№ 1414
гр. *****, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. М.-СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. М.-СТОЕВА Гражданско
дело № 20221720101447 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Л. Р. М. срещу
Застрахователно дружество „Евроинс“АД за осъждане да заплати сумата в размер на 1 000
лева, предявена като частичен иск от сумата 5000 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че между страните е сключен договор за застраховка
„Каско на МПС“, отнасящ се за лек автомобил марка ******** със срок на действие от
05.09.2020 г. до 05.09.2021 г. Твърди се, че на 14.12.2020 г. в 16.30 часа в ******** с посока
на движение от кв. „******“ към кв. „******“ ищцата управлявала собствения си лек
автомобил с рег. № *****, като на около 30 метра след кръстовището с ул. ******, загубила
контрол над автомобила, отклонила се вдясно по посоката на движение и излязла от
пътното платно, вследствие на което самокатастрофирала в крайпътно дърво, реализирайки
ПТП с материални щети. В резултат на ПТП били увредени задна дясна броня, задна дясна
врата на автомобила и настъпила цялостна деформация на предницата му. Сочи се, че за
инцидента бил съставен Констативен протокол с № ******* от 14.12.20 г., издаден от ОД на
МВР *****. Ответното дружество било своевременно уведомено за пътнотраспортното
произшествие с автомобила, но отказало да изплати застрахователно обезщетение.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който се оспорва
исковата претенция. Не оспорва обстоятелството, че на датата на процесното събитие между
страните е налице сключен застрахователен договор по застраховка „Каско на МПС“, за
което е налице застрахователна полица № *********. Не оспорва, че е налице уведомление
1
за настъпило застрахователно събитие, както и описания механизъм на настъпване на ПТП,
описан в исковата молба. Счита, че настъпилото събитие не е покрит застрахователен риск,
тъй като застрахованото МПС не е преминало годишен технически преглед към датата на
ПТП. Позовава се на чл. 6, ал.2, т.3, б „е“ от Общите условия към застрахователния договор,
съгласно който застраховката не покрива вреди при движение на застрахованото МПС,
което е с изтекло и/или невалидно удостоверение за техническа неизправност на МПС или
без валиден знак за първоначален технически преглед. Оспорва се размера на иска, тъй като
претендираната сума не отговаря на действително претърпените вреди. Релевира се
възражение за намаляване размера на обезщетението на осн. чл. 18, ал.1, т.1 от ОУ, тъй като
застрахованото лице не е положило дължимата грижа и не е взело мерки за предпазване на
МПС от увреждане. Напротив, управлявало го е с несъобразена скорост и е загубил
управление, в нарушение на ЗДвП, с което свое поведение е станал единствена причина за
настъпване на произшествието. Липсата на преминат технически преглед според ответника
е основание за намаляване на застрахователното обезщетение с 30 процента на осн. чл. 27,
ал.1, т.2 от ОУ. В случая на установена тотална щета се прави възражение за приспадане
стойността на запазените части и вторични суровини, които са останали на разположение на
застрахования. Ответникът прави възражение за прихващане от сумата на обезщетението с
неплатените от ищцата 3-та и 4-та вноски за премия по договора в общ размер на 170, 62 лв.
Оспорва се иска за заплащане на лихви за забава. Обосновава се, че дължимостта на същите
е обусловена от прекратяване на регистрацията на МПС, за което следва да бъде
представено удостоверение.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и посочените в молбата доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от застрахователна полица № № ********* от 04.09.2021 г.
се установява, че между тях е наличен сключен застрахователен договор „Каско, клауза A“ –
пълно каско. По силата на този договор е застрахован лек автомобил ******** със срок на
покритие от 05.09.2020 г. до 05.09.2021 г. Страните уговорили застрахователна сума в
размер на 6000 лева. Видно от застрахователната полица „Каско, клауза А“ и т. 4.3 от Общи
условия за застраховане, ответното дружество поело задължение да покрие всички рискове,
сред които е увреждане на застрахованото имущество.
Клаузата на чл. 6., ал.2, т.2 б. „е“ от Общите условия дава възможност на
застрахователя в случаите на вреди, настъпили при управление на МПС с изтекло и/или
невалидно удостоверение за технически преглед на МПС или без валиден знак за
първоначален технически преглед, да откаже изплащане на обезщетение. В чл. 18, ал.1 е
предвидено задължение за застрахованият да полага за застрахованото МПС с грижата на
добър стопанин и вземе мерки за предпазването му от увреждане.
По делото са приложени копие от Протокол за ПТП № ******* от 14.12.2020 г. и
издадено Наказателно постановление № ******, с което е наложено административно
наказание на Л. Р. М., за това, че на 14.12.2020 г. в 16.30 часа в ******** с посока на
движение от кв. „******“ към кв. „******“ управлявала собствения си лек автомобил с рег.
2
№ *****, като на около 30 метра след кръстовището с ул. ******, губи контрол над
автомобила, отклонява се вдясно по посоката на движение и излиза от пътното платно,
вследствие на което самокатастрофира в крайпътно дърво, реализирайки ПТП.
Представено е свидетелство за регистрация на лек автомобил „****“, модел „****“, с
рег. № ***** от 16.07.2020 г., видно от което собственик на автомобила е Л. Р. М..
Представено е и свидетелство, което установява, че собственик на имота към 03.06.21 г. е
лицето А.М.П..
Ищцовата страна информирала на 16.12.2020 г. застрахователното дружество за
настъпилия застрахователно събитие, за което е образувана преписка по щета №
**********/16.12.2020 г. С писмо изх. № 246-1747/5/ 14.01.2021 г. на ответното дружество
се информира ищцовата страна за отказа да се изплати застрахователното обезщетение по
обсъжданата преписка по щетата, като се позовава, че чл.6, ал.2, т.3, буква „е“ от Общите
условия.
По делото е изслушано и прието основно и допълнително заключение на съдебно –
техническа експертиза, изготвени на база представени документи по делото и преписка по
щета, според които механизъм на произшествието е следният: л.а. „**** ****“ per. № ******
с водач Л. Р. М. се движи в гр. ***** по път И-63 с посока на движение от кв. ****** към
кв. ****** със скорост около 60 км/ч при максимално допустима скорост за движение на
ППС от категория В в населено място 50 км/ч; на около 30 м след кръстовището с ул.
****** поради несъобразена с пътните условия скорост (движение в хоризонтална крива с
надлъжен наклон при мокра пътна настилка) л.а. губи напречна устойчивост, напуска
платното за движение в дясно и се удря в дърво, намиращо се извън платното за движение;
мястото на ПТП е посетено от служители на ПП ОДМВР гр. *****, които изготвят протокол
за ПТП № ******* и акт за установяване на административно нарушение серия GA №
321012 (лист 35 гръб) на водача Л. Р. М.. Според вещото лице непосредствена причина за
ПТП - водачът Л. Р. М. не упражнява непрекъснат контрол над управлявания от нея л.а.
„**** ****“ per. № ******. От приложените към делото материали е видно, че към датата на
произшествието л.а. „**** ****“ per. № ****** не е имал валиден периодичен технически
преглед. Посочва, че към делото няма приложен актуален документ, отразяващ датата за
извършване на следващия периодичен преглед за проверка на техническата изправност на
л.а. „**** ****“ per. № ****** удостоверяващ, че автомобилът се допуска за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване.
Според експерта ремонтът на л.а. „**** ****“ per. № ****** към датата на
застрахователното събитие е на стойност 3 990.37 лв., като препраща към изготвена таблица.
Съгласно КЗ „Тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност“. Изисквания за тотална щета: 6 000 лв. * 70% = 4 200 лв. Тотална щета ще има ако
стойността на ремонта надвишава 4 200 лв. Не е налице в случая тотална щета на л.а. „****
****“ per. № ******.
Действителната стойност на л.а. „**** ****“ per. № ****** към датата на ПТП
3
(14.12.2020 г.) е 6 000.00 лв, като тази стойност изрично е упомената в актуалната към
датата на произшествието застрахователна полица №*********.
Съгласно общодостъпната информация в httр./eisoukr. suaranteefund.
ors/searchpolicv?l=bg към дата 19/08/2022 МПС с ДКН ****** има активна застраховка
"Гражданска отговорност" в "ЗАД Дал Бог: Живот и Здраве" АД с начална дата на
покритието 05/09/2021 00:00 ч и крайна дата на покритие 04/09/2022 23:59 ч. Съгласно
общодостъпната информация в https://rta.govemment.bg/services/check- inspection/index.html
към 19.08.2022 г. автомобил с per. № ****** има валиден годишен технически преглед
валиден до 14.03.2023. Не е възможно според експерта л.а. с увреждания в задна дясна част
(снимка лист 38) да премине на годишен технически преглед.Счита, че л.а. „**** ****“ per.
№ ****** е ремонтиран и към дата 14.03.2022 год. е бил технически изправен.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, констатира следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 386, ал. 2 КЗ.
Предмет на доказване от ищеца е валиден застрахователен договор "Каско" на МПС;
възникнало застрахователно събитие по време на срока на действие на договора;
настъпилите по отношение на застрахованото МПС вреди са следствие от покрит от
застраховката риск; ищецът е уведомил застрахователя за настъпването му, както и размерът
на обезщетението. (не спори за наличието на сключен застрахователен договор към момента
на застрахователното събитие и уведомяване на застрахователя за настъпването на
събитието). Доказването на горните факти прехвърля доказателствената тежест върху
ответника да докаже плащане на застрахователното обезщетение, съответно да докаже
фактите, на които основава възраженията си да откаже плащане на застрахователното
обезщетение поради наличие на предпоставките, предвидени в ОУ, както и че ОУ са били в
сила към сключване на застрахователния договор и застрахованият се е запознал с тях.
Правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е
обусловено от доказване пряката причинно-следствената връзка между поведението на
застрахования и настъпване на застрахователното събитие, респ. обема на вредите и/ или
възможността за тяхното установяване, като доказателствената тежест е на застрахователя.
По възражението за прихващане предмет на доказване от ответника е наличие на валидно
задължение на ищеца в посочения размер, а в тежест на ответника е да установи, че е
заплатил претендираната сума.
Обявени са безспорни и ненуждаещи се от доказване от страните следните факти:
наличие на сключен между страните по делото договор за застраховка „ Каско на МПС“,
отнасящ се за лек автомобил марка ******** със срок на действие от 05.09.2020 г. до
05.09.2021 г. Страните по делото не спорят, че ищецът е уведомил ответното дружество за
настъпило застрахователно събитие, за което е регистрирана щета №********** /16.12.2020
г., както и за механизма на настъпване на същото.
Относно възражението за липса на материалноправна легитимация на ищцата,
4
предвид това, че същата не е собственик на застрахованото имущество, заявено в първо
съдебно заседание.
Видно от представените по делото свидетелства за управление към момента на
сключване на застрахователния договор и към момента на настъпване на застрахователното
събитие ищцата е била собственик на застрахованата вещ. Същата е прехвърлена на 03.06.21
г.
Съгласно чл. 413, ал. 1 КЗ ако по време на действието на застрахователния договор
застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата и
задълженията на застрахования по застрахователния договор. Съгласно изричната норма на
закона това става автоматично. Настоящият съдебен състав намира, че приобретателят
встъпва в правата и задълженията по договора занапред. До прехвърлителната сделка
титуляр на правото да получи обезщетение за настъпило застрахователно събитие в периода
до този момент е прехвърлителят. Правото е възникнало до този момент, заявено е пред
застрахователя и единствено поведението на същия обуславя забавянето във времето на
реализацията му. Или ако застрахователят бе платил обезщетението след сезирането му на
16.12.2020 г., то единствено правоимащо лице ще бъде ищцата. Обстоятелството, че близо 6
месеца по-късно собствеността върху МПС е прехвърлена не оказва влияние. В този смисъл
съдът намира възражението за неоснователно.
По отношение на наведените в отговора възражения за изключване и намаляване
отговорността на застрахователя съдът намира следното:
Застрахователният риск е съществен елемент от застрахователното правоотноше-ние.
Според приетото в правната теория и съдебна практика, застрахователният риск е обективно
съществуваща възможност от увреждане на определено имуществено или неимуществено
благо. В зависимост от вероятността да настъпи застрахователното събитие, от степента на
риска, застрахователят определя размера на застрахователната премия, застрахователната
сума, времетраенето на договора. От друга страна, в Кодекса за застраховането са визирани
хипотезите, при които застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно
обезщетение при настъпило застрахователно събитие за покрит риск. Те са свързани с
неизпълнение от застрахования на основни задължения, приети от законодателя за
значителни с оглед на интереса на застрахователя.
Следва да бъде посочено, че с оглед свободата на договаряне - чл. 9 ЗЗД, страните
могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои
застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които
застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на
причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо
или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия( в този смисъл е и Решение No 224 от
20.07.2015г. по т.д. No 4554/ 2013г., на ВКС, І т.о.). В настоящия случай съдът намира, че
страните са били обвързани от договорно правоотношение, породено от сключения помежду
им договор за имуществени застраховка „Каско“ на процесния лек автомобил, подписан при
действието на Общи условия, които представляват неразделна част от процесния договор.
5
Спорен в случая се явява въпросът за наличието на основание за ангажиране на
отговорността на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените
щети върху процесното МПС вследствие на реализирано застрахователно събитие,
доколкото ответното дружество твърди наличие на неизпълнение от страна на ищеца на
задължението му МПС да е преминало годишен технически преглед както и липса на
предприемане на мерки за предпазване на застрахованото имущество. Поради което спорът
между страните се концентрирана в изясняване на посочените обстоятелства.
Отговорността на ответника се твърди да е изключена изцяло или частично при
противопоставени две възражения. При едновременно противопоставени възражения,
основани на "изключен риск " и на основание за освобождаване на застрахователя от
отговорност, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ, независимо от сочената от
страната поредност, възраженията следва да се разгледат както следва: доколко визираното
от застрахователя събитие, с оглед причините за настъпването му, съставлява изключен, по
силата на застрахователния договор, риск и само доколкото не се обоснове наличието на
такъв - налице ли е основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за
заплащане на застрахователно обезщетение - напълно или частично, съгласно чл. 408, ал. 1,
т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ ( в този смисъл и решение N 17 от 02.06.2020г. по т.д. No 656/2019г.,
на ВКС, І т.о.).
По отношение на направеното възражение на ответника за наличие на изключен
риск.
Неоснователно е възражението на ответника за отказ за изплащане на
застрахователното обезщетение, основаващо се на това, че увреждането е настъпило при
движение на МПС, което не е преминало годишен технически преглед. Това субективно
право се поражда при проявлението на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2) неизпълнението на
задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя, т.е. само ако
неизпълнението на това задължение е било свързано с ограничаване на риска от настъпване
на застрахователното събитие, запазването на застрахованото имущество, ограничаване на
вредите от събитието и/или осигуряване на възможност за доказване на събитието.
В случая застрахователното събитие е настъпило поради несъобразена скорост и
загуба контрол върху МПС от водача му, а не поради техническа неизправност на същото.
Следователно, неизпълнението от страна на застрахования на вменените му със
застрахователния договор задължения не е допринесло за настъпването на
застрахователното събитие и не може да обоснове отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение. / в този смисъл Решение № 167 от 7.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 1655/2015 г.,
II т. о., ТК./.
Относно възражението за намаляване на отговорността, поради непроявена грижа на
добрия стопанин от страна на ищцата.
По съществото си това е възражение за съпричиняването и е свързано с понятието
6
„груба небрежност“. Водещо значение в случая имат критериите за квалифициране на
поведението на водача на МПС като груба небрежност. Съгласно дефиницията за
небрежност и груба небрежност, възприети и в съдебната практика, наличието на груба
небрежност представлява правен извод, който се дава въз основа на установените факти във
всеки конкретен случай.
В КЗ формата на вина е релевантна, тъй като последиците от неизпълнението на за-
дълженията на застрахования са диференцирани в зависимост от това дали застрахованият е
действал умишлено или небрежно. Законодателят не е дал легално определение на
термините небрежност и груба небрежност. В теорията и практиката се приема, че
небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото
надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на
изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената
небрежност по степен и представлява по- засилена форма на небрежност, изразяваща се в
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и
най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по- елементарна
степен на загриженост (в т.см. решение No 184/24.02.2016 г. по т. дело No 3092 по описа за
2014 г., II ТО). Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден
правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай,
което прави невъзможно формулирането на една обща дефиниция на понятието ”груба
небрежност”, приложима за всички случаи. Съдебната практика по този въпрос е в смисъл,
че груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно противоправно
поведение на застрахования, насочено към настъпване на застрахователното събитие, което
се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на
застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество. Практиката приема, че
груба небрежност представлява неполагане на дължимата грижа, такава каквато би положил
добрият стопанин, но квалифицирането на небрежността като груба се дължи на
неполагането на грижата, която и най- небрежният човек, занимаващ се със съответната
дейност, би положил. Грубата небрежност следователно е налице при неполагане на
значително по- занижена степен на загриженост към извършваната дейност (в този смисъл
Решение N 348/11.10.2011 г. по гр. д. No 387/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.).
От представените протокол за ПТП, както и съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че причина за настъпване на ПТП е поведението на неговия водач. По делото е
представено наказателно постановление, с което е наложено наказание на Л. Р. М., за това че
с поведението си е нарушила разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Следва да бъде
посочено, че поначало неспазването на правилата за безопасност е нарушение, което в
зависимост от вида на нарушените правила е възможно да обоснове груба небрежност (така
в решенията по гр.д. No 387/ 2010г., гр.д. No 4075/ 2013г., гр.д. No 951/ 2011г., гр.д. No
2798/ 2014г., гр.д. No 4417/ 2015г., гр.д. No 1577/ 2010г. – всички на ІV г.о. на ВКС и др.). В
конкретния случай се доказва соченото нарушение на правилата за движение по пътищата,
изразяващо се в неспазване на задължението водачът на МПС да осъществява контрол върху
7
него, по време на управлението му.
В конкретния случай се установява такова поведение на ищеца, което по същността
си да представлява непредприемане на мерки по опазване на застрахованото имущество и
което да се намира в причинна връзка с настъпването на процесното събитие, поради което
отговорността на ответника следва да бъде намалена наполовина.
По отношение на оплакването на ответника относно вида и размера на дължимото се
обезщетение следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 вр. чл. 386,
ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят дължи запла-щане на
застрахователно обезщетение за действително претърпените към деня на настъп-ване на
събитието вреди, ограничени единствено в рамките на лимита на отговорността, освен в
случаи на подзастраховане и надзастраховане. Видно от представеното заключение по
изготвената автотехническа експертиза вредите, чиято обезвреда претендира ищецът, се
намират в причинно-следствена връзка с описания механизъм на настъпването на
процесното ПТП. Съгласно същото действителната стойност на увредата към датата на
настъпване на застрахователното събитие – стойността за подмяна на увредения автодетайл
с нов (с оригинален, а не с негов аналог) – при средна пазарна стойност възлиза на сумата от
3990,37 лева. или при отчитане на съпричиняването, дължимата се сума ще е в размер на
1995,18 лева.
По възражението за прихващане:
В договора за застраховка страните са уговорили застрахователна премия в размер на
334,56 лева, която ще се заплати разсрочено, на 4 вноски, всяка в размер на 83, 64 лева и
данък 1, 67 лева или 85,31 лева, с падежи: първа – с падеж 04.09.2020 г., втора с падеж
05.12.2020 г., трета с падеж 05.03.21г. и четвърта с падеж 05.06.21 г.
Съгласно чл. 413, ал. 2 КЗ прехвърлителят и приобретателят са солидарно отговорни
за заплащане на неплатената част от премията до встъпването. В случая новият собственик е
встъпил на 03.06.21 г. и само негово е задължението за заплащане на четвъртата вноска с
падеж 05.06.21 г. За трета вноска с падеж 05.03.21 г. отговарят солидарно. В този смисъл
следва да се ангажира отговорността на ищцата за тази вноска. Няма представени
доказателства за заплащането й.
Предвид частичната основателност на възражението за прихващане в размер на 85,31
лв. предявеният иск следва да се отхвърли като погасен чрез прихващане за тази част или
следва да се присъди на ищцата сумата от 914,69 лв.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски
съобразно уважената част на исковата претенция. Същият е направил разноски както следва:
50,00 лева - държавна такса, 1000 лева –– адвокатски хонорар и 150 лева – депозит за вещо
лице. Съдът, като взе предвид уважената част на исковите претенции и направените
разноски, съобразени с общия размер на исковете, достига до извод, че следва да му се
заплати сумата от 1092,00 лева.
8
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му се заплатят направените
разноски съобразно отхвърлената част на иска поради уваженото възражение за съдебно
прихващане. Ответникът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 лева и 150 лева – депозит за вещо лице, т. е. в общ размер на 250
лева. Съдът, като взе предвид отхвърлената част на исковите претенции и направените
разноски, съобразени с общия размер на исковете, достига до извод, че следва да му се
заплати сумата от 22,50 лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 ДА ЗАПЛАТИ
на Л. Р. М. , ЕГН **********, с адрес гр. *****, ********* сумата в размер на 914,69 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“,
инкорпориран в застрахователна полица № *********, за настъпило на 14.12.2020 г.
застрахователно събитие със застрахован лек автомобил ******** , ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, като отхвърля иска за разликата над тази сума до претендирания
размер от 1000 лева /предявен като частичен от 5000 лева/, като погасен чрез прихващане
със сумата от 85,31 лева – дължими трета вноска по застрахователния договор.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 ДА ЗАПЛАТИ
на Л. Р. М. , ЕГН **********, с адрес гр. *****, ********* сумата в размер на 1092 лева -
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Л. Р. М. , ЕГН **********, с адрес гр. *****, ********* ДА ЗАПЛАТИ
на Застрахователно дружество „Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 сумата в размер на 22,50 лева –
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
9