Решение по КНАХД №350/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление на Агенция „Митници“ [населено място], чрез юрисконсулт Е. Р., против Решение № 13 от 09.05.2025 г., постановено по АНД № 14 по описа на Районен съд – Брезник за 2025 г., с което е отменено Наказателно постановление № [Наименование]/9999-90/НП от 21.01.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление на Агенция „Митници“ [населено място], В ЧАСТТА, с която на основание чл. 123, ал. 2, предложение първо от ЗАДС, във връзка с чл. 99, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, на „***“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], представлявано от управителя С. Й. И. е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 7644.56 лв., представляваща двойния размер на дължимия акциз за стоките, предмет на административното нарушение, определен съгласно Служебна бележка е рег. № 32- 1028079 от 03.10.2024 г. на дирекция „Акцизна дейност и методология“. НП е потвърдено по пункт 2-ри, в частта, с която на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението.

Според касатора, решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалния закон, незаконосъобразно и необосновано. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал. 3 ЗАНН, съответно е изтекла абсолютната погасителна давност за преследване на нарушителя. Деянието представлявало противоправно бездействие, по отношение на което се прилагал института на продълженото престъпление. Счита, че давността за нарушения, които траят непрекъснато започва да тече от момента на преустановяването им, като в процесния случай това е сторено на датата на констатиране на нарушението от митническите органи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друг, с който да потвърди процесното наказателно постановление в отменената част.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт Е. Е. – Р., негов пълномощник. Поддържа жалбата. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – „***“ ООД, редовно призован чрез адв. Ю. С., моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Брезник. Не претендира присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за основателност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да отмени като неправилно обжалваното съдебно решение.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

В хода на въззивното производство са установени следните факти:

На 26.06.2024 г., служители на отдел Мобилни митнически групи при дирекция МРР в ЦМУ на Агенция „Митници“ извършили проверка за спазване изискванията на ЗАДС и Правилника за прилагане на ЗАДС на обект, в складово хале, находящо се на адрес: [населено място], област Пернишка, построено върху УПИ, съставляващ парцел Х-106, в квартал 108 по плана на града. Проверяващите установили, че проверявания обект е собственост на „***“ ООД, с [ЕИК]. При проверката, митническите служители констатирали, че в ъгъла от лявата страна, срещу входната врата на халето върху палета, наличие на кашони, съдържащи 1241 бр. бутилки с алкохол – водка, [Марка] с вместимост 0,7 литра с 40 % алкохолно съдържание по обем, облепени с акцизен бандерол с емисия от 2009 г., въведен със Заповед № ЗМФ-1786 от 19.11.2008 г. на министъра на финансите. За извършената проверка е съставен Протокол за извършена митническа проверка (ПИП) № 24BG009999A006175 от 26.06.2024 г. Откритите 1241 бр. бутилки с алкохол били иззети с Опис на иззетите акцизни стоки към ПИП № 24BG009999A006175 от 26.06.2024 г. На 26.06.2024г. от управителя на „***“ ООД били снети писмени обяснения, в които той заявил, че халето е собственост на „***“ ООД, но водката е закупена и внесена от „***“ ООД, на което също е управител.

Предвид горепосочените констатации, с оглед наличието на данни за извършено престъпление по чл. 234 от Наказателния кодекс, на основание чл. 205, ал. 2 от Наказателно процесуалния кодекс с писмо рег. № 32-921504 от 05.07.2024 г., материалите по митническа проверка били изпратени на Районна прокуратура Перник по компетентност.

На 07.08.2024 г. в Агенция „Митници“ постъпило Постановление от 01.08.2024 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 2208/2024 г. по описа на Районна прокуратура Перник, съгласно което материалите по преписката били изпратени на митническите органи с оглед преценка на основанията за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на дееца.

На 03.09.2024 г., в [населено място], е съставен АУАН № [Наименование]/9999/[Наименование]за това, че на 26.06.2024 г., като държи в складово хале, находящо се на адрес: [населено място], област Пернишка, построено върху УПИ, съставляващ парцел Х-106, в [жк], акцизни стоки - 1 241 (хиляда двеста четиридесет и една) бр. бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 (водка „Хортиця“ - подробно описани в съставения АУАН), облепени с бандерол с изтекъл срок на валидност (образец, утвърден със Заповед № ЗМФ-1786 от 19.11.2008 г. на министъра на финансите), в нарушение на чл. 99, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, „***“ ООД е осъществило състава на нарушение по чл. 123, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 123, ал. 5 от ЗАДС. Препис от АУАН бил надлежно връчен на пълномощника на „***“ ООД на 03.09.2024 г., който е вписал в акта, че възразява срещу констатациите в него. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН са били направени писмени възражения. Като е взел предвид АУАН и направените писмени възражения по него, както и събраните по делото писмени доказателства, административнонаказващият орган е издал атакуваното НП на 21.01.2025 г., с което на жалбоподателя са наложени „Имуществена санкция“ в размер на 7644.56 лв., представляваща двойния размер на дължимия акциз за стоките, предмет на административното нарушение на основание чл. 123, ал. 2, предложение първо от ЗАДС, във връзка с чл. 99, ал. 1, т. 3 от ЗАДС и са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС във връзка с чл. 123, ал. 2 от ЗАДС.

Въззивният съд извършил дължимата служебна проверка на издаденото наказателно постановление за законосъобразност. Приел, че актовете по административното наказване са издадени от компетентните по материя и място административни органи, но при административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Приел, че в настоящият казус се установява, че бутилките са били облепени с акцизен бандерол, чийто образец е утвърден със Заповед № ЗМФ-1786 от 19.11.2008 г. Съгласно Заповед № ЗМФ-1679 от 23.12.2014 г. за удължаване на срока за реализация на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание равно и превишаващо 15% vol, предназначени за реализация на вътрешния пазар, облепени с бандерол по образец, утвърден със Заповед № ЗМФ- 1786 от 19.11.2008 г., срокът за реализация на алкохолните напитки, облепени с този бандерол, е удължен до 30 юни 2015 г., включително. Поради което приел, че с изтичане на срока посочен в цитираните по-горе заповеди – 30.06.2015 г., търговеца вече е в нарушение. Тези факти водят до извода, че нарушението е било извършено на 01.07.2015 г., когато е изтекъл удълженият със Заповед № ЗМФ-1679 от 23.12.2014 г. срок за реализация на бутилки, облепени с бандерол по образец, утвърден със Заповед № ЗМФ-1786 от 19.11.2008 г.

При тези фактически установявания РС направил извод, че [възраст] срок за съставяне на АУАН е изтекъл на 01.07.2018 г., поради което издаването на АУАН на 03.09.2024 г. е осъществено в нарушение на императивно уредения в ЗАНН давностен срок, представлява съществено нарушение на процедурата по административно наказване и е самостоятелно основание за отмяна на НП в частта, с която е наложена имуществена санкция. Потвърдил НП в частта, с която е отнет в полза на държавата предмета на нарушението, като приел, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 53, ал.2, б. „а“ от НК, съгласно която се отнемат в полза на държавата вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено, независимо от тяхното количество и стойност, където и да се намират. Алкохолни напитки, облепени с български акцизен бандерол с изтекъл срок на валидност, несъмнено представляват вещи, притежаването на които е забранено. В тази му част решението на РС е влязло в законна сила като необжалвано.

Настоящият касационен съдебен състав възприема установената от районния съд фактическа обстановка и споделя решаващия правен извод на състава на Районен съд – Брезник за отмяна на НП в обжалваната част.

Задължителната съдебна практика, изразена в Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, изд. по тълк. дело № 1/2014 г., приема, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни. В мотивите към това тълкувателно постановление е посочено, че по подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение и че с давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва се възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Посочено е също, че давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността и че тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект, т. е. на административнонаказващия орган, създава неоправдано положение на несигурност в правния мир. Съгласно т. 2 от същото Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

От горецитираните заповеди е видно кога е бил последният срок за реализация на откритите при проверката стоки с този образец на бандерола – 30.06.2015г. При това положение наличните бутилираните алкохолни напитки с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15 % vо1, които са облепени с бандерол по стария образец, е следвало да бъдат реализирани до посочената крайна дата - 30.06.2015 г. Безспорно установено е от приложения по делото опис на иззети вещи и др. доказателства, е че на посочената в АУАН и НП дата – 26.06.2024г. юридическото лице е държало в търговският си обект констатираните количества алкохол, които са били със поставен бандерол с изтекъл срок на валидност. Контролният и наказващият орган не са разграничили датата на установяване на нарушението – 26.06.2024г., от датата, респ. периода на неговото извършване. Становището, че датата на проверката е такава на довършване на нарушението е несъстоятелно. В случая не е налице продължено нарушение, което се довършва с факта на откриването му от компетентните органи. Задължението за реализация на стоките, облепени с изтеклия бандерол, е свързано със срок и с изтичането на същия нарушението е довършено. Следователно ако е налице нарушение, то е осъществено, чрез бездействие в момента на изтичане на срока, в който е следвало да се осъществи дължимото поведение, тоест към 01.07.2015 г. Посочената дата 26.06.2024 г. не е датата на извършване на административното нарушение, както неправилно твърди административно-наказващия орган, а е датата на установяване на нарушението.

По изложените по-горе съображения изводите на РС за това, че е изтекла абсолютната погасителна давност за нарушението се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно районният съд е приел, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено в частта, в която на дружеството е наложена имуществена санкция.

Разноски от касационния ответник не се претендират и съдът не дължи произнасяне по разноските.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч. 2-ро от ЗАНН, Административен съд - Перник, I касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13 от 09.05.2025 г., постановено по АНД № 14 по описа на Районен съд – Брезник за 2025 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.