РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Перник , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500084 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Я. П. О., подадена чрез адв. А.Б., срещу решение
№ 1132/13.08.2020 г., постановено по гр.д. № 6254/2019 г. на Районен съд-Перник, с което
са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „ЗД БУЛ ИНС“ АД искове по чл. 432,
ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на ***г. в *** с МПС марка „Пежо“, модел „206“,
с рег. № ***, управлявано от Ж. В. В., при което на ищеца са били причинени
******************************, както и за сумата от 300 лева- причинени имуществени
вреди, представляващи щетите, нанесени на управлявания от ищеца велосипед ведно със
законната лихва за забава върху посочените главници, считано от датата на настъпилото
ПТП- *** г., до окончателното изплащане на сумите.
По изложени в жалбата съображения за неправилност на първоинстанционното
решение жалбоподателят моли то да бъде отменено и предявените от него искове да бъдат
уважени изцяло. Претендира разноските за двете съдебни инстанции. С въззивната жалба не
се представят и не се сочат доказателства.
По делото е постъпила и частна жалба с вх. № 269038/18.12.2020 г., подадена от Я. П.
О., чрез адв. А.Б., срещу определение № 260442 от 13.11.2020 г.(наименувано „решение“),
постановено по гр.д. № 6254/2019 г. на Районен съд-Перник, с което по реда на чл. 248 ГПК
е изменено решение № 1132/13.08.2020 г., постановено по гр.д. № 6254/2019 г. на Районен
съд-Перник в частта за разноските. ,По изложени доводи за липса на доказателства за
заплащане от страна на ответника на присъдените му разноски за адвокатско
възнаграждение се моли обжалваното определение да бъде отменено.
1
Ответната по жалбите страна- „ЗД БУЛ ИНС“ АД с писмен отговор, подаден в
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез адв. М.Г., оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция. Не е
представила отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК и не е взела становище
по нея.
Третото лице-помагач на страната на ответника Ж. В. В. не е подала писмени
отговори на жалбите в законоустановените срокове и не е взела становище по тях.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от
компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от Я. П. О.
против „ЗД БУЛ ИНС“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. По изложени в
исковата молба съображения ищецът претендира от ответника заплащане на обезщетение в
размер на 5000 лева за нанесени му в резултат на ПТП, настъпило на *** г. в *** с виновен
водач Ж. В. В. с МПС Пежо 206 рег. № *** неимуществени вреди, виновният за което ПТП
водач на автомобил е застрахован при ответника по риска „Гражданска отговорност“, както
и обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева от същото ПТП, представляващи
щетите, нанесени на управлявания от ищеца велосипед. Ищецът претендира и
присъждането на законна лихва считано от датата на настъпилото ПТП- *** г., до
окончателното изплащане на обезщетенията, както и на направените по делото разноски.
Ответникът „ЗД БУЛ ИНС“ АД с писмен отговор, подаден в законоустановения срок
по чл. 131 ГПК, е оспорил исковете като недопустими и неоснователни. Навел е твърдения,
че исковата молба е нередовна поради противоречие с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Твърди, че
същата е подадена преди изтичане на предвидения в чл. 496 КЗ тримесечен срок, както и че
ищецът не е предявил застрахователна претенция пред ответника, която да отговаря на
изискванията на чл. 380 КЗ. Оспорил е размера на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди. Направил е възражение за съпричиняване от страна на ищеца от поне
50 %, поради това, че е управлявал велосипед след знак, забраняващ движението.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника Ж. В. В. е подала писмен отговор в
срока по чл. 131 ГПК, с който е оспорила исковете като недопустими и неоснователни.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства- писмо с № *** на
Началника на сектор ПП при ОДМВР-П. с приложени към него писмени обяснения от Я. П.
О. и Ж. В. В., амбулаторен лист за преглед на пациент № *** г. заедно с допълнителен лист
за преглед от УНГ специалист от *** г., съдебномедицинско удостоверение № *** г. за пред
съда, и от разпита на свидетеля Р. А. А., както и от заключението на вещото лице по
приетата автотехническа експертиза се установява, че на *** г., вечерта на ул.“ ***“ на
около 10-12 метра от средата на ул. „***“ в *** е настъпило пътно--транспортно
произшествие с лек автомобил, марка Пежо 206, с рег. № ***, управлявано от третото лице-
помагач на страната на ответника Ж. В. В., при което ищцецът Я. П. О. е пострадал като
водач на велосипед с марка „MEILDA”, модел „AURODA 500, с фабричен номер ***.
2
Автомобилът се е движел по ул. „***“ и е направил ляв завой по ул. “***“, който е с прав
ъгъл, в посока към светофарите на кръстовището с ул. „***“. След завоя водачът на
автомобила не е останал в дясната страна на пътното платно, а е продължил да завива и е
навлязъл в лявата част на платното, удряйки насрещно движещият се велосипедист, който се
е намирал в близост до (на около 1,5 метра от) паркиралите от лявата страна на платното
леки автомобили и съответно на около 4,5-5 метра от левия край на пътното платно. Ударът
е станал около средата на втория паркиран автомобил от ъгъла на ул. „***“, като ищецът е
бил блъснат между средната и дясна част на автомобила. В резултат на удара са нанесени
щети върху управлявания от ищеца велосипед и се налага подмяна на външната и
вътрешната гума, вилка, както и боядисване на рамата, чието лаково покритие е било
наранено. На лекия автомобил са нанесени вреди на преден капак и предно панорамно
стълко, в които се е ударило тялото на ищеца.
От изготвената по делото автотехническа експертиза се установява още, че при
настъпване на ПТП автомобилът се е движел със скорост около 40 км.ч., както и че причина
за настъпването му са действията и на двамата водачи, тъй като велосипедистът се е движил
по пътното платно в посока след вертикален пътен знак B1, който забранява влизането на
ППС, а водачът на лекия автомобил се е движел в лявата част на пътното платно, вместно в
дясната, където би избегнал удара. В заключението е посочено, че заради завоя на
кръстовището между ул. „***“ и ул. “***“, който е 90 градуса, велосипедистът е имал
възможност да възприеме посоката на движение на лекия автомобил, но не е имал
техническа възможност да избегне удара, тъй като се е движел по пътното платно. По тази
улица няма изградена велоалея, а само тротоар. От уточненията на вещото лице се
установява, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да избегне удара, ако се е
движел в дясната част на пътното платно, а не посредата му- на 4,6 метра от бордюра на
площад „***“.
От заключението на вещото лице по автотехническата експертиза се установява, че
размерът на нанесените на велосипеда на ищеца имуществени вреди са на стойност 199
лева, от които 21 лева- за труд, необходим за възстановяването на превозното средство, и
178 лева- за нови части, както следва: за подмяна на външна гума марка „Rotadon”, с размер
27.5х3.3- 29 лева, на вътрешна гума- 6 лева, на вилка-125 лева, за боя на рама с наранено
лаково покритие - 18 лева.
По делото е разпитан свидетелят Р. А. А., който в момента на настъпване на ПТП-то
се е намирал пред пощата на ъгъла на ул. „***“ и е разговарял с приятели. Възприел е как
ищецът се е движел в близост до паркираните автомобили по ул. „***“ в посока към
кръстовището с ул. „***“, като е видял и как лекият автомобил, управляван от третото лице
помагач на страната на ответника, след навлизането по ул. „***“ вместо на продължи
направо е завил рязко вляво и челно е ударил велосипедиста. От показанията на св. А. се
установява още, че след удара той и приятелите му са отишли до ищеца, събрали са се много
хора, пристигнали са линейна и полицейски служители. Капакът на автомобила е бил
деформиран, а предното стъкло- пукнато.
От показанията на свидетеля К. Г. С., който е приятел с ищеца от *** г., се
установява, че след процесното пътно-транспортно произшествие при разговори по
телефона ищецът е бил труден за разбиране, като със запушен нос. Когато свидетелят го е
видял, ищецът е бил подут ******************************************. Към момента
на разпита свидетелят казва, че ищецът вече е добре, не му се оплаквал. Чули са се около
ден-два след ПТП-то. Ищецът се е оплакал на свиделетя С., че при инцидента е бил
*************************************************.
По делото е изслушана съдебномедицинска експретиза, изготвена въз основа на
проверените медицински документи във връзка с процесното ПТП- амбулаторен лист за
преглед на пациент № *** г. заедно с допълнителен лист за преглед от УНГ специалист от
3
*** г., съдебномедицинско удостоверение № *** г. за пред съда. От заключението на
вещото лице се установява, че в следствие на претърпяната пътно-транспортна злополука
ищецът е получил ***************************************************************.
Тези увреждания се явяват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От УНГ
специалиста не са извършени манипулации, като такава фрактура нормално сраства от
седем до десет календарни дни и се придружава с оток на меките тъкани около двадесет до
тридесет дни. Установява се по категоричен начин, че така описаните увреждания са в
причинна връзка с процесното ПТП, както и че през периода на лечението ищецът е търпял
болки и страдания, обусловени от ******************************. Периодът за пълно
клинично и физическо възстановяване от получените травми е от петдесет до шестдесет дни,
като този срок е неотносим към психическото и емоционалното възстановяване на
пострадалия. По въпроса дали ищецът е употребил алкохол по време на настъпване на
произпествието, вещото лице е посочило, че това е недоказуемо твърдение.
Със заявление с вх. № ОК-622471 от 02.10.2019 г. до ответното дружество ищецът е
заявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, към която са били
приложени доказателствата за настъпилото застрахователно събитие-писмо с № *** на
Началника на сектор ПП при ОДМВР-П. с приложени към него писмени обяснения от Я. П.
О. и Ж. В. В., амбулаторен лист за преглед на пациент № *** г. заедно с допълнителен лист
за преглед от УНГ специалист от *** г., съдебномедицинско удостоверение № *** г. за пред
съда. Изплащането на обезщетението е отказано от ответника, видно от приложеното по
делото писмо изх. № *** г., в което е посочено, че до представяне на влязъл в сила акт,
доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, ЗД „Бул Инс“ АД не е в
риск „Гражданска отговорност“ и няма основание да изплати претендираното
застрахователно обезщетение. Съдържанието на това писмо опровергава и възраженията на
ответника, че ищецът не е предявил надлежна извънсъдебна претенция, отговаряща на
изискванията на чл. 380 КЗ, доколкото не се твърди, а и не се установява застрахователят по
образуваната пред него преписка да е поискал представяне на допълнителни документи
относно настъпилото застрахователно събитие, нито да се уточнят обстоятелствата, от
значение за основателността на претенцията.
По делото не се твърди и не се доказа изплащане на поисканото застрахователно
обезщетение.
От представената с отговора на исковата молба застрахователна полица № *** се
установява, че към *** г. лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № *** е бил
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Предявеният искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, предявени пряко срещу застрахователя, каквато възможност е предоставена
от закона в полза на увреденото лице. За да са основателни така предявените искове, следва
да бъде доказано наличието на застрахователно правоотношение между ответника, в
качеството му на застраховател, и прекия причинител на пътно-транспортното
произшествие Ж. В. В., в качеството на водач на лек автомобил марка „Пежо“, модел
„206“, с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност“. Следва да се налице и
кумулативните предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно – извършено виновно от водача на
лекия автомобил марка противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно
следствена връзка вреди за пострадалия-ищец.
Исковата молба е редовна и отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, като
в нея са изложени всички обстоятелства, на които се основават исковете.
4
При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, включително и от
въззивната инстанция, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които
зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/
предпоставки - в случая започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно
обезщетение и постановен отказа или изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 ГПК.
Според практиката на ВКС липсата на влязла в сила присъда на делинквента не е основание
да се откаже произнасяне по застрахователната претенция. Предоставеният срок за преценка
по чл. 496, ал. 1 КЗ не би могъл да се съкращава или игнорира, освен при обективното
осъществяване на някоя от другите две предпоставки за предявяване на исковете по чл. 432
КЗ, в рамките на същия този срок – изричен мотивиран отказ за плащане /пр. второ/ или
плащане несъответно на интереса на увредените /пр. трето/ /в този смисъл- определение №
179 от 15.04.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 859/2019 г., I т. о., ТК/. В случая е налице отказ да
се изплати претендираното със заявление с вх. № *** г. застрахователно обезщетение,
обективиран в писмо изх. № *** г. Дори да се приеме, че това е единствено отказ за
произнасяне по претенцията, то тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл в хода на
първоинстанционното произвоство на *** г., което налага извод за допустимост на
предявените искове /в този смисъл- определение № 224 от 15.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 805/2019 г., I т. о., ТК/.
Съдът приема, че към момента на процесното ПТП между ответното дружество „ЗД
БУЛ ИНС“ АД и собственика на лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № ***,
управляван от Ж. В. В., е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, за което обстоятелство е представена застрахователна полица, а и не се оспова
от ответника, въпреки че не е било обявено за безспорно с доклада по делото. С оглед на
това към датата на процесния деликт съществува валидно засрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника, поради което
последният дължи на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД репариране на
действително причинените вреди- пряка и непосредствена последица от пътно-
транспортното произшествие.
От събраните и обсъдени по-горе доказателства съдът намира за установен по
безспорен начин факта на настъпило на *** г. ПТП, в резултат на което ищецът е претърпял
вреди. Водачът на лекия автомобил се е движел по ул. „***“ и е направил ляв завой по ул.
“***“, като след завоя не е останал в дясната страна на пътното платно, а е продължил да
завива и е навлязъл в лявата част на платното, удряйки насрещно движещият се
велосипедист, който се е намирал в близост до (на около 1,5 метра от) паркиралите от лявата
страна на платното леки автомобили и съответно на около 4,5-5 метра от левия край на
пътното платно. По този начин Ж. В. В. е извършила противоправно деяние, нарушавайки
законовото задължение по чл. 15, ал. 1 ЗДвП на пътя водачът на пътно превозно средство да
се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са
очертани с пътна маркировка, да използва най-дясната свободна лента.
С оглед гореизложеното във връзка с наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД за
ангажиране деликтната отговорност на водача на лекия автомобил и доколкото същият е
застрахован по риска „Гражданска отговорност“, то са налице условията и за ангажиране на
отговорността на ответното застахователно дружество по чл. 432 КЗ за претърпените от
ищеца неимуществени и имуществени вреди.
Предвид вида и характера на претърпените от ищеца в резултат на процесното ПТП
увреждания, съдът намира, че същият би бил справедливо обезщетена за претърпените от
него болки и страдания със сумата от 3300 лева. При определяне размера на обезщетението
съдът взе предвид обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера
и тежестта на травмите, които покриват критерия на временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, от които ищецът вече напълно се е възстановил, продължителността на
временната нетрудоспособност, общият лечебен и възстановителен период от 50-60 дни,
5
преживян стрес от механизма на настъпването на вредите, както и неговата възраст от 35
години към датата на ПТП. Така определеният размер на обезщетението съответства на
установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и е достатъчен да репарира ищеца за
неблагоприятните последици настъпили за него в резултат на непозволеното увреждане.
При определяне на размера на обезщетението съдът се съобрази с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ, както и взе предвид и практиката по чл. 290 ГПК на
ВКС по отношение преценката на неимуществените вреди. Размерът на обезщетението е
съобразен и с лимита на застрахователното обезщетение, както и с обществено
икономическите условия в страната.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди, от приетата по делото се
установи, че ищецът е претърпял щети на стойност 199 лева, от които 178 лева- за нови
части и 21 лева- за труд, необходим за възстановяването на велосипеда му.
Основателно е възражението на ответника за съпричиняване по чл. 51 ЗЗД.
Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на пътя постадалият е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Изводът за последното не може да
почива на предположения, а следва да бъде доказано по категоричен начин по делото. В
случая безспорно се установи, че пострадалият ищец, като водач на велосипед, е блъснат от
водача на автомобил, докато се е движил по пътното платно в посока след вертикален пътен
знак B1, който забранява влизането на ППС, като по този начин се е движил в забранената
посока на еднопосочен път в лявото платно. Велосипедистите са водачи и за тях важат
всички общи правила по ЗДвП, както и специалните предвидени за тях, каквото е
задължението по чл. 80, т. 2 ЗДвП, да се движи възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение. По този начин сам се е поставил в опасност, нарушавайки
разпоредбите на ЗДвП и извършвайки административно нарушение по чл. 183, ал. 2, т. 5
ЗДвП.
Съобразявайки гореизложеното съдът приема за основателно направеното от ответника
възражение за съпричиняване. Налице е основанието на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на
обезщетението с 40 %, тъй като на толкова съотвества приносът на пострадалия за
настъпване на вредите. При отчитане на приетото съпричиняване, обезщетението за
неимуществени вреди следва да се намали с 1320 лева, като предявеният от ищеца иск се
уважи за сумата от 1980 лева и се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 5000
лева или за сумата от 3020 лева, а обезщетението за имуществени вреди следва да се намали
със 79,60 лева, като предявеният от ищеца иск се уважи за сумата от 119,40 лева и се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 300 лева.
С разпоредбата на чл. 497, ал.1 КЗ е предвидено, че лихвата за забава върху
дължимото се застрахователно обезщетение при застраховка “Гражданска отговорност“ , ако
застрахователят не го е определил и заплатил в срок се дължи, считано от по-ранната от
двете дати: 1. изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3 КЗ; и 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ. В случая съдът намира, че застрахователят не е могъл да откаже да се
произнесе при представянето на доказателствата по чл. 496, ал. 3, т. 1 КЗ, представени със
заявлението с вх. № *** г., поради което в 15-дневен срок е следвало да заплати
обезщетението, което не е сторил. Ето защо същият е изпаднал в забава от деня, следващ
деня на изтичане на петнадеседневния срок, поради което дължи законна лихва върху
дължимото застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди от *** г. до окончателното им изплащане. Претенцията за присъждане на законна
лихва за периода от 26.05.2019 г. до 17.10.2019 г. включително следва да се отхвърли като
неоснователна.
6
Поради частично съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно в частите, в които
предявените искове се явяват основателни, а са отхвърлени от ПРС, и да бъде постановено
ново решение, с което исковете в тези части да бъдат уважени съгласно гореизложените
мотиви. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено в останалата му част.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на ищеца и ответника следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете.
За първата инстанция ищецът е направил разноски на обща стойност от 1212 лева, от
които следва да му бъдат присъдени 480 лева, а за настоящото производство разноските му
са на стойност 721 лева, от които следва да му бъдат присъдени 285,60 лева.
В първата инстанция ответникът е направил разноски от 135 лева за автотехническа
експертиза, от които следва да му бъдат присъдени 79 лева. Не са представени доказателства
за заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответната
страна. За въззивната инстанция разноските на ответника са на стойност от 720 лева- за
адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие, които
следва да бъдат намалени поради прекомерност с оглед направеното от ищеца възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК до сумата от 580 лева с оглед размера на всеки от исковете и съгласно
правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Поради това на ответника за въззивното производство
следва да се присъдят разноски в размер на 341 лева.
По частна жалба с вх. № 269038/18.12.2020 г.:
Постъпилата частна жалба с вх. № 269038/18.12.2020 г. е подадена от Я. П. О., чрез
адв. А.Б., срещу определение № 260442 от 13.11.2020 г.(наименувано „решение“),
постановено по гр.д. № 6254/2019 г. на Районен съд-Перник, с което по реда на чл. 248 ГПК
е изменено решение № 1132/13.08.2020 г., постановено по гр.д. № 6254/2019 г. на Районен
съд-Перник в частта за разноските. По изложени доводи за липса на доказателства за
заплащане от страна на ответника на присъдените му разноски за адвокатско
възнаграждение се моли обжалваното определение да бъде отменено.
Въпросът за разноските в първата инстанция вече е разрешен окончателно с
настоящия съдебен акт съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете.
Определението по чл. 248 ГПК няма самостоятелно съществуване без решението, което
изменя или допълва, а това прави разглеждането на частната жалба против него
безпредметно/ в този смисъл- Определение № 354 от 27.06.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
967/2016 г., II т. о., ТК и Определение № 505 от 22.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 153/2016
г., I т. о., ТК/. Поради това същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1132/13.08.2020 г., постановено по гр.д. № 6254/2019 г. на
Районен съд-Перник в частта, с която е отхвърлен предявеният от Я. П. О., с ЕГН
**********, с адрес ***, срещу „ЗД БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от
1980/хиляда деветстотин и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на *** г. в ***
7
по вина на водача на лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № ***, управляван от
Ж. В. В., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ с полица ***, ведно със
законната лихва, считано от *** г. до окончателното изплащане, като вместо това
постановява:
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Я. П. О., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.
432, ал. 1 КЗ сумата от 1980/хиляда деветстотин и осемдесет/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на *** г. в *** по вина на водача на лек автомобил марка „Пежо“,
модел „206“, с рег. № ***, управляван от Ж. В. В., застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ с полица № ***, ведно със законната лихва, считано от *** г. до окончателното
ѝ изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 1132/13.08.2020 г., постановено по гр.д. № 6254/2019 г. на
Районен съд-Перник в частта, с която е отхвърлен предявеният от Я. П. О., с ЕГН
**********, с адрес ***, срещу „ЗД БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от
119,40/сто и деветнадесет лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в щетите, нанесени на управлявания от ищеца
велосипед, причинени в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на *** г. в
*** по вина на водача на лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № ***,
управляван от Ж. В. В., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ с полица ***,
ведно със законната лихва, считано от *** г. до окончателното изплащане, като вместо
това постановява:
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Я. П. О., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.
432, ал. 1 КЗ сумата от 119,40/сто и деветнадесет лева и четиридесет стотинки/ лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в щетите, нанесени на
управлявания от ищеца велосипед, причинени в резултат на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на ***г. в *** по вина на водача на лек автомобил марка „Пежо“,
модел „206“, с рег. № ***, управляван от Ж. В. В., застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ с полица ***, ведно със законната лихва, считано от *** г. до окончателното ѝ
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1132/13.08.2020 г., постановено по гр.д. № 6254/2019
г. на Районен съд-Перник в останалата му част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗД БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Я. П. О., с ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева- съдебни разноски за първоинстанционното
производство и сумата от 285,60 /двеста осемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/ лева -
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Я. П. О., с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „ЗД БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, сумата от 79 /седемдесет и девет/ лева- съдебни разноски за първоинстанционното
производство и сумата от 341 /триста четиридесет и един/ лева - разноски за въззивното
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 269038/18.12.2020 г.,
подадена от Я. П. О., чрез адв. А.Б., срещу определение № 260442 от 13.11.2020 г.
(наименувано „решение“), постановено по гр.д. № 6254/2019 г. на Районен съд-Перник, с
което по реда на чл. 248 ГПК е изменено решение № 1132/13.08.2020 г., постановено по гр.д.
8
№ 6254/2019 г. на Районен съд-Перник в частта за разноските, като прекратява
производството по настоящото дело в тази част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ответника Ж. В. В., с ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните в частта му с характер на определение, с
която е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 269038/18.12.2020 г. В останалите му
части решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9