Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Харманли, 07.06.2019
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на девети май през
две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА
При секретаря: Таня Чавдарова
и с участието на
прокурора:
като разгледа докладваното от
председателя НАХД № 154 по описа на
РС- Харманли за 2019
Производството
е по глава III раздел V, чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания .
Образувано
е по жалба от ЕТ "Гранд Комерсиал - П.Н.” със седалище и адрес
на управление: гр. Гълъбово, ул. ***** с ЕИК: ***представлявано от П.К.Н. против Наказателно постановление № 26-000758/ 02.04.2019 г на Директор на дирекция "Инспекция по труда"
гр. Хасково, с което на основание на
основание чл. 416, ал.5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ.
Недоволен
от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателят ЕТ "Гранд
Комерсиал - П.Н.” със седалище и адрес
на управление: гр. Гълъбово, ул. *** с ЕИК: ****, представлявано от П.К.Н., поради което обжалва същото в законоустановения срок с оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост. В жалбата се твърди, че действително на
процесната дата 06.03.2019 г е извършена проверка на място на кариера в
землището на село Райново, която е експлоатирана от ЕТ "Гранд Комерсиал - П.Н.” и на тази дата е работило лицето Д.Р. М., с което ЕТ
"Гранд Комерсиал - П.Н." има сключен граждански договор № 21/
01.02.2019 г за периода от 01.02.2019 г до 28.02.2019г. и граждански
договор № 22/ 01.03.2019 г. за периода от 01.03.2019г. до 31.03.2019г., с
предмет на всеки договора - извършване на дейности като „машинен оператор на
кариера” в с. Райново при повикване,. Жалбоподателят сочи, че именно по силата
на този сключен договор № 22/ 01.03.2019г. Д. Р. М. е бил извикан, за да
изпълни определена работа, тъй като е възникнала необходимост от извършване на
същата, като характера на работата предполагал наемане на работник за
определено време, за извършване на конкретна работа срещу уговорено
възнаграждение. Работата не е постоянна. В конкретния случай се касаело за
облигационно отношение, по силата на което е договорен определен резултат, след
изпълнението на който се дължи заплащане на предварително уговорена сума. Счита,
че неправилно и незаконосъобразно административнонаказващият орган не е
приложил разпоредбата на чл. 28 от 3AHН.
Жалбоподателя моли съдът да отмени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно
Наказателно постановление № 26-000758/ 02.04.2019 г на Директор на дирекция
"Инспекция по труда" гр. Хасково.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият
орган /АНО/, редовно призован, не изпраща представител, като в съдебно
заседание се явява процесуалният му представител старши юркисконсулт К.Г.,
която оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът, след като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от
фактическа страна :
Не
е спорно по делото, че на 06.03.2019г. около 11:15ч. била извършена проверка по работни места на кариера в
землището на с.Райново, общ.Симеоновград, експлоатирана от ЕТ
„Гранд
комерсиал-П.Н.", гр.Гълъбово.В момента на проверката е било заварено да работи
лицето Д.Р.М., ЕГН:********** от
гр.Гълъбово, кв*****. Същият е
изпълнявал възложената му работа да извършва всички дейности, като „машинен оператор на товарачни машини",
като по време на проверката е извършвал в екип с останалите работници дейности
по ремонт на еднокофов багер "НУUDAI”, собственост на
едноличния търговец. Същият писмено е декларирал, че работи на обекта-кариера
„Райново" като „машинен оператор на товарачни машини" от
01.02.2019г., с работно време от 08:00ч. до 12:ч., получава месечно трудово
възнаграждение в размер на 200 лв. и няма сключен трудов договор, има сключен
граждански договор. Лицето е представило граждански договор №21 от 01.02.2019г.
за срок от 01.02.2019г. до 28.02.2019г. При проверката
по документи в Д „ИТ” - Хасково на 11.03.2019г. не е бил представен трудов
договор между ЕТ „ Гранд комерсиал-П.Н.",гр.Гълъбово и Д. Р. М.. С
вх.№19021057/11.03.2019г. в Д"ИТ' Хасково е представен граждански договор
№22/01.03.2019г. между ЕТ „Гранд комерсиал - П.Н.", гр.Гълъбово и Д. Р. М..
С вх. №19021201/12.03.2019г. в Д"ИТ'Хасково е представен трудов договор в
писмена форма №417/11.03.2019г., ачитано от 12.03.2019г. между Д. Р. М.и
едноличния търговец и уведомление по чл.62,ал.5 от КТ от същата дата.
При
тази фактическа обстановка ЕТ „Гранд комерсиал - П.Н.", гр.Гълъбово не е
сключил трудов договор с Д. Р. М., ЕГН:********** преди постъпването му на
работа. Нарушението е извършено на 06.03.2019г. в гореописания обект на контрол
в землището на с.Райново, общ.Симеоновград и е констатирано на същата дата на
място в него и при проверка по документи на 11.03.2019г. и 12.03.2019г. в
Д"ИТ”Хасково.
С
оглед на така установеното е бил съставен АУАН № 26-000758 от 22. 03. 2019
год., съставен от инж. Е.И.Л. на
длъжност главен инспектор в Дирекция
"ИТ" със седалище Хасково, в присъствието на М. Т. Н. от гр.
Гълъбово, като е прието за извършено от ЕТ
„Гранд комерсиал-П.Н.", гр.Гълъбово, в качеството му на работодател,
нарушение на чл.61, ал.1 от КТ – несключване на трудов договор с Д. Р. М. от гр. Гълъбово преди постъпването
му на работа, осъществено на 06.03.2019г. в землището на с. Райново, община
Симеоновград констатирано на същата дата на място и при проверка по документи на 11.03.2019г. и
12.03.2019г. в Д"ИТ „ Хасково.
Актът
е редовно и надлежно връчен на жалбоподателя, като в законоустановения 3-дневен
срок не са направени възражения против него.
Административнонаказващият
орган също е приел, че „Гранд комерсиал - П.Н.", гр.Гълъбово, в качеството
му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекс на труда, е извършил нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, като не е
сключил трудов договор с Д.Р. М. от гр. Гълъбово преди постъпването му на
работа за извършване всички дейности, като „машинен оператор на товарачни машини" на кариера с.Райново, община Симеоновград, поради което и на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр.
чл.414, ал.3 от КТ му е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1500 лв. АНО е посочил, че нарушението е извършено на 06.03.2019г.
в гр.Харманли и е установено при проверка на място и по документи в
Д”ИТ”-Хасково на 11.03.2019г. и 12.03.2019г. По еднакъв начин с описаното в
АУАН е отразена в НП фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е
осъществено нарушението.
Описаната
в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по
делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването му – протокол за
извършена проверка от 06.03.2019г. с рег. №ПР1907132/12.03.2019г.; Призовка по
чл.45, ал.1 от АПК, издадена на 06.03.2019г.; Декларация от Д. Р.М. от
06.03.2019г.; Граждански договор с вх. № в Д"И"РХасково
19021057/11.03.2019г.; Трудов договор и уведомление по чл.62,ал.5 от КТ с вх.№
19021201/12.03.2019г.; Възражение с вх.№19025098/22.03.2019г.; Пълномощно с
Рег.№116/09.01.2012г., както и от показанията на изслушания в съдебно заседание
свидетел Е.И.Л., които съдът кредитира с доверие като логични, вътрешно
непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата
е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежното лице.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
АУАН
и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН,
вр.чл.416, ал.1 от КТ и чл.47, ал.1, б.”б” от ЗАНН, вр.чл.416, ал.5 от КТ,
което не се и оспорва от страните.
При
издаването на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) са
спазени предвидените от разпоредбите на чл.34 от ЗАНН срокове.
Спазена
е изцяло административно-наказателната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП, като не са допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето и връчването им. При съставянето на АУАН са спазени
изискванията на чл.42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на
чл.57 от ЗАНН.
С
оглед установеното по делото от фактическа страна съдът намира за безспорно
установено, че дружеството-жалбоподател е осъществнил състава на на вмененото
му административно нарушение по чл. 61, ал.1
от Кодекса на труда Посочената трудовоправна разпоредба има императивен
характер, като предвиждат, че трудовият договор се сключва между работника или
служителя и работодателят в писмена форма преди постъпване на работа. По
делото, от събраните гласни и писмени доказателства безспорно се установи, а и
страните не спорят по този факт, че лицето Д. Р.М., ЕГН:********** от гр.Гълъбово, кв."******е изпълнявал
дейности, като „машинен оператор на
товарачни машини", като по време на проверката е извършвал в екип с
останалите работници дейности по ремонт на еднокофов багер "НУUDAI”, собственост на едноличния търговец, на конкретно определено работно място на кариера в
землището на с.Райново, общ.Симеоновград, експлоатирана от ЕТ „ Гранд комерсиал-П.Н.", гр.Гълъбово , за
определено работно време с продължителност от 08.00 часа до 12.00 часа и срещу
уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 200,00 лева, с определени
почивни дни – събота и неделя, като между него и работодателя не е имало
сключен в писмена форма трудов договор.
Спорния
елемент в настоящия казус е дали въпреки сключения граждански договор, отношенията
между дружеството-жалбоподател и работника са били трудовоправни, респ. дали е
следвало да бъде подписван трудов договор. Съобразно законовите изисквания
трудовия договор се сключва в писмена форма между работника/служителя и
работодателя преди постъпването на работа, след като страните са се уговорили за
всички необходими и задължителни елементи по трудовото правоотношение, а именно
място на работа, наименование на длъжност и характер на работа, дата на
сключване и начало на изпълнение, времетраене, основно и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер, както и периодичност на тяхното изплащане,
продължителност на работния ден или седмица. Съгласно чл. 1, ал. 2
от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудови правоотношения. Нормата на чл. 61, ал. 1
от КТ изисква трудовият договор между работника и работодателя да бъде
сключен преди постъпването на работа, като чл. 62, ал. 1
от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма.
Разликата между трудов договор и граждански договор се състои в техния предмет
- с трудовия договор се уговаря осъществяването на трудова функция, а с
гражданския договор се уговаря определен резултат. Съществените елементи от
съдържанието на трудовия договор са посочени в нормата на чл. 66 от КТ.
Съществено значение за определяне характера на договора като трудов или
граждански има естеството на осъществяваната дейност. И при трудовия договор, и
при договора за изработка по чл. 258
- 269 от ЗЗД,
едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. При трудовия
договор се дължи работна сила - жив труд в рамките на определено работно време
за изпълнение на определена трайно осъществявана работа. По гражданския договор
се дължи т. нар. овеществен труд - постигане на определен резултат. При
трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя
- на установен трудов ред и трудова дисциплина. Докато при гражданския договор
изпълнителят е независим от възложителя и му дължи само "изработване на
нещо" - на уговорения резултат.
Приложеният
по делото граждански договор №22/01.03.2019г. сключен между ЕТ „Гранд комерсиал - П.Н.", гр.Гълъбово
и Д.Р.М. за периода от 01.03.2019г. до 31.03.2019г е без достоверна дата,
работникът не е разполагал с него към момента на проверката, тъй като същият в
писмената си декларация на
06.03.2019г. е посочил, че от
01.02.2019г. работи във фирмата на жалбоподателя за определено работно време с
продължителност от 08.00 часа до 12.00 часа и срещу уговорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 200,00 лева, с определени почивни дни – събота и
неделя, който граждански договор е със срок до 28.02.2019г., т.е. към датата на
нарушението -06.03.2019г. същият е прекратен, поради изтичане на срока му, поради
което не може да се установи граждански договор №22/01.03.2019г. сключен
между ЕТ „Гранд комерсиал - П.Н.",
гр.Гълъбово и Д. Р. М.за периода от 01.03.2019г. до 31.03.2019г., кога е
съставен и дали не е съставен след проверката, а и този договор не е деклариран
от Д. М. от една страна. От друга
страна, договорът не може да промени правоотношението от трудово на гражданско,
тъй като естеството на полагания труд определя вида на договора, а не
обратното. В случая естеството на полагания труд изисква явно наличие на трудов
договор, а не граждански. Извършваната дейност като „машинен оператор на товарачни
машини", а по време на
проверката в екип с останалите работници извършване
на дейности
по ремонт на еднокофов багер "НУUDAI”, собственост на
едноличния търговец в конкретно посочен
обект, респ. работно място – на кариера в землището на с.Райново, общ.Симеоновград,
експлоатирана от ЕТ” Гранд комерсиал-П.Н.",гр.Гълъбово, с определено работно време с продължителност от
08.00 часа до 12.00 часа и срещу уговорено месечно трудово възнаграждение в
размер на 200,00 лева, с определени почивни дни – събота и неделя представлява
престиране на работна сила, а не изработване (на предмет, произведение на
изкуството и т. н.) по смисъла на чл. 258 от ЗЗД. При анализа на събраните доказателства се установява, че
правоотношението между страните е трудово и поради наличие на всички останали
белези за полагане на труд - работно време, срок, длъжност, месторабота,
работно място, трудово възнаграждение. Изрично е посочено и че същият работи на
този обект от 01.02.2019г.
В
този смисъл не може да се приеме, че приложеният по преписката граждански
договор е такъв за изработка, тъй като отношенията по този вид договор по
смисъла на чл. 258 от ЗЗД, се характеризира със самостоятелност на изработващия, както по
отношение на времето, така и по отношение на мястото, като последния дължи
фактически резултат, а не е ангажиран с осъществяване на трудов процес. С оглед
на това съдът намира, че възраженията за неправилно приложение на материалния
закон са неоснователни. Правилно наказващият орган е приел, че е налице
нарушение на чл. 61, ал.1
от КТ. Тази норма сочи, че трудовия договор се сключва между
работник и работодател в писмена форма и преди постъпване на работа. В случая
безспорно е, че от страна на дружеството-жалбоподател тези задължения не са
били изпълнени. Правилно наказващият орган е приел, че в случая отношенията
между ЕТ” Гранд комерсиал-П.Н.",гр.Гълъбово и Д. Р. М., ЕГН:********** от
гр.Гълъбово, кв**** са между "работник" и
"работодател", тъй като се явява лице, което самостоятелно наема работници
или служители по трудово правоотношение, а и сключения на 11.03.2019г. трудов
договор е за изпълнение на същите дейности, както и при гражданския договор, а
именно: „машинен оператор на товарачни машини,мини
и кариери". Правилно е била ангажирана
отговорността на ЕТ” Гранд комерсиал-П.Н.",гр.Гълъбово, в качеството му на работодател чрез налагане на
"имуществена санкция" доколкото същото, в качеството му на търговец
по Търговския
закон извършва стопанска дейност и по смисъла на параграф 1 от
ДР на КТ има качеството и на "работодател" по отношение на
работещите във въпросното предприятие, какъвто към момента на проверката е бил Д. Р. М., ЕГН:********** от гр.Гълъбово. Изложеното по своята правна същност и по аргумента
на чл. 83, ал.1
от ЗАНН обуславя наличието на безвиновна отговорност за дружеството-жалбоподател,
представляваща обективна отговорност на правния субект за неизпълнение на
задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вината, степента на обществена
опасност на дееца и т. н. Предвид изложеното възраженията в жалбата в тази
насока са неоснователни.
В
разпоредбата на чл. 414, ал.3
от КТ е предвидено административно наказание "имуществена санкция"
в размер от 1500 до 15000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал.1,
чл. 62, ал.1
или 3
и чл. 63, ал.1
или 2 от КТ.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение,
административнонаказващият орган правилно и законосъобразно на основание чл. 414, ал.3
от Кодекса на труда е определил по вид и размер наложената на
дружеството-жалбоподател "имуществена санкция" в размер на 1 500
лева. Същата е в императивно установеният от закона минимален размер и не може
да бъде намалявана. При определяне на това наказание административнонаказващият
орган правилно е съобразил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, както и обстоятелството, че такова нарушение се установява за
първи път в това дружество.
Не
са налице и предпоставки за приложение в процесния случай на чл. 28 от ЗАНН. КТ съдържа специална
административнонаказателна разпоредба относно маловажните административни
нарушения на КТ – чл. 415в. Цитираната норма в ал. 2
изрично изключва от кръга на маловажните нарушения на КТ нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ. Чл. 415в, ал. 2 от КТ е специално правило
спрямо чл. 28 от ЗАНН, поради което
предпоставките на чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 на ЗАНН са неприложими за вмененото
с НП нарушение на трудовото законодателство. Съдът дължи единствено проверка
изключено ли е нарушението по силата на чл. 415в, ал. 2 на КТ от кръга на
маловажните нарушения, и ако не е, да провери - маловажно ли е същото по
смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ – т.е. налице ли са
кумулативно изискваните предпоставки.
След
като прие разглежданото нарушение за доказано по несъмнен начин от обективна
страна, както и наложеното наказание за правилно определено, съдът намира
обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и като такова, същото
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63, ал.1
пред. 1 от ЗАНН, Благоевградският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-000758 от 02.04.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от всяка от страните в 14 – дневен срок, считано от
съобщаването му пред Административен съд - Хасково.
СЪДИЯ: