№ 12773
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20221110100792
по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 422 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от М. Н. срещу „ФИРМА“ ЕООД, с която е предявен иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД вр. чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент
/ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 година за установяване съществуване на вземане в размер на сумата
400,00 евро – обезщетение за закъснение на полет LB228 от 03.06.2018 г. по
направление летище Москва, Внуково – летище Бургас, ведно със законна
лихва от 07.06.2021г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
28.09.2021 г. по ч. гр. д. № 32063/2021 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът М. Н. твърди, че с ответника е сключил договор за въздушен
превоз полет LB228 по направление летище Москва, Внуково – Летище
Бургас планиран по разписание за 03.06.2018 г. час на излитане 18:30 часа.
Излага твърдения, че полетът бил осъществен със закъснение над 3 часа.
Поддържа, че в деня на полета ищецът се е явил навреме за полета и е
преминал успешно всички контролни и регистрационни проверки. Твърди се
още, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз за ищеца
е възникнало право на парично обезщетение в претендирания размер, тъй като
разстоянието между двете летища попада в хипотезата на чл. 7, т. 1, б. "б" от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г.- полети над 1500 км. Моли съда да уважа
предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът „ФИРМА“ ЕООД, редовно уведомен, подава отговор на
исковата молба ИЗВЪН срока по чл. 131 ГПК . Ответното дружество
1
оспорва иска като недопустим и неоснователен. Поддържа, че искът е
недопустим поради липса на представителна власт, като оспорва истинността
на адвокатското пълномощно. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност, като поддържа, че се прилага краткият 2-годишен давностен срок
съгласно чл. 135 ЗГВ. Твърди, че между страните не е възникнало
облигационно отношение, тъй като не е сключвал договор за въздушен
превоз. Оспорва ищецът да е изпълнил задължението си като пътник да се яви
навреме за полета, а именно не по-късно от 45 минути преди излитане. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по предявения иск е
да установи следните обстоятелства: наличието на договорни
правоотношения между страните за въздушен превоз, сключен пряко или чрез
посредничеството на турооператор; закупен билет за полет LB226 по
направление летище Москва, Внуково – летище Бургас, с посочените в ИМ
параметри /начален час на тръгване, планиран час на пристигане, час на
фактическо пристигане, който да е по-късен с не по-малко от 3 часа от
планирания/ вкл., че ищецът се е явил своевременно за началото на полета и
се е качил на същия.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за
въздушен превоз с полет LB128 от 02.06.2018 г. по направление Москва-
Бургас. В тази насока е приложената по делото електронен билет на името на
пътника М. Н. за полет LB 228 от 03.06.2018 г. по направление Москва
/Внуково/-Бургас, който бил планиран за 18.30 часа.
От приложеното по делото писмо от Фрапорт туин Стар Еърпорт
Менидмънт АД се установява, че планираният час на кацане на полет LB228
от 03.06.2018 г. по направление Москва-Бургас е 21.00 ч., а действителният
час на кацане е 3.30 часа на 4.6.2018 г.
Според приложената по делото и неоспорена от ответника справка,
разстоянието между летищата Москва /Внуково/-Бургас по метода на дъгата
на големия кръг, използван в авиационния сектор за определяне на
разстоянията между двете летища, е 1611 км.
Представена е с исковата молба ел. кореспонденция, от която обаче не
може да се установи, че е водена с представител на ответника и че той е
признал извънсъдебно вземането на ищеца.
Представена е обаче в първото по делото открито съдебно заседание
електронна кореспонденция, водена с управителя на ответника, в която е
направено признание на вземането на ищеца,
Поради изложеното може да се направи извод, че по делото не се спори,
а и от събрания доказателствен материал категорично се установява
2
възникването на облигационно правоотношение между страните по сключен
договор за въздушен превоз на пътници, по силата на който за ответника –
превозвач е възникнало задължение да осигури превоза на пътника за
посочения полет. Установява се и обстоятелството, че полетът е изпълнен от
ответната авиокомпания с повече от три часа закъснение – планираният час за
кацане бил 21.00 ч. на 3.06.2018г., а действителният час на кацане е 3.30 ч. на
4.6.2018 г.
При това положение е налице визираната от регламента загуба на време
повече от три часа, която именно е основанието за възникване отговорността
на ответното дружество-превозвач да обезщети пътниците. Тази отговорност
се реализира чрез присъждане на предвиденото обезщетение по регламента.
По отправено преюдициално запитване Съдът на Европейските общности се е
произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-
423/07, с което е дал задължително за настоящия съд на основание чл. 633
ГПК тълкуване досежно приложимия към спора регламент. Съобразно
последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. трябва да
се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се
приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на
правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от Регламент /ЕО/
261/2004 г., когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време,
равна на три или повече от три часа закъснение. Регламентът определя
фиксиран размер на дължимото обезщетение в зависимост от разстоянието на
полета. Т.е. налице са всички предпоставки за възникване правото на
обезщетение по чл. 7 от Регламента, в размер на 400 евро съобразно
полетното разстояние.
Не следва да се разглежда наведеното в отговора на изсовата молба
възражение за давност, тъй като не е своевременно направено в стока по чл.
131 ГПК.
Предвид изложеното искът се явява основателен и следва да бъде
изцяло уважен за сумата от 400 евро, като се присъди законната лихва от
подаване на заявлението.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното
производство в размер на 25,00 лева – платена държавна такса в заповедното
производство и 300,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство. Насрещната страна своевременно е
противопоставила възражение за прекомерност за заплатеното от ищеца
възнаграждение, което се явява изцяло неоснователно. Посоченият размер е
изцяло съобразен с предвидения в чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение /в
приложимата редакция към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие - изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г./, фактическата
3
и правна сложност на делото и извършените процесуални действия. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от
него разноски в исковото производство в размер на 25,00 лева – платена
държавна такса и 300,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение
в исковото производство. Насрещната страна своевременно е
противопоставила възражение за прекомерност за заплатеното от ищеца
възнаграждение, което се явява изцяло неоснователно. Посоченият размер е
изцяло съобразен с предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение /в
приложимата редакция към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие - изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г./, фактическата
и правна сложност на делото и извършените процесуални действия.
Воден от горното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92
ЗЗД вр. чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, че „ФИРМА“
ЕООД, ЕИК ....... със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „...“ №
1 ДЪЛЖИ НА М. Н., гражданин на Руската федерация, родена на
********** г. с адрес /населено място/ сумата 400,00 евро – обезщетение за
закъснение на полет LB228 от 03.06.2018 г. по направление летище Москва,
Внуково - летище Бургас, ведно със законна лихва от 07.06.2021г. до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.09.2021 г. по ч. гр. д. №
32063/2021 г. по описа на СРС, 166 състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ....... със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „...“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА М. Н., гражданин на
Руската федерация, родена на ********** г. с адрес /населено място/ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 325,00 лева – разноски в заповедното
производство, както и сумата от 325,00 лева – разноски в исковото
производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4