№ ………/……….
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд – Варна-
четвърти тричленен състав, в публично заседание на деветнадесети май две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря и с участието на прокурора , като разгледа
докладваното от председателя канд. № 625 по описа на Административен съд гр.
Варна за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на И.И. И. *** , срещу решение № 163/02.02.2022г. ,
постановено по анд № 5150/2021г. на Районен съд – Варна.
В касационната жалба се релевира допуснато нарушение на закона- касационно
основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се
погрешна правна преценка за законосъобразност на издаденото нак. постановление,
тъй като е било ограничено правото на защита на наказаното лице, понеже не е могло да разбере за управлението на кое превозно средство
е подведено под
административнонаказателна отговорност, след като в АУАН са описани три различни превозни средства -
автобуси с рег. №№ ///;
//// ; ////.
Отправеното искане към съда е за отмяна на атакувания съдебен акт с
присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание касаторът не се явява и представлява , но негов пълномощник депозира писмено становище, в
което поддържа касационната жалба на изложените в нея основания и се претендира
присъждане на съдебно-деловодни разноски .
Касационният ответник – РД на ИА „ Автомобилна администрация“ гр. Варна ,
редовно призован, не се представлява в съд. заседание.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на РС – Варна .
Съдът, като прецени доводите на страните, мотивите на обжалваното решение и
фактите, които районният съд е извел от събраните по делото доказателства, в
рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка,
намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението. При изследване на нейната
основателност съдът прецени следното:
Производството пред Районен съд – Варна е било образувано по жалба на И.И.И. срещу НП №23-0001410/14.09.2021г. на
директора на регионална дирекция на Изпълнителна агенция „АА“ гр. Варна, е
което му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева на основание чл.93 ал.1 т, 1 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвПр/.
За да потвърди цитираното НП , ВРС е
приел, че на 25.08.2021г. в гр. Варна, служители към РД “АА” Варна, сред които
св. И., извършвайки пътен контрол в гр. Варна, в района на спирка ДНФ на бул.
„Владислав Варненчик“, в посока към жп гара , са установили обществен превоз на
пътници от Илиян И.И., управлявайки
автобус „Евробус“ категория Ем-3 с рег.№№ //// по редовна автобусна
линия №14/ гр. Варна- гр. Девня/. Превозът е бил извършван без да има за това
превозно средство издадено заверено копие към лиценз №1024, валиден до
09.06.2029г на превозвача „Волан“ ЕООД. Било е представено такова с №*********
, но за друго МПС.
На 26.08.2021г. т.е. на следващия ден след съставяне на АУАН , е било
подадено заявление за вписване на промени в
лиценза и „Евробус „ с рег. № № //// е бил вписан в същия.
За да потвърди обжалваното НП, РС-Варна е счел, че при издаване на
процесното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, понеже актът за установяване на административно нарушение е бил
съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен е тридневния
срок за възражения по AYAH; наказателното постановление е издадено в
шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на
административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат
всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Според решаващия съд няма допуснато нарушение, водещо до невъзможност И. да
разбере за кое конкретно превозно средство е обвинен, че управлява, без да има издадено
заверено копие от лиценз. Има поправка при изписване на регистрационния номер
на табелата на автомобила , която се сваля, както и е налице разминаване в
номера на предната регистрационна табела, описана като иззета, но допуснатите
технически грешки не касаят обстоятелствената част на обвинението и в този
смисъл същото е конкретно и ясно. Освен това
допуснатата техническа грешка касае размяна на местата на първите две
цифри от регистрационния номер, но изписаните останали писмени доказателства
недвусмислено сочат, че се касае именно за превозното средство, визирано е
обвинението.
Оплакването на И. за погрешно определен адресат на санкциониране е
преценено от решаващия съд за лишено от основание, понеже изрично в
разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ,т. 1 от ЗАвПр като субекти на нарушението се
посочват водачите на моторно превозно
средство, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
и товари .
Касационната инстанция счита
обжалваното съдебно решение за валидно ,допустимо и правилно, като при
неговото постановяване не са били допуснати
нарушения на материалния закон.
Правилно районният съд е счел не е нарушено правото на защита на И. , тъй
като се касае за допусната техническа грешка само в АУАН , но не и в
наказателно постановление . Със съставянето на АУАН се образува
административнонаказателно производство , докато наказателното постановление е
актът , който финализира този процес. С наказателното постановление , което има правната
природа на правораздавателен акт, се
налага административното наказание , индивидуализира се неговия адресат и се
посочва състава на извършеното нарушение. В настоящия случай няма погрешно или
непълно дадено описание на нарушението в издаденото НП.
На следващо място, звучи
неубедително твърдението на касатора, че не е могъл да разбере за управлението
на кое превозно средство е наказан , след като актът е съставен в негово
присъствие към момента на извършване на деянието и той е знаел към този момент кое превозно средство
управлява . Освен това в АУАН няма три различни регистрационни номера на МПС ,
а има допусната техническа грешка при
изписване на регистрационната табела на едно и също превозно средство , вписано
веднъж с рег. № //// , а след това с
рег. № ////. Регистрационната табела на моторните превозни средства се състои
от букви и четири цифри. В случая има
размяна на първите две цифри при вярно посочени останали цифри и вярно
изписани букви на регистрационната
табела , което е позволило на И. да
разбере за управлението на кое превозно средство е санкциониран. Именно защото е разбрал напълно
административнонаказателното обвинение, той не е вписал възражение за нарушено
право на защита при предявяване на акта. Поради същата причина той не е
подал възражение и в срока по чл. 44 от ЗАНН.
Допуснатата техническа грешка не представлява съществено процесуално нарушение предвид чл. 53, ал.2 ЗАНН, защото
не препятства установяването на извършеното нарушение, самоличността на
нарушителя или неговата вина.
Обосновано е становището на решаващия съд, че жалбоподателят е субект на вмененото адм.
нарушение по чл. 93, ал.1 т.1 от ЗАвПр предвид факта, че той е управлявал
моторно превозно средство , извършвайки обществен превоз на пътници.
Съдът не е сезиран с искане от ответника по правния спор
за присъждане на разноски , поради което не дължи произнасяне в тази
насока.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във
връзка с чл.63 и 63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 163/02.02.2022 г., постановено по
нахд. № 5150/2021 г. по описа на Районен съд гр. Варна .
Решението е окончателно.
Председател :
Членове: 1.
2.