Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, ………
.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-5 състав, в публично заседание на двадесети март
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при секретаря К. Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 290
по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от
В.Г.А. против П.НА Р.Б.иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът твърди, че срещу него било повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.128, ал.2, пр.9, вр.
ал.1 от НК за това, че на 04.04.2012г. в гр. София нанесъл множество удари с
ритници в областта на тялото на Й.Ц., с което му причинил тежка телесна
повреда, изразяваща се в гръдна травма със счупване на ребра двустранно в
гръдната кухина и средостението, подкожен емфизем и контузия на белите дробове,
което довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на
пострадалия, като в обвинителния акт било посочено, че деянието е извършено по хулигански
подбуди. Производството по делото приключило
с оправдателна присъда от 22.04.2016г. по НОХД №21103/2012г. по описа на СРС, НО,
103 състав, но Софийска районна прокуратура подала протест срещу присъдата.
Въззивният съд с решение от 24.08.2017г. по ВНОХД № 792/2017г. потвърдил
оправдателната присъда. Ищецът претърпял неимуществени вреди от незаконното обвинение, които се
изразили в страх и притеснения от тежестта на обвинението, което предвиждало лишаване
от свобода за срок от 3 до 10 години, чувствал се обиден и унизен, че е несправедливо
обвинен в извършване на престъпление, притеснявал се, че ще изгуби работата си
и няма да може да си намери друга. През продължителния период на досъдебното
производство и на съдебното следствие ищецът изпаднал в тежка депресия, започнал
да получава сърцебиене, кръвното му налягане било високо, затворил се в себе
си, силно ограничил контактите с приятелите си. В работата си се срамувал от
колегите си, поради което ограничил контактите си и с тях. Станал
раздразнителен и избухлив спрямо семейството и близките си, имал проблеми със
съня. Независимо, че бил оправдан, ищецът продължил да изпитва неблагоприятните
последици от воденото срещу него наказателно производство – променил се
психологически, продължил да живее по-затворено, бил нервен и избухлив, приятелите
му се отдръпнали от него, сънувал кошмари, че се намира в затвора и е безработен.
Стойността на претърпените неимуществени вреди ищецът определя на 30 000 лв.
Моли съда да осъди ответника да му заплати горепосочената сума, ведно със
законната лихва, считано от 24.08.2017г./датата на влизане в сила на
оправдателната присъда/ до окончателното изплащане. Ответникът
оспорва иска, като прави следните възражения: поддържа становището, че липсвали
доказателства ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени
вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между незаконното
обвинение и вредите; оспорва размера на иска.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр.1 от ЗОДОВ:
За
да бъде уважен предявеният иск следва да бъдат ангажирани доказателства за
следните юридически факти: 1/срещу ищеца да е повдигнато обвинение за
извършено престъпление; 2/ищецът да е
оправдан по повдигнатото обвинение; 3/да е настъпила вреда за ищеца; 4/да е
доказана причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредата; 5/да
е установен размерът на дължимото обезщетение.
Видно
от присъда от 22.04.2016г. по НОХД № 21103/2012г. на СРС, НО, 103 състав, В.Г.А. е признат за невиновен в това, че на
04.04.2012 г. в гр. София, ж.к. „Младост“ в градинката до бл. 131 е нанесъл
множество удари с ритници в областта на тялото на Й.К.Ц., с което му е причинил
тежка телесна повреда, изразяваща се в гръдна травма със счупване на ребра
двустранно, довели до оформяне на гръден капак, с излив на въздух двустранно в
гръдната кухина и средостението, подкожния емфизем и контузия на белите
дробове, което е довело постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди — осъществено е на
публично място, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение
към обществото, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към
установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната
неприкосновеност и достойнството на отделната личност – престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 128, ал. 2, пр. 9, вр. ал. 1 от НК.
Срещу
така постановената оправдателна присъда е подаден протест от СРП, по който е
образувано ВНОХД № 792/2017 г. по описа на СГС, НК, трети въззивен състав. С Решение № 980/24.08.2017 г. въззивният съд
е потвърдил изцяло опрадателната присъда на районния съд и тя е влязла в
законна сила на 24.08.2017г.
От
приложените по делото ДП № 670/2012 г. на 07 РУП- СДВР, пр.пр. № 12537/2012г.
на СРП, н.о.х.д. № 21103/2012 г. на СРС, НО, 103 състав, и в.н.о.х.д. №
792/2017г. на СГС, НО, се установява, че наказателното производство срещу В.А.
е започнало на 10.04.2012г., когато е привлечен като обвиняем за извършено на 04.04.2012г.
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.128, ал.2, пр.9, вр. ал.1 от НК, и е
приключило на 24.08.2017г., когато оправдателната присъда е влязла в сила.
От
показанията на св. А. – баща на ищеца се установява, че двамата са живеели
заедно по време на процеса. След започване на наказателното производство ищецът
се е чувствал зле, затворил се е в себе си. Седмица след като срещу него е било
повдигнато обвинението, са го уволнили от работа. Свидетелят счита, че
причината за това е, че работодателят е научил за обвинението. Преди наказателното
производство ищецът бил весел и общителен човек. След привличането му като
обвиняем се променил – притеснявал се за бъдещето си, страхувал се, че ще му
дадат голяма присъда, нощно време не спял, станал разразнителен, лесно
избухлив, карал се с близките си за дребни неща, физически отслабнал над 10
кг., започнал да вдига кръвно налягане, приятелите му го отбягвали. Някои от
тях и след оправдателната присъда не контактували с него. След като го уволнили
от работа, отишъл в Испания, но там изкарал само един месец, защото непрестанно
го викали за делата, прибрал се, заради наказателното производство, за да не
пътува, тъй като билетът бил скъп. Разчуло се за производството срещу него, тъй
като писали във вестниците. В дома му бил извършен обиск, при който полицаите
иззели дрехите и обувките му и се наложило по чехли да се явява на делото. Сега
продължавал да е затворен, срамувал се от съседите и приятелите си.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля относно преживените от ищеца страх, безпокойство,
срам, ограничаване на социалните контакти и душевно страдание от незаконното
обвинение, тъй като същите са непротиворечиви и житейски правдиви в тази част.
Не
бе доказано по делото ищецът да е страдал от депресия и от високо кръвно
налягане. Съдът не кредитира показанията на свидетеля А. в тази част, тъй като
същият няма медицинско образование и е заинтересован от изхода на делото.
Липсват медицински документи, които да установят проявата на тези заболявания и
наличието на причинно-следствена връзка с проведеното наказателно производство,
поради което твърденията на ищеца, че е страдал от заболявания, причинени от
незаконното обвинение, останаха недоказани.
Съдът
не кредитира показанията на бащата на ищеца и в частта, в която заявява, че синът
му е бил уволнен от работа, поради започналото наказателно производство. По
делото не са ангажирани доказателства, които да установят на каква длъжност и при
кой работодател е работел ищецът към датата на започване на наказателното призводство,
нито бе установено на коя дата и на какво основание е прекратено трудовото му
правоотношение, поради което тези твърдения също остананаха недоказани.
Представените
по делото доказателства установяват, че спрямо ищеца е било повдигнато
обвинение за престъпление от общ характер, по което е бил оправдан с влязла в
сила присъда, претърпял е неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания
от незаконното обвинение, поради което съдът приема за доказани фактите от
състава на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ.
Съгласно
съдебната практика - т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004
г. на ОСГК на ВКС и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III
г.о. на ВКС, както и според разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и съдебни
решения на ВКС: решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV
г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г.о. на
ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г.о.
на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г.о., при
определяне на обезщетението по справедливост трябва да се отчитат конкретни
обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, в каква степен и
колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. Такива
обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина
му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки на принуда, какво е било отражението на незаконното обвинение
върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяване и публичност на
незаконното обвинение, дали са причинени здравословни увреждания.
При
определяне размера на обезщетението съдът отчете възрастта на ищеца към датата
на започване на наказателното производство спрямо него – 24 г., тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинение – тежко умишлено престъпление от общ характер по чл.131, ал.1, т.12,
вр. с чл.128, ал.2, пр.9, вр. ал.1 от НК, за което се предвижда наказание “лишаване
от свобода“ за срок от 3 до 10 години, продължителността на наказателното
производство през периода 10.04.2012г.-24.08.2017г./пет години, четири месеца и
14 дни/, през който ищецът редовно се е явавал за извършване на следствените
действия в досъдебната и съдебна фаза на процеса и неговото поведение по
никакъв начин не е забавило наказателното производство. По отношение на ищеца е
била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1500 лв., като
съдът е оставил без уважение искането на прокуратурата да бъде определена мярка
за неотклонение “задържане под стража“/определение от 11.04.2012г. по НЧД
6970/2012г. на СРС, НО – л.31-38 от приложено ДП № 670/2012 г. на 07 РУП- СДВР/.
Съдът отчете обстоятелството, че ищецът
не е осъждан и тежко е изживял проведения спрямо него наказателен процес,
тревожел се е за бъдещето си, станал е раздразнителен и избухлив спрямо
близките си, нощем не е спял от притеснения, чувствал се е изолиран от приятелския си кръг, тъй
като много от познатите му престанали да го търсят, самият той също е започнал
да води затворен начин на живот. Наказателният процес се е отразил и на
професионалните планове на ищеца, който е заминал за Испания, за да работи, но често
се е налагало да се връща за провежданите следствени действия. Дори и след
приключване на наказателното дело, ищецът продължава да води затворен начин на
живот и да се срамува от съседите и от приятелите си./св. А./
Като
съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта
на живот в страната през периода 2012г.-2017г., съдът определи обезщетението по
справедливост на 20 000 лв., до който размер искът е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 30 000 лв. следва да бъде
отхвърлен.
По
разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 6.66 лв., съобразно уважената част
от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. П.И.Ш. ***, на основание чл.38, ал.2
от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 953.33 лв., съобразно уважената
част от иска.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., адрес за призоваване: гр. София, бул. „******, да
заплати на В.Г.А., ЕГН **********,***, на основание чл. 2, ал.
1, т. 3, предложение първо от ЗОДОВ, сумата от 20 000 лв./обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване
на престъпление, по което В.Г.А. е оправдан с присъда от 22.04.2016г. по НОХД №
21103/2012г. на СРС, НО, 103 състав, влязла в сила на 24.08.2017г./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.08.2017г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част,
до пълния предявен размер от 30 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. да заплати на В.Г.А., на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 6.66 лв.,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. да заплати на адвокат П.И.Ш.,***, адрес за призоваване:
гр. София, ул. „******, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на 953.33
лв., съобразно уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: