№ 26
гр. София, 08.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502038 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните по гр.д. № 11724/2018г. по описа на СГС, І-
25 състав срещу решението на 07.04.2021г., с което е осъдено “Дженерали Застраховане“
АД да плати, на основание чл. 432 КЗ, на Н. Д. А. сумата 35 000 лева като обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП от 23.01.2018г., ведно със законната лихва от 20.02.2018г.,
отхвърлен е искът за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лева и са присъдени
разноски.
Ищцата А. обжалва решението в отхвърлителната част, като излага доводи за неправилно
приложение на чл. 52 ЗЗД. Иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на
пълния размер на претендираното обезщетение.
Ответникът “Дженерали Застраховане“ АД обжалва решението в частта, с която искът е
уважен за разликата над 25 000 лева до 35 000 лева, като твърди необоснованост и
неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. Възразява срещу извода на съда, че и за съвпадащата
с предложеното от застрахователя обезщетение от 18 500 лева част от претендираното
обезщетение се дължи лихва от 20.02.2018г. Иска отмяна на решението в обжалваните
части и отхвърляне на исковите претенции в отменената част.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно, допустимо и частично неправилно. По
очертания от оплакванията в жалбите предмет на въззивен контрол излага следното:
Ищцата е пострадала в резултат от причинено по вина на К. Г. ПТП на 23.01.2018г.
Механизмът на произшествието, противоправното поведение на Г., телесните увреждания на
1
пострадалата и причинната им връзка с произшествието, както и липсата на съпричинително
поведение от страна на ищцата са установени от събраните пред първата инстанция
доказателства и не са предмет на спора пред въззивния съд.
Н.А. е получила счупване на вътрешния и външния глезени на дясната подбедрица с
разкъсване на връзковия апарат и полуизкълчване на дясната глезенна става.
Хоспитализирана е по спешност, оперирана - извършено е открито наместване на глезените
и стабилизиране на фрактурите с метална остеосинтеза, а допълнително са поставени
супрасиндесмални винтове. Последните са извадени оперативно близо два месеца след
поставянето им. Първите два месеца е изпитвала интензивни болки , а първите три - и
сериозен физически и битов дискомфорт, тъй като се е придвижвала единствено с помощта
на патерици. Възстановителният период при ищцата е 6 месеца, но година и половина след
инцидента са налице остатъчни явления, установени при прегледа от вещото лице –дясната
глезена става е отточна, болезнена при допир, движенията в ставата са с намалена сила,
походката е щадяща, ищцата изпитва затруднения при изкачване на стълби и клякане, има
леко спаднал свод на дясното ходило.
Настоящият състав, като отчита вида и броя на травмите, болничния престой и
хирургичните интервенции, дългия оздравителен период, съпроводен от физически и битов
дискомфорт; интензитета на болките; възрастта на ищцата към датата на ПТП- 63 г. и факта,
че въпреки пълното възстановяване са налице остатъчни явления, които смущават
осезателно нормалното ежедневие на ищцата и за които липсва прогноза за преодоляване,
намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди такъв от 42 000
лева.
Неоснователно е възражението на въззиваемия, че за остатъчните явления не се дължи
обезщетение, тъй като те не са заявени като подлежащи на репарация вреди.
Неблагоприятните последици от травматичните увреди се отчитат като фактор при
определяне на справедливия размер на обезщетението, а не като елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане.
Пред настоящата инстанция няма спор между страните, че началният момент, от който се
дължи лихва върху обезщетението е 20.02.2018г., когато ищцата е сезирала застрахователя с
искане за изплащането му. Спорно е дали от този момент се дължи лихва за забава и върху
сумата 18 500 лева, която застрахователят е определили като следваща се на ищцата при
ликвидация на щетата. По този въпрос настоящата инстанция споделя напълно мотивите на
първостепенния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Предложеното от
ответника плащане е частично, тъй като ищцата не се е съгласила с определения от
застрахователя размер на обезщетението. Кредиторът не може да бъде принуден да получи
изпълнение на части. От друга страна, изпада в забава ако не даде необходимото
съдействие за пълно и точно изпълнение от страна на длъжника. Когато последният не
предлага такова изпълнение, кредиторът не изпада в забава.
Воден от изложеното, като намира са частично основателни оплакванията по жалбата на
ищцата и неоснователни тези по жалбата на ответника, въззивният съд следва да постанови
решение, с което отмени обжалваното в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над
35 000 лева до 42 000 лева и присъди тази разлика на ищцата, и потвърди решението в
останалите обжалвани части.
При този изход на спора следващите се на страните разноски са : на адв. С. Н., на
основание чл. 38, ал.2 ЗА, 457, 33 лева - адвокатско възнаграждение за представителство
пред въззивния съд съразмерно на уважената част на жалбата, както и още 284, 20 лева над
присъдените от СГС за представителство пред първата инстанция; на ищцата Н.А. - още 70
лева, над присъдените от СГС; на ответника - 72 лева за разноски пред първата инстанция,
вместо присъдените 135 лева.
Ответникът дължи и държавна такса по сметка на САС в размер на 6% (4% плюс 2%) от
7 000 лева или 420 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС, І-25 състав от 07.04.2021г. по гр.д. № 11724/2018г. в
частта, с която е отхвърлен иска по чл. 432 КЗ за разликата над 35 000 лева до 42 000 лева,
както и в частта, с която на Дженерали Застраховане АД са присъдени, на основание чл. 78,
ал.3 ГПК, разноски над 72 лева и ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “Дженерали Застраховане“ АД, гр.София,бул. Княз Ал. Дондуков № 68 да
плати на Н. Д. А. ЕГН **********, съдебен адрес адв. С. Н., гр.***, бул. *** №12, ет.3, на
основание чл. 432, ал.1 КЗ, разликата над 35 000 лева до 42 000 лева като обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП от 23.01.2018г., ведно със законната лихва от 20.02.2018г., а
на основание чл. 78, ал.1 ГПК още 70 лева над присъдените от СГС.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-25 състав от 07.04.2021г. по гр.д. № 11724/2018г.
в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА “Дженерали Застраховане“ АД, гр.София, бул. Княз Ал. Дондуков № 68 да
плати на адв. С. Н., гр.***, бул. *** №12, ет.3, на основание чл. 38, ал.2 ЗА,сумата 457, 33
лева за адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция и още
284, 20 лева - за представителство пред първата инстанция
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД гр.София, бул. Княз Ал. Дондуков № 68 да
плати по сметка на САС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, сумата 420 лева за държавни такси.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3