Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 25.10.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав, в открито съдебно заседание, проведено
на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 144 по описа за 2016 година на Провадийския районен съд,
трети състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по молба от Г.К.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Г.Х.З.,
ЕГН **********,*** 72А, с правно
основание чл.132, ал.1, т.2 СК за
лишаване на ответника от родителски права над детето Е. Г. З., ЕГН **********,
поради трайно неполагане на грижи без основателна причина за детето и неплащане
на издръжка, като са направени и обусловените от неговото уважаване
искания: -с правно основание чл.134 т.1 от СК да бъде осъден
ответника да заплаща на детето Е. Г. З., ЕГН ********** чрез ищцата като нейна
майка и законен представител месечна издръжка в размер на 120лв., считано от
датата на постановяване на съдебното решение, платима до пето число на месеца,
за който се дължи; -с правно основание чл.134
т.2 от СК да бъде определен режим на лични контакти на ответника с детето Е.
Г. З., ЕГН **********, всяка трета събота от месеца от 10:00ч. до 18:00ч.
Ищцата в
исковата молба твърди, че с ответника са родители на Е. Г. З., ЕГН **********,
родена на *** ***, видно удостоверение за раждане, издадено въз онова на акт за
раждане № 1596/01.12.2005 г., издаден от район *********, град **********,
община Столична. По време на раждането й с Г.Х.З., ЕГН **********, макар и
обвързани от юридическата връзка на сключения на 19.03.1988 г. граждански брак
се намирали във фактическа раздяла, което състояние продължавало и до днес.
Поради отсъствието на ответника ищцата поела и до днес реализирала изцяло и
самостоятелно всички грижи свързани с отглеждането, възпитанието и издръжката
на Е., която вече е на 10 години. За този период дъщеря й не се е срещала с Г.Х.З.
лично и дори не била общувала с него по телефон. На практика за нея ответникът
бил напълно непознат човек, когото не била виждала и не би разпознала. Въпреки
демонстрираната му незаинтересованост, водена от интересите на детето, ищцата е
правила нееднократни опити да се свърже
с ответника, но всички се оказали безрезултатни. За отминалите повече от десет
години ответникът не бил направил опит да узнае къде живее дъщеря им и при
какви условия, как се чувствала и имала ли нужда от помощ. Ответникът напълно и
трайно се бил дезинтересирал от дъщеря им като изцяло бил пренебрегнал
родителските си задължения. Поведението му било съзнателен акт, предвид
отсъствието на обективни пречки, осуетяващи реализирането на обичайните и
дължими отношения между родител и дете. Освен неучастието му във финансовата
издръжка на дъщеря им Е. Г. З. напълно пренебрегвал и необходимостта от
полагането на грижи за нея, не търсел контакт и не участвал по какъвто и да е
начин в живота й, което съставлявало пълно и трайно неизпълнение на
родителските му задължения. Поради изложените причини моли съда да постанови
решение, с което да лиши Г.Х.З. от родителски права по отношение на детето Е. Г.
З., като осъди ответника да заплаща на дъщеря им чрез нейната майка – ищцата
месечна издръжка в размер на 120 лева, считано от датата на постановяване на
съдебното решение, платима до пето число на месеца, за който се дължи. Моли да
се определи режим на лични контакти на ответника с детето всяка трета събота от
месеца от 10:00ч. до 18:00ч.
Ответникът,
чрез назначения особен представител по делото е депозирал отговор на исковата
молба в срок. Излага се становище за недопустимост, при условията на
евентуалност- неоснователност. Твърди, че ответникът не бил биологичен баща на
детето. През 2008г. било постановено Решение на РС – Провадия по бр.д. 18 /
2008г., видно от което ищцата била пропуснала да съобщи за малолетното дете при
развода, а само за две навършили пълнолетие такива. В мотивите на същото
решение било изложено, че по твърдение на ищцата страните били във фактическа
раздяла от 2002г. Счита, че искът бил неоснователен, доколкото не били налице
условията на чл.132 от СК. Ответникът не бил уведомен, че е родител на Е..
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
От прието по
делото удостоверение за раждане /л.3/, се установява, че родители на детето Е. Г.
З., родено на ***г., са от Г.К.М., ЕГН **********- майка и Г.Х.З., ЕГН ********** – баща.
Съобразно
прието на л.4 Решение No 60 / 18.12.2008г., постановено по бр.д. 18 / 2008г. на
РС – Провадия, бракът между Г.К.М., ЕГН ********** и Г.Х.З., ЕГН ********** е прекратен,
поради дълбокото му и непоправимо разстройство. Решението е влязло в сила на
13.01.2009г., видно от отбелязването върху решението.
Съобразно
приетият на л. 72 от делото Трудов договор No 141 / 04.07.2016г. , ищцата Г.К.М.,
ЕГН ********** полага труд като личен асистент на четири часов работен ден със
заплащане в размер на 260 лв. месечно.
Изготвен и
приобщен по делото е социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ –
Провадия /от л.65 до л.68/. В социалния доклад се посочва, че от раждането на
детето до настоящия момент грижите за детето са поети изцяло от неговата майка.
По данни на г-жа М., г-н Г.З. никога не се е грижил за детето, като същият
никога не се е интересувал от момичето. Семейството на г-жа Г.М. живее на
квартира, като заплащат наем в размер на 120 лева месечно. Жилището
представлява апартамент, състоящ се от две стаи, кухня, тераса и санитарни
помещения. Хигиенно - битовите условия са добри. За детето е осигурена
самостоятелна стая. Жилището е електрифицирано и водоснабдено. Г-жа Г.М. работи
от около два месеца, като личен асистент назначена към Община Провадия. Същата
споделя, че работи на половин работен ден и получава месечно възнаграждение в
размер около 200 лева. Семейството е подпомагано от ДСП - Провадия с месечна
помощ за деца по чл.7 от ЗСПД в размер на 37лв. Г-н Ю. А. - биологичен баща на
детето работи извън страната в сферата на строителството. Семейството не е
социално изолирано, детето контактува с разширения си семеен кръг, Детето
посещава училище и има изграден приятелски кръг с децата от своя клас. През
учебната 2016/2017 година Е. е ученичка в пети клас на *******************.
Момичето редовно посещава учебните часове. Детето не е социално изолирано, има
приятели от училището, в което учи. Майката сподели, че е силно привързана към
дъщеря си. По данни на г-жа Г.М. детето е силно привързано към нея. В социалния
доклад се посочва, че г-жа М. притежава нужния родителски капацитет и качества,
за да осигури нормалното израстване и развитие на детето.
Извършено е
социално проучване и от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград /л. 69/,
в което се сочи, че адресът на Г.Х.З. ***. Лицето не е открито на адреса – там
е открита бабата на детето по бащина линия, майка на Г.Х.З. - г-жа Д. Н. М.. Г-жа М. твърди, че лицето не
живее на адреса от пет месаца и е в чужбина към момента. Същата споделя, че
синът й имал проблем с алкохола, както и че никога не е виждала внучката си и
не я познавала.
Ангажирани са от страна на ищцата
гласни доказателства посредством разпита на двама свидетели – С. М. К. и К. Д.
П.. Свидетелката С. М. К. излага, че познава Г. от около 15 г. - съседи са от
доста време. Твърди, че се виждат всеки ден и познава семейството. Излага, че
ищцата имала едно дете, което се казва Е.
и то е на 11 год. Г. е имала сключен граждански брак с Г., но не го е
виждала да посещава семейството. Не била чувала той да е имал контакти с
детето, а те били ежедневно заедно с Г.. Свидетелката твърди, че относно бащата
на Е., който е по документи знае, че не ги е подпомагал финансово. Г. не е
правила опити да се свърже с него. Търсила го била, както и роднините му, но
само за делото, но също не е успяла да ги намери. Според свидетелката ищцата се
грижела за детето и то не е лишавано от нищо, като имало силна връзка между
майката и детето. Детето е родено в ******
и няколко години са живели там. Свидетелката твърид, че е присъствала на
празниците на детето, а бащата З. никога не бил присъствал и никога не бил
изпращал подаръци на детето.
Разпитана като
свидетел на ищцовата страна е и свидетелката К. Д. П.. Твърди, че познавала Г.
от 15 години. Излага, че с биологичният баща на детето Хюсеин били израснали
заедно и се познавали от деца, като понастоящем са съседи и живеят врата до
врата. Г. има дъщеря на 11 г., родена е на 14 ноември. Свидетелката твърди, че
бащата на детето, който е записан в акта за раждане, не живеел с тях и
свидетелката не го познава. Свидетелката сочи, че се виждат ежедневно по
няколко пъти на ден с майката, детето и биологияния баща на детето. Присъствала
е на празници на детето и бащата който е записан в акта за раждане не бил идвал
и не бил представял издръжка за детето. Тези сведения свидетелката има от
детето и от майката. За детето се грижи майката и съпругът на майката, който в
момента съжителствал с тях. Твърди, че отношенията между Г. и Е. са отлични. Тя
била грижовна майка и много добре се грижи за детето, което посещавало училище. Свидетелката давала
допълнително частни уроци на детето.
Свидетелката сочи, че Г. има друга дъщеря и син, които са в *******.
На основание
чл. 15 от Закона за Закрила на Детето е проведено изслушване на детето Е. З.,
която заявява, че е на 11 години и живее в Провадия, като преди това е живяла в
София. Детето твърди, че не познава Г.З., а счита за свой баща – Х..
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съобразно
чл.132, ал.1, т.2 от СК, родителят може да бъде лишен от родителски права,
когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава
издръжка. Именно това е правната квалификация, която съдът е дал на предявения
в рамките на настоящото производство иск. В тази връзка е указано и
разпределението на доказателствената тежест в рамките на спора, а именно: в
тежест на ищцата е да установи, че детето Е. Г. З. е дете на страните в
настоящото производство; неполагането на
грижи и непредставянето на издръжка от страна на ответника по отношение на
детето Е. Г. З.; както и че предявеният
размер на издръжката съответства на нуждите на детето, както и на възможностите
на двамата дължащи издръжката родители, а в тежест на ответника е да докаже
фактите, на които основава възраженията си, а именно: наличието на основателна
причина да не полага грижи и да не дава издръжка.
За да се
произнесе по претенцията на ищцата, съдът съобрази, че в практиката на ВКС е
изяснено, че лишаването от родителски права е крайна законовоустановена мярка
за защита интересите на детето от собствения му родител. Грижата по смисъла на
чл.132, ал.1,т.2 СК е съвкупност от действия на родителя, насочени към
осигуряване на правилно психофизическо развитие на детето. Родителят полага
грижи за детето, родителят трябва да проявява активност и настоятелност в
търсенето на контакти с него, за да развива доброто им взаимно познаване и
емоционална връзка, родителят дължи финансови средства за отглеждането му. Недаването
на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за
отглеждането му сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските
задължения и представлява неизпълнение на родителския дълг към детето.
В този смисъл,
за да приеме, че е налице такова укоримо поведение, съдът следва да обсъди
всички представени за установяването на това поведение доказателства, както и
да съобрази възраженията на ответника.
От
представените по делото доказателства се установи, че като баща на детето в
акта за раждане е записан ответникът в настоящото производство, като произходът
от бащата не е бил оспорен по надлежния ред. Детето категорично не припознава
ответника като свой баща и не го е виждала и не го познава, както е видно от
изложеното от детето по време на изслушването му. От ангажираните гласни
доказателства се установи, че бащата не е посещавал детето, не е търсил начин
да се свърже с него и да упражнява своето право и задължение за лични контакти
с детето. Установи се още, безпорно, че същият не е заплащал издръжка, а детето
от раждането си се отглежда от своята майка, която е поела цялостната му
финансова издръжка, грижа и гледане. В
писмо – становище, изпратено от ДСП – Разград, на които по делегация бе
възложено да изготвят социален доклад за бащата З. се установява, че лицето не
е в България. От друга страна ответникът не представи доказателства, с които да
установи наличието на обективни причини, които да го възпрепятстват от
изпълнението на неговите родителски задължения по полагане на грижи и
предоставяне на финансова издръжка. Възражението, че същият не е биологичен
баща на детето не е обективна причина, която да оправдава морално укоримото
поведение – дезинтересиране от полагане на грижи. Възражението не може да бъде
взето предвид от настоящия състав, доколкото за съда до оборване на произхода
от бащата по надлежния съдебен ред, баща на детето е ответника в настоящото
производство – З.. Следователно настоящият състав счита, че е налице
„трайно" по смисъла на закона неизпълнение на родителски права и
задължения /същото е започнало от раждането на детето/, което създава риск за
възпитанието и отглеждането му. Съдът намира, че ответникът е пренебрегнал
задълженията си като баща да полага грижи за детето си и да заплаща издръжка,
поради което следва да понесе санкцията на чл.132 от СК, като същият бъде лишен
от родителски права.
Съобразно
разпоредбата на чл.134 от СК, при лишаване от родителски права, съдът определя
издръжката, ако не е присъдена, както и мерките относно личните отношения между
родителя и детето, като прилага съответно и чл.59 ал.8 от СК. Задължението на съда е независимо от искането на ищеца или ответника в
рамките на производството, т.е. съдът служебно следва да се произнесе по тези
въпроси независимо има или не искане от някоя от страните.
По издръжката с правно основание чл. 134 т.1 от СК:
По делото не
се установи да е била присъждана издръжка, поради, което и съдът намира, че
следва да се произнесе по претендирания от ищеца размер от 120 лв. месечно,
считано от датата на постановяване на съдебното решение, платими до 5-то число
на месеца, за който се дължи.
При определяне
размера на издръжката наред с нуждите на детето
съдът следва да прецени и възможностите на родителя, който я дължи. По
делото не се установиха възможностите на ответника да заплаща издръжка, което
бе възложено като факти в тежест на ищцовата страна в настоящото производство
по претенцията за заплащане на издръжка. В този смисъл и доколкото липсват
данни за лицето, за което се твърди, че живее и работи в чужбина, съдът
презюмира, че доколкото лицето е в трудоспособна възраст, то същото следва да
реализира поне минималния доход. От друга страна не се установи ответникът да
има други ненавършили пълнолетие деца, които да издържа, както и не се установи
да има други задължения, които да изплаща. Майката не детето от своя страна
реализира доход от 260 лв. месечно – под минималния определен.
Съдът счита,
че за цялостната издръжка на детето Е. Г. З. с оглед възрастта й- същата е на
11 години, и присъщите за тази възраст нужди от средства за ежедневни,
образователни и развлекателни разходи, са необходими поне 300 лв. месечно /по
делото не се установиха извънредни нужди от допълнителни средства, извън
обичайните такива/. Използваните критерии от съда за да достигне до това
заключение са тези, заложени в чл.50 ППЗЗакрД, вр. с Постановление №6 на МС от
15.01.2009г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален
доход, необходимите средства за отглеждане и възпитание на дете от 7-годишна
възраст до 14 – годишна възраст са в размер на 3,5 -кратния размер на
гарантирания минимален доход, или 227лв, а от 14-годишна възраст, до навършване
на пълнолетие - 4 кратния размер на гарантирания минимален доход, или 260лв. В
този смисъл, след като съобрази, че посочените критерии, заложени в чл.50 ППЗЗакрД, вр. с
Постановление №6 на МС от 15.01.2009г. за определяне на нов месечен размер на
гарантирания минимален доход, се отнасят
за деца лишени от родителска грижа и след като отчете индивидуалните потребности
на детето, както и обществено-икономическата обстановка в страната и
императивния минимум на издръжката, предвиден в чл. 142, ал. 2 СК, настоящият
състав намира, че необходимата месечна издръжка за детето Е. Г. З. следва да се
определи в размер на 300 лева месечно. Посоченият размер следва да бъде
разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл.143, ал.1 СК, а
именно техните възможности и материално състояние. В този смисъл и издръжката
следва да бъде разпределена между страните в
справедливо съотношение, съобразно материалните и финансови възможности
на всеки от родителите, като настоящият състав възприема за такова: бащата да
поеме изплащането на претендирания размер от 120 лв., а майката на 180 лв. от
общо определения размер на издръжка, доколкото не се установиха по-големи
възможности на бащата.
По режима на лични контакти с правно основание
чл. 134 т.2 от СК:
Предвид
характера на настоящото производство, а именно такова по лишаване от родителски
права на единия от родителите, съдът намира, че при определяне на режима на
лични контакти следва да съобрази, че детето не е поддържало никакъв контакт с
бащата от момента на своето раждане, както и че не го припознава като такъв. В
този смисъл, съдът намира, че следва да бъде дадена възможност на бащата да вижда
детето всяка трета събота от месеца от 10:00 до 18:00ч, както е заявила ищцата,
но в присъствие на майката или друго, посочено от нея пълнолетно лице.
Водим
от горното и на основание чл.132, ал.1 т. 2 от СК, съдът
Р Е
Ш И:
ЛИШАВА Г.Х.З.,
ЕГН **********,*** 72А ОТ РОДИТЕЛСКИ
ПРАВА по отношение на детето Е. Г. З., ЕГН **********, поради трайно неполагане на грижи без
основателна причина за детето и неплащане на издръжка, на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
ОСЪЖДА Г.Х.З.,
ЕГН **********,*** 72А ДА ЗАПЛАЩА в
полза на детето Е. Г. З., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Г.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, месечна издръжка
в размер на 120 /сто и двадесет/ лева,
считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска с падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжката,
на основание чл. 134, т. 1 СК.
ОПРЕДЕЛЯ
мерки относно личните отношения между бащата Г.Х.З., ЕГН **********,***
72А и детето Е. Г. З., ЕГН **********,
като дава възможност на бащата да вижда и взема детето всяка трета събота от
месеца от 10:00 часа до 18:00 часа в присъствие на майката или друго, посочено
от нея пълнолетно лице, на основание чл.
134, т. 2 СК.
ОСЪЖДА Г.Х.З., ЕГН **********,*** 72А ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Провадийски
районен съд, общо сумата от 472.80 лв. /четиристотин седемдесет и два
лева и осемдесет стотинки/, от които 172.80
лв. /сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща
дължима държавна такса по присъдената издръжка, както и сумата от 300 лв. /триста лева/ за назначения
особен представител по делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ
на адв. С.З. *** възнаграждение в размер на 300лв. /триста лева/ от бюджета на
съда, с оглед осъществената защита като особен представител в първа инстанция
на ответника Г.Х.З..
ДОПУСКА, на основание
чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената на основание чл. 134, т. 1 СК, в полза на
детето Е. Г. З., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител - Г.К.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, месечна издръжка.
След влизане в
сила на решението, препис от същото да
се изпрати на Дирекция Социално Подпомагане – гр. Провадия, Районна Прокуратура
– гр. Провадия, както и на Общината по постоянен адрес на ответника, за
съответно вписване на постановеното лишаване от родителски права, на основание
чл.136 СК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: