Решение по дело №118/2021 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на Н.А.А. *** против Решение № 1040-05-10/19.05.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане № 051-00-398-4/08.04.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин.

Твърди се от жалбоподателя, че решението и потвърденото с него разпореждане са неправилни . Сочи се , че действително от 24.04.2015г. в Руската федерация ѝ е отпуснато пенсия за старост в размер на 3170,22 рубли , което е около 67 лв месечно , който доход  е крайно недостатъчен за издръжка. Сочи се , че в същото време до датата на прекратяване на трудовото ѝ правоотношение са и внасяни всички осигурителни вноски , вкл. и за фонд „Безработица“. Твърди се , че пенсията , отпусната от Руската федерация, не е идентична и съпоставима с посочените в чл.54а,ал.1,т.2 от КСО пенсии. Иска се от съда да отмени оспореното решение и да върне преписката на компетентния орган за ново произнасяне. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата и моли да се потвърди оспореното решение като законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.  

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателката е подала заявление с вх. № 051-00-398/23.03.2021г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО поради прекратяване на трудовото ѝ правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ. Към заявлението си е приложила заповед за прекратяване на правоотношението.С разпореждане № 051-00-398-1 от 31.03.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин на лицето е отпуснато парично обезщетение за безработица  в размер на 46,90 лв дневно за периода 07.01.2021г.-06.11.2021г. От жалбоподателката  е подадена декларация от 02.04.2021г. до ТП на НОИ-Видин , че получава пенсия за старост от Русия. Извършена е проверка от ТП на НОИ-Видин , при която е установено , че на жалбоподателката е отпусната пенсия за старост от Пенсионния фонд на Руската федерация в размер на 3170,22 рубли , считано от 24.04.2015г. , която се изплаща чрез НОИ, Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“. Видно от представеното Уведомление за отпускане на пенсията, на лицето е отпусната пенсия за старост при общи условия при 12 години 08 месеца и 05 дни осигурителен стаж на основание чл.6,8,15 от Федералния закон №400-ФЗ за осигурителните пенсии от 28.12.2013г. и чл.10 и 11 от Договора между Руската федерация и Република България за социална сигурност от 27.02.2009г.

С разпореждане № 051-00-398-3 от 08.04.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин е отменено разпореждането за отпускане на обезщетението, а с Разпореждане № 051-00-398-4 от 08.04.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по съображения , че от полученото писмо е установено , че на лицето  е отпусната пенсия за старост по законодателството на Руската федерация , считано от 24.04.2015г. , поради което към датата на прекратяване на осигуряването лицето няма право на парично обезщетение за безработица. С обжалваното решение директорът на ТП на НОИ-Видин е потвърдил горното разпореждане при идентични фактически  и правни съображения.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва  подлежащия на оспорване административен акт-решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ/чл.118,ал.1 КСО/-директора на ТП на НОИ-Видин.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.  

 

 

 

 

 

Обжалваното решение е издадено от компетентен по материя, място и степен орган и в предписаната от закона форма.

В производството по издаването на обжалвания административен акт обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно е  приложен материалния закони при издаването на акта и същият е постановен и в несъответствие с целта на закона.

Правото на осигурителни плащания , в частност на обезщетение за безработица, е право на осигуреното лице. Съгласно чл.54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда.

Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в §.1, ал.1, т.3 от КСО , според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Не  е спорно по делото , че жалбоподателката има качеството на осигурено лице, което до прекратяване на трудовото му правоотношение е подлежало на задължително осигуряване на основание чл.4,ал.1 от КСО за посочените в разпоредбата рискове , вкл. и за безработица.

Не е спорно по делото и че на жалбоподателката е отпусната социална пенсия за старост от 12.10.2015г. от Руската федерация съобразно представеното по делото Уведомление за отпускане на пенсията от Служба на пенсионния фонд на Руската федерация в размер на 3170,22 рубли при 12 години , 8 месеца и 5 дни.  

Спорно по делото е дали така отпусната пенсия представлява пречка по чл.54а,ал.1,т.2 от КСО за придобиване на правото на парично обезщетение за безработица. Видно от разпоредбата, в същата е посочено единствено придобито право на пенсия за старост в друга държава без да се въвежда каквато и да е допълнителна конкретизация, вкл. дали същата следва да бъде съпоставима с пенсията за осигурителен стаж и възраст и пенсията за ранно пенсиониране в България , както и с осигурителния статус на лицата според българското законодателство.

Съобразно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, когато разпоредбите са неясни, те се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Съобразно чл. 5 от ГПК , в случаите на непълна или противоречива нормативната разпоредба съдът разглежда и решава делата според общия им разум.

В случая жалбоподателката е задължително осигурена за риска „безработица“ , като и по отношение на този риск съобразно посочените по-горе разпоредби има качеството на осигурено лице. Същевременно  разпоредбата на чл.54а,ал.1,т.2 от КСО изключва това право. Предвид качеството на осигурено лице на лицето, прилагането на разпоредбата на чл.54а,ал.1,т.2 от КСО следва да е ограничително, като следва да се изследва характера на придобитата пенсия за старост, а именно същата да е съответна на правоизключващите такива по националното законодателство.

В случая това не е направено от административния орган. Същият, след като е установил , че лицето получава пенсия за старост от Руската федерация , е отказал отпускане на обезщетение за безработица без да е изследван въпросът при какви условия е отпусната пенсията , дали същите са съответни по предназначение на националните такива относно осигурителен стаж и възраст и дори относно размер.    

Както старостта, така и безработицата, представляват предвидени от чл. 2, ал. 1 от КСО задължителни осигурителни рискове, които при настъпването им причиняват невъзможност за осигуреното лице да се издържа от доходи от полагане на труд. Създаденото с чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО отрицателно условие има за цел да предотврати едновременното и припокриващо се получаване на две осигурителни плащания на две различни основания и от два различни фонда, които равностойно заместват доходите от трудова дейност при невъзможност на осигуреното лице да полага труд поради старост или поради уволнение. За да се постигне целта на закона, следва придобитата от осигуреното лице пенсия за старост в друга държава да се отпуска при условия, съотносими с тези при отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст по българското законодателство, вкл. при ранно пенсиониране според българското законодателство, така че да се постигне съизмеримост на пенсиите. Както общата разпоредба на чл. 68 от КСО, така и специалните разпоредби за отпускане на пенсия при ранно пенсиониране по КСО, поставят изисквания за продължителност на осигуряването и на придобития осигурителен стаж, който се зачита за отпускане на пенсията и е от съществено значение при определянето на размера й, но всички тези обстоятелства не са изследвани от административния орган.

В случая жалбоподателката към датата на прекратяване на осигуряването-07.01.2021г., не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж в България, тъй като не изпълнява условието за навършена възраст по чл.68, ал.1 от КСО -61 г. 6м. , нито за осигурителен стаж- 35г. и 10 м. Не са налице условията и по чл.69в от КСО за придобиване на право на пенсия от учителите . По делото административният орган изобщо не е изследвал размер и вид на осигурителен стаж , придобит от жалбоподателката , такива доказателства не се съдържат в административната преписка , но в разпореждането за отпускане на паричното обезщетение за безработица е посочено , че лицето е с придобит осигурителен стаж от 14 г. / не е ясно какъв и дали е учителски/ , поради което не би могло да е придобило право на пенсия по чл.69в от КСО предвид размера на посочения осигурителен стаж. Отпусната от Руската федерация пенсия е при навършени 55 години , при придобит трудов стаж 12 г. , 8м. и 5 дни , като размерът на изплатените суми за последното тримесечие е 257,73 лв , или 65,91 лв месечно.

При наличие на неяснота в закона и с оглед на изложените по-горе правни съображения следва да се приеме, че под придобито право на пенсия за старост в друга държава разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО има предвид пенсия, равностойна по същност и ефективност на пенсията за осигурителен стаж и възраст по българското законодателство. При положение, че получаваната пенсия за старост в друга държава е частична по отношение на общия придобит осигурителен стаж и доход, а за придобития осигурителен стаж в България лицето няма придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и при упражняване на трудова дейност по трудово или приравнено правоотношение в страната е задължено да се осигурява за безработица съгласно българското законодателство, следва да се приеме, че при настъпване на осигурителното събитие "безработица" същото лице има право на заместващите доходи от парично обезщетение за безработица. Аргумент в подкрепа на това тълкуване е и липсата на законова забрана за съвместяване на осигурителното плащане за парично обезщетение за безработица с осигурителното плащане за пенсия за инвалидност или със срочна пенсия за ранно пенсиониране при учителите по чл.69в,ал.2 от КСО.

Предвид горното, постановеното решение, ведно с потвърденото с него разпореждане, са незаконосъобразни, като издадени в нарушение на административно-производствените правила, тъй като не са изследвани и установени всички релевантни обстоятелства, и в нарушение на посочените по-горе приложими разпоредби на КСО. Същите са издадени и в несъответствие с целта на закона-разпоредбата на чл.54,ал.1,т.2 от КСО цели да не се достигне до двойно компенсиране на доходите от трудовата дейност, какъвто равностоен заместващ доход изплащаната пенсия от Русия в размер на 66 лв месечно не е , нито са издадени в съответствие с основните принципи на осигуряването–чл.3,т.1 и т.3 от КСО - за всеобщност на осигуряването и на равнопоставеност на осигурените лица.  

Трайна е практиката на Върховния административен съд, шесто отделение, по сходни казуси в горния смисъл : Решение № 15768 от 29.12.2014 г. по административно дело № 8930/2014 г., Решение № 4716 от 20.04.2016 г. по административно дело № 7711/2015 г., Решение № 7728 от 25.06.2015 г. по административно дело № 855/2015 г., Решение № 12784 от 23.10.2018 г. по административно дело № 12945/2017 г., Решение № 14719 от 31.10.2019 г. по административно дело № 15238/2018г.

Предвид горното жалбата е основателна. Обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени като незаконосъобразни на основание чл.146,т.3,т.4 и т.5 от АПК .

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО при ТП на НОИ - Видин, за ново произнасяне по подаденото от А. заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, при съблюдаване на дадените с настоящо решения указания по тълкуването и прилагането на закона.

При посочения изход на спора на основание чл. 120, ал. 2 от КСО на жалбоподателя се дължат извършените разноски за производството в размер на 300 лв, заплатени за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат поети от НОИ на основание §.1,т.6 от ДР на АПК-ЮЛ към което е административния орган.

Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд-Видин

 

 

                             Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 1040-05-10/19.05.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Видин и потвърденото с него Разпореждане № 051-00-398-4/08.04.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин, с което на Н.А.А. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по Заявление вх.№ 051-00-398/23.03.2021г.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално поделение на НОИ Видин, за ново произнасяне по Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица с вх. № 051-00-398/23.03.2021г. по описа на ТП на НОИ Видин, подадено от Н.А.А., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт-гр.София, да заплати на Н.А.А. *** направените по делото разноски в размер на 300 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

                          Административен съдия :