О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                                 Година 13.03.2019                      Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                                   Първи граждански състав

На 13.03.                                                                     Година две хиляди и деветнадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 320 по описа за 2019 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на М.Г.П. против „ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ” ЕАД, гр. София. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като по делото е постъпил  отговор от ответника.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за неподсъдност на делото по правилата на местната подсъдност на Старозагорския районен съд. В процесния случай е приложима особената местна подсъдност по трудови дела, уредена в чл.114 ГПК. Предмет на исковата претенция е обезщетение чл.222, ал.3 ГПК, поради което ищецът-работник може да предяви иска си срещу работодателя-ответник по мястото, където обичайно полага своя труд. От приложените към исковата молба писмени доказателства е видно, че ищцата е имала място на работа в гр.Стара Загора, поради което местно компетентен да разгледа предявения иск е  Старозагорският районен съд.

                 Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба документи, да се приложи изисканото ч.гр.д.№ 34435/2017г. по описа на Софийския районен съд, да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба. На основание чл.193, ал.2 ГПК следва да бъде указано на ищцата най-късно в с.з. да заяви дали ще се ползва от оспорените от ответника документи. На основание чл. 190, ал. 1 от ГПК, следва да се задължи ответникът да представи по делото личното трудово досие на ищцата, както и заверено копие от колективния трудов договор, действащ към датата на постановяване на процесната Заповед №РД-78/28.04.2014 г. за прекратяване на трудово правоотношение, издадена от Изпълнителния директор на „Главно управление строителство и възстановяване" ЕАД. Следва да бъде отхвърлено искането на ищцата за допускане на свидетели, тъй като не е съобразено с изискванията на чл.156, ал.2 ГПК – не са посочени фактите, за които свидетелите ще бъдат разпитвани, както и трите им имена и техните адреси.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТХВЪРЛЯ възражението на ответника за неподсъдност на делото по правилата на местната подсъдност на Старозагорския районен съд.

ПРИЕМА като доказателства по делото: заверени ксерокопия от Трудов договор №33/12.04.2004 г., Допълнително споразумение от 14.11.2018 . към Трудов договор №33/12.04.2004 г.; Заповед №РД-78/28.04.2014 г.; Разходен касов ордер №4/22.12.2013 г.; Разпореждане №********** за отпускане (изменяне) на пенсия от 30.06.2014 г.; Съобщение по ч.гр.д. №2421/2017 г. по описа на Районен съд - Стара Загора; Определение №1204/05.05.2017 г. по ч.гр.д. №2421/2017 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

            УКАЗВА  на ищцата най-късно в с.з. да заяви дали ще се ползва от оспорените от ответника документи - Служебна бележка с изх. №21/07.04.2017 г., издадена от „Главно управление строителство и възстановяване" ЕАД, и Фиш от месец Юли 2017 г., издаден от „Главно управление строителство и възстановяване" ЕАД.

            ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата за допускане на свидетели.

            ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№ 34435/2017г. по описа на Софийския районен съд.

            НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Веселина Емилова Недялкова. ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение на вещото лице в размер на 100 лева, платимо от бюджета на съда.

            ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи по делото личното трудово досие на ищцата, както и заверено копие от колективния трудов договор, действащ към датата на постановяване на процесната Заповед №РД-78/28.04.2014 г. за прекратяване на трудово правоотношение, издадена от Изпълнителния директор на „Главно управление строителство и възстановяване" ЕАД.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 09.04.2019 г. от 10,20 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на М.Г.П. против "ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ" ЕАД, гр.София. Ищцата твърди в исковата си молба, че на 28.04.2017 г. депозирала по надлежния ред в Районен съд - гр. Стара Загора, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с вх. №11262/28.04.2017 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора. По подаденото заявление първоначално било образувано ч.гр.д. №2421/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, което било изпратено по подсъдност на Районен съд - гр. София, и образувано като ч.гр.д. №34435/2017 г. по описа на Районен съд - гр. София. През периода от 12.04.2004 г. до 28.04.2014 г. работила по Трудов договор №33/12.04.2004 г., сключен между нея и ответника „Главно управление строителство и възстановяване" ЕАД, ("ГУСВ"ЕАД), в качеството на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда. Заемала длъжността "Специалист ПТО", с код по НКПД 21426012. На основание чл. 325, т. 1 КТ, поради постигнато взаимно съгласие, било прекратено трудовото правоотношение между „Главно управление строителство и възстановяване" ЕАД, ("ГУСВ"ЕАД) и М.Г.П., считано от 28.04.2014 г. Видно от т. 2 на приложената Заповед №РД-78/28.О4.2014 г. за прекратяване на трудово правоотношение, издадена от Изпълнителния директор на „Главно управление строителство и възстановяване" ЕАД, ("ГУСВ"ЕАД), на основание чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда и чл. 26, ал. 3 от Колективен трудов договор, и при представяне на решение за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят следвало да заплати на ищцата, в качеството й на служител, обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на брутното трудово възнаграждение на заявителя за срок от 6 месеца за работа при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия му стаж, увеличено с 20%. Видно от Разпореждане №********** за отпускане (изменяне) на пенсия от 30.06.2014 г., представено на работодателя, със същото било разпоредено да бъде й отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно Служебна бележка с изх. №21/07.04.2017 г., издадена от „Главно управление строителство и възстановяване" ЕАД и Фиш от месец Юли, 2017 г., издадена от „Главно управление строителство и възстановяване" ЕАД, дължимото от работодателя на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на 6364,80 лв., увеличено с 20%, съгласно колективния трудов договор, възлизало на сумата в размер на 7637,76 лв. Сочи, че както се установявало от приложената служебна бележка и Разходен касов ордер №4/22.12.2013 г., макар и със значителна забава, на 22.12.2016 г., от така дължимото обезщетение общо в размер на 7637,76 лв., работодателят й заплатил единствено част в размер на 2000 лв. Твърди, че към момента ответникът "ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ" ЕАД не й бил заплатил остатъка от дължима му сума за обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, в размер на 5637,76 лв. Също така, поради изпадането си в забава, към днешна дата длъжникът "ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ" ЕАД й дължал и мораторна лихва за забава плащането на дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, в общ размер на 2261,49 лв., считано от датата на падежа на дължимото обезщетение до датата на подаване на процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с вх. №11262/28.04.2017 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, формирана както следва: Мораторна лихва върху главницата 7637,76 лв. - в р-р на 2061,02 лв. от 28.04.2014г. до 22.12.2016г., мораторна лихва върху главницата 5637,76 лв. - в р-р на 200.47 лв. от 22.12.2016 г.до 28.04.2017 г., законова лихва върху главницата от 5637,76лв. от 28.04.2017 г. до изплащане на вземането. Ответникът се възползвал от правата си по чл. 414 от ГПК и неоснователно възразил писмено, че не дължи изпълнение по заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №34435/2017 г. по описа на Районен съд - гр. София, въпреки че не бил заплатил нито дължимата главница, нито дължимите мораторни лихви, сторените разноски по делото, за завеждането на което дал повод с поведението си, както и дължимата законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на посоченото заявление до цялостното изплащане на дължимата главница. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника "ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ" ЕАД, /"ГУСВ" ЕАД/, с ЕИК: *********, вписано в ТРРЮЛНЦ при Агенцията по вписванията, правоприемник на ДП "Строителство и възстановяване", с ЕИК: *********, на основание Разпореждане № 4/30.12.2011 г. на Министерски съвет на Република България"), представлявано от изпълнителния директор П.Г.П., със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул.,Лъчезар Станчев" №13, ет. 7, че й дължи сумата общо в размер на 7899,25 лв., от които главница в размер на 5637,76 лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и също така мораторна лихва за забава плащането на дължимата главница, в общ размер на 2261,49 лв., считано от датата на падежа на дължимото обезщетение до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с вх. №11262/28.04.2017 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, както и направените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. №34435/2017 г. по описа на Софийски районен съд в размер на 950.00 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Също така моли да осъди ответника да й заплати и дължимата законна лихва върху неплатената главница от 5637,76 лв., считано от 28.04.2017 г. - датата на депозиране на посоченото заявление до цялостното изплащане на дължимата главница. Наред с това, моли съда да осъди ответника "ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ" ЕАД, /"ГУСВ" ЕАД/да й заплати и направените разноски по настоящото дело, в т.ч. за платено възнаграждение за ангажирания адвокат по делото. По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който заявява, че не дължи на ищцата твърдяното обезщетение. Оспорва всички твърдения в исковата молба, с изключение на твърдението, че ищцата е била в ТПО с дружеството в периода от 12.04.2004 г. до 28.04.2014 г., когато ТПО било прекратено с приложената към исковата молба заповед на изпълнителния директор на ГУСВ ЕАД. Ищцата не била представила пред дружеството приложеното към исковата молба Разпореждане № **********/30.06.2014 г. за отпускане /изменяне/ на пенсия. Сочи, че към момента на прекратяване на ТПО, ищцата не била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Счита, че представената Служебна бележка с изх.№ 21/07.04.2017 г., която се твърдяло да е издадена от ГУСВ ЕАД, не би могла да послужи като доказателство за установяване на твърдяните обстоятелства. Последната не била издадена от лице, което представлява и управлява дружеството, нито пък била сведена до знанието изпълнителния директор. Същото се отнасяло и за представения Фиш от м. 07.2017 г., ако въобще такъв бил издаван от ГУСВ ЕАД. Счита, че в подкрепа на твърденията на ищцата, не би могъл да послужи представения разходен касов ордер. Отразената в него сума била заплатена на ищцата без знанието и съгласието на изпълнителния директор на дружеството. В случай че съдът приеме претенцията за основателна, при условията на евентуалност прави възражение за изтекла давност на всички претендирани суми. Претенцията на ищеца била за обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, което се твърдяло да е дължимо от датата на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1 т.З от КТ вземането на ищеца за обезщетението му следвало да се погаси с изтичането на тригодишен давностен срок, който започвал да тече от датата на възникването му или от датата, на която ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Счита, че настоящото производство е образувано по искова молба, която била предявена след изтичането на посочения по-горе срок. Последното не се променяло и от обстоятелството, че ищцата е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда чл. 410 и сл. от ГПК, тъй като и заявлението било депозирано след изтичане на 3-годишния давностен срок. По отношение на претенцията за лихва счита, че с оглед неоснователността на главния иск, акцесорната претенция за дължима лихва се явявала също неоснователна, поради което я оспорвал изцяло. Отделно от горното, доколкото ищцата не била уведомявала дружеството за разпореждането за отпускане на пенсия, то и претенцията за лихва преди предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК, била неоснователна само на това основание.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 34435/2017г. по описа на Софийския районен съд, съществува. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се сочи, че вземането е за неизплатено задължение по по чл.222, ал.3 КТ – за обезщетение при пенсиониране и по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане на обезщетението. Доказателствената тежест за установяване на предпоставките за възникване на правото на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ се носи от ищцата, която следва да установи факта на прекратяването на трудовото правоотношение, придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, продължителността на стажа при работодателя, както и поставяне в забава на ответника относно заплащането на дължимата сума чрез отправяне на покана. В тежест на ответника е да докаже възражението си за погасяване на вземанията на ищцата по давност.

УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищцата препис от отговора на исковата молба.

            Да се връчи на страните препис от определението.       

Определението подлежи на обжалване в частта за подсъдността пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: