Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2019 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,ХVІ–ти състав,
в публично заседание на 10.12.2019 г., в състав :
Административен съдия : Красимир Кипров
при секретаря Камелия А.
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм.дело № 2883 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното
:
Производството
е по реда на чл. 186, ал.4 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/,
във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на „А.Е.ІІ“ ЕООД, представлявано от управителя Я.Й.Й., срещу заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 334-ФК/16.09.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности”-Варна в ГД
„Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ запечатване
на търговски обект – паркинг,находящ се в гр.Варна,** и забрана за
достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл.
186, ал.1,т.1,б.”а” и чл.187,ал.1 от ЗДДС.
Жалбата съдържа доводи за : издаване на обжалваната
заповед при неспазване на установената от закона форма на адм.акт – липсвали мотиви относно продължителността на срока на
ПАМ ; материална
незаконосъобразност - не били
установени фактическите основания за прилагане разпоредбата на
чл.186,ал.1,т.1,б.”а” от ЗДДС ; допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила – налагането на ПАМ преди издаване на
НП, водело до ограничаване на правата по чл.187,ал.4 от ЗДДС ; противоречие с целта на закона – не била
фактически обоснована превантивната цел на наложената ПАМ за предотвратяване
извършването на друго нарушение.
Иска се
отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените по делото
разноски,включително тези по ч.адм.дело № 2810/2019 г. ,с определението по
което е било отменено разпореждането за допускане на предварително изпълнение
на същата заповед. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
упълномощения адвокат Ил. К..
Ответникът
– началник отдел „Оперативни дейности”-Варна , чрез упълномощения
юрисконсулт Т.А.изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане
на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :
На 15.05.2019 г. служителите на ГД „Фискален контрол” при ЦУ на
НАП Х.Д.Х.и М.В.Х.извършили проверка на стопанисван от „А.Е.ІІ” ЕООД паркинг, находящ се в в гр.***, за резултатите от която е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0350117/ 15.09.2019 г. Преди началото на проверката е извършена
в 17.40 ч. от инспектора по приходите Хр.Х.контролна покупка на услугата „престой на паркинг за 2 часа”, за която той
заплаща в брой сумата от 4.00 лв. Плащането
е прието лично от представляващия дружеството Я.Й.Й.,който не издава фискален
бон от функциониращото в обекта фискално устройство с рег.№ ФУZК062290 и ИН на
ФП 50145657. При започналата след легитимацията проверка, Я.Й. отказва достъп
на контролните органи до фискалното устройство за извеждане на дневен отчет и
разпечатка на клен,което наложило последните да потърсят съдействие от органите
на МВР. След намесата на органите на МВР е изведен от контролните органи дневен финансов
отчет с разчетена касова наличност на
стойност 40,00 лв. и установено въвеждане на
сумата от 20.00 лв. в касата. В
присъствието на органите на МВР Я.Й. отказва да преброи парите в касата и да
състави опис на наличните в нея парични средства,а след описване на
констатациите в протокола отказва да го подпише,което обстоятелство е
удостоверено с подписите на свидетелите С.Е.и Д. Б.. По-късно и във връзка със
същите констатации, инспектор Х.съставя срещу „А.Е.ІІ” ЕООД акт за установяване на
адм.нарушение № 0330834/9.10.2019 г. за нарушаване разпоредбите на чл.25,ал.1
във вр. с чл.3,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118,ал.1
от ЗДДС – затова,че не е издаден фискален
касов бон за същата продажба. В съответствие с правомощията предоставени от изпълнителния директор на
НАП на началниците
на отдели „Оперативни дейности” в Главна
дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., протоколът за извършената на 15.09.2019 г. проверка е разгледан от началника на отдел
„Оперативни дейности”-Варна Б.С.Г.. Деянието е квалифицирано като изпълняващо състава на чл.186,ал.1,т.1,б.”а” от ЗДДС
,поради което на основание чл.186,ал.1 и чл.187,ал.1 от ЗДДС е издадена заповед
№ 334-ФК/16.09.2019 г.,с която на дружеството-жалбоподател е наложена
принудителна адм.мярка запечатване на търговския обект за срок от 14 дни и
съпътстващата я забрана за достъпа до него. Заповедта съдържа мотиви
относно продължителността на срока на ПАМ,които са изложени веднага след
диспозитива и преди мотивите на разпореждането за допускане на предварително
изпълнение. Същата е
връчена на управителя Я.Й. на 9.10.2019 г., след което на 21.10.2019 г. дружеството подава до АС-Варна
жалба срещу нея. Заповедта е
изпълнена на 9.10.2019 г.,когато обектът е запечатан,за което е съставен
протокол за извършена проверка от 9.10.2019 г.
При така установените обстоятелства, съдът
приема от правна страна следното :
Жалбата е
процесуално допустима като подадена
в срока по чл.149,ал.1 от АПК от
надлежна страна и при наличие на правен интерес от съдебното оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна предвид следното:
Правното основание за налагане на
обжалваната принудителна адм.мярка е по чл.186,ал.1,т.1,б.”а” от ЗДДС – не е спазен реда и начина за
издаване на съответен документ за продажба,издаден по установения ред за
доставка/продажба. При установеното наличие в проверявания обект на въведено в
експлоатация фискално устройство,редът и начина за издаване на документ за
продажба са регламентирани в разпоредбите на чл.3,ал.1 и чл. 25, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства,издадена от министъра на финансите.
Съгласно предвиденото в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г.,
независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се
издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за
всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод. Наредбата е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС. Събраният по по делото като писмено
доказателство протокол за извършена проверка от 15.09.2019 г.
представлява съгласно чл.50 от ДОПК официален свидетелстващ
документ,ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила,която не
е оборена от страна на жалбоподателя. Последният не е предприел процесуални
действия за оспорване на истинността на протокола по реда на чл.193 от ГПК – възражението на жалбоподателя се свежда единствено до голословното отричане на знание
за съществуването на протокола, при документиран негов отказ за го подпише. Протоколът
установява по несъмнен и категоричен начин фактите за извършена
покупко-продажба на услуга, плащането по
нея и приемането на парите от представляващия дружеството Я.Й.. Липсата на издадена за извършената
продажба фискална касова бележка от
наличното и работещо в обекта фискално устройство не се оспорва от страна на
жалбоподателя,който нито твърди,нито сочи
доказателства за установяването на обратния и благоприятен за него положителен юр.факт за
издаване на фискална касова бележка.
По тези съображения,съдът намира
за установени описаните в обжалваната заповед фактически основания за налагане
на ПАМ. Същите сочат на извършено от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на
чл.25,ал.1,т.1 във вр. с чл.3,ал.1 от Наредбата във вр. с чл.118,ал.1 от ЗДДС,пораждащо за контролния орган обвързана компетентност за издаване на основание
чл.186,ал.1,т.1,б.”а” от ЗДДС на заповед за налагане на ПАМ „запечатване на
търговския обект” – не е спазен редът по чл.118,ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.25,ал.1 от
Наредбата,изискващ издаване от ФУ в обекта на фискална касова бележка за
извършената продажба,за която в случая е било извършено и прието плащане в брой.
Определянето на обвързаната с
материалната законосъобразност на ПАМ продължителност на срока за
налагането й, е от оперативна
самостоятелност на адм.орган. Същата е упражнена при спазване на
административнопроизводствените правила и при правилно приложение на
материалния закон.
Не съответства на обективното
съдържание на обжалваната заповед възражението на жалбоподателя за липсата на
мотиви относно продължителността на срока на ПАМ – изложени са конкретни мотиви
имащи предвид тежестта на нарушението,последиците от него,размера на
неотчетената продажба,вида и местоположението на проверения обект,поведението
на провереното лице.
Спазен е регламентирания в чл.6 от АПК принцип за съразмерност при
определяне на срока на ПАМ. Релевантно
за тежестта на нарушението е поведението на дружеството-жалбоподател по
спазване на фискалните норми – видно е в това отношение установеното с
протокола за проверка открито и демонстративно противопоставяне на контролната
дейност от страна на представляващия дружеството-жалбоподател Й.. Така
осъщественото противопоставяне има пряко значение за тежестта на нарушението,
факторите за определянето на която не се изчерпват само със стойността на
неотчетената продажба,а зависят включително и от съотношението на фактическа и
регистрирана касова наличност,първата от които не е установена именно ,поради
отказа на проверявания субект. Подобно поведение сочещо на завишена обществена
опасност предполага определяне на срока на ПАМ в размер значително над
минималния такъв по разпоредбата на чл.186,ал.1 от ЗДДС. Съобразно тези обстоятелства и като има предвид,че максималният предвиден
в нормата срок е 30 дни, то съдът намира определеният в средния размер срок от 14 дни за съответен на
целта,за която актът се издава. В този смисъл, при така определеният с
обжалваната заповед срок, правата и
законните интереси на жалбоподателя не са засегнати в степен по-голяма от
най-необходимото за целта,за която актът се издава.
С оглед гореизложеното,съдът
намира обжалваната заповед за издадена при правилно приложение на материалния
закон.
Материалната компетентност за издаване на
адм.актове от вида на оспореният е уредена в нормата на чл.186,ал.3 от ЗДДС,която допуска делегацията на правомощия. Такава е дадена на органа издал
обжалваната заповед с приложената към преписката заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП. Изложеното прави обжалваната
заповед издаден от компетентен
орган валиден
адм.акт.
Формата на заповедите за налагане на ПАМ
също е уредена в чл.186,ал.3 от ЗДДС – изисква се мотивирана писмена заповед. От обективното съдържание на обжалваната
заповед се установява спазването на
изискуемата от закона форма на адм.акт – в мотивите на същата са изложени и описани фактите
относно нарушението по чл.118,ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.25,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и
относно продължителността на срока на ПАМ,а също така са посочени и правните
основания за издаване на заповедта.
Доводите на жалбоподателя относно
връзката между налагането на
принудителна адм.мярка и реализирането на административно-наказателната отговорност за същото деяние,касаят административно-производствените правила, нарушения на които не са налице
в случая – според разпоредбата на чл.186,ал.1 от ЗДДС, ПАМ се налага
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. В този смисъл,по-късното
съставяне на АУАН и липсата на издадено НП не представляват израз на допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Доколкото при доказано извършване
на нарушение ПАМ се налага в условията
на обвързана компетентност,то неоснователни са възраженията на жалбоподателя,че
налагането на такава с обжалваната заповед не било съобразено с целите регламентирани в чл.22 от ЗАНН – в случая ПАМ има за цел да предотврати извършването на адм.нарушения от
същият вид,поради което съдът намира оспореният адм.акт за издаден в
съответствие с целта на закона по смисъла на чл.146,т.5 от АПК.
Предвид
така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл.146 от АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на спора, сторените от
жалбоподателя разноски следва да останат
за негова сметка, а съгласно чл.143,ал.4 от АПК следва да бъде уважена претенцията на ответника за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Такива следва да се
присъдят в минималния размер от 100 лв.
по чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на „ А.Е.ІІ“ ЕООД, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 334-ФК/16.09.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности”- Варна в
ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена
принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – паркинг,находящ
се в гр.Варна,бул.”Приморски”
№ 51 и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „А.Е.ІІ” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр. ***, представлявано
от управителя Я.Й.Й. ДА ЗАПЛАТИ на ЦУ на НАП сумата от 100 / сто/
лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :