Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 19.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Мл.съдия: Габриела Лазарова
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№14483 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №142583 от 16.06.2019г., постановено по гр.д.№54868/2018г. по описа на
СРС, 74 с-в, е отхвърлен предявения от „Р.“ЕООД срещу „В.1“ЕООД
иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено,
че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1460лв.- неизплатена част от главница по фактура
№********** от 21.07.2017г. за изработка и монтаж на PVC дограма, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК 15.05.2018г. до окончателното
изплащане, като ищецът е осъден да заплати на ответника 300 лева разноски за
адвокатско възнаграждение.
Срещу решението на СРС и в срока по чл. 259 ГПК е подадена
въззивна жалба от ищеца „Р.“ЕООД. Жалбоподателят твърди, че е доставил и
монтирал дограмата- предмет на процесната фактура, а ответникът е заплатил част
от дължимата сума в размер на 2000 лева, което обстоятелство е прието от съда
за безспорно по делото. Претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване
изцяло на предявения установителен иск, както и присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемият
ответник „В.1“ЕООД не е подал в законоустановения
срок отговор на въззивната жалба. В проведеното по делото открито съдебно
заседание оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Р.“ЕООД
твърди в исковата си молба, че на 21.07.2017г. между него и ответника „В.1“ЕООД
е сключена търговска сделка за изработка, доставка и монтаж на дограма на обща
стойност 3460 лева с включен ДДС. Ищецът изпълнил всички свои задължения по
договора и издал процесната фактура №********** от 21.07.2017г., а ответникът
заплатил част от цената в размер на 2000 лева. Останали незаплатени 1460 лева,
въпреки многократните опити на ищеца да уредят взаимоотношенията си. На
09.11.2017г. ищецът изпратил до ответника покана за плащане, а на 09.05.2018г.
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК. Моли да бъде признато съществуването на вземането му
срещу ответника.
Ответникът
не е подал в срок отговор на исковата молба . В съдебно заседание първо е
поискал да бъде дадена възможност за постигане на спогодба, а впоследствие е
заявил чрез процесуалния си представител, че оспорва предявения иск.
По делото
е представена процесната фактура №**********
от 21.07.2017г. за изработка и монтаж на дограма. Отбелязано е, че по сделката
е извършено и авансово плащане в размер на 1250 лева, а общата сума по
фактурата е 3460 лева. фактурата не е подписана от доставчика и получателя.
С
представената по делото покана от 09.11.2017г. ищецът е поканил ответника да
заплати сумата от 1460 лева. Пощенската пратка с поканата е върната като
непотърсена от адреса на ответника.
От
представеното по делото във въззивното производство платежно нареждане от
15.09.2017г. се установява, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 2000
лева, като посоченото основание е процесната фактура с изрично отбелязване за
частично плащане. Всъщност това обстоятелство е прието за безспорно и от
първоинстанционния съд с направения по делото и неоспорен от страните доклад.
При така установената от събраните по делото
доказателства фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
От
събраните по делото доказателста се установява сключването на твърдения от
ищеца договор за изработка и монтаж на дограма. Ответникът не е подал отговор
на исковата молба и не е оспорил настъпването на твърдените от ищеца факти и
обстоятелства. С извършването на частичното плащане по представеното във
въззивната инстанция платежно нареждане ответникът е признал съществуването на
задължението му към ищеца. Предвид липсата на доказателства за заплащане на
остатъка от страна на ответника, сумата от 1460 лева се дължи на ищеца ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно- 15.05.2018г.
Поради изложеното
въззивната жалба се явява основателна и първоинстанционното решение следва да
се отмени,
а предявеният иск да се уважи изцяло.
При този изход на
спора, на основание чл.78 ГПК вр.чл.273 ГПК разноски се дължат
на ищеца
както за въззивното и първоинстанционното
исково производство в размер на 133,40 лева
за държавни такси и 600 лева за адвокатски възнаграждения, така и за
заповедното производство
в размер на 29,20
лева за държавна такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение.
С оглед цената на
иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №142583 от 16.06.2019г., постановено по
гр.д.№54868/2018г. по описа на СРС, 74 с-в, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Р.“ЕООД
с ЕИК********срещу „В.1“ЕООД с ЕИК******** установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, че ответникът „В.1“ЕООД дължи на ищеца „Р.“ЕООД сумата от 1460лв. (хиляда четиристотин и шестдесет лева)-
неизплатена част от главница по фактура №********** от 21.07.2017г. за
изработка и монтаж на PVC дограма, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК 15.05.2018г. до окончателното изплащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 31.05.2018г. по ч.гр.д.№30834/2018г. по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА „В.1“ЕООД с ЕИК******** да заплати на „Р.“ЕООД с ЕИК********сумата от общо 1062,60лв. (хиляда шестдесет и два лева и 60 стотинки)- разноски за двете съдебни инстанции
в исковото производство и разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/