№ 22821
гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20231110171293 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „
М..“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С.., против Г. Ч. С., ЕГН
**********, с адрес гр. С.., с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с искане
съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 83,76 лв., представляваща гланица по договор за
поръчителство от 07.11.2014, сключен между „А ..“ ЕАД и „М..“ ЕАД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2023г. до окончателното изплащане
на сумата, както и сумата 26,90 лв., представляваща мораторна лихва за забава за
периода от 31.01.2020 г. до 01.06.2023 г.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответника, с приложен към същия касов бон от 10.08.2023 г. за
извършено плащане за сумата в размер на 193, 46 лв.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявения иск, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Съдът намира, че доказателствените искания на ищеца са допустими, относими и
необходими за установяване на фактическите твърдения на ищеца и изясняване на
спора от правна страна.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба и отговора на исковата молбатвърдения страните следва да бъдат
приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез
медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който
страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 866/2023 г. по
описа на РС- Силистра.
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.07.2024 г. от 11.10 часа, за когато
да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І. 1. Ищецът „М..“ ЕАД ” ЕАД, ЕИК ..., чрез процесуален представител че на
23.03.2018 г. между „А..“ ЕАД и ответника бил сключен договор за продажба на
изплащане № 50185532. На основание т. 1 и т. 2 от договора, с неговото подписване
купувачът Г. С., закупил и станал собственик на устройство „Handset LG u4 2017
black”, със сериен номер: 354843080533891. Съгласно т. 10.2.1 от договора купувачът
се задължил да заплати на „А..“ ЕАД продажната цена за вещта, съобразно погасителен
план към договора.Поради неплащане в срок на месечните вноски, договорът между
„А..“ ЕАД и ответника бил прекратен предсрочно на основание т. 12.3 от договор за
продажба на изплащане № 50185532/23.03.2018. г., вследствие на което непогасените
вноски до края на срока на договора за
продажба на изплащане в размер на 83,76 лева станали предсрочно изискуеми. На
07.11.2014 г. между „А..“ ЕАД и „С..“ АД
(понастоящем „М..“ ЕАД) бил сключен договор за поръчителство, по силата на който
„С..“ АД се задължил в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на
абонати, сключили с „А..“ ЕАД договори за продажба на изплащане. Поради
неплащане на дължимите вноски от страна на длъжника Г. С. по договор за
продажба на изплащане, „С..“ АД, в качеството си на
поръчител, уведомил длъжника, че ще изпълни вместо него задължението му към „А..“
ЕАД, но поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника, след като е бил
поканен за това и на основание чл. 2.2.3 от договора за поръчителство, „С..“ АД
заплатил на „А..“ ЕАД на 31.01.2020 г. сумата от 83,76 лева, представляваща
дължимите и изискуеми вноски от ответника Г. С. по договор за продажба на
изплащане от 23.03.2018 г. Вследствие извършеното плащане ищцовото дружество, в
качеството си на поръчител, имало изискуемо и ликвидно вземане към ответника в
размер на платената сума от 83,76 лева, представляваща незаплатени месечни вноски
по договор за продажба на изплащане от 23.03.2018г. На 05.06.2023 г. ищцовото
2
дружество депозирало пред PC - Силистра заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за процесната сума от 83,76 лева, както
и за сумата от 26,90 лева – мораторна лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до
01.06.2023 г., по което било образувано ч. гр. д. № 866/2023 г. по описа на РС-
Силистра. В рамките на развилото се производство съдът издал заповед за изпълнение
на парично задължение, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът,
подал възражение, което обуславил правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящия положителен установителен иск. Моли съда да признае за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 83,76 лева,
представляваща незаплатена от последния сума по договор за продажба на
изплащане № 50185532/23.03.2018. г., сключен между „А1
България“ ЕАД и М. Б. И., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.06.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и мораторна лихва за забава в размер на 26,90 лева,
начислена за периода от 31.01.2020 г. до 01.06.2023 г. Претендира разноски
2. След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил
отговор от ответника. Прилага касов бон за извършено плащане в размер на 193, 46 лв.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. 143 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК). По делото не
са изложени твърдения за факти, които са общоизвестни или служебно известни, които
също не подлежат на доказване.
По предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. 143 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД в тежест на ищеца по делото е да проведе пълно и главно
доказване на следните предпоставки: наличието на валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на процесния за договор за продажба на
изплащане № 50185532/23.03.2018. г., сключен между него и ответника, по силата на
което е изпълнил задълженията си, при което за ответника е възникнало задължение за
нейното връщане; настъпване на падежа на задължението; наличието на уговорка за
надбавка лихва; размера на претендираните суми.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване
на паричното си задължение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3