Р Е Ш Е Н И Е
№………./13.06.2022г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети май през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Нина Иванова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №848 по описа за 2020г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Г.В.Ж., ЕГН**********, действащ чрез майката и законен представител Р.Г.Г., ЕГН**********,
с адрес: ***, обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу СБАГАЛ „Проф. д-р Д.С.– Варна“
ЕООД, ЕИК000090065, с адрес: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ 150,
представлявано от проф. д-р Е.Г.К., и д-р П.Б.Ц., ЕГН **********, с
адрес: ***, да бъдат осъдени солидарно
ответниците да платят на ищеца:
- сумата 300 000.00лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изрязяващи се в претърпени болки и страдания; невъзможност ищецът да води
нормален и пълноценен живот; преживян тежък стрес; невъзможност за пълноценен
контакт с членовете на семейството и с други хора и деца, в това число в детски
и образователни заведения; липса на възможност и занапред детето да стои право
самостоятелно и да ходи, както и да извършва произтичащи от това дейности;
всичките свързани с увреждането на здравето на детето – спастична церебрална
парализа, с умерена умствена изостаналост и симптоматична епилепсия, вследствие
асфиксия на плода при раждането му на ***г.; и
- сумата 33 997.23лв.,
представляваща обезщетение за претърпени лично от ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в платените от ищеца средства за закупуване на
26.07.2012г. на специализирано помощно средство за деца с увреждания
вертикализатор „Котка“ на стойност 2423.00лв., както и в направени през 2019г.
в Австрия болнични престои (на дете и на придружител), прегледи, изследвания,
оперативна интервенция за удължаване на адукторите и грижи след тях на детето,
на обща стойност 31574.23лв., пряко свързани със същите заболявания на детето -
спастична церебрална парализа, с умерена умствена изостаналост и симптоматична
епилепсия, вследствие афиксация на плода при раждането му на ***г.;
-
законната лихва върху всяка от претендираните суми, считано от деня на
довършване на деликта (***г.) до пълното плащане,
всички от които вреди
твърдяни да са настъпили вследствие действия и бездействия на отв. д-р П.Ц. и
лекарите на отв. СБАГАЛ „Проф. д-р Д.С.– Варна“ ЕООД, при приемане,
планиране, преценка на момента и вида на раждане,както и при самото раждане и
непосредствено след него, на детето и ищец Г.Ж., които обстоятелства са
настъпили във времето от приемане на
майката в болницата на 09.03.2010г. до раждането на детето и
непосредствено след него на ***г., като самите противоправни действия и
бездействия на ответниците се твърди да се изразяват обобщено в нарушение на
медицинските правила и стандарти за добра лечебна практика и недостатъчна по
обем и несвоевременно оказана медицинска помощ: с оглед на данните за наличие
на инфекция при майката още при приемане в болница; липсата на адекватна оценка
за момента и вида на родоразрешение на база състояние на майката и на плода
преди раждане (избрано естествено раждане вместо цезарово сечение);
противоречие по последния въпрос между П.Ц. и лекарите на ответното дружество;
недостатъчни и неподходящи подготвителни изследвания и терапия преди раждането;
забавено извършване на самото раждане, довели в крайна сметка до мозъчното
и до двигателното тежки заболявания на детето след раждането му.
Ищецът (детето Г.Ж., чрез майката Р.Г.)
твърди, че през м.10.2009г. Г. разбрала, че е бременна, като малко по-късно се
записала на женска консултация за проследяване на бременността и след това за
участие в родовия процес, при ответницата д-р П.Ц.. Терминът на детето бил
определен за 06.05.2010г.
На 08.03.2010г. спонтанно изтекли водите на
бременната Г., която потърсила незабавна помощ в „Майчин дом – Варна“, където
била приета. Тъй като това се случило вечерта, още на следващата сутрин Г.
уведомила лекаря си д-р П.Ц. за ситуацията. По указание на д-р Ц., Г. била
преместена и приета на 09.03.2010г. в отв. СБАГАЛ „Проф. д-р Д.С.– Варна“ ЕООД
(известна като АГ Болница). Там Г. била прегледана и й били поставени инжекции,
с обяснение: „за дробчетата на бебето“. Не й били направени никакви съществени
прегледи, освен замерване на тоновете на плода със слушалка. Едва на ***г. й
било съобщено, че е настъпил момент за раждане, поради което била преместена в
предродилна зала, където твърди че тоновете на детето започнали да се губят.
Едва тогава приемащата на смяна д-р У. П.съобщила за спешна нужда да бъде
направена операция, но появилата се също едва в този момент д-р Ц. се
противопоставила. Между двете възникнал спор за вида на раждането,по който
надделяло мнението на отв. Ц. за естествено раждане, а то се твърди че било
грешното. В крайна сметка било проведено естествено раждане,след него бебето
било поставено в кувьоз, а обективното му състояние и уврежданията му не били
съобщени на майката. На 01.04.2010г. майка и дете били изписани.
Твърди се, че при приемане, планиране, преценка
на момента и на вида на раждане, както и при самото раждане и непосредствено
след него, отв. д-р П.Ц. (като лекар на Р.Г., без трудови отношения с другия
ответник) и служителите на ответника СБАГАЛ „Проф. д-р Д.С.– Варна“ ЕООД,
допуснали противоправни действия и бездействия, изразяващо се обобщено в
нарушение на медицинските правила и стандарти за добра лечебна практика и
недостатъчна по обем и несвоевременно оказана медицинска помощ: с оглед на
данните за наличие на инфекция при майката още при приемане в болница; липсата
на адекватна оценка за момента и вида на родоразрешение на база състояние на
майката и на плода преди раждане (избрано естествено раждане вместо цезарово
сечение); противоречие по последния въпрос между П.Ц. и лекарите на ответното
дружество; недостатъчни и неподходящи подготвителни изследвания и терапия преди
раждането; забавено извършване на самото раждане.
Твърди се също, че пряка последица от тези
противоправни действия и бездействия на ответниците са установени впоследствие
(без да се сочи кога) тежки мозъчни и двигателни заболявания на детето –
спастична церебрална парализа, придружена с умерена умствена изостаналост и със
симптоматична епилепсия, вследствие асфиксия на плода при раждането му на ***г.
А заболяванията от своя страна са довели до преживяни от детето страдания и
болки; невъзможност ищецът да води нормален и пълноценен живот; преживян тежък
стрес; невъзможност за пълноценен контакт с членовете на семейството и с други
хора и деца, в това число в детски и образователни заведения; липса на
възможност и занапред детето да стои право самостоятелно и да ходи, както и да
извършва произтичащи от това дейности, вече цели 9-10 години.
Твърди се отделно, че заболяванията на детето,
вследствие допуснатите от ответниците грешки и нарушения при раждането, са
обусловили и пряката нужда от закупуване на 26.07.2012г. на специализирано
помощно средство за деца с увреждания вертикализатор „Котка“ на стойност
2423.00лв., както и от проведени през 2019г. в Австрия болнични престои (на
дете и на придружител), прегледи, изследвания, оперативна интервенция за
удължаване на адукторите и грижи след тях (на дете), на обща стойност
31574.23лв. Всички тези средства били платени от родителите, но понеже били за
детето, по презумция те били негови разходи, тоест реално претърпяни лично от
него материални вреди.
Твърди
се и че за нарушенията на лекарите при раждането ищецът е бил узнал едва през
2018-2019г. при посещение при д-р Р. Г., която е съобщила на майката, че
уврежданията на детето са следствие от инфекцията на майката при раждането и
забавянето и грешното раждане.
По изложените в обобщение твърдения се
претендират обезщетенията в исковите размери от ответниците, като солидарноста
им се мотивира с това, че всеки от тях е носил лична отговорност за всички
съвместно причинени вреди.
В о.с.з. страната поддържа изцяло твърденията
и исканията си.
По
същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата П.Ц.
представя писмен отговор, който поддържа и допълва в рамките на последващо
дадената от съда възможност за това, с оглед последващите по указания на съда
уточнения на исковете от ищеца. Обобщено позицията на ответницата е следната:
Счита, че исковете са допустими, но напълно неоснователни. Признава, че е
специалист „акушер-гинеколог“ и като такъв е приела да осъществява женска
консултация за проследяване на бременността и след за това участие в родовия
процес на Р.Г.Г., срещу възнаграждение; че терминът на детето е бил определен
за 06.05.2010г. Признава и че на дата 08.03.2010г. е Г. е била приета в „Майчин
дом – Варна“, със съмнение за изтекли околоплодни води; че на 09.03.2010г. е
била преместена и приета на 09.03.2010г. в СБАГАЛ „Проф. д-р Д.С.– Варна“ ЕООД;
че на ***г. Г. е била преместена в предродилна зала; че на същата дата около
обяд е родила детето си по естествен начин.
Категорично оспорва обаче всички твърдения за
допуснати нарушения от П.Ц. или от служителите на ответното дружество, при
приемане, планиране и провеждане на раждането. Твърди, че още в „Майчин дом –
Варна“ са били направени на Г. всички неоходими изследвания, в т.ч. прегле, УЗ
диагностика, лабораторни; проведена й била и терапия с кортикостероиди и
антибиотик, в съответствие с изискванията. След постъпване в СБАГАЛ „Проф. д-р Д.С.–
Варна“ ЕООД терапията била продължена, като бил и непрекъснато мониториран
плодът. На всеки 12 часа на бременната се правели изследвания ПКК, урина и
коагулационен статус, също по правилата. Не били открити находки за проблеми с
майката или с плода. Когато Г. е била преместена в предродилна зала сърдечните
тонове на бебето продължавали да се следят и да са в норма. С оглед стабилното
състояние на майка и бебе лекарите, които щели да асистират раждането, не са
били в спор, а напротив са били в единодушие, за естествено раждане, защото е
нямало каквито и да било медицински показания за цезарово сечение. Самото
раждане е протекло добре, с нормална продължителност и етапи, без никакви
травматични намеси, като в целия процес тоновете на детето са били следени и
нормални. Веднага след раждането бил направен бърз анализ на състоянието на
детето по скала Апгар, който показал оценка 7 от 10 на първа минута и 8 от 10
на пета минута. Бебето освен това също изплакало след аспирация, но без други
намеси и без данни за вътреутробна или по-късна асфиксия. След това е било
изкъпано и повито по всички правила, като в продължение на 20 минути не е
показало абсолютно показатели за спешни реанимационни действия, характерни за
асфисксия.След това е била проведена и терапия на детето за превентиране от
последващи увреждания. Сочи дори, че цезарото сечение би било по-вредящо за
бебето.
С оглед на горното се твърди, че са били
спазени всичи препоръчителни и утвърдени практики и стандарти преди и по време
на раждането. Няма данни за пропуски, забавяне или немарливост. Не е имало
асфиксия на плода до и в момента веднага след раждането. Цялата подготовка и
провеждане на раждане са били адекватно и правило проведени. Последващите
увреждания нямат и не са във връзка с раждането, а вероятно се дължат на
рисковете при ражнане от жена на 42 години; на рисковете при преждевременно
раждане в 32гестационна седмица и т.нар. хиалинно-мембранна болест; и на други
фактори при майката.
В допълнение отв. Ц. е присъствала и
участвала при раждането въз основа на договор за съвместна лечебна дейност от
01.06.2009г., сключен с ответната болница. А изписването на Г. е било на
22.03.2010г., а не на 01.04.2010г., както твърди ищеца.
В допълнение оспорва неимуществените вреди,
като ненастъпили, или като не в причинна връзка със събитията при раждане, или
за прекомерни с оглед на изискването за справедливост.
В допълнение оспорва изцяло имуществените
вреди, като несвързани с обстоятелствата при раждане и като резултат от личен
избор на родителите, а също и като платени от самите родители, поради което и
абсурдно да са разход на самото дете.
Оспорва и началната дата на акцесорната
претенция.
Оспорва всички елементи от заявения деликтен
състав.
Прави и възражение за изтекла погасителна
давност, с оглед че раждане и откриване след него на уврежданията на детето са
от 2010г., но исковете са предявени едва през 2020г., въпреки че соченият от
ищеца деликвент му е бил известен още през 2010г.
В о.с.з. страната поддържа изцяло твърденията
и исканията си.
Моли
за цялостно отхвърляне на исковете и за съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът СБАГАЛ
„Проф. д-р Д.С.– Варна“ ЕООД също представя писмен отговор, който поддържа
и допълва в рамките на последващо дадената от съда възможност, с оглед
последващите по указания на съда уточнения на исковете от ищеца. Обобщено
позицията на ответника е следната: Исковете са допустими, но напълно
неоснователни. Не оспорва, че на 08.03.2010г. Р.Г. е била приета в „Майчин дом
– Варна“, със съмнение за изтекли околоплодни води; че на 09.03.2010г. е била
преместена и приета на 09.03.2010г. в СБАГАЛ „Проф. д-р Д.С.– Варна“ ЕООД; че
на ***г. Г. е била преместена в предродилна зала; че на същата дата около обяд
е родила детето си по естествен начин. Не оспорва и че при раждането е
присъствала и участвала и П.Ц..
Категорично оспорва обаче всички твърдения за
допуснати нарушения от П.Ц. или от служителите на ответното дружество, при
приемане, планиране и провеждане на раждането. Твърди, че след приемане в
болницата на Г. са били направени всички неоходими изследвания, в т.ч. преглед,
УЗ диагностика, лабораторни; проведена й била и терапия с кортикостероиди и
антибиотик, в съответствие с изискванията. Плодът е бил мониториран от деня на
приема до раждането, с тонове около 140-150 удара, ясни и ритмични. Не са били
открити находки за проблеми с майката или с плода. Терапията на жената с
Дексаметазон е била предприета още в „Майчин дом“ и продължена. От УЗ
диагностика е било установен нужното главично прилежание на живия плод, с редуцирана
околоплодна течност, при подходящо състояние на плацентата и съответно на
гестационната седмица тегло на плода.При стабилното състояние на майка и бебе
лекарите, които щели да участват в раждането, правилно са избрали естествено
раждане, защото е нямало каквито и да било медицински показания за цезарово
сечение. Дори се твърди, че последното е щяло да бъде много по-неблагоприятно
за бебето, с оглед незрялостта на белите дробове и потенциалната
хиалино-мембранна болест. Показателите на левкоцитите при майката не са били
силно завишени, в комбинация с неоткрито възпаление.
Самото раждане се твърди, че е протекло с
нормална продължителност и етапи, без никакви травматични намеси, като в целия
процес тоновете на детето са били следени и нормални. Веднага след раждането
бил направен бърз анализ на състоянието на детето по скала Апгар, който показал
оценка 7 от 10 на първа минута и 8 от 10 на пета минута. Бебето освен това
изплакало след аспирация, но без други намеси и без данни за вътреутробна или
по-късна асфиксия. След това било изкъпано и повито по правилата,като в
продължение на 20 минути не е показало абсолютно показатели за спешни
реанимационни действия, характерни за асфисксия. След това било поставено в
кувьоз и била проведена и терапия на детето за превентиране от последващи
увреждания.
С оглед на горното се твърди, че са били
спазени всичи препоръчителни и утвърдени практики и стандарти преди и по време
на раждането. Няма данни за пропуски, забавяне или немарливост. Не е имало
асфиксия на плода до и в момента веднага след раждането. Цялата подготовка и
провеждане на раждане са били адекватно и правило проведени. Последващите
увреждания нямат и не са във връзка с раждането, а вероятно се дължат на
рисковете при ражнане от жена на 42 години; на рисковете при преждевременно
раждане в 32гестационна седмица и т.нар. хиалинно-мембранна болест; и на други
фактори при майката.
Отделно сочи, че СБАГАЛ „Проф. д-р Д.С.–
Варна“ ЕООД не е бил в трудови отношения с д-р П.Ц. и затова не може да носи
отговорност за действията й по време на проследяване на бременноста, както и
при самото раждане, на което присъствала.
В допълнение оспорва неимуществените вреди,
като ненастъпили, или като не в причинна връзка със събитията при раждане, или
за прекомерни с оглед на изискването за справедливост.
В допълнение оспорва изцяло имуществените
вреди, като несвързани с обстоятелствата при раждане и като резултат от личен
избор на родителите, въпреки възможността последващите интервенции да се
направят в България и/или да се финансират от НЗОК и/или от Министерство на
здравеопазването, а също и като платени от самите родители, поради което и
абсурдно да са разход на самото дете.
Оспорва и началната дата на акцесорната
претенция.
Оспорва всички елементи от заявения деликтен
състав.
Прави и възражение за изтекла погасителна
давност, с оглед че раждане и откриване след него на уврежданията на детето са
от 2010г., но исковете са предявени едва през 2020г., въпреки че соченият от
ищеца деликвент му е бил известен още през 2010г.
В о.с.з. страната поддържа изцяло твърденията
и исканията си.
Моли
за цялостно отхвърляне на исковете и за съдебни разноски.
Третото
лице - помагач на страната на ответниците (в застрахователни правоотношения и с
двамата ответници по професионална застраховка) – ЗД „Армеец“ АД също е
с мнение за допустимост, но пълна неоснователност на исковете. Оспорва всяка
предпоставка от заявения деликтен фактически състав – деяние, вина, вреда,
противоправност и причинна връзка. Счита, че оказаната от ответниците помощ на
майката при раждането на детето отговаря на медицинските правила и стандарти за
добра лечебна практика. Вредите счита за ненастъпили, или за не в причинна
връзка със събитията при раждане, или за прекомерни с оглед на изискването за
справедливост. Също се позовава на изтекла давност. Моли за отхвърляне на
исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Изрично приети за безспорни между
страните с определението по чл.146 от ГПК са следните обстоятелства, които се
потвърждават и от доказателствата по делото, а именно: че през м.10.2009г. Р.Г.
разбрала, че е бременна; че след това се записала на женска консултация за
проследяване на бременността и след това за участие в родовия процес, при отв.
д-р П.Ц.; че терминът на детето бил определен за 06.05.2010г.; че на дата
08.03.2010г. е Г. е била приета в „Майчин дом – Варна“, с изтекли (или със
съмнение за изтекли) околоплодни води; че на 09.03.2010г. тя е била преместена
и приета на 09.03.2010г. в СБАГАЛ „Проф. д-р Д.С.– Варна“ ЕООД; че на ***г. Г.
е била преместена в предродилна зала; че на същата дата около обяд е родила
детето си по естествен начин; че при раждането на бебто са присъствали и
участвали отв. д-р П.Ц. и лекари и други медицински лица, като служители на
ответното дружество; че д-р П. Ц. не е била в трудовоправно отношения с СБАГАЛ
„Проф. д-р Д.С.– Варна“ ЕООД към 09-***г.; че всички разходи, претендирани като
имуществени вреди от деликта на ответниците, са платени от родителите на ищеца.
Няма спор и е видно от приетото
удостоверение, че Р.Г. е майка на ищеца по делото Г.Ж., малолетен.
На л.7-11 от делото са приложени
амбулаторни листи от проследяването на нормалната бременност на Р.Г. от д-р П.Ц..
На л.12-13, както и няколко пъти
след това (с няколкото приложени ИЗ по делото), са епикризи на Р.Г. от
08.03.2010г. от „Майчин дом – Варна“ ЕООД и от 09-14.03.2010г. от СБАГАЛ „Проф.
д-р Д.С.– Варна“ ЕООД, които заедно с всички други материали от ИЗ са взети
предвид от вещите лица по двете САГЕ по делото. Конкретно в посочените епикризи
на л.12-3 не се съдържат данни за заболявания на майката и плода (при раждане),
както и за усложнения при самия процес на раждане на детето.
С решение на ТЕЛК от 20.09.2019г Г.Ж.
е преосвидетелстван с 95% ТНР и нужда от чужда помощ, при дата на инвалидизация
***г.
На л.15-19 са приложени данни за
материално състояние на ищеца и на законните му представители, без отношение
към доказването по спора.
На л. 46-57 са приложени фактури за
извършените престой и медицински процедури на Г.Ж. в ортопедична болница в
Австрия през 2019г. и за платените суми във връзка с тях от родителите на
ищеца.
На л.296-302 от делото са приети още
документи от лечение и престоя на Г.Ж. в ортопедичната болница в Австрия през
2019г.
Видно е от представените по делото
застрахователни полици с „Армеец“ АД, а и няма спор, че ответниците са били
застраховани по професионална застраховка в това дружество към 2010г.
Видно
от приложения на л.86-87 договор за съвместна дейност, отв. д-р П.Ц. и СБАГАЛ
„Проф. д-р Д.С.– Варна“ ЕООД са се съгласили за съвместно сътрудничество по
повод медицинската дейност по планиране и провеждане на родилния процес на пациенти
на д-р Ц., със срок на действие една година от сключването на 01.06.2009г.
На л.88-184 от делото, след това на
л.199-269, след това и още веднъж, е приложена пълната документация по
релевантните ИЗ на бременността и раждането №1355, която включва следното: медицинско изследване на кръвна захар на Р.Г.; направление за
хоспитализация от 09.03.2010 г. на Р.Г.; декларация за информирано съгласие за
раждане; допълнителен лист към ИЗ № 1355 - лист за предоперативна
анестезиологична консултация и преценка; документ за регистриране на процедури
по клинична пътека № 141; клинико-лабораторен минимум при изписване от
14.03.2010 г.; епикриза от 14.03.2010 г. на Р.Г.; декларация за информираност и
съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за диагностика и лечение
на неговото заболяване от 14.03.2010 г.; справка за здравноосигурителния статус
на Р.Г. към 06.03.2010 г.; известие -
епикриза за напуснали стационара родилки и новородено; данни за протичане на
раждането от *** г.; медицински изследвания на Р.Г. - 14 броя страници;
наблюдение на бременната - 3 броя страници; епикриза от 22.03.2010 г. на Г.Ж.;
история на новороденото към история на раждането № 1355; параклинични
изследвания-4 стр.; извлечение от
наблюдение на детето - 2 стр.; извлечение от наблюдение на болния - 11 стр.;
направление за хоспитализация от *** г. на Г.Ж.; декларация за информираност и
съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за диагностика и
лечение на неговото заболяване от 22.03.2010 г.; декларация за информирано
съгласие за диагностика и интензивно лечение на новородени с многократно
приложение на сърфактант, независимо от теглото; фиш 15 във вр. с КП № 278;
протокол за провеждане на лечение със сърфактант; декларация за информационно
съгласие за преливане на кръв и кръвни съставки; интензивен лист за бебе № 10
ИЗ № 1392-4 стр.; документ №1 за
извършени процедури - 5 стр.; медицински изследвания - 14 стр.; фиш за
имунохематологично изследване от *** г.; трансфузионен лист за преливане на
кръв и кръвни съставки - 3 стр.; талони до РИОКОЗ-Варна за изследвания - 4
стр.; резултат от микробиологично изследване; искане и резултат от
рентгенологично изследване - 3 броя; протокол № 15/12.03.2010 г. на комисия за предписване
и получаване на лекарства по реда на Наредба за заплащане от републиканския
бюджет на лечението на български граждани за заболявания, извън обхвата на
задължителното здравно осигуряване и талон за предписани и отпуснати лекарства
на Г.Ж..
В документацията се включват множество по вид и
характер изследвания и данни за медицински показатели на майката и на плода,
респ. новороденото, в т.ч. образни, кръвни, графически,кардиологични,
морфологични и други, които ползват и съответни медицински понятия, съкращения
и величини, разчитането на които не е в пряка компетентност на съда без
съдействието на специалисти със специални знания. Затова цялата гореописана
медицинска документация е обследвана и е съобразена от двете вещи лица, като е
мотивирала техните заключения по първата и по повторната изготвени САГЕ,
съответно от д-р М.П. – началник на отделението по „Акушерство и гинекология“ в
МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД и съответно доц. д-р С.С. – началник на отделението
по „Акушерство и гинекология“ в МОБАЛ „Д-р С.Ч.“ АД – Велико Търново. Следва
все пак да бъде потвърдено, че един от всички представени документи (епикриза
на Г.Ж.) има запис, като придружаващо
заболявание: „интраамиотична инфекция на
плода“, както и „умерена асфиксия при раждане“. Данните са тълкувани от вещите
лица при съпоставката с всички други посочени и приети медицински материали.
На
л.377-412 от делото е приложена пълната документация по ИЗ на бременността и
раждането №547/08.03.2010г., която включва следното: данни при приемането; температурен
лист; данни за протичане на раждането; кръв-биохимични изследвания, урина и
други изследвания; след това лабораторни изследвания от 09.03.2010г.;
медицинско направление от 08.03.210 г.; хематология; ехогафско изследване;
ехографска снимка; наблюдение на бременната/родилка/ за периода от 08.03.2010
г. до 09.03.2010 г.; кодове на здравните райони по области; направление за
хоспитализация от 08.03.2010 г.; направление за хоспитализация от 08.03.2010
г.; епикриза от 09.03.2010 г.; справка в ТД на НАП – Варна за
здравноосигурителния статус на Р.Г.; карта за болен напуснал стационара;
декларация, че пациента е запознат с вида и цените на предоставените медицински
и допълнителни услуги от 08.03.2010 г.; декларация за платени здравни
осигуровки от 08.03.2010 г.; декларация за информирано съгласие на пациента за
диагностика и лечение на заболяването и заплащане на лечението му от 08.03.2010
г.; информация за родителя/настойника/попечителя; информирано съгласие за
медицински и хирургически процедури; клинико-лабораторен минимум при изписване;
регистриране на процедури по клинична пътека № 144.
В документацията се включват множество по вид и
характер изследвания и данни за медицински показатели на майката и на плода,
респ. новороденото, в т.ч. образни, кръвни, графически,кардиологични,
морфологични и други, които ползват и съответни медицински понятия, съкращения
и величини, разчитането на които не е в пряка компетентност на съда без съдействието
на специалисти със специални знания. Затова цялата гореописана медицинска
документация е обследвана и е съобразена от двете вещи лица, като е мотивирала
техните заключения по първата и по повторната изготвени САГЕ, съответно от д-р М.П.
– началник на отделението по „Акушерство и гинекология“ в МБАЛ „Св. Анна –
Варна“ АД и съответно доц. д-р С.С. – началник на отделението по „Акушерство и
гинекология“ в МОБАЛ „Д-р С.Ч.“ АД – Велико Търново.
На л.416-425 е приложена още медицинска
документация за състоянието на детето и ищец Г.Ж. през
2019г.
Видно от приетото на л.486 решение от 27.03.2019г. на
управителя на НЗОК, със същото е отказано на Г.Ж. предварително разрешение за
лечение извън България, поради възможност оперативната интервенция да бъде
извършена безопасно и успешно в болници в България. Интервенцията е извършена на разноски на
родителите на ищеца в Австрия, видно от по-горе описната документация от
ортопедичната клиника в Австрия.
От приетите на л.560-566 амбулаторни листи и
епикризи от УМБАЛ СБАЛ ЕАД, клиники по детски болести и по неврология, на
няколко пъти през 2011г. на Г.В.Ж. са били поставяни
диагнозите: „Grand mal –
припадъци“; „детска церебрална парализа (ДЦП) – квадрипирамидна форма“;
„спастична квадрипареза“ и „симптоматична епилепсия“ – с констатираното към
съответния момент обективно проявление и предприето комбинирано лечение.
От посочените по-горе фактури за медицински
интервенции и услуги се изяснява и че на 06.07.2012г. родителите на ищеца
закупили „вертикализатор „котка““ за нуждите на двигателните дефицити на Г.Ж.,
за сумата в размер на 2 423.00лв.
На л.534-674 са приложени отново електронни
цветни и четливи преписи от ИЗ №1355/09.03.2010г., ИЗ №1355/1392/***г. и
1355/1595/23.03.2010г. Както се посочи, в
документацията се включват множество по вид и характер изследвания и данни за
медицински показатели на майката и на плода, респ. новороденото, в това число
образни, кръвни, графически, кардиологични, морфологични и други, които ползват
и съответни медицински понятия, съкращения и величини, разчитането на които не
е в пряка компетентност на съда без съдействието на специалисти със специални
знания. Затова цялата гореописана медицинска документация е обследвана и е
съобразена от двете вещи лица, като е мотивирала техните заключения по първата
и по повторната изготвени САГЕ, съответно от д-р М.П. – началник на отделението
по „Акушерство и гинекология“ в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД и съответно доц. д-р
С.С. – началник на отделението по „Акушерство и гинекология“ в МОБАЛ „Д-р С.Ч.“
АД – Велико Търново.
Заключението по приетата СМЕ на д-р Р.М. съдът цени за
обективно и мотивирано.От него се установява, че извършената на 16.04.2019г.
ортопедична операция в Австрия на Г.Ж. е рутинна, извършва се
в България още от 1982г. и в момента, включително в МБАЛ „Св. Анна - Варна“, и
се поема по клинична пътека 219 със заплащане от НЗОК.
Заключението по приетата СНПсЕ на д-р А. и д-р Т. съдът
цени за обективно и мотивирано.От него се установява, че актуалното в момента
състояние на ищеца Г.Ж. не отговаря на възрастовите норми
за моторно и психично развитие. Ж. е диагностициран с „детска церебрална
парализа - смесена форма“, „умерена умствена изостаналост“, още „средно тежка
спастична квадрипареза“ и други придружаващи заболявания, за които се налагат
постоянни лечение и помощ в ежедневието. Заболяванията са установени и проявени
в ранна детска възраст. За съжаление са необратими, а само може да се моделират
функционални подобрения на двигателната и на умствената активност с комбинирано
приложение на медикаменти, двигателна и педагогическа рехабилитация и
ортопедични корекции и интервенции.
Показанията на св. Т. Г. съдът цени като
непосредствени и обективни. От тях се установява, че още първите месеци след
раждането на Г.Ж. през 2010г. майката Р.Г. е била констатирала проблеми с поведението, след това с
придвижването и после с комуникацията с детето й. Момчето и видимо не
изглеждало добре и не можело да проходи. Към този момент родителите на Г.
започнали да посещават лекари в София за да установят какво се случва с детето
им. Закупили и вертикализатор, който се ползвал за да може да стои момчето
изправено. Преди раждането Р. не се е оплаквала от нищо. В първите години
майката се фокусирала изцяло върху проблемите на сина й Г.. Едва през 2018г.,
след консултация с лекар, тя споделила за съмнения, че заболяванията на Г. се
дължат на лекарска грешка.За самото раждане на момчето свидетелката не знае
подробности, като се изключи раждането в 32-ра седмица от бременността.
Показанията на св. В. Ж. съдът цени като възможно най-
непосредствени в процеса, макар и на лице по чл.172 ГПК. От показанията се
установява, че преди влизането в болницата майката Р.Г. не се е оплаквала от
нищо, не е пушила, нямала е вредни навици, а д-р Ц., която проследявала бременността,
не е изразявала съмнения за проблеми. На 08.03.2010г. Г. е постъпила в Майчин
дом с изтекли води, но поради липса на условия я прехвърлили в АГ болница. Там
била настанена за три дни. Детето било задържано с цел развитие на белите
дробове, но състоянието на майката било проследявано само „един път на ден с
фуния“, никакви уреди. На ***г. било раждането, което според майката протекло
нормално. След което детето останало в кувьоз около 3-4 седмици. След като било
изписано било консултирано с неонатолог. Г.Ж. обаче не
проходил около първата си година, като повечето деца, а едва на 2-3 години и
след като били проведени рехабилитационни процедури. Родителите закупили и уред
за подпомагане на прохождането. Г. така и не проговорил. И до днес не може да
ходи и да общува по обичайния начин, може донякъде да ходи, но не и да бяга или
да се катери. През всичките години усилията на родителите са били да направят
всичко възможно за подобряване състоянието на момчето и не са знаели защо то в
такова тежко състояние. Едва през 2018г., когато били на преглед при д-р Р. Г.в
гр. София, последната изказала съмнения, че може би заболяванията на Г. са
резултат на лекарска грешка, тъй като не е трябвало да стои три дни при изтекли
води на майката. Родителите продължават да се надяват и да правят всичко
възможно състоянието на сина им да се подобри.
Показанията на св. М.А. са с нулево значение за
процеса, тъй като свидетелката няма никакви ясни и конкретни спомени от процедурата
и от обстоятелствата при раждането на ищеца през 2010г.
Заключението по приетата първа
САГЕ съдът кредитира, като обективно, обосновано, базирано на съвкупния анализ
на цялата приобщена медицинска документация от относимите ИЗ на майката и
детето, изответно от уважаван и доказан специалист с дългогодишен опит по
специалноста, който в момента е и началник на
отделението по „Акушерство и гинекология“ в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД – д-р М.П.,
а също и като заключение, кореспондиращо с крайните изводи на повторната САГЕ
по делото. Така от него се установява, че след приемането на майката медицинските
специалист в Майчин дом правилно са преценили, че родоразрешението на
бременност в 32 гестационна седмица трябва да се извърши в здравно заведение с
трета степен на компетентност по неонатология и са превели пациентката в СБАГАЛ
-Варна. В СБАГАЛ -Варна са били извършени всички необходими процедури по пътека
141 – раждане и по медицинският стандарт за поведение при преждевременно пукнат
околоплоден мехур и раждане на недоносен плод. Извършени са били АГ преглед,
УЗД диагностика, редовно мониториране на ДСТ, проследяване ниво левкоцити в
кръвта, профилактика на белодробна зрялост с Дексаметазон и профилактика на
инфекцията с Медаксон 2г., и.в. Изчаквателното поведение било правилно с оглед
повишаване белодробната зрялост на плода. Специалистите са спазили медицинския
стандарт и добрата медицинска практика, като не са извършили нарушения,
неправилни или несвоевременни действия. Не е налице причинно-следствена връзка
между действия или бездействия на екипа и настъпилото увреждане на Г.Ж.. Здравната
документация е била оформена съгласно изискванията на НЗОК за клинична пътека
141 – раждане, защото в ИЗ №1355/693/2010г. са описани подробно -анамнеза,
статус, УЗД изследване, ежедневно наблюдение на бременната/родилката,
назначената терапия, назначените изследвания с официналните фишове с
резултатите, назначените записи на ДСТ, приложено е декларация за информирано
съгласие на пациента за раждане независимо от срока на бременност,
предлежанието и начина на родоразрешение по кл. пътека 141, лист за
преданестезиологична консултация и преценка. В медицинските ръководства
(раждане с висок риск на проф. Кацулов, Williams Obstetrics (САЩ) , изрично е
отбелязано, че недоносеност 1-2 степен не е индикация за оперстивно
родоразрешение ако няма други причини, а в конкретния случай не са били налице
индикации за тежка инфекция или прекарани операции на матката или друга
патология изискваща оперативно родоразрешение. Пациенката е била на 41г., но с
едно вагинално раждане; още плодът е бил в правилно главично предлежание, с УЗД
данни за тегло около 1600г., без данни за асфиксия. Поради това предприетото
естествено раждане от лекарския екип е било в съответствие с обективните данни
за състоянието на родилката и плода, а така също с медицинските ръководства за
дейсвтвие в подобни случаи. В записите ДСТ преди раждане ОСЧ на плода били
около 130 уд/мин, с добра вариабилност и реактивност. По време на раждане се
запазила същата ОСЧ на плода, като двукратно се забелязвали две ранни
децелетации до 115 уд/мин, които били израз на т. нар. вагусов феномен при
родовата дейност и не оказвали влияние върху състоянието на плода. ДСТ са
индикатор за добро интраутеринно състояние на плода. Скалата Апгар оценява
състояние на плода на 1-ва, 5-та и 15-та минута след раждане по показателите
цвят на кожата, сърдечна дейност, дишане, тонус, рефлекторна възбудимост с
оценки 0, 1 и 2 като максималният сбор е 10 точки. В случая неонатологът е отбелязал
7 на първа минута и 8 на пета минута, без подробно да са попълнени всички
показатели по таблицата, но които оценки били много добри за бебе в 32-ра г.с. Бебето
е изплакало след аспирация, било е незряло, розово с обилен верникс и
състоянието му е отговаряло за умерено депресивно състояние след раждане, като
причината за това била общата му незрялост. Не е имало данни за вътреутробна
асфиксия или травматични моменти по време на раждането, не са били прилагани и
изходящ форцепс или вакуум екстракция. Наличието на бистра околоплодна течност
също е било показател за липса на интраутеринно страдание на плода. В случая е
нямало данни и за ИВК (интравентрикуларни кръвоизливи) вследствие раждането.
Няма корелация и между метода на родоразрешение и инцидентите от ИВК при
недоносените новородени с тегло 1500-2500г. В случая може да се приеме, че има
причинно – следствена връзка не с общото състояние, а между възрастта на
майката и преждевременно пукнатия околоплоден мехур, както и между ниското
тегло на новороденото и неговата незрялост и техните късни последици и
настъпилите увреждания на ищеца.
В обясненията си в о.с.з., макар те да не са
същинска експертиза по ГПК, вещото лице д-р П. поддържа заключението си.
Разяснява още, че по принцип околоплодната течност не изтича изцяло, докато не
започне родовата дейност, поради което е възможно в определени случаи и до 40
дни да бъде поддържано състоянието на плода в утробата с цел постигане на
зрялост преди родоразрешаването. В конкретния случай чрез УЗ е било установено,
че само е намалено количеството околоплодни води. Обичайната профилактика в
такива случаи е около три дни, а при Р.Г. профилактиката била 48 часа. Бебето е
получило асфиксия (невъзможност за приемане на кислород) поради неразвитостта
на дробовете при ранното раждане. Така с прекъсната плацента бебето е развило
мембрани, които са пречели на кислорода на навлиза и така са били увредени
мозъчни структури. Дори при строг контрол е бил приложен и сарфактант, с цел разгъване
на дробовете на бебето, доколкото може. Тестът Апгар, макар да не е бил с
описан резултат по показатели, както следва да е по принцип, е дал много добри
общи такива на 1-ва и на 5-та минута. Когато е бил взет влагалищен секрет още в
Майчин дом не е била установена инфекция; не са били налице и обективни данни
за такива у майката, каквито ако би имало би могло да се обсъди и друго
родоразрешение. Стойности от 12 300 до 16 000 и след това спадане на
стойностите на левкоцитите, както и стойности до 20 000 левкоцита при
раждането, не означават инфекция на майката, щом като тя не е била фебрилна или
с оплаквания.
Заключението по приетата повторна
САГЕ съдът кредитира отново като обективно, обосновано, базирано на съвкупния
анализ на цялата приобщена медицинска документация от относимите ИЗ на майката
и детето, изответно от уважаван и доказан специалист с дългогодишен опит по
специалноста, който в момента е и началник на
отделението по „Акушерство и гинекология“ в МОБАЛ „Д-р С.Ч.“ АД – Велико Търново
– доц. д-р С.С., а и
като заключение, кореспондиращо с крайните изводи на първата САГЕ по
делото. От него се установява, че след като е била приета в „Майчин дом“ с диагноза „заплашващо
преждевременно раждане“, на майката били направени всички изискуеми по
клиничната пътека, с тази диагноза, изследвания: снета анамнеза; вагинален
преглед, при който се установило, че маточната шийка е
изгладена, центрирана, мека, разширение е 1 см.; околоплоден мехур запазен;
предлежи глава, подвижна над входа на таза. Ултразвуков преглед - един жив плод
с бипариетален диаметър 83мм, отговарящ на 32-33 гестационна седмица
(г.с), плацента по предната маточна стена първа-втора степен зрелост, запазен
околоплоден мехур (ОМ); проба за изтичане на околоплодна течност – отрицателна;
мониторен запис за състоянието на плода и маточната активност (NST) - основна сърдечна честота в границите
на нормата, добра вариабилност на детските сърдечни тонове и реактивност на
плода, без маточна активност; пълна кръвна картина, хемостазни показатели,
биохимия, банална урина, взета била проба за микробиологично изследване на
влагалищно съдържимо – като резултатите от параклиничните изследвания на кръв и
урина били в границите на нормата, а от влагалището не били изолирани патогенни
микроорганизми и левкоцити. Също правилно е била назначена „задържаща"
терапия с магнезиев препарат и миотропен спазмолитик, кортикостероидна
профилактика на респираторния дистрес синдром на новороденото (RDS), наричан в миналото
хиалинно-мембранна болест, и антибиотична профилактика. След правилното решение
за преместване в СБАГАЛ „Проф. д-р Д.С.Варна“, като болница с трето
(най-високо) ниво на неонатологична помощ, с е бил направен гинекологичен
преглед с констатации: маточна шийка - дълга 1,5 см,
СПОМ; предлежи глава на входа на таза; ДСТ - ясни и ритмични. извършена е била
ехография, която установила, че плодът е жив, с главично предлежание, вероятно
тегло - 1600г, редуцирано количество ОТ, плацента в дъното на матката и по
левия и кант, първа степен зрелост. В 14ч. е бил направен „нон стрес тест“, за
оценка на състоянието на плода, проба за чувствителност към антибиотик от група
цефалоспорини-трета генерация, преданестезиологична консултация, започната е
била задържаща терапия с магнезиев препарат и е продължила профилактиката на
респираторния дистрес синдром на новороденото с глюкокортикостероиди. Състояние
на плода било проследявано регулярно чрез NST, като на всички записи е видно,
че ДСТ в норма, с добра вариабилност и реактивност на плода. Кръвните
изследвания били в границите на нормата за бременна жена. На ***г. раждането
започнало, маточната шийка била почти изгладена, разширение 3-4 см, главата
била с малък сегмент на входа на таза, ДСТ - в границите на нормата - 120-130 уд./мин.
Назначен е бил мониторен контрол на раждането, т.е. постоянен NST – нещо което
могат да си позволят само елитни болници в света. Раждащата е била преместена
от стационара в предродилната зала. Тогава д-р Ц. е пристигнала за да се включи
във воденето на раждането. Правилно е била назначена инфузия с 5Е Окситоцин за
стимулация на родилната дейност и в 12.10ч. на ***г. се е родил жив, недоносен
плод от мъжки пол, с тегло 1840г, ръст 42 см, с добър за гестационната възраст,
Apgar-score - 7т. на първата минута и 8т. на 5-тата. Плацентарният период е бил
воден правилно, след метергинова профилактика. Пациентката е била изписана в
добро общо състояние на 14.03.2010г., след изпълнение на изискванията по
клинична пътека №141.Бебето било преведено в интензивно неонатологично
отделение, където е било проведено лечение на вторичен FDS на новороденото
(хиалинно-мембранна болест). Там, поради развилата се дихателна недостатъчност
и реалната опасност за трагичен изход на плода, резонно е било включено лечение
със скъпоструващия медикамент Куросърф, който съдържа фосфолипида сърфактант,
отговорен за правилното функциониране на белите дробове на Г.Ж..
Всички тези подробно описани действия на медицинските
лица в периода 08-***г. са били правилни и съобразни с изискванията на
съответните клинични пътеки, включващи приемане и задържане на бременността,
раждане и неонатологични грижи. Спазен е бил медицинският стандарт по
дисциплините „акушерство и гинекология" и „неонатология", добрата
медицинска практика и действащото законодателство. Пропуски, нарушения,
несвоевременни и / или неправилни решения не са били допуснати от нито един
специалист, учатвал в описаните събития. Г.Ж. е развил ДЦП не при, а след
раждането си. Тъй като действията на медицинските специалисти относно
диагностиката, лечението, раждането на Р.Г. и последващото лечение на
новороденото в интензивното неонатологично отделение, са били съобразени и
адекватни на медицинските стандарти и добрата медицинска практика, няма
причинно-следствена връзка между тях и настъпилото увреждане на ищеца. Не се
открива и неправилно оформяне на медицинската документация. Не е имало и
никакви медицински индикации за спешно родоразрешение чрез Цезарово сечение,
напротив извършването на последното би подложило на риск както бебето, поради
незрелост на органите и системите му от ранната гестационна възраст, така би
подложило на риск и самата бременна. Родилните пътища са били подготвени за
естествено раждане и всяко следващо след първото, би протекло по-бързо и
по-атравматично, още повече, че при преждевременното раждане се ражда и плод с
по-ниско тегло и по-малък обем. При липсата на медицински индикации, а такива
не е имало, родоразрешението чрез Цезарово сечение би било груба грешка на
акушерското изкуство. Няма данни за промяна на записите на ДСТ, записът чрез
т.нар. нон стрес тест (NST), е показал добро състояние на плода, т.е.
сърдечната честота била в границите на нормата (120-160 уд./мин.), налице била
добра вариабилност на ДСТ и реактивност на плода. Според наличната документация
мониторирането на плода е било извършвано регулярно и в другото здравно
заведение, където е била преведена - СБАГАЛ „Проф. д-р Д.С." ЕООД, като и
тези мониторни записи показват добро състояние на плода, което е позволило да
се продължи задържащата терапия до момента на започване родилната дейност.
Оценката веднага след раждането Apgar - 7т. на първата и 8т. на 5-тата минута,
също била добра. По всички тези причини при раждането на Р.Г., плодът не е
изпадал в състояние на фетален дистрес-синдром (промени в азообмен и
метаболизъм на жизнено важни органи) (FDS). За същото свидетелствали и
мониторните записи, документиращи ДСТ, тяхната вариабилност и реактивността на
плода. Сърдечната честота на плода през време на раждането е била в границите
на нормата (120-160 уд./мин.). През втория период на раждането (периода на
изгонване на плода), когато плодът преминава през родилния канал, може да има
спад на ДСТ, дължащ се на т.нар. ефект на Gaus - притискане на кожни
разклонения на десетия черепно-мозъчен нерв - нервус вагус. При раждането на Г.Ж.
спадът на ДСТ е бил минимален - 115 уд./мин., което не е белег за FDS, т.е. не
е имало фетално страдание. Това се потвърждвата и от коментираните по-горе
резултати от Apgar и от бистрата околоплодна течност. При раждането на Г.Ж.
нямало данни за вътречерепен кръвоизлив, а ищецът е развил FDS на новороденото,
известен като хиалинно-мембранна болест, след раждането си, за което е бил и
правилно лекуван в интензивното неонатологично отделение. По принцип
оперативното родоразрешение чрез Цезарово сечение не намалява относителния дял
на новородените с интравентрикуларни кръвоизливи, както и не намалява честотата
на развилите в по-късните етапи от живота си ДЦП недоносени новородени. Така е
налице причинно – следствена връзка не между действията на лекарския екип, а
между възрастта на майката, преждевременното раждане и незрялостта на всичките
тъкани и органи на родения недоносен плод.
В
обясненията си в о.с.з., макар те да не са същинска експертиза по ГПК, вещото
лице доц. д-р С. поддържа заключението си. Разяснява още, че в наличната
документация не се съдържат данни за интраамиотична инфекция на плода, нито за
клинична изява на такава инфекция. Левкоцитоза до 19 000 е нормална за
бременна жена преди раждане. Прилаганите кортикостероиди са допринесли за
стойностите на левкоцитите. Спешно родоразрешение следва да се приложи само при
данни за тежка инфекция (плацентит), който е угроза за развитие на неонатален
сепсис с риск за живота на плода, данни за което не е имало. Нямало е дори
температура, разтрисане, левкоцитоза и повишен ЦРП на майката. Принципно дори
да има данни за вагинална инфекция, не следва задължително Цезарово сечение,
защото то зависи от много други показатели и състояния.Практика е при съмнение
за частично изтекла околоплодна течност да се назначават превантивно
антибиотици. Данните в случая обаче са били за само частично изтичане на
околоплодната течност на майката, а не изцяло. Не е било задължително постоянно
мониториране, като през 2010г. такова е било осъществявано с доплеров апарат,
като контрол през 10-15 минути се прилага едва през първия период на значимо
разширение на маточната шийка. Следва се кортикостероидна терапия за да не
загине плодът от хиалинно – мембранна болест след раждане, а терапията се спира
само при клинични данни за тежка вътреутробна инфекция на плода, каквито е
нямало. Без такава терапия може би плодът би починал. По принцип е възможно да
се изчака и месеци преди да се започне родоразрешение, след частично изтекли
води, при проследяване на показателите на майката и плода. Медаксон в случая е
бил назначен само за профилактика. По време на раждането е нямало данни за интравентрикуларни
кръвоизливи, защото плодът бил роден в добро състояние по оценката Апгар. При
недоносени деца относителният дял на тези, развиващи ДЦП, е 30 пъти по-голям
спрямо родените в края на обичайния гестационен период.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата
към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни
изводи:
По предмета на доказване: В процесуална тежест на ищеца по делото е да
докаже пълно и
главно всички сочени предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане: деянието, което може да се изразява в действия или бездействия; противоправност на деянието; вреда; причинна връзка между
деянието и вредата; вредата да е причинена при
или по повод на изпълнението на работата, възложена от ответното
дружество на другия ответник. Конкретно с оглед въведените твърдения ищецът
следва да докаже пълно и главно,че във времето от приемането на майката Р.Г. в
ответната болница на 09.03.2010г. до раждане на детето на ***г. и
непосредствено след това отв. Ц. и служителите на ответното дружество са
допуснали нарушения на медицинските правила и медицински стандарти за добра
лечебна практика и недостатъчна по обем и несвоевременно оказана медицинска
помощ: с оглед на данните за наличие на инфекция при майката още при приемане в
болница; липсата на адекватна оценка за момента и вида на родоразрешение на
база състояние на майката и на плода преди раждане (избрано естествено раждане
вместо цезарово сечение); противоречие по последния въпрос между П.Ц. и
лекарите на ответното дружество; недостатъчни и неподходящи подготвителни
изследвания и терапия преди раждането; забавено извършване на самото раждане;
неподходящо третиране на детето веднага след раждане. Следва още да докаже
твърдяните по вид и обем морални вреди – установени заболявания на детето и
свързани с тях житейски и морални негативи; а също и твърдяните по вид и обем
материални вреди – закупените помощни средства и платените средства за
операция, престой и лечение след нея. Следва също да докаже пряката причинна
връзка между горепосочените деяния и вредите. Още по имуществените вреди следва
да докаже, че разходите са от патримониума на самото дете-ищец, както и
несъмнената нужда от пособията и от операцията в чужбина, за детето. Още размера
на исковете, за неимуществените – с оглед критерия справедливост. Още и
началната дата на довършване на деликта. И освен всичко останало следва да
докаже поддържаната солидарна отговорност на двамата ответници (поради
възлагане от дружеството на другия ответник или поради причиняване на вредите
едновременно и от двамата). Следва още да докаже и спора между отв. Ц. и
лекарите на ответното дружество за вида и момента на раждане на майката Г.. И
всички други положителни твърдяни факти, свързани с горните обстоятелства.
При цялостно, пълно и главно доказване на
всички горепосочени факти от ищеца, ответниците по делото носят тежестта да
докажат твърдяните от тях положителни обстоятелства, на които основават доводите
си – че са положили необходимата и в съответствие на медицинските правила,
стандарти, практика и обем грижа към Р.Г. в периода от приемането й на 09.03.2010г.
до раждането на детето на ***г. и непосредствено след това; следва да
оборят презумпцията за виновност (при доказаност на всиччки предпоставки на
иска от ищцовата страна); евентуално дължат да докажат и възражението си по
чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване от майката на вредите – че състоянието на
детето е резултат от рисковете при ражнане от жена на 42 години;
на рисковете при преждевременно раждане в 32-та гестационна седмица и т.нар.
хиалинно-мембранна болест; и на други фактори и причини в майката; следва
отделно да докажат, че заболяванията на детето са диагностицирани още през
2010-2012г. и съответно възражението си за изтекла погасителна давност за
вземанията; а също и възраженията си за недължимост на вредите, за прекомерност
на неимуществените и възможност всички или част от имуществените да са били
поети от НЗОК или самите дейности да са били възможни в България; и всички
други положителни твърдяни факти, свързани с горните обстоятелства.
Относно противоправността на действията на
ответниците: По този много спорен между страните въпрос
бяха допуснати и приети първа и повторна АГ експертизи. Съгласно чл.195, ал.1 ГПК съдебни експертизи се назначават за изясняване на важни за производството
въпР., по които са нужни специални знания от областта на науката,каквито знания
съдът и страните нямат. Особено силно това се налага при много специфични въпР.,
каквито несъмнено са всички такива относно родовия процес. По делото бяха
ангажирани множество по вид и характер изследвания и
данни за медицински показатели на майката и на плода (новороденото), в т.ч.
образни, кръвни, графически, кардиологични, морфологични и други, които
съдържат и съответните медицински понятия, съкращения и величини, разчитането
на които не е в пряката компетентност на съда без съдействието на специалисти
със специални знания. По тези причини на общо основание няма как да не
бъдат кредитирани две заключения, които касаят специфичните и релевантни за
спора медицински отговори, които освен това и кореспондират напълно помежду си
в крайните си изводи. На следващо място в случая и двете заключения са
обективни, обосновани, базирани са на съвкупния анализ на цялата приета
медицинска документация в относимите ИЗ на майката и детето, като са изготвени
и от уважавани и доказани специалисти с дългогодишен опит по специалноста,
който в момента са съотвено началник на отделението по „Акушерство и гинекология“
в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД – д-р М.П. и началник на
отделението по „Акушерство и гинекология“ в МОБАЛ „Д-р С.Ч.“ АД – Велико
Търново – доц. д-р С.С.. Тук е мястото да се напомни, че при допускане на повторната
САГЕ съдът се съобрази с изричното искане на представителя на ищеца вещото лице
да бъде извън територията на град Варна,а самият доц. д-р С.С. беше изрично определен
от Експертния лекарски съвет по „акушерство и гинекология“ при Министъра на
здравеопазването на РБ, което още веднъж свидетелства за професионализма на
този специалист. По всички тези причини съдът не намира никакво процесуално
основание да не кредитира и двете съответстващи си САГЕ.
От заключенията по тях, подробно описани по-горе, обобщено
се изясни и установи, че правилно родоразрешението на
бременност в 32 гестационна седмица е трябвало да бъде извършено в здравно
заведение с трета степен на компетентност по неонатология – СБАГАЛ „Проф. д-р Д.С.“.
Там
са
били извършени всички необходими процедури по клинична пътека и по общ
медицински стандарт за поведение при преждевременно пукнат околоплоден мехур и
раждане на недоносен плод – УЗД диагностика, редовно мониториране на ДСТ,
проследяване ниво левкоцити в кръвта, профилактика на белодробна зрялост с
Дексаметазон и профилактика на инфекцията с Медаксон 2г. Отново правилно е било
и изчаквателното поведение с оглед белодробната незрялост на плода. Специалистите
са спазили още медицинския стандарт и добрата медицинска практика, като не са
извършили никакви нарушения, неправилни или несвоевременни действия. Недоносеност
от 1-2 степен не е индикация за оперстивно родоразрешение ако няма други
причини, а в конкретния случай не са били налице индикации за тежка инфекция
или за прекарани операции на матката или друга патология, изискваща оперативно
родоразрешение. Към това пациенката е била на 41г., но с едно вагинално раждане,
плодът е бил в правилно главично предлежание, с УЗД данни за тегло около
1600г., без данни за асфиксия. Поради това предприетото естествено раждане от
лекарския екип е било в съответствие с обективните данни за състоянието на
родилката и на плода и с медицинските ръководства за дейсвтвие в подобни
случаи. Записите на ДСТ преди и по време на раждане също били в норма с добра
вариабилност и реактивност и така показвали добро интраутеринно състояние на
плода. След раждането детето е получило резултат от 7 на първа минута и 8 на
пета минута по скалата на Апгар, по показатели цвят на кожата, сърдечна
дейност, дишане, тонус, рефлекторна възбудимост – много добри за бебе в 32-ра
г.с. Не е имало данни за вътреутробна асфиксия или травматични моменти на плода
по време на раждането, не били прилагани и изходящ форцепс или вакуум
екстракция; имало и бистра околоплодна течност, която също било показател за
липсата на интраутеринно страдание на плода. Нямало данни за ИВК
(интравентрикуларни кръвоизливи) вследствие на раждането. Няма корелация и
между метода на родоразрешение и инцидентите от ИВК при недоносените новородени
с тегло 1500-2500г. Всички действия на медицинските лица в периода 08-***г. са
били правилни и съобразни с изискванията на съответните клинични пътеки,
включващи приемане и задържане на бременността, раждане и неонатологични грижи.
Спазен е бил медицинският стандарт по дисциплините „акушерство и
гинекология" и „неонатология", добрата медицинска практика и
действащото законодателство. Пропуски, нарушения, несвоевременни и / или
неправилни решения не са били допуснати от нито един специалист, учатвал в
описаните събития. Не е имало никакви медицински индикации за родоразрешение
чрез Цезарово сечение, напротив – извършването на последното би подложило на
риск както бебето, поради незрелост на органите и системите му от ранната
гестационна възраст, така би подложило на риск и бременната. При липсата на
медицински индикации, а такива не е имало, родоразрешението чрез Цезарово
сечение би било груба грешка на акушерското изкуство. Всички записи на ДСТ са
показвали добро състояние на плода. При раждането плодът не е изпадал в
състояние на фетален дистрес-синдром (промени в газообмен и метаболизъм на
жизнено важни органи) (FDS), за което свидетелствали дори и мониторните записи,
документиращи ДСТ, тяхната вариабилност и реактивността на плода. Сърдечната
честота на плода през време на раждането е била в границите на нормата (120-160
уд./мин.). При раждането на Г.Ж. е нямало данни за вътречерепен кръвоизлив.
Ищецът е развил FDS на новороденото, известен като хиалинно-мембранна болест,
но след раждането си, и за която обаче е бил правилно лекуван в интензивното
неонатологично отделение.
При тези категорични и
кореспондиращи си заключения на специалисти с висок професионализъм и опит в
такава специфична материя, съдът няма как да мотивира друг извод, от този за
недоказаност на сочената противоправност на действията на ответниците при
приемането,планирането и осъществяването на родовия процес при майката на
ищеца.
За пълнота следва да се отбележи, че
действително е налице документ по делото (епикриза Г. Ж.),
който съдържа придружаващо заболявание:
„интраамиотична инфекция на плода“, както и „умерена асфиксия при
раждане“. Общоизвестно е, че както в съдебния процес, така и в медицината и в
много от сферите на обществения живот, данните от един документ не могат да
бъдат решаващи,а следва да се анализират заедно с много други пряко относими
към тях.Известно е също, че в медицината единично обстоятелство или изследване
налага редица допълнителни медицински показатели и критерии, за да бъде
достигнато до крайна диагноза, респективно до конкретно проявление на
заболяването и степен на същото, чак след които се преценява и адекватното
лечение. От тази принципна гледна точка и при наличието на 100-150 страници
друга медицинска документация от всички ИЗ на майката и детето, няма как съдът
сам да приеме различни медицински изводи от тези на двете САГЕ само поради
цитирания документ, дорги и на база формална и процесуална логика. Още
повече, че противоправността, а и всички други елементи от състава на
деликтната отговорност, подлежат на пълно, цялостно и несъмнено доказване от
ищеца, а не на предположение, за каквото доказване няма как да се говори в
случая при горните данни.
В заключение съдът намира сочената
противоправност на действията на ответниците при приемането, планирането и при
осъществяването на родовия процес при майката на ищеца, за недоказана. Съдът не
може да приеме друго при тези заключения по двете АГ експертизи по делото.
Което е достатъчно за отхвърляне на исковете, поради липсата на задължителна предпоставка
от тях.
За причинната връзка меджу
действията на ответниците и заболяванията на ищеца по делото: В продължение
на горното от двете САГЕ се установи, че
в
случая има причинно – следствена връзка не между общото състояние на майката
или действията на ответниците, а между възрастта на майката и преждевременно
пукнатия околоплоден мехур, както и между ниското тегло на новороденото и
неговата незрялост и техните късни последици, и настъпилите увреждания на
ищеца. Тоест налице е причинно – следствена връзка не
между действията на лекарския екип, а между възраст на майката,
преждевременното раждане и незрялостта на всичките тъкани и органи на родения
недоносен плод. При недоносени деца относителният дял на тези, развиващи
ДЦП, е 30 пъти по-голям спрямо родените в края на обичайния гестационен период.
При това положение съдът намира твърдяната
причинна връзка между поведението на ответниците при приемането, планирането и
осъществяването на родовия процес при майката на ищеца, и за съжаление
настъпилите тежки увреждания на здравето на ищеца, за недоказана. Съдът не може
да приеме друго при тези заключения по двете АГ експертизи. Което е достатъчно
за отхвърляне на исковете, поради липсата на задължителна предпоставка от тях.
За имуществените вреди: Имуществените
вреди се разделят на реално претърпяни и пропуснати ползи. В случая се
претендира първата категория, в който смисъл ищецът следва да докаже реалното
намаляване на неговия личен патримониум с факта на извършване на сочените
разходи именно от него. От тази принципна и несъмнена същност на реалните вреди
се достига до извод за изначална неоснователност на предявения по делото иск,
доколкото още с твърденията в исковата и в уточняващите молби, въпрки
указанията на съда, се поддържа плащане на парични средства от родителите на
ищеца, а не от него или със средства от негово лично имущество. Типичен пример
за реални вреди от правната сфера на малолетно лице са случаите на изтеглени с
разрешение на съда по чл.130, ал.3 СК средства от лична сметка на детето (обичайна
или дарителска), както и случаите на увреждане на имущество на самото дете. Но
когато родителите, в изпълнение на нравствения си и законен дълг, извършват
разходи с тяхно имущество или средства, в полза на децата си, не се касае за
реално претърпяни от децата, а от родителите разходи. Затова и вземането за стойността
им, при наличие на другите препоставки на закона, е на родителите. Което би следвало
да бъде съобразено при подготовката и при обсъждането на линията на защитата на
ищцовата страна в настоящия процес. При актуалния начин на предявяване и
мотивиране, несъмнено платените средства за престой и лечение в чужбина, както
и за помощни средства, от родителите на ищеца, не биха могли да му се присъдят
дори при доказване на другите предпоставки на исковете по чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД.
За давността:
Давността, като правен институт, съставлява определен от закона период от
време, през който носителят на субективно материално право бездейства досежно
упражняването му. Като санкция и като превенция срещу необоснованата пасивност
на титуляря на правото е законодателно уредено погасяване възможността за
принудително удовлетворяване на притезанието, с изтичане на нормативно
определения период. Което по съображения относно правна сигурност съдебната
практика е приела да се цени по основателността на предявения иск. Съобразно
чл.110 от ЗЗД давността за обезщетения поради непозволено увреждане е пет
години, които по арг. от чл.84, ал.3 от ЗЗД вр. с чл.114, ал.1 от ЗЗД започват
да текат от извършването или от довършването на деликта, освен когато деецът не
е известен, който случай началото на срока е момента на откриването му (чл.114,
ал.3 от ЗЗД). В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение №5/2006г. на
ОСТГК на ВКС и трайната практика на съдилищата. Практически началото на срока
на погасителната давност винаги се свързва с възникването в обективната
действителност на всички елементи от състава на непозволеното увреждане,а по
изключение – субективния момент на узнаване от увреденото лице за извършителя на
деянието (тъй като често е възможно той да не може да се идентифицира дълго
време). Обичайно всички елементи на деликта са налице при самото му извършване,
но ако вредите или част от тях се проявят за първи път след приключване на
изпълнителното деяние, срокът се брои от началното им възникване.От друга
страна елементът „противоправност“ има обективен характер, защото
съответствието със закона никога няма субективен контекст в българската правна
система – „незнанието на закона не извинява“ е принципът в тази насока. От
което следва изводът, че знанието или не (у извършителя и/или у пострадалия) за
правонарушението на първия и за произтичащата му от това отговорност, нямат
връзка с обективното проявление на деликтния състав. Поради това и „узнаването
за право“ не дава начало на срока на погасителната давност, съобразно съдебната
практика. При обратно допускане би се стигнало до възможност за разглеждане на
деликтни деяния отпреди 20, 30 или 50 години, само защото „малко преди делото“
бил разбрал правоимащият (от познати, от специалисти или от медии), че бил имал
в предходния момент преди въпросните десетки години право на обезщетение, което
разбира се не е целта на закона и е изключено.
В настоящия случай деянието е било извършено
през м.03.2010г., като без съмнение участието на д-р Ц. и на служители на
ответната болница от съответния екип са били ясни, прочее че при искове по
чл.49 ЗЗД изричната индивидуализация на виновните служители на работодателя не
винаги следва да се изисква, особено при липсата на спор за правоотношението
им, както е и в настоящия случай.Ето защо към 2010г. са били налице всики
обективни данни и елементи от състава на процесния деликт, с изключение на
вредите, които са били установени за първи път по-късно във времето. Видно от свидетелските
показания, първите съмнения за състоянието на детето са се проявили месеци след
раждането му, когато майката констатирала проблеми с
поведението и с двигателните способности
на детето. След консултации с лекари, включително и в София, видно от приетите
на л.560-566 амбулаторни листи и епикризи от УМБАЛ СБАЛ ЕАД, клиники по детски
болести и по неврология, през 2011г. на Г.Ж. са били
поставени диагнозите: „Grand mal –
припадъци“; „детска церебрална парализа (ДЦП) – квадрипирамидна форма“. Видно
от приложените фактури и от свидетелските показания, през 2012г. родителите са закупили
вертикализатор, който се е използвал за да може да стои момчето изправено. Г.,
за съжаление, не е проходил около първата си година, като повечето деца, а едва
на 2-3 години и то след проведени рехабилитационни процедури. Г., за съжаление,
така и не проговорил.
Огромната житейска тежест на горните
обстоятелства е несъмнена, но от правна гледна точка тези обстоятелства ясно
сочат на открити заболявания на ищеца през 2011г., когато били поставени
множество диагнози за тях, както и за открито конкретно проявление на
заболяванията между първата и третата година на момчето. Така и при каквото и
да било разширително допускане, ако не през 2011г., то поне през 2012г. или
най-късно през 2013г. обективно са били налице всички увреждания на здравето на
ищеца, тоест вредите. Поради това и най-късно тогава е започнал да тече и
петгодишния давностен срок, като той е изтекъл най-късно през 2017-2018г.
Впрочем самата претенция на ищеца за законна лихва датира от раждането на ***г.,
което само потвърждава и мотивирания от съда дори по-късен (2011-2013г.)
начален момент на срока на погасителната давност. Ето защо като предявени през
2020г. всички процесни претенции са погасени по давност, а доводите на
ответниците в тази насока са основателни. Така и при доказване на всички други
предпоставки на деликтната отговорност, исковете отново биха подлежали на отхвърляне,
поради изтекла давност. А тези обстоятелства и правни положения също биха могли
да бъдат отчетени при подготовката и обсъждането на линията на защитата на
ищцовата страна в настоящия случай.
Обстоятелството, че едва през 2018г., когато
ищецът и родителите му са били на преглед при д-р Р. Г.в гр. София, последната
е изказала съмнения, че е възможно заболяванията на Г.Ж. да са резултат на
лекарска грешка,не са годни да променят положението, с оглед гореизложените
правни мотиви. В този случай би могло да се приеме, че през 2018г. родителите
са разбрали за закононарушенията на ответниците (ако биха били налице), но
което узнаване за противоправност или за право на обезщетение не може да даде
началото на давностния срок, както се обясни по-горе. Съвсем отделен е въпросът дали в момента на
становището си от 2018г. д-р Р. Г.е ползвала всички данни от всички ИЗ на
майката и детето по случая, или само част от тях, предполагаемо отрицателният
отговор на който въпрос би могъл да обуслови и колизията със заключенията по
двете САГЕ по делото.
В заключение по
всички мотивирани правни съображения, както всяко от тях поотделно, така и
особено в тяхната съвкупност, предявените искове ще следва да бъдат отхвърлени
изцяло (без съдът да разглежда въпроса за обема на неимуществените вреди, в
която част би споделил позицията на ищцовата страна, тъй като от човешка гледна
точка преживяното от ищеца и от неговите родители е огромна и изключително
тежка доживотна травма, както и житейска несправедливост, а усилията на родителите
следва да бъдат пример и модел за принадлежност, борбеност и всеотдайност към
детето им).
По разноските: На
процесуалното основание на чл.78, ал.3 от ГПК следва ищецът, чрез законните му
представители, да бъде осъден да заплати в полза на ответниците направените от
тях съдебни разноски за защитата им по спора, като произнасянето по чл.83, ал.2 ГПК не касае тези разходи, а държавна такса и разноските по движението и по
разглеждането на делото.
Възражението за прекомерност адвокатските
хонорари на ответниците се споделя напълно от настоящия съдебен състав, с оглед
на правната ситуация и особеностите на настоящия процес. На осн. чл.7, ал.2 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
интерес от общо 333 997.23лв., минималният хонорар възлиза на 8 209.94лв.
Доколкото обаче в практиката на ВКС и съдилищата е прието, че върху този
хонорар следва да се добави и ДДС при регистрация на адвоката по ДДС, то
окончателният дължим в случая следва да бъде в размер на 9 851.92лв. – в
полза на представителите на двамата ответници.
Към горните суми следва да се добавят
платените от ответниците суми от 15лв. – такси за СУ и 350лв. – депозити за
експертизи (за болницата), респ. 30лв. – депозит призован свидетел и 350лв. –
депозити за експертиза (за отв. Ц.. Така сумарният резултат за присъждане е
както следва: 10 216.92лв. (за отв. болница) и 10 231.92лв. (за отв. Ц.).
Платените разноски от Бюджета на съдебната
власт следва да останат за сметка на Бюджета, с оглед изгода по делото,
произнасянето по чл.83, ал.2 от ГПК и арг. от противното от чл.78, ал.6 от ГПК.
Воден
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете,
предявени от Г.В.Ж., ЕГН**********,
действащ чрез майката и законен
представител Р.Г.Г., ЕГН**********, с адрес ***, за солидарното осъждане на ответниците
СБАГАЛ „Проф. д-р Д.С.– Варна“ ЕООД, ЕИК000090065, с адрес: гр. Варна,
бул. „Цар Освободител“ 150, представлявано от проф. д-р Е.Г.К., и д-р П.Б.Ц.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да
платят на ищеца:
- сумата 300 000.00лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изрязяващи се в претърпени болки и страдания; невъзможност ищецът да води
нормален и пълноценен живот; преживян тежък стрес; невъзможност за пълноценен
контакт с членовете на семейството и с други хора и деца, в това число в детски
и образователни заведения; липса на възможност и занапред детето да стои право
самостоятелно и да ходи, както и да извършва произтичащи от това дейности;
всичките свързани с увреждането на здравето на детето – спастична церебрална
парализа, с умерена умствена изостаналост и симптоматична епилепсия, вследствие
асфиксия на плода при раждането му на ***г.; и
- сумата 33 997.23лв.,
представляваща обезщетение за претърпени лично от ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в платените от ищеца средства за закупуване на
26.07.2012г. на специализирано помощно средство за деца с увреждания
вертикализатор „Котка“ на стойност 2423.00лв., както и в направени през 2019г.
в Австрия болнични престои (на дете и на придружител), прегледи, изследвания,
оперативна интервенция за удължаване на адукторите и грижи след тях на детето,
на обща стойност 31574.23лв., пряко свързани със същите заболявания на детето -
спастична церебрална парализа, с умерена умствена изостаналост и симптоматична
епилепсия, вследствие афиксация на плода при раждането му на ***г.; и
-
законната лихва върху всяка от претендираните суми, считано от деня на
довършване на деликта (***г.) до пълното плащане,
всички
от които вреди твърдяни да са настъпили вследствие действия
и бездействия на отв. д-р П.Ц. и лекарите на отв. СБАГАЛ „Проф. д-р Д.С.–
Варна“ ЕООД, при приемане, планиране, преценка на момента и вида на
раждане,както и при самото раждане и непосредствено след него, на детето и
ищец Г.Ж., които обстоятелства са настъпили във времето от приемане на майката в болницата на 09.03.2010г. до
раждането на детето и непосредствено след него на ***г., като самите
противоправни действия и бездействия на ответниците се твърди да се изразяват
обобщено в нарушение на медицинските правила и стандарти за добра лечебна
практика и недостатъчна по обем и несвоевременно оказана медицинска помощ: с
оглед на данните за наличие на инфекция при майката още при приемане в болница;
липсата на адекватна оценка за момента и вида на родоразрешение на база
състояние на майката и на плода преди раждане (избрано естествено раждане
вместо цезарово сечение); противоречие по последния въпрос между П.Ц. и
лекарите на ответното дружество; недостатъчни и неподходящи подготвителни
изследвания и терапия преди раждането; забавено извършване на самото раждане,
довели в крайна сметка до мозъчното и до двигателното тежки заболявания на
детето след раждането му,
на
правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Г.В.Ж.,
ЕГН**********, действащ чрез законен представител
Р.Г.Г., ЕГН**********, да заплати на ответниците
сумите, както следва:
- на ответника СБАГАЛ „Проф. д-р Д.С.– Варна“
ЕООД, с ЕИК000090065, сумата от общо 10 216.92лв.
– разноски по делото пред ВОС, в това число адвокатски хонорар с ДДС,
депозити и такси;
- на ответника П.Б.Ц., ЕГН**********, сумата
от общо 10 231.92лв. – разноски по
делото пред ВОС, в това число адвокатски хонорар с ДДС, депозити и такси,
на
правно основание чл.78, ал.3 от ГПК вр. чл.78, ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при
участие на третото лице – помагач на страната на ответниците – ЗД „Армеец“ АД, ЕИК121076907.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………