№ 17950
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЙЦ
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110151845 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
07.10.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЙЦ, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 51845/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД Е. Е. М. – лично и като наследник на Е. Д. М.,
в която се твърди, че ответника бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот,
находящ се в гр. София, ж. к. ................, аб. № 10004, като била доставена топлинна енергия,
по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е
доставил топлинна енергия на стойност 831,23 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., но ответника не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение
за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 128,24 лева за периода от
15.09.2021 г. до 14.08.2023 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово
разпределение, поради което ответникът му дължал сумата от 47,04 лева, представляващи
1
припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., както и сумата от 10,11 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2021 г. до 14.08.2023 г. Иска ответника да бъде осъден да
заплати претендираните суми, както и деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба и не е изразено
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ,, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110,
ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена; 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и 3. ответникът изрично
или чрез конклудентни действия да е приел наследството.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
2
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Приложен е Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден имот за мероприятие по ЗТСУ № 137, нот. де3ло № 1337/1987 г.като се
установява, че Е. Д. М. е станал собственик на следния недвижим имот: находящ се в гр.
София, ж. к. .................
От Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 171,
том I, рег. № 1869, нот. дело № 148/2018 г. се установява, че ВБ М.а е учредила в полза на
сина си Е. Е. М. безвъзмездно пожизнено право на ползване върху 1/2 ид. ч. от следния
недвижим имот: находящ се в гр. София, ж. к. ................, като същевременно продава на
съсобственика си Е Д. М. притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от недвижимия имот.
Приложено е удостоверение за наследници изх. № 2629/12.10.2023 г., като се
установява, че Е Д. М. е починал на 13.08.2023 г., като е оставил за наследник по закон Е. Е.
М. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).
Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, макар
и ищецът да не е ангажирал доказателства за приемането на наследството от ответника
счита, че оглед учреденото по-рано право на вещно ползване, което ограничено вещно право
не е било погасено за процесния период, то следва извод, че между страните по делото
безспорно е установено наличието на валидното облигационно отношение по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
3
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно
отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на
каква стойност.
Приети и неоспорни са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период в имота е ползвана топлинна енергия за отопление на
имот, която е отчитана на базата на 3 бр. ИРРО, които са монтирани на 3 бр. радиатори.
Също така е отчетена топлинна енергия за сградна инсталация, както и топлинна енергия за
БГВ – отчетена на базата на реален отчет въз основа на показанията на 1 бр. изправен
водомер за топла вода. Вещото лице е уточнило, че стойността на потребената топлинна
енергия за процесния период е в размер на сумата от 844,17 лева.
От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесния период няма извършени
плащания, с които дължимите суми да са били погасени.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото
на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са недобросъвестни или
заинтересовани от изхода на правния спор.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия. В случая обаче следва да се отчете и изясненото от
заключението на ССчЕ плащане, респ. счетоводните записвания в тази насока – за което
вещото лице е посочило, че са взети предвид извършените плащания.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки за уважаване на предявени иск за главницата за топлинна енергия, като същият
следва да бъде уважен за сумата от 831,23 лева – при спазване на основния принцип в
българският граждански процес – за диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 ГПК). Тоест, съдът е
длъжен да се произнесе по предмета на спора така както е въведен в исковата молба – в това
число по претендирания от ищеца размер на претенцията.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия се прилагат
Общите условия от 2016 г., одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.
33, ал.4 от Общите условия от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само върху
задълженията по чл. 32, ал. 3 от същите общи условия, т.е. само върху сумите по
изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат
заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. В раздел
„Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г.,
4
приложими за процесния период, като същите са представени по делото), клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото
липсват доказателства, че ответницата е изпълнили надлежно и своевременно процесните
задължения, като с оглед клаузата от общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр.
1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че
ответника е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед заключението на ССчЕ, съдът намира, че иска
за акцесорното вземане за мораторна лихва, следва да се уважи в цялост.
На следващо място досежно претенцията за припадащата се част от цената на
услугата дялово разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и ССчЕ и
представените писмени доказателствени средства безспорно е установено, че цената на
услугата се дължи.
Съдът намира, че искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение е неоснователен, тъй като в новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите
условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
По делото не са сочени, респ. не са събрани други доказателства извън заключението
на ССчЕ, че останалите дължими суми са погасени чрез плащане, поради което и с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да обсъжда възражвенията на
ответника, което е въведено едва в о. с. з. от 26.09.2024 г. Касае се за материалноправни
възражения, които се преклудират с изтичането на срока за отговор на исковата молба – арг.
чл. 131, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 133 ГПК. За пълнота трябва да се посочи, че в случая дори
съдът да счете част от възраженията на ищеца за доводи въз основа на доказателствата по
делото, то настоящият съдебен състав намира, че по-горе в мотивите си ясно и точно е
изложил мотиви защо между страните е налице договорна правоотношение по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия, доколкото в чл. 153 от ЗЕ е
предвиден различен начин на възникване на договорното облигационно отношение.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК,
във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, съобразно уважената част от исковете
трябва да му се присъди сумата от 1138,56 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Ответникът не е доказал, че действително е сторил разноски, както и не е поискал
присъждането им, поради което съобразно отхвърлената част от исковете и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК не следва да му се присъждат деловодни разноски.
5
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Е. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ................ да заплати
на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................., със седалище и адрес на управление: гр. .................., на
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ,, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 831,23 лева, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия по
договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. София, ж. к. ................, аб. № 10004,
ведно със законната лихва от 20.09.2023 г. (датата на подаването на исковата молба) до
окончателното плащане, както и сумата от 128,24 лева, представляващи мораторна лихва
върху главницата за цената на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 14.08.2023 г.,
както и сумата от 47,04 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за
периода 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.09.2023 г. (датата на
подаването на исковата молба) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10,11 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за дяловото разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 14.08.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП Е. Е. М., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК: .................,
сумата от 1138,56 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззива жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6