Решение по дело №1182/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба вх. № 9223/03.06.2025 г. от „ВИ СКАЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Охрид“ № 20, представлявано от В. П., чрез адв. И. С., срещу Решение № 468/11.04.2025 г., постановено по АНД № 206/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, І състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № В-005712 от 31.10.2024 г., издадено от председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „ВИ СКАЙ“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 200, вр. чл. 22, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева.

Наведени са доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че изложените от Варненския районен съд мотиви не дават отговор на основните възражения в сезиращата го жалба. Изтъква се, че в случая има противоречие в посочената дата на нарушението 17.04.24г. или 03.04.24г. Заявява, че посочентата цена на етикета на стоките е за брой като по този начин са изпълнени изискванията на чл. 19, ал.2 от ЗЗП. Твърди, че се касае за инцидентен случай на нарушение, за който следва да се приложи чл.28 от ЗАНН.

Претендира се отмяна на обжалваното решение, ведно с потвърденото с него наказателно постановление. Моли за разноски.

Ответната страна – Председател на Комисията за защита на потребителите не изразява становище по жалбата.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Варна, четвърти касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Решението на ВРС е валидно и допустимо.

Предмет на производството пред ВРС е Наказателно постановление № В-005712 от 31.10.2024 г., издадено от председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „ВИ СКАЙ“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 200, вр. чл. 22, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева, за нарушение на чл. 22, ал. 1 от ЗЗП.

Въз основа на събраните по делото доказателства, от фактическа страна е установено, че дружеството стопанисвало обект- магазин „Unsta shop“, находящ се в гр.Варна, на ъгъла на бул.“Княз Борис I“ №82 и ул.“Македония“ №28. В магазина се предлагат хранителни и нехранителни стоки, безалкохолни и алкохолни напитки, тютюневи изделия и др. Сред предлаганите стоки имало и месни продукти в индивидуални опаковки, с посочен грамаж и цена на всяка опаковка, но без обявена съответната цена за единица мярка килограм.

На 17.04.2024г. от св.В. М. Г.- главен инспектор в КЗП- Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, била извършена проверка за спазване на нормативните изисквания в посочения обект, в хода на която изложените обстоятелства били установени. Конкретно било установено, че не е обявена продажна цена за килограм върху опаковките за следните стоки:

-„Леки“ кренвирш Винер-400 гр., обявена цена за брой-6,55 лв., 2бр.;

-М. наденица „Леки“-390 гр., обявена цена за брой-7,55лв. -2бр.;

-Шпек „Орехите“-230+30 гр., обявена цена за брой 7,90 лв., 4 бр.;

-Сух шпек „Перелик“-260 гр., обявена цена за брой-5,24 лв., 4 бр. и др..

Проверяващата счела, че по този начин дружеството не е изпълнило административното си задължение за стоките, които се предлагат в опаковка, да постави върху опаковката цената за количеството и цената за единица мярка, като за същите не е обявена цена за килограм. Поради това на 07.05.2024г. свидетелката съставила акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за нарушение на чл.22, ал.1 от Закона за защита на потребителите.

Актът е съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, предявен е и подписан с общи „възражения“ без конкретика. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева за нарушение по чл.200 от Закона за защита на потребителите.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не е спорна между страните, ВРС е приел за установена въз основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетелката В. М. Г., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за изясняването на делото са приложените Констативен протокол №К-2753672/17.04.24г. , а също и изготвените при проверката фотоснимки, които кореспондират напълно на показанията на свидетелката и позволяват изясняването на фактическата обстановка по несъмнен начин.

Констатираното е квалифицирано като нарушение на чл. 22, ал. 1 от ЗЗП. Въз основа на АУАН е издадено наказателното постановление, предмет на производството пред ВРС.

Видно от установената фактическа обстановка, районният съд от правна страна приема, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Изрично е обосновал извода си, че не са налице нарушения относно законовите изисквания за съдържанието на АУАН и наказателното постановление. Изложил е доводи, че установените в хода на съдебното следствие факти и обстоятелства сочат по несъмнен начин, че административно наказателно отговорното лице, от обективна страна е извършило нарушението, за което е ангажирана неговата административно наказателна отговорност.

Решението на ВРС е правилно.

Съдебното следствие в хода на първоинстанционното производство е проведено обективно, всестранно и пълно. По делото не са събрани доказателства, които да оборват установената в наказателното постановление фактическа обстановка. Такива не са представени и в касационното производство. Установената в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд фактическа обстановка се възприема изцяло от настоящата инстанция.

Настоящата съдебна инстанция счита, че съдът е провел съдебното следствие по начин, който да обезпечи всестранното и пълно изясняване на всички обстоятелства по случая и разкриване на обективната истина, като по делото са разпитани всички лица, имащи отношение по случая, и са обсъдени всички събрани писмени доказателства. Споделя се изводът на районния съд, че при съставяне на акта и издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи административно наказателното производство и обуславящи отмяна на наказателното постановление. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е налице конкретно описание на констатираните нарушения и относимите обстоятелства, при които са извършени. Налице е съответствие между словесното описание на нарушението и правната му квалификация. Действително в е един абзац от НП неправилно е посочено, че проверката е извършена на 03.04.24г., вместо на 17.04.24г., но това е несъществено нарушение в описанието на фактическата обстановка, тъй като в същото НП по-горе е описано, че проверката е направена на 17.04.24г., като изрично актосъставителят приема, че датата на нарушението е 17.04.24г., а мястото е гр.Варна, магазин „Unsta shop“, находящ се в гр.Варна, на ъгъла на бул.“Княз Борис I“ №82 и ул.“Македония“ №28.

В раздел ІV, глава Втора на Закона за защита на потребителите са дадени правилата за обозначаване на цените на стоките и услугите. Принципът е, че продажната цена и цената за единица мярка на стоките и услугите трябва да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение - чл. 16 от ЗЗП. Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗЗП за стоките, които се предлагат в опаковка, цената за количеството и цената за единица мярка се поставят върху опаковката, а ако това не е възможно, в непосредствена близост до стоката. Въззивната инстанция е извършила систематично тълкуване на посочената разпоредба, формирайки заключението, че след като обявяването на цената е извършено в нарушение на изискването по чл. 22, ал. 1 от ЗЗП, този начин на обявяване не може да се възприеме като "подходящ" по смисъла на чл. 20, ал. 1 от закона.

Касаторът не оспорва, че не е спазил изискването да обяви продажната цена на разфасовките на 4бр. хранителни стоки във вакуумирани опаковки, всяка с различно нето тегло. Законът изисква предоставяне на точна и пълна информираност на потребителя за конкретния опакован продукт без използване на допълнителна техническа опосреденост и без да бъдат извършвани допълнителни проверки и последващи изчисления.

В чл. 200 от ЗЗП е предвидено, че за нарушение на разпоредбите по чл. 15, 16, 17, 19, чл. 20, ал. 1 и чл. 21 - 29 и на наредбите по чл. 31 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лв. Наложената санкция в случая е в законоустановения минимум от 500 лв., поради което не може да бъде намалена.

Неоснователен е доводът за приложимост на чл. 28 от ЗАНН с оглед характера на обществените отношения, гарантиращи правата на потребителя да се информира за цената на предлаганата стока по недвусмислен, лесно разбираем и ясен начин. Касае се за формално по естеството си нарушение, от чието извършване не е необходимо да са настъпили вреди. Деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от разглеждания вид. Целта на ЗЗП е гарантиране правата на потребителите.

По посочените съображения, касационният съд приема, че при постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на закона, представляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд Варна, четвърти касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 468/11.04.2025 г., постановено по АНД № 206/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, І състав

Решението е окончателно.