Р Е Ш Е Н И Е
№.........../...............2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛКА
КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1615 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на В.М.К. срещу заповед № 19/0442/000134/29.05.2019 г. на младши
автоконтрольор в Четвърто РУ при ОД на МВР - Варна, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП
прекратяване на регистрацията за срок от шест месеца на пътно превозно средство
– лек автомобил „Сузуки“ с рег. № В****ВН. По съображения, че към 29.05.2019 г.
жалбоподателят не е бил лишен от право да управлява МПС, тъй като наложеното му
с влязлото в законна сила на 08.02.2019 г. наказателно постановление №
18-0819-002997/22.08.2018 г. административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС за срок от два месеца“, е изтекло към тази дата, поради което не
е била налице материално-правната предпоставка по чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП, се
иска заповедта да бъде отменена от съда.
В проведените по делото открити
съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът - младши автоконтрольор в Четвърто РУ при ОД на МВР - Варна, изразява
чрез пълномощника си юрисконсулт Г.
становище за неоснователност на оспорването като се позовава на издадена срещу
жалбоподателя на 10.05.2019 г. заповед по чл. 172 ал. 1 ЗДвП, с която му е била
наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „д“ ЗДвП
временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба. В с. з. на 23.10.2019
г. в пледоарията по съществото на спора юрисконсулт Г. предявява искане жалбата
да се отхвърли и в полза на ОД на МВР – Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от
юрисконсулт.
Съдът като прецени, че като
родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба срещу
подлежащ на съдебен контрол ИАА, предявена в преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 АПК от процесуално легитимирано лице, адресат на приложената ПАМ, намира
производството по делото за процесуално допустимо и поради това - за подлежащо
на разглеждане по основателността на заявеното оспорване.
По основателността на оспорването
съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Със заповед №
19/0442/000134/29.05.2019 г. на младши автоконтрольор в Четвърто РУ при ОД на
МВР - Варна на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по
чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП прекратяване на регистрацията за срок от шест месеца
на пътно превозно средство – лек автомобил „Сузуки“ с рег. № В****ВН. Прилагането
на мярката е мотивирано с обстоятелството, че на 29.05.2019 г. около 05, 00
часа в гр. Варна К. е управлявал собствения си лек автомобил „Сузуки“ с рег. №
В****ВН, след като на 18.02.2019 г. е лишен от това право по административен
ред.
По преписката е приложен
издаденият за нарушението АУАН фабр. № 186147 от 29.05.2019 г., в който
нарушението откъм обективна и субективна
страна е индивидуализирано по идентичен начин; справка от АИС, от която
се установява, че процесният лек автомобил „Сузуки“ с рег. № В****ВН
действително е регистриран като собствен на жалбоподателя В.М.К. и справка за
нарушител, от която е видно, че срещу К. е било издадено наказателно
постановление № 18-0819-002997/22.08.2018 г., което при проведения съдебен
контрол по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН е било изменено като размерът на
наложената на нарушителя глоба по чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДВП е намален от 150 лв.
на 100 лв., а наложеното му административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ също е намалено от 6 на 2 месеца, като наказателното
постановление е влязло в законна сила на 08.02.2019 г. В справката няма данни
жалбоподателят да е бил лишаван от правото да управлява МПС на дата 18.02.2019
г., така както е посочено в мотивите на обжалваната заповед № 19/0442/000134/29.05.2019
г., поради което предвид разминаването само с една цифра между датата на влизане
в сила на НП № 18-0819-002997/22.08.2018 г. /08.02.2019 г./ и посочената в
заповедта по чл. 172 ал. 1 ЗДвП дата 18.02.2019 г., съдът намира, че вероятно става
въпрос за техническа неточност при изписването.
Относно компетентността на
органа, наложил ПАМ, по преписката е приложена заповед № 365з-2747/20.07.2017
г. на директора на ОД на МВР – Варна, с т. 2.3 на която назначените по график
служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Варна са оправомощени да прилагат за нарушения на ЗДвП, извършени на
територията, обслужвана от ОД на МВР - Варна, принудителни административни
мерки по чл. 171 т. 1 б. „д“ и т. 2а
от ЗДвП. Във връзка с тази заповед по делото е приложена
и заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с т. 3
на която на основание чл. 165 ЗДвП и чл. 33 т. 9 ЗМВР Областните дирекции на
МВР и Столичната дирекция на вътрешните работи са определени да осъществяват
контрол по ЗДвП. Приложен е и месечен график за определяне на полицейските
органи, деня и времето за непосредственото изпълнение на ППД при Четвърто РУ –
Варна за периода 01.05.2019 г. – 31.05.2019 г., от който е видно, че издателят
на оспорената по делото заповед младши автоконтрольор Добромир Василев Ангелов
е изпълнявал патрулно-постова дейност в звено „Пътен контрол“ при Четвърто РУ
Варна за времето от 19, 00 часа на 28.05.2019 г. до 07,00 часа на 29.05.2019
г., в което е издадена и заповедта.
Във връзка с твърдението на
ответника за наличието на материално-правно основание за прилагането на
процесната ПАМ по чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП по делото е приложена заповед № 19-0442-000110/10.05.2019
г. на началник сектор към Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, с която на
жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „д“ ЗДвП „временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба“. Според
скрепено с подписа на нарушителя отбелязване под съдържанието на заповедта тя
му е връчена на 15.05.2019 г. Приложена е и справка за нарушител, според която към
момента на издаването й глобата все още не е заплатена.
Така установените по делото факти
обуславят следните правни изводи:
Принудителните административни
мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която в изрично предвидените от
закона случаи се дава легален израз на държавната принуда с цел охраната на
определени обществени отношения. По правната си природа те представляват актове
на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове
по чл. 21 ал. 1 АПК, поради което законосъобразността им подлежи на преценка от
съда по критериите, регламентирани в чл. 146 АПК.
Съобразявайки това, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 165 ал. 1 т. 1 ЗДвП
определените от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на
правилата за движение от участниците в движението. В тази връзка с т. 3 на
приложената по делото заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. министърът на
вътрешните работи е определил като контролни служби по чл. 165 ЗДвП Областните
дирекции на МВР и Столичната дирекция на вътрешните работи. Съответно на
разписаната в чл. 172 ал. 1 ЗДвП възможност директорът на ОД на МВР Варна с т. 2.3
на своя заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. е делегирал на назначените по график
служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Варна правомощията по прилагане на принудителните административни
мерки по чл. 171 т. 1 буква „д“ и т. 2а
от ЗДвП за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР – Варна. Именно в упражнение
на така делегираното му правомощие младши автоконтрольорът в ІV РУ при ОД на
МВР – Варна по време на редовното си дежурство по график е издал обжалваната по
делото заповед № 19/0442/000134/29.05.2019 г., с която е приложил спрямо
жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП прекратяване
на регистрацията за срок от шест месеца на процесното пътно превозно средство –
лек автомобил „Сузуки“ с рег. № В****ВН. Съвкупно преценени, така възприетите
факти обуславят извод за наличието на материална компетентност на издателя на
заповедта, поради което липсва основание за оспорването й по смисъла на чл. 146
т. 1 АПК.
Заповедта е издадена в писмена
форма като съгласно изискването на чл. 172 ал. 1 ЗДвП, кореспондиращо на общата
норма на чл. 59 ал. 1 АПК, съдържа мотиви, представляващи излагане на
фактическите основания, обусловили упражняването на правомощието на
административния орган по налагане на ПАМ, поради което липсва основание за
оспорване по смисъла на чл. 146 т. 2 АПК. Неизлагането на самостоятелни мотиви
относно продължителността на срока за прилагане на мярката не нарушава
изискването за мотивираност на акта като се има предвид, че административният
орган се е спрял на минимално установената в закона продължителност на срока,
под която поначало не би следвало да се приложи ПАМ по чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП. Необходимост от обосноваване продължителността на срока за прилагането на
ПАМ би била налице, ако в рамките на зададените от правната норма параметри
административният орган бе избрал по-голяма продължителност от минимално
заложената в закона.
По материалната законосъобразност
на заповедта съдът намира следното:
Съгласно действащата към момента
на извършване на нарушението и на издаване на обжалваната заповед разпоредба на
чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП /последна редакция, обн. ДВ бр. 2/2018 г., в сила от
03.01.2018 г./ за осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик за срок от шест месеца до една година“ като са предвидени няколко
отделни фактически състава, единият от които /приложен от административния
орган в случая предвид мотивационната част на заповедта/, е свързан с
управлението на моторното превозно средство от собственика му, след като е
лишен от това право по административен ред.
Според събраните по делото
доказателства на посочената в мотивите на заповедта дата 18.02.2019 г. жалбоподателят
не е бил лишаван от правото да управлява МПС. Дори и да се приеме, че става
въпрос за допусната очевидна фактическа грешка, за поправката на която е
предвиден обаче отделен ред по чл. 62 ал. 2 АПК, освен че той не е спазен, но и
според данните по делото наложеното на жалбоподателя административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца“ на основание
измененото от съда наказателно постановление № 18-0819-002997/22.08.2018 г.,
влязло в законна сила на 08.02.2019 г., е било изтекло към датата на издаване
на обжалваната по делото заповед № 19/0442/000134/29.05.2019 г. Аргумент за
това е разпоредбата на чл. 74 от ЗАНН, според която в тридневен срок от влизане
в сила на наказателното постановление административнонаказващият орган,
съответно съдът, предприема действия за привеждането му в изпълнение.
Неотносимо е позоваването на
пълномощника на ответника в хода на съдебното производство на издадената срещу
жалбоподателя заповед № 19-0442-000110/10.05.2019
г. на началник сектор към Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, с която на
жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „д“ ЗДвП „временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба“. Действително,
съгласно чл. 172 ал. 6 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 т.
1 ЗДвП подлежат на предварително изпълнение, поради което наложената със
заповед № 19-0442-000110/10.05.2019 г. ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „д“ ЗДвП е
произвела веднага своето правно действие и след като към момента на издаване на
обжалваната по делото заповед № 19/0442/000134/29.05.2019 г. не е отпаднало
основанието за налагането й поради продължаващото неплащане на дължимата от
жалбоподателя глоба, то към 29.05.2019 г. той все още е бил с временно отнето свидетелство
за управление на МПС. Тъй като обаче според мотивите на обжалваната заповед №
19/0442/000134/29.05.2019 г. тя е издадена не във връзка с обстоятелството, че
жалбоподателят е управлявал МПС с временно отнето му СУМПС, а на основание, че
е бил лишен от това право по административен ред, то фактът на отнетото му към
29.05.2019 СУМПС е ирелевантен за законосъобразността на издадената заповед за
налагане на ПАМ по чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП. Действително по смисъла на тази
разпоредба управлението на МПС от водач с временно отнето СУМПС също
представлява материално-правно основание за временно прекратяване на
регистрацията на пътното превозно средство. При преценката за съответствие на административния
акт с приложимите материалноправни норми съдът се ръководи обаче единствено от
изложените в мотивите на акта факти и спрямо тях преценява правилното
приложение на закона. Поради това, след като към момента на издаване на
обжалваната по делото заповед № 19/0442/000134/29.05.2019 г. не е било налице
фактическото основание, на което се е позовал административният орган, за да
приложи ПАМ по чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП, то заповедта е издадена в
противоречие с материалноправните разпоредби – основание за отмяната й по
смисъла на чл. 146 т. 4 АПК.
В целостта си изложеното обуславя
краен извод за основателност на предявената жалба, поради което на основание
чл. 172 ал. 2 предл. второ АПК заповедта следва да бъде отменена. При съдебното
обжалване по реда на глава Десета, раздел І АПК жалбоподателят не е направил
искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски, поради което съдът
не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на В.М.К. заповед
№ 19/0442/000134/29.05.2019 г. на младши автоконтрольор в Четвърто РУ при ОД на
МВР - Варна, с която на В.М.К. е наложена принудителна административна мярка по
чл. 171 т. 2а б. „а“ ЗДвП прекратяване на регистрацията за срок от шест месеца
на пътно превозно средство – лек автомобил „Сузуки“ с рег. № В****ВН.
На основание чл. 172 ал. 5 ЗДвП
решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: