№ 987
гр. С., 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110140496 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. В. Й. срещу В. П. П., с която
е предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на
ответника за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на разпространени от ответника клеветнически
твърдения по адрес на ищеца.
Ищецът твърди, че с решение по гр.д. № 49663/19 г. по описа на СРС, 30-ти с-в,
ответникът е осъден да му заплати 1000 лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на разгласени от ответника неверни
клеветнически твърдения по гр.д. № 56367/2018г. по описа на СРС. Сочи, че
разпространението на тези твърдения не е преустановено. Сочи, че ответникът е
продължил с разпространяването на позорни и неверни клеветнически твърдения като
в производството по прокурорска преписка № 6855/2022 г. по описа на СРП
потвърдил, че „ищцата Й. е диагностицирана в Д. с „Параноидна шизофрения“.
Разгласеното от ответника невярно и позорно обстоятелство било цитирано от
прокурор И. в издаденото от него постановление за отказ за образуване на наказателно
производство от 31.03.2022 г. Чрез разпространяването на тези твърдения ответника
целял да внуши на прокуратурата и полицията, че ищцата не е в състояние да се грижи
за роденото им от брака дете, поради наличието на сериозно психично заболяване.
Претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционална
психическа болка и стрес. Моли съдът да се произнесе с решение, с което да уважи
предявения иск, както и моли за допускане на предварително изпълнение. Претендира
1
разноски.
В отговора на исковата молба ответникът чрез назначения си особен процесуален
представител оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че клеветническите
твърдения са изречени в същия период от време, обхванат от СПН на решението по
гр.д. № 49663/19 г. на 30-ти състав. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във
връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неимуществените вреди, причинени на ищцата в резултат на разпространяване на
клеветнически твърдения относно здравословното състояние на ищцата от ответника
по прокурорска преписка № 6855/2022 г. по описа на СРП.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: 1/ деяние /действие/, а именно,
че ответникът е извършил процесното деяние като е изрекъл клеветнически твърдения
относно здравословното състояние на ищцата пред прокурор; 2/ вредата, а именно, че е
претърпял твърдените неимуществени вреди през исковия период в претендирания
размер; 3/ противоправността на деянието, т.е., че с него се засяга честта,
достойнството и доброто име на ищеца; 4/ причинната връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Според изложеното от ищцата в исковата молба и уточнението към нея, деянието
на ответника, от което тя твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, се изразява в
изложените в сведение, дадено от последния по прокурорска преписка № 6855/2022 г.
по описа на СРП клеветнически твърдения относно здравословното състояние на
ищцата, възпроизведени в постановление за отказ за образуване на наказателно
производство от 31.03.2022 г., а именно че „ищцата Й. е диагностицирана в Д. с
„Параноидна шизофрения“.
Не е спорно по делото, че страните са бивши съпрузи. С решение №
20119691/19.05.2021 г., постановено по гр.д. № 49663/19 г. по описа на СРС, 30-ти
състав е осъден ответника В. П. П., да заплати на ищцата М. В. Й., сума в размер на 1
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди за разпространени от
ответника клеветнически неверни и позорни обстоятелства относно здравословното
състояние и трудовата заетост на ищцата, изложени от него в исковата молба, въз
основа на която е образувано гр.д. № 30580/2017 г. на СРС и пред социалните служби,
ведно със законната лихва за забава от предявяване на исковата молба – 27.08.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, като искът за неимуществени вреди за сумата над
1 000 лв. до сумата в размер на 10 000 лв. отхвърля като неоснователен. От изготвената
от съда служебна справка се установява, че решението в осъдителната му част е
2
обжалвано от ответника П. и с Решение № 5176/12.10.2023 г., постановено по в.г.д. №
2974/2023 г., по описа на СГС, въззивен състав II-Б е отменено изцяло в обжалваната
част.
От изисканата и приложена по настоящото производство прокурорска преписка
№ 6855/2022 г. по описа на СРП се установява, че същата е образувана по сигнали на
М. В. Й., в които сочи, че е майка на малолетната К. В.ия П. и че и е определен със
съдебен акт режим на лични отношения, но съшия не се спазва от бащата В. П.. По
преписката са снети сведения от бащата В. П. и са представени писмени документи,
приложени по преписката. Видно от съдържанието на сведението, дадено от В. П. (л.
21-23 по преписката), че същият е описал: „След два опита за самоубийство през 2013
г. М. В. Й. е приета в клиника в Д., гр. К. с начална диагноза „Параноидна
шизофрения“. Във връзка с това свое твърдение е представил преведен документ от
клиниката (л. 27-30), видно от който на 25.06.2013 г. на ищцата е поставена основна
психиатрична диагноза “/DF20.00 Параноидна шизофрения/“. В сведението е посочил,
че не твърди, че М. Й. е психично болна към настоящия момент, но твърди и прилага
доказателства, че тя е имала история на психично заболяване и лечение в психично
заведения. С постановление от 31.03.2022 г. на СРП е отказано образуване на
наказателно производство по материалите, съдържащи се в прокурорска преписка №
6855/2022 г. по описа на СРП.
По делото са събрани гласни доказаталствени средства посредством разпит на
свидетеля М.Д. Й., майка на ищцата. Свидетелят разказва, че многократно В. изразявал
отношение към дъщеря й като към човек, който е нестабилен психически и
емоционално. Разпространявал пред различни институции, че има тежко психическо
заболяване и че трябва да се лекува. Разказва за случай, развил се пред кварталния
полицай – инспектор Б., станал в кв. С.. Разказва и че такива твърдения са излагани от
ответника във водените между страните дела за родителски права на К.а, пред
социалните служби и пред прокуратурата. Тези твърдения тежко се преживявали от М..
Твърди, че сочената от ответника диагноза е била първоначална и в последствие е била
отхвърлена.
Районният съд намира, че ответникът не е осъществил противоправно деяние,
изразяващо се в твърдяното разгласяване на клеветнически твърдения и обиди спрямо
ищцата.
Клеветнически твърдения са позорни обстоятелства - неприемливи от гледна
точка на общоприетите морални норми и от естество да предизвикат негативна
обществена оценка за лицето, за което се отнасят, същевременно и неверни.
Позорността е обективно качество на съответното обстоятелство и не зависи от
субективното отношение на лицето към казаното за него. Ако изнесеното
обстоятелство обективно не е позорно, без значение е дали ищецът се е почувствал
3
засегнат. Субективното мнение и оценките на факти не съставляват клеветнически
твърдения. Без значение също са целта и субективното намерение на автора на тези
твърдения, а от значение е само обективният им позорен характер и ако такъв е налице
– неверността им. Клеветата, обективирана в писмен документ, е налице тогава, когато
целта на създаването на този документ е именно да се наклевети адресата му – т.е.
позорните и неверни обстоятелства да станат достояние на трети лица. Обидата е
действие, което е от естество да засегне честта и достойнството на адресата й.
В случая описаните от ищцата в исковата молба твърдения на ответника,
разгласяването на които тя твърди да са й причинили неимуществени вреди, са
изложени от последния в снето от него сведение по прокурорска преписка № 6855/2022
г. по описа на СРП, образувана по сигнали на М. В. Й., в които сочи, че е майка на
малолетната К. В.ия П. и че и е определен със съдебен акт режим на лични отношения,
но същия не се спазва от бащата В. П..
Предоставянето на сведения по образувана прокурорска преписка е право, с което
лицето спрямо което е депозирана жалба/сигнал реализира защита на своите
субективни права. Извършването на действия в рамките на предвидените в закона
права поначало е правомерно и може да се приема за неправомерно такова само, когато
тези права се упражняват недобросъвестно, за да бъдат увредени права и законни
интереси на друго лице. В този случай и при наличието на останалите предпоставки по
чл. 45 от ЗЗД това поведение съставлява деликт. Когато в документ, обективиращ
действия в рамките на предвиден конкретен способ за защита на субективни права, се
съдържат твърдения за обстоятелства, отнасящи се до насрещната страна по спора,
същите не са насочени не към трети лица, а към правоприлагащия орган, който следва
да реши спора въз основа на тях и събраните доказателства, поради което излагането
им в сведения, представени пред орган на МВР, респ. пред прокурор не съставлява
деликт.
В случая процесните твърдения на ответника са изложени по прокурорска
преписка № 6855/2022 г. по описа на СРП, образувана по сигнали на М. В. Й. и са били
въведени като защитно средство от него страна във връзка с изложени твърдения от
ищцата в сигнали, въз онова на които е инициирана проверката, че ответникът не
спазва съдебно установения режим на лични отношения с тяхното съвместно дете.
Дали изложените от него факти действително са се осъществили подлежи на доказване
в рамките на това предварително производство и разследващия орган е този, който
следва да прецени дали да образува или не досъдебно производство. Доказването на
твърдените от далото сведения лице факти обуславя образуването или не на досъдебно
производство, но недоказването им, не води до увреждане правата и законни интереси
на другото лице.
В настоящия случай не са налице установени по делото обстоятелства, които да
4
сочат на извод, че В. П. е подал сведението по предварителната преписка с цел да
увреди интересите на ищцата М. Й.. Същият е изложил фактически твърдения, че
ищцата М. В. Й. е била приета в клиника в Д., гр. К. с начална диагноза „Параноидна
шизофрения“. Във връзка с това свое твърдение е представил преведен документ от
клиниката (л. 27-30), видно от който на 25.06.2013 г. на ищцата е поставена основна
психиатрична диагноза “/DF20.00 Параноидна шизофрения/“. В сведението е посочил
също, че не твърди, че М. Й. е психично болна към настоящия момент, но твърди и
прилага доказателства, че тя е имала история на психично заболяване и лечение в
психично заведения. Тези фактически твърдения, с подкрепени доказателства е
изложил, с цел да обоснове причините, поради които не се осъществяват лични
контакти между ищцата и дъщеря й К. П.а, което е израз на законоустановено негово
право на зашита. Фактическите твърдения, касаещи психическо състояние на майката,
са били изложени от П. като обстоятелства, на които той е обосновал причините,
поради които не се осъществяват контакти с детето и че той не ограничава контактите
им по никакъв начин. Те са обективирани в рамките на конкретна предварителна
проверка, извършвана от съответните компетентни органи, а не са били насочени към
„разгласяване” пред трети лица с цел опозоряване на ищцата. Когато обстоятелства
относно определено лице се излагат пред компетентен орган като съдържание на
волеизявление в упражнение на законоустановен способ за защита, излагането им не
съставлява противоправно поведение на автора на волеизявлението, именно защото то
е извършено в реализация и в рамките на правото му на защита на негово субективно
право. С оглед на това поведението на ответника, изразяващо се в излагане на
твърдения относно ищцата в подадено сведение по по прокурорска преписка №
6855/2022 г. по описа на СРП, не съставлява деликт по чл. 45 от ЗЗД. Само за пълнота
следва да се посочи, че изложените от ответника твърдения по своето съдържание не
могат да се приемат като клеветнически, нито обидни спрямо ищцата. Наличието на
заболявания на някое лице, вкл. и психически, не е нито позорно нито срамно
обстоятелство. Огромна част от заболяванията не могат да се вменят във вина на
заболелите.
Поради липсата на извършено от ответника противоправно деяние не е налице
основание за ангажиране на отговорността му по чл. 45 от ЗЗД, поради което искът
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има ответната страна. Същата е
представлявана от редовно назначен особен представител и присъждане на такива не се
следва.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. К.,
ул. П. №1А против В. П. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Д. №, ет
апапсъдителен иск с пр. осн. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, вследствие на разпространени от ответника клеветнически
твърдения по адрес на ищеца по прокурорска преписка № 6855/2022 г. по описа на
СРП, ведно със законна лихва за забава от предявяване на исковата молба –
27.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на облажване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6