Решение по дело №7923/2021 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към решение от 12.01.2022г. постановено по АНД № 7923/
2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, Наказателно отделение, 24
наказателен състав
Районна прокуратура- Пловдив е внесла с мотивирано постановление,
предложение обвиняемият Ш. АЛ., да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание по чл.78а от НК
за това, че на 14.05.2019г., в гр. Пловдив е причинил на И.Г.Д., ЕГН:
********** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на лявата
ушна мида и охлузване на дясната лакътна става, довели до причиняване на
болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е извършено
по хулигански подбуди- престъпление по чл. 131 ал.1 т.12, вр. чл. 130 ал.2 от
НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура, предвидена в глава 28 от НПК.
В открито съдебно заседание, в хода на съдебните прения,
представителят на Районна прокуратура- Пловдив, поддръжа повдигнатото
обвинение и моли обвиняемият да бъде признат за виновен и освободен от
наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи
административно наказание „глоба“ в рамките на предвидения в закона
минимум.
В открито съдебно заседание, обвиняемият, редовно призован, не се
явява.
В открито съдебно заседание, защитникът на обвиняемия сочи, че
следвало да се приложи чл.78а от НК, като на обвиняемия да се наложи
наказание глоба в минималния размер.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият Ш. АЛ. /***/ е роден на ***, гражданин на ***, със статут
на продължително пребиваващ па територията на Република България, със
средно образование, студент, неженен, неосъждан, живущ в в ***.
Обвиняемият е гражданин на ***. В Република България той
пребивавал, тъй като бил студент в ***в гр. Пловдив. Обвиняемият бил
приятел със свид. А.У.М., която също била студентка в *** в гр Пловдив.
Свид. А. М. през 2019г. търсила да наеме жилище под наем в гр. Пловдив,
поради това се свързала със свид. Д.Ж., която по това време работела като
*** на недвижими имоти. Свид. А. М. проявила интерес към жилище
находящо се в гр. Пловдив, на ***. Жилището се отдавало под наем
посредством свид. Х.Д., който бил приятел на собствениците. На 08.03.2019г.
свид. Ж. се срещнала със свид. М., с цел наемане на жилището. Свид. Ж. не
говорила английски език, затова я придружавал колегата й свид. И.Д., който
1

също бил по това време *** на недвижими имоти. Подписали договор за
наем, а свид. А. М. заплатила наемна вноска за един месец, както и депозит, в
размер на една месечна наемна вноска. Собствениците на жилището, още на
следващия месец се свързА. със свид. Ж. и се оплакА. от поведението на
наемателката, тъй като се събирА. много хора, било шумно и мръсно.
ПожелА. чрез свид. Ж., да бъде връчено на свид. А. М. едномесечно
предизвествие за напускане на жилището. Свид. А. М. останала още месец в
жилището, като уговорката била на 13.05.2019г. да освободи жилището. На
следващия ден - 14.05.2019г. трябвало да предаде ключа. Собствениците на
жилището, чрез свид. Х.Д. помолили свид. Ж. тя да се ангажира с това. Тя от
своя страна помолила свид. И.Д. отново да я придружи. На 14.05.2019г., свид.
Д., свид. Ж. и свид. Х.Д. посетили адреса в гр. Пловдив, на ****. Вместо
свид. А. М. на срещата обаче дошъл обвиняемият- Ш. АЛ.. Тя го била
помолила да отиде вместо нея, понеже била ангажирана с пациент. Всички
видели обвиняемия за първи път. Още с пристигането си, той се държал по -
агресивно. Вдигнал скандал по повод, че гонят приятелката му от жилището.
Започнал да спори със свид. Д. и относно остатъка от депозита, предоставен
от свид. М., въпреки че му била предадена сумата от 350.00 лева като остатък
от предплатения депозит. Обвиняемият влезнал в пререкания и със свид. Д.,
който превеждал на срещата по повод това, че искал свид. Ж. да върне
комисионната, която била взела за сделката. Свид. Д. превеждал разговора
между обвиняемия и свид. Д. Още били в жилището, когато обвиняемият
посегнал към свид. Д., но не се стигнало до физическа разправа, понеже свид.
Д. бил доста по едър на ръст. Тогава обвиняемият насочил агресията си към
свид. Д.. Поискал от него да му върне комисионната, която свид. М. била
заплатила на свид. Ж.. Свид. Д. му обяснил, че комисионна се давала
еднократно, без връщане при наемане. Обвиняемият яростно се нахвърлил
срещу свид. Д., но свид. Д. успял да го спре. След като приключили разговора
всички излезнА. от жилището и си тръгнА.. Напред вървели обв. Ш. АЛ. и
свид. И.Д., а след тях свид. Ж. и свид. Д.. Обвиняемият използвал мобилният
си телефон и започнал да снима наоколо - къщата, в която било жилището,
както и свид. Ж., свид. Д. и свид. Д.. Заканил се, че щял да пусне видеоклип, в
който да отрази колко лоши хора били българите, като през това време докато
вървели, напсувал свид. Д. на английски език, което преведено на български
означавало „***". Свид. Д. също чул отправената на английски език псувня и
я разбрал. ПострадА.ят на няколко пъти предупредил обвиняемия, че не
желае да го снима, дори му казал, че ще сигнА.зира в полицията, ако
продължава с това си поведение. Вече били стигнА. до вратата на двора на
къщата. Свид. Ж., свид. Д. и обвиняемия излезнА. на улицата, а свид. Д. се
спрял за да заключи вратата. Обвиняемият продължавал да вика и да се
разправя на висок тон. Свид. Д. отново му казал, че ще се обади в полицията,
като дори взел мобилния си телефон в ръка. Обвиняемият се нахвърлил върху
свид. Д. и взел мобилния телефон от ръката му. Свид. Д. от своя страна се
опитал да си го вземе и успял. Обвиняемият отново се нахвърлил върху свид.
2

Д., като с тялото си се доближил плътно до него, избутвайки го. Понеже зад
свид. Д. имало бордюр с ръб, той се опрял, загубил равновесие и от тежестта
на обвиняемия, политнал и паднал на земята. Обвиняемият паднал заедно с
него. При падането си свид. Д. си изпуснал мобилния телефон на земята и той
се счупил. Обвиняемият, докато стоял с тялото си върху свид. Д., започнал да
нанася удари с юмруци, в областта на лицето, като го удрял от лявата и от
дясната страна. Свид. Д. се опитал да се предпази с ръце, но не успял. Свид.
Ж. се развикала за помощ. Свид. Д., който до този момент бил в гръб и по -
настрани, чул виковете й, веднага се обърнал и видял как обвиняемият удря
свид. Д.. Свид. Д. се приближил, крещейки на обвиняемия да престане.
Наоколо имало и случайни минувачи, които също се развикА. за помощ.
Обвиняемият видял, че се събират хора и избягал. Свид. Ж. и свид. Д. се
приближили към свид. Д., който бил много уплашен и все още лежал на
земята. По врата и около едното ухо имал зачервявания. Оплакал се, че го
боли ръката, главата и тила. Успял да се изправи и взел телефона си от
земята, който бил напукан от падането на земята. Свид. Д. веднага след
случилото се отишъл на място във II -ро РУ при ОДМВР - Пловдив и подал
жалба. На следващия ден, свид. Д. посетил отделение на съдебна медицина
при УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД, където бил прегледан и му било издадено
СМУ 449/2019г. По случая била образувана проверка, а в последствие и
процесното наказателно производство.
В досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно -
медицинска експертиза по писмени данни № 407/2019г. От заключението на
вещото лице се установявало, че на свид. И.Г.Д. му е било причинено
кръвонасядане на лявата ушна мида и охлузване на дясната лакътна става.
Кръвонасядането на лявата ушна мида и охлузването на дясната лакътна става
поотделно и в съвкупност са довели до болка и страдание без разстройство на
здравето. Тези травматични увреждания са причинени по механизма на удар
и/или притискане с/или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и
време да са получени така, както е отразено в материА.те по досъдебното
производство, а именно при падане назад от ръста, с нанасяне на побой с
юмруци в областта на главата. Вещото лице е обосновало извода си,
установеното охлузване по задната повърхност на дясната лакътна става е
причинено най - вероятно от падането назад от ръста и е възможно само по
себе си да се получи при препъване и падане. А установеното кръвонасядане
на ушната мида е най - вероятно получено от директен удар върху мястото на
получаването му от твърд тъп предмет и е по - вероятно да бъде получено от
нанасяне на удар с юмрук.
Обвиняемият отказва да дава обяснения в хода на досъдебното
производство, поради което съдът не разполага с възможност да ги подложи
на обстоен, задълбочен и прецизен анА.з, доколкото същите първо
представляват защитна теза, чрез прокарване на защитна версия и линия, и
второ представляват годно гласно доказателствено средство, за установяване
на обективната истина по делото. Обвиняемият в предявяването на
3

разследването, обективирано в протокол от 19.10.2021г., действие от
категорията на другите процесуални действия е посочил, че се признава за
виновен, съжалява за случилото се, поднася извинение за постъпката си и
моли за снизхождение.
Съдът, не изгради своите фактически изводи и не обсъжда
обстоятелствата посочени в разпита на обвиняемия Ш. АЛ., в качеството си
на свидетел по досъдебното производство, преди привличането му като
обвиняем и предявяване на постановлението за привличане, в протокол за
разпит на свидетел от 29.03.2021г.(лист 92 от ДП), тъй като показанията му
дадени в качеството си на свидетел не могат да бъдат ползвани при
постановяване на крайния акт на съда, тъй като са дадени в друго
процесуално качество и ползването им противоречи на разпоредбата на
чл.121 от НПК, относно правото на свидетеля да откаже да дава показания по
въпроси, отговорите на които го биха уличили в извършване на престъпление,
а и на правилото за недопустимо използване на доказателства събрани от
уличеното лице, в друго процесуално качество, освен обвиняем.
От показанията на свид. Д.Ж., свид. И.Д. и свид. Х.Д. се установява, че
свид. А. М. през 2019г. си търсила да наеме жилище под наем в гр. Пловдив,
поради това се свързала със свид. Д.Ж., която по това време работела като
брокер- посредник на недвижими имоти. Свид. А. М. проявила интерес към
жилище находящо се в гр. Пловдив, на ул. „П.К. Яворов" № 11, което се
отдавало под наем посредством свид. Х.Д., който бил приятел на
собствениците. На 08.03.2019г. свид. Ж. се срещнала със свид. А. М., с цел
наемане (отдаване под наем) на жилището. Свид. Ж. не говорила английски
език, затова я придружавал колегата й свид. И.Д., който също бил по това
време брокер- посредник на недвижими имоти. Подписан бил договор за
наем, а свид. А. М. заплатила наемна вноска за един месец, както и депозит, в
размер на една месечна наемна вноска. Собствениците на жилището, още на
следващия месец се свързА. със свид. Ж. и се оплакА. от поведението на
наемателката си, понеже се събирА. много хора, било шумно и мръсно.
ПожелА. чрез свид. Ж., да бъде връчено на свид. А. М. едномесечно
предизвествие за напускане на жилището. Свид. А. М. останала още месец в
жилището, като уговорката била, че на 13.05.2019г. тя ще освободи
жилището. На следващия ден - 14.05.2019г. трябвало да предаде ключа.
Собствениците на жилището, чрез свид. Христо Д. помолили свид. Ж. тя да
се ангажира с това. Тя от своя страна помолила свид. И.Д. отново да я
придружи. На 14.05.2019г., свид. И.Д. и свид. Ж. посетили адреса в гр.
Пловдив, на ул. „П.К. Яворов" №11. Там бил и свид. Х.Д.. На срещата дошъл
обвиняемият- Ш. АЛ.. Всички видели обвиняемия за първи път. Още с
пристигането си, той се държал по – агресивно, като вдигнал скандал, че
гонят приятелката му. Влезнал в пререкания със свид. И.Д., който превеждал
на срещата. По повод агресивното поведение на обвиняемия, същият
посегнал към свид. Д., но не се стигнало до физическа саморазправа. Тогава
обвиняемият насочил агресията си към свид. Д., като поискал да му върне
4

комисионната. След излизане от жилището, обвиняемият продължил с
агресивното поведение. Обвиняемият се нахврълил върху свид. И.Д. като го
приближил с тялото си и го избутал. В резултат на това, свид. И.Д. паднал на
земята, като обвиняемият започнал да му нанася удари с юмруци в областта
на лицето. ПострадА.ят се опитал да се предпази, но не успял. Това било
забелязано и от свид. Д. и от свид. К.. Наоколо имало и случайни минувачи,
които също се развикА. за помощ. Обвиняемият видял, че се събират хора и
избягал. Свид. Ж. и свид. Д. се приближили към свид. Д.. Той бил много
уплашен и все още лежал на земята. По врата и около едното ухо имал
зачервявания. Оплакал се, че го боли ръката, главата и тила. Успял да се
изправи. Взел телефона си от земята, който бил напукан от падането на
земята. Свид. Д. веднага след случилото се отишъл на място във II -ро РУ при
ОДМВР - Пловдив и подал жалба. Съдът дава вяра на показанията на
свидетелите, тъй като същите са логични и последователни, вътрешно
непротиворечиви, незаинтересовани от изхода на делото, обективни и
взаимодопълващи се, относно релевантните факти от предмета на доказване и
изцяло съответстващи на останА.я, събран по делото доказателствен
материал, в това число и писмените доказателствени средства. Всъщност,
показанията им не се опровергават от други събрани по делото доказателства.
Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава, като
всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви
фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от
протеклите събития е станал непосредствен очевидец. Не се установява
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И
това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе
посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с
останА.те доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък
се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от обвиняемия. Точно
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими и в
писмените доказателствени средства. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
престъпление и неговото авторство, времето, мястото и начинът на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
обвиняемия. Показанията им представляват придобити от тях преки и
непосредствени впечатления от случилото се. Същите описват с детайли
приетата от съда фактическа обстановка по делото, която изяснява изцяло
времето, мястото и начинът на изпълнение на престъплението. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които
са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво
звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Ето защо,
съдът им предава доказателствена тежест.
5

От показанията на свид. А. М. се установява, че същата си е търсила да
наеме апартамент в гр. Пловдив. Проявила е интерес към един от
апартаментите, за който е подписала и договор. Не след дълго време
получила съобщение, че трябва да напусне апартамента, като при връщането
на ключовете изпратила своя приятел- обвиняемият Ш. АЛ., тъй като имала
практика с пациент. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля в
цитираната част, тъй като са логични, последователни и кореспондиращи с
останА.те събрани по делото доказателства. Съдът, обаче не дава вяра на
показанията на свидетеля в останалата част, в която сочи, че първо
пострадА.ят е нанесъл удар на обвиняемия и го е провокирал, тъй като са
изолирани и се опровергават от всички събрани по делото доказателства.
Всъщност, свидетелят не отрича, че обвиняемият е нанесъл удари на
пострадА.я И.Д..
От показанията на свид. Овагим Кешинян се установява, че е била в
двора на къщата си, когато е чула крясъци, като е видяла мъж да върви надолу
по улицата, след което провела разговор със свид. Х.Д.. Съдът дава вяра на
показанията на свидетеля, тъй като са логични, последователни и се допълват
от другите събрани по делото доказателства.
При постановяване на решението си, съдът взема предвид и
заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно –
медицинска експертиза, от която се установява, че на свид. И.Г.Д. му е било
причинено кръвонасядане на лявата ушна мида и охлузване на дясната
лакътна става. Кръвонасядането на лявата ушна мида и охлузването на
дясната лакътна става по отделно и в съвкупност са довели до болка и
страдание без разстройство на здравето. Тези травматични увреждания са
причинени по механизма на удар и/или притискане с/или върху твърд тъп
предмет и е възможно по начин и време да са получени така, както е отразено
в материА.те по досъдебното производство, а именно при падане назад от
ръста, с нанасяне на побой с юмруци в областта на главата. Вещото лице е
обосновало извода си, установеното охлузване по задната повърхност на
дясната лакътна става е причинено най - вероятно от падането назад от ръста
и е възможно само по себе си да се получи при препъване и падане. А
установеното кръвонасядане на ушната мида е най - вероятно получено от
директен удар върху мястото на получаването му от твърд тъп предмет и е по
- вероятно да бъде получено от нанасяне на удар с юмрук, което според
преценката на съда е извършено компетентно и безпристрастно с нужните
професионални знания и опит и съответства на останА.те доказателства,
относими към изследваните обстоятелства.
Съдът, изгради своите фактически изводи, по несъмнен и категоричен
начин, въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и
приобщени по реда на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 от НПК, и в хода на съдебното
производство, доказателства- обясненията на обвинямия, показанията на
свид. И.Д., свид. Д.Ж., свид. Х.Д., свид. О.К., частично от показанията на
свид. А. М., от заключението на назначената в хода на досъдебното
6

производство съдебно – медицинска експертиза, от писмените
доказателствени средства- справка за съдимост, съдебномедицинско
удостоверение № 441/2019г., снимов материал на мобилен телефон Самсунг,
пълномощно, договор за наем, декларации по чл.313 от НК, протокол за
предупреждение, писмо от Факултет по дентална медицина, както и другите
писмени доказателствени средства.
В събраните доказателствени материА. не се съдържат противоречия,
относно времето, мястото и начинът на извършване на престъплението, както
и досежно неговия автор. Доказателствените източници еднопосочно и
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на мотивираното постановление, поради което и по
аргумент на противното по чл. 305, ал.3 НПК, не се налага по-детайлното им
обсъждане.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Възприетата от съда несъмнено установена фактическа обстановка
сочи, че в случая сме изправени пред хипотеза на доказано обвинение по
категоричен и несъмнен начин. Извършените от обвиняемия действия
съдържат в себе си характеризиращите това престъпление белези от
обективна и субективна страна.
Обвиняемият, от обективна страна е извършил престъплението по чл.
131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК, като на 14.05.2019г., в гр. Пловдив е
причинил на И.Г.Д., ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане на лявата ушна мида и охлузване на дясната лакътна става,
довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето,
като деянието е извършено по хулигански подбуди.
От обективна страна обвиняемият, с действията си по нахвърляне,
избутване и нанасянето на удари с юмрук в тялото и лицето на пострадА.я, с
които му е нанесъл кръвонасядане на лявата ушна мида и охлузване на
дясната лакътна става, е увредил телесната му неприкосновеност, разстроил е
физиологичното и нормално фунциониране на човешкия организъм, и му е
причинил болка и страдание, като му е нанесъл лека телесна повреда, без
разстройство на здравето. С извършването на определените, точни и
конкретни телодвижения по приближаване, нахвърляне, избутване и нанасяне
на удари с юмрук в лицето и тялото на пострадА.я, обвиняемият е извършил
изпълнителното деяние на престъплението. Изпитаната болка от пострадА.я
се изразява в това, че последният краткотрайно е преживял неприятно
усещане, произтичащо от физическо въздействие, а изпитаното страдание е
продължаващата във времето болка. Кръвонасядането на лявата ушна миха и
охлузване на дясната лакътна става, доколкото е юридическо понятие,
представляват лека телесна повреда, без разстройство на здравето, по смисъла
на чл.130 ал.2 от НК. Същестува и е нА.це причинната връзка между
(деянието и резултатът от него) действията на обвиняемия и причинените
7

телесни увреждания, изразяваща се в това, че в резултат на нанесените удари
от страна на обвиняемия, пострадА.ят е получил телесните увреждания,
респективно, ако обвиняемият не се бе нахвърлил, избутал и нанесъл удари с
юмрук по лицето и тялото на пострадА.я, на последния нямаше да бъде
причинена телесната повреда. С нанасянето на телесната повреда са
настъпили общественоопасните последици и вредоносен резултат, и
престъплението е било довършено.
Престъплението от обективна страна засяга обществените отношения
осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост
на личността. Здравето на личността е защитеното от правото единство на
телесната цялост, физиологично състояние и функциониране на съвкупността
от тъкани, органи и системи на човешкото тяло във всеки един момент от
неговото биологично съществуване. Здравето е биологична категория с
подчертано обществено значение. То е неотчуждаемо лично благо, чието
значение за индивида следва значението на живота. Здравето е елемент от
физическата цялост и неприкосновеност на личността. Изпълнителното
деяние на престъплението може да се осъществи само чрез активно действие,
изразяващо се в извършване на определение телодвижения насочени към
увреждане на здравето на пострадА.я и анатомичната му цялост, и в резултат
на които, пострадА.ят е претърпял телесните увреждания. С осъществяването
на изпълнителното деяние се въздейства върху организма на другиго, което
предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или системи на организма
на пострадА.я, или предизвиква промяна в тяхното функциониране.
Нанасянето на телесна повреда е противоправно и виновно увреждане на
здравето на друг човек, чрез нарушаване анатомичната цялост или
физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия
организъм, или причиняване на болка или страдание. Престъплението е
резултатно увреждащо престъпление и за осъществяването му се изисква
настъпването на общественоопасни последици и вредоносен резултат,
изразяващ се в увреждане на здравето на пострадА.я.
Нанасянето на телесната повреда е станало по хулигански подбуди,
поради което е нА.це и квА.фициращият признак на престъплението по
чл.131 ал.1 т. 12 от НК. С действията си, обвиняемият е нанесъл телесната
повреда по хулигански подбуди.
КвА.физиращият признак засяга обществените отношения осигуряващи
неприкосновеността на обществения ред и спокойствие на гражданите.
Непосредствен обект на признака е уточнен още в ППВС 2/1974г. на ВС, в
което се посочва, че под обществен ред следва да се разбират установените в
държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи
поведение на хората в процеса на обществения живот. Непристойните
действия са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в
ругантни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандА.зиращи
обществото. За да нарушават грубо обществения ред, следва да се изразяват в
брутална демонстрация против установения ред. Чрез тези действия следва
8

грубо да се нарушава установения ред и да се изразява явно неуважение към
обществото. Изпълнителното деяние на квА.физиращия признак може да се
осъществи само чрез активно действие и представлява кумулативно:
извършване на непристойни действия, които грубо нарушават обществения
ред и изразяват явно неуважение към обществото. Хулиганските подбуди по
смисъла на чл. 325 НК са точно определени по съдържание и насоченост и са
необходим елемент от състава на престъплението. Хулиганските подбуди се
изразяват в стремеж у виновния към открито пренебрегване на обществения
порядък, в прояви на явно неуважение към обществото, в извършване на
действия, обладаващи изключителен цинизъм и дързост, като при самият
процес на причиняване на телесна повреда деецът цели да покаже себе си, да
смае, да зачуди другите хора, да създаде смут, напрежение и тревожна
ситуация.
Извършените от дееца действия на непровокирана агресия спрямо
пострадалото лице, съпроводена с употреба на сила, чрез нахвърляне,
избутване и нанасянето на удари с юмрук в тялото и лицето на пострадА.я, на
публично място, от което са прозлезли болки и страдания, представляват
непристойни действия и брутална демонстрация против установения в
страната правов ред, включващ обществени отношения, основани на
нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на
обществения живот. Вида и естеството на действията разкриват висока
обществена опасност на деянието, и нарушават грубо обществения ред, което
обуславя субсумирането им под състава на престъпното хулиганство, а не
като дребно хулиганство по смисъла на УБДХ. Нахвърлянето, избутването и
нанасянето на удари от страна на обвиняемия, спрямо пострадА.я, е
възприето от останА.те присъстващи. В този смисъл и тяхната реакция е била
еднопосочна към възмущение, доколкото обвиняемият е бил приканван от
други присъстващи лица да прекрати поведението си. Непристойността се
корени в грубото незачитане на телесната неприкосновеност на личността,
съчетано с нарушаването на обществения ред чрез безпочвена агресия и
осъществяване на публично място на необузданото желание за саморазправа
и отмъщение, което е възмутило присъстващите, пожелА. прекратяването му.
С това деецът е изразил явно неуважението си към установения ред и към
обществото. Трайна е съдебната практика и теория, че хулиганството може да
се прояви и чрез накърняване на телесната цялост, стига всички други
елементи (какъвто е настоящия случай) да са нА.чни.
Обвиняемият е наказателноотговорно физическо лице навършило 14
(четиринадесет) годишна възраст, разбира свойството и значението на
деянието и могъл да ръководи постъпките си, поради което следва да бъде
определен като годен субект на престъпление.
От субективна страна, обвиняемият е извършил престъплението при
форма на вина пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. От
интелектуална страна е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е
предвиждал сигурното настъпване на общественоопасните последици и
9

вредоносен резултат. От волева страна е искал и целял настъпването на
общественоопасните последици и вредоносния резултат, като с действията си
е целял постигането на точно определен конкретен резултат. За да определи
формата на вината, съдът обсъди не само субективното, психическо
отношение на дееца към деянието, но и всички нА.чни обективни признаци,
съпътстващи извършването на деянието. Обвиняемият, е съзнавал, че с
непристойните си действия по нахвърляне, избутване и нанасянето на удари с
юмрук в тялото и лицето на пострадА.я, ще му нанесе телесна повреда и, ще
наруши грубо обществения ред и ще изрази явното си неуважение към
обществото. Предвиждал е, че с нахвърлянето, избутването и нанасянето на
удари ще настъпи сигурното увреждане на телесната неприкосновеност на
пострадА.я и с това, ще предизвика грубо нарушаване на обществения ред и
спокойствие. Съдържанието на умисъла съдът извлича и от действията на
самия обвиняем. След неколкократни покани да преустанови агресивното си
поведение, обвиняемият напълно съзнателно е продължил с неправомерното
си поведение, по създаване на умишлен конфликт прераснал в побой спрямо
пострадА.я. Обвиняемият е искал и целял да причини лека телесна повреда на
пострадА.я и то, като създаде смут, притеснение и тревожност у другите
граждани, скандА.зирайки ги, и извършвайки това, чрез действия, грубо
нарушаващи обществения ред. Обвиняемият с нахвърлянето си, избутването
и нанасянето на удари с юмрук в тялото и лицето на пострадА.я, е целял
точно и определен конкретен резултат. Нанасянето на лека телесна повреда е
умишлено престъпление, а за пълнота следва да бъде отбелязано и, че още с
ППВС 2/1974 е изяснено, че и хулиганството е умишлено престъпление.
Деецът трябва да съзнава всички признаци на състава. Престъплението по
начало се осъществява при пряк умисъл. Трайна е практиката на съдилищата,
че нА.чието на личен мотив, поради който е възникнал конфликта, не е
несъвместимо с престъплението (в случая квА.фициращият признак)
хулиганство, стига с действията на дееца грубо да се нарушава обществения
ред и да се показва явно незачитане на обществените порядки и нормите на
нравствеността. Също така трайно е разбирането на съдилищата и, че
хулиганските действия могат по същество да съставляват посегателства
срещу личността на определено лице- нанасяне на обида, на лека телесна
повреда, в който случай е напълно възможна като правна конструкция
съвкупността от престъпления, в случай на повдигнато такова поведение. В
този смисъл Решение № 33/09.05.2016г., Ι-во НО, ВКС, к.д. № 18/2016г. и
цитираната в него многобройна практика.
НА.це са кумулативно изискуемите предпоставки за приложението на
чл.78а от НК, доколкото за извършеното от обвиняемия престъпление се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ до една година или пробация, а
именно- за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до 3
(три) години когато е умишлено или друго по-леко наказание, обвиняемият
видно от справката му за съдимост не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, от
10

престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди, не са
нА.це и някои от предпоставките които забранявят приложението на
разпоредбата на чл.78а от НК, посочени в чл.78а ал.7 от НК.
Наказанието следва да съответства на конкретните особености на
извършеното престъпно посегателство и неговият извършител, така че
генералната и лична превенция на закона, посочени като цели на наказанието
в чл.36 от НК да бъдат постигнати в максимална степен. Извършеното от
обвиняемия престъпление е с ниска степен на обществена опасност на
деянието и на дееца. При индивидуА.зацията на наказанието съдът отчита
като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало, инцидентния
характер на извършеното, трудовата заетост на обвиняемия, студент по
медицина, съдействие на органите на досъдебното производство за
разкриване на обективната истина, критичност към извършеното и
имущественото му състояние. Отегчаващи вината обстоятелства са
дезинтересованост на обвиняемия от воденото срещу него наказателно
производство, извършените няколко действия по нанасяне на телесната
повреда- нахвърляне, избутване и нанасянето на удари с юмрук в тялото и
лицето на пострадА.я, въпреки изричните покани да преустанови поведението
си, агресивното му поведение към момента на деянието и липсата на
провокация от други присъстващи лица. При баланс на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, след като взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието съдът намира, че за да се поправи и превъзпита обвиняемият към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително
върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото, най- подходящо, адекватно, справедливо, целесъобразно,
законосъобразно и съответно на престъплението наказание е
административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лева. Този размер на
глобата според настоящия състав в максимална степен кореспондира на
степента на обществена опасност на деянието и дееца и отговаря на
основното изискване за пропорционалност между използваната държавна
принуда и преследваните цели. При индивидуА.зиране на административното
наказание глоба на обвиняемия съдът съобрази вида и характера на
засегнатите обществени отношения, а именно тези свързани нарушаване на
обществения ред и спокойствие и нарушаване на телесната неприкосновеност,
които се отличават не само с особена обществена значимост, но и с потенциал
за значително увреждане на сериозни лични и обществени интереси при
отклонение от предвидените нормативи. Съдът съобрази и данните за
личността на дееца. При преценка на гореизложените обстоятелства
настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуА.зацията на отговорността няма място за механичен формален
подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства,
тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни
11

фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната
степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл при
отчитане съотношението между тях следва се съобразява не само техният
брой, но и тяхната специфика и относителна тежест. В този смисъл /Решение
№144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по
дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г.
на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №90/18.09.2018 по
дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО,
наказателно дело № 600 по описа за 2018г./
Следва на основание чл.189 ал.3 от НПК, обвиняемият да бъде осъден
да заплати разноските направени в досъдебното производство в размер на
174.40 лева.
Мотивиран от горното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................

12

Номер на акта:	100
Дата:	12 януари 2022 г. (в сила от 28 януари 2022 г.)
Съдия:	Габриел Росенов Русев

Дело:	20215330207923
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	6 декември 2021 г.

Решение по дело №7923/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите