства с целта на закона, като липсата на някоя от тези предпоставки води до незаконосъобразност
на административния акт и е основание за отмяната му.
Съдът намира, че
оспореният акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно
правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 107, ал. 1, предл.
2 от ЗАвтП и приложените
Заповед №РД-01-43/23.01.2020г., с която изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" е упълномощил директорите на РД
"АА" да издават заповеди, с които налагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП и Заповед № 1308/30.07.2020г., с която А.С.С. е временно преназначен на длъжността директор на РД „Автомобилна
администрация“ гр.Стара Загора.
Заповедта е издадена
в законовата писмена форма, съдържа задължителните
реквизити посочени в разпоредбата на чл. 59 от АПК като
в нея са изложени и фактическите и правни основания, обосновали
административния орган да приложи ПАМ.
Независимо от изложеното съдът счита, че при издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение на процесуалните
правила, което е от вида на съществените такива и е достатъчно основание за
отмяна на същата. В
случая адм. орган е допуснал нарушение на принципа за изясняване на фактите и обстоятелствата
залегнал в разпоредбата на чл. 35 от АПК, съгласно която индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени. Както бе посочено адм. орган се позовава
на процесната докладна записка в която се сочи, че
в автомобила на оспорващата към момента
на проверката са пътували четирима пътници, като в настоящото производство е
представено сведението само на един от тях – на В.Й.К.,
от което обаче не може да се направи еднозначен извод за извършен обществен
превоз срещу заплащане. Не става ясно, какво е съдържанието на сведенията снети от останалите пътници в автомобила. Административният
орган е пристъпил към прилагане на ПАМ, без да изясни действителните
взаимоотношения между водача на автомобила и пътниците в него, а оттам и
характера на констатирания превоз. Органът не е събрал чрез регламентираните в
АПК способи и средства надлежни доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин
търговския характер на превоза. При този подход административният орган е нарушил
задължението си по чл. 7 от АПК да издаде административния акт, като прецени
всички действителни факти и доводи от значение за случая , както и задължението
си по чл. 9, ал. 2 от АПК, да събере всички необходими доказателства, дори и
когато няма искане от заинтересованите лица. Като не е изпълнил тези свои
задължения, административния орган е издал административен акт при неизяснени
факти, което е съществено процесуално нарушение и е самостоятелно и достатъчно
основание за отмяна на оспорената заповед.
Налице е и
друго нарушение на регламентирана в ЗАвтП процедура за издаване на заповеди, с които се налагат ПАМ, от вида на оспорените в
настоящото производство. Съгласно чл. 106, ал.2, т.1 от ЗАвтП налагането на принудителните
административни мерки по ал. 1 се осъществява от органите по контрол чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането
й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в
случаите по ал. 1, т. 1 и 3, букви "б" и "в". В ал. 3 на
същия текст законодателят изрично е регламентирал, че в случаите по ал.
2, т. 1 и 2 регистрационната табела и посочените документи се изземват със
съставянето на акта за установяване на
административно нарушение. В настоящия случай с адм.
преписка не е представен такъв акт за установяване на административно
нарушение. Доколкото в оспорената заповед директора на РД „Автомобилна
администрация“ гр.Стара Загора се
позовава единствено на докладна записка с рег. № ЗМ-20/24.02.2021г. по описа на
РУ-Тополовград, съдът приема, че в нарушение на чл. 106а, ал.3 от ЗАвтП, акт за установяване на твърдяното административно нарушение изобщо не
е съставян.
Така допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила е довело
и до нарушаване на материалния закон при издаване на оспорената заповед. Като
правно основание за издаване на същата адм. орган е
посочил разпоредбите на чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а“, „б“, „в“ и
т. 4, буква „б“ от Закона за
автомобилните превози. Според посочените разпоредби за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки:
1.временно спиране от движение на моторно
превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца:
а) с което се извършва превоз на пътници
или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността;
б) което не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или
е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната
община;
в) с което се извършва превоз за собствена
сметка на пътници или товари, без да са изпълнени изискванията по чл. 12б, ал. 1, 10
и 11;
4. временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който:
б) извършва обществен превоз на пътници
или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници,
или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година.
Съгласно разпоредбата на § 1, т.1 от ДР на ЗАвтП
"обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу
заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство,
а според легалната дефиниция на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр, "превоз на пътници" е дейност на лице,
което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно
средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. За да бъде установено нарушение на разпоредбите на
ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган,
чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че превозът се извършва срещу заплащане
и икономическа облага, или има уговорка за извършване на плащане на услугата
превоз. Последното обстоятелство не е установено по безспорен и категоричен
начин по делото, въпреки, че на адм. орган на осн. чл. 171 от АПК е указано с Определение № 188/01.04.2021г.,
че в негова тежест е да установи съществуването
на фактическите основания посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му.
След като не е установено, че оспорващата сочена като извършител на превоза
е осъществявала тази дейност срещу заплащане, то няма как обосновано да се
приеме, че са налице материалноправните основания за
налагане на процесните ПАМ
С оглед на изложеното съдът приема, че
жалбата е основателна и оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-718/24.02.2021г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ гр.Стара Загора, като постановена при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с
целта на закона, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
При този изход на спора с оглед правилото на чл. 143, ал.1 от АПК и своевременно направеното искане в полза на
оспорващата следва да бъдат присъдени
направените разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар в размер на 200
лв., съгласно ДПЗС № 85317 от 04.03.2021г. и за заплатена държавна такса в
размер на 10лв., общо на стойност 210(двеста и десет) лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, трети
административен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по
жалба на М. Д.Б., Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка
№ РД-14-718/24.02.2021г. на директора на РД „Автомобилна
администрация“ гр.Стара Загора, с
която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а“,
„б“, „в“ и т. 4, буква „б“ и ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закон за автомобилните
превози е приложена принудителна
административна мярка/ПАМ/ - временно спиране от движение на моторно
превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца,
чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на
свидетелство за регистрация № ****** на лек автомобил „****“ с per. № **** и принудителна
административна мярка-отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство с № **** и контролен талон № **** на М. Д.Б. до отстраняване на нарушението, но за не
повече от една година.
ОСЪЖДА
Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Стара Загора да заплати на М. Д.Б., ЕГН **********
и съдебен адрес: ***, направените
разноски по делото в размер на 210(двеста и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете