№ 135
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23 в публично заседание на двадесет
и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ненова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Анна Ненова Търговско дело №
20211100900965 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ.
Ищецът Софийска градска прокуратура твърди, че е постъпило писмо
от НОИ-ТП София, което е съдържало уведомление, че ответното дружество
„П.“ ЕООД е без управител. От справка в търговския регистър е видно, че
управител е бил В.Н.П., а от препис-извлечение от Акт за смърт № 1110 от
31.10.2020г. - че управителят е починал на 30.10.2020г. Няма данни за вписан
в търговския регистър нов управител.
При тези данни в течение на повече от три месеца ответното дружество
е без управител, поради което е налице законовата хипотеза на чл. 155, т. 3 от
ТЗ. Ищецът иска да бъде постановено решение, с което ответното дружество
да бъде прекратено.
1
Ответникът „П.“ ЕООД не е дал отговор по иска.
Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и
в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:
„П.“ ЕООД е било регистрирано в търговския регистър при Агенция по
вписванията през 2013г., като от 05.01.2016г., след прехвърляне на
дружествени дялове, управител и едноличен собственик на капитала на
дружеството е станал В.Н.П.. В търговския регистър е бил обявен и актуален
учредителен акт на дружеството.
Търговското дружество е осъществявало търговска дейност, но на
30.10.2020г. В.Н.П. е починал.
След смъртта си В.Н.П. е оставил наследник по закон, призован към
наследяване Н.В.П., негов син. По делото няма данни дали той е приел
наследството на своя баща, съответно дали наследници от следващите редове,
призовани към наследяване, са приели наследството на В.Н.П..
След смъртта на В.Н.П. в търговския регистър липсват заявления за
вписвания, заличавания и обявявания. Същевременно в учредителния акт на
„П.“ ЕООД липсват предвидени разпоредби (клаузи) за такъв случай, както и
липсват конкретни разпоредби (клаузи) относно евентуално производство
по ликвидация на дружеството, съответно кой следва да е ликвидатор в тези
случаи. Посочено е единствено, че дружеството се прекратява в предвидените
от ТЗ случаи, че се извършва производство по ликвидация и че за
неуредените от учредителния акт въпроси се прилагат разпоредбите на
българското гражданско законодателство (клаузите на чл. 10 и чл. 12 от
учредителния акт).
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
2
приема следното:
Дружество с ограничена отговорност може да бъде прекратено по
решение на окръжния съд по седалището на дружеството по иск на
прокурора, когато в продължение на три месеца няма вписан управител (чл.
155, т. 3 от ТЗ).
Разпоредбата е приложима и по отношение на едноличното дружество с
ограничена отговорност. Управителят е орган на дружеството с ограничена
отговорност (чл. 135, ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от ТЗ), който организира и
ръководи дейността му съобразно закона и решенията на едноличния
собственик на капитала по чл. 147, ал. 2 от ТЗ и го представлява (чл. 141, ал. 1
и ал. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от ТЗ), при което липсата на избран и вписан в
търговския регистър управител препятства осъществяване на дейността на
дружеството и е основание то да бъде прекратено.
Разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ТЗ е приложима и в случая, когато
управителят на едноличното дружество с ограничена отговорност е починал,
независимо дали обстоятелството е заявено за вписване в търговския регистър
и управителят е заличен. Липсва управител на търговското дружество,
каквото е и основанието за прекратяването на дружеството по чл. 155, т. 3 от
ТЗ.
Разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ТЗ следва да се приеме приложима и в
случаите, когато починалият управител е бил и едноличен собственик на
капитала на дружеството и наследниците не са упражнили правата си по чл.
157, ал. 1 от ТЗ в тримесечен срок от настъпване на смъртта – не са поискали
да продължат дейността на дружеството, при което в срока по чл. 155, т. 3 от
ТЗ не е бил избран и нов управител. Условие за прекратяването в този
случай е да не са настъпили предпоставките на чл. 157, ал. 1 от ТЗ за
прекратяване на дружеството на това основание. Подобно е и тълкуването,
възприето в Решение № 73 от 17.10.2017г. по т.д. № 1465/2015г. на ВКС, ТК,
ІІ т.о.
И при прекратяване по чл. 155, т. 3 от ТЗ, ако наследниците поискат да
продължат дейността, продължаване на прекратеното дружество е по чл. 274
3
от ТЗ.
В случая от 30.10.2020г., повече от три месеца след смъртта на В.Н.П.,
управител и едноличен собственик на капитала на „П.“ ЕООД, дружеството е
без управител. Не се установява отказ на наследник (наследници) на В.Н.П.
да продължат дейността на дружеството, съответно осъществен фактическият
състав за прекратяване на дружеството на основание чл. 157, ал. 1 от ТЗ, и
съгласно разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ТЗ ответното дружество подлежи на
прекратяване по този ред.
Предявеният от Софийска градска прокуратура иск по чл. 155, т. 3 от
ТЗ за прекратяване на дружеството е основателен и следва да бъде уважен.
Евентуално продължаване на дружеството е по реда на чл. 274 от ТЗ,
ако са налице посочените в разпоредбата предпоставки за това, включително
ако наследник на В.Н.П. поиска продължаване на дейността.
Съгласно чл. 156, ал. 1 от ТЗ, при прекратяване на дружеството на
основание чл. 155 от ТЗ, се открива производство по ликвидация, която се
извършва по реда на глава седемнадесета от ТЗ (чл. 156, ал. 4, вр. чл. 266, ал.
1 от ТЗ).
Производството по ликвидация следва да бъде открито от съда с
настоящото решение, с определяне на срок за ликвидация. В този смисъл са
Решение № 159 от 15.12.2009г. по т.д. № 389/2009г. на ВКС, ТК, І т.о.,
Решение № 222 от 15.07.2011г. по т.д. № 74/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК (отм.). Изоставена е предходната
съдебна практика, съгласно която е недопустимо съединяването на исково
състезателно производство по чл. 155 от ТЗ с охранителното производство по
ликвидацията (Решение № 204 от 01.03.1994г. по гр.д. № 1096/93г. на ВКС, V
г.о., Решение № 48 от 16.02.2001г. по гр.д. № 1343/2000г. на ВКС, V г.о.,
Решение № 394 от 07.03.2002г. по гр.д. № 1179/2001г. на ВКС, Решение №
741 от 22.04.2002г. по гр.д. № 1407/2001г. на ВКС, V г.о. и др.).
Ликвидатор на дружеството е по правило управителят, освен ако с
учредителния акт или по решение на едноличния собственик на капитала е
4
определено друго лице (чл. 156, ал. 2 от ТЗ). В случая няма управител,
учредителният акт не съдържа изрично правило кой следва да бъде назначен
за ликвидатор, нито има решение на едноличния собственик на капитала, при
което ликвидатор следва да бъде определен служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че това следва да е по назначение
от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията.
Съдът не разполага със списък на ликвидатори, какъвто има в тази
Агенция, съгласно вътрешни заповеди на изпълнителния директор, издадени
на основание Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхранение и достъп до
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел –
на специално подбрани и одобрени дееспособни физически лица, които
извършват тази дейност по занятие, дължат грижата на добрия търговец и
които да носят отговорност за дейността си като ликвидатори (чл. 266, ал. 6 и
чл. 268, ал. 4 от ТЗ). Действително липсва изискване за специална
професионална правоспособност на ликвидаторите, но при очертаните
изисквания към дейността им, такъв подбор е наложителен. Същевременно за
назначаването следва да има съгласие от страна на лицето, назначено за
ликвидатор (ликвидаторът се вписва в търговския регистър, където се
представя нотариално заверено съгласие с образец от подписа му (чл. 266, ал.
3 от ТЗ), както и трябва да се изключат предвидени в отделни нормативни
актове несъвместимости.
Във връзка с назначаването от длъжностното лице следва да бъде
определено и възнаграждение на ликвидатора (чл. 266, ал. 5, т. 4 от ТЗ).
Срокът на ликвидация следва да бъде определен на шест месеца. При
необходимост този срок може да бъде продължен.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса по иска от 80 лева, съгласно чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
5
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ, „П.“ ЕООД, с ЕИК
******* и със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“,
ул.*******, ******* по иска на Софийска градска прокуратура.
ОТКРИВА, на основание чл. 156, ал. 1, чл. 155 от ТЗ и чл. 266 и сл. от
ТЗ, производство по ликвидация на „П.“ ЕООД, с ЕИК ******* и със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул.*******,
******* като определя 6-месечен срок за провеждането му, при служебно
назначаване на ликвидатор.
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрация в Агенция по
вписванията, при вписване на решението за прекратяването, да назначи
ликвидатор и да определи месечното му възнаграждение, съгласно мотивите
към решението.
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Витоша“, ул.*******, ******* да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 80 лева (осемдесет лева) държавна
такса по предявения иск.
Решението, в частта на прекратяването на търговското дружество,
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок
6
от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис да се изпрати на Агенция по
вписванията, на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7