Решение по дело №83/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 65
Дата: 1 юли 2020 г.
Съдия: Галина Грозева Арнаудова
Дело: 20205000500083
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 65

 

гр. Пловдив, 01.07.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:    СТЕЛА ДАНДАРОВА

 

 ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА АРНАУДОВА  

       

  СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

 

с участието на секретаря Анна Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 83/2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от П Р Бпротив решение № 606/19.11.2019 г., постановено по гр.д. № 59/ 2019 г. по описа на С. окръжен съд – ІІІ г.о., в частта, в която тя е осъдена да заплати на Й.В. 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 251 750 лв. обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от незаконно задържане на ищеца по ДП № 609/2010 г. на ОД на МВР – С.З., ведно с направените по делото разноски. Жалбоподателят счита, че решението в тази част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съобразено с чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика по аналогични случаи, социално-икономическите условия на живот в страната, вида и обема на доказаните вреди, както и да отмени изцяло решението в частта за присъденото обезщетение за имуществени вреди поради недоказаност на иска или размерът му да бъде намален до действително претърпените такива, тъй като мотивът на съда за невъзможност на ищеца да управлява дейността на ЕТ „Й.В.“ за периода 30.03.2011 г. – 10.10.2011 г. е неправилен. Не е взел становище по насрещната въззивна жалба на Й.В..

Постъпила е насрещна въззивна жалба от Й.В. против същото решение в частта, в която е отхвърлена претенцията му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до пълния предявен размер от 500 000 лв., и в частта, в която е отхвърлена претенцията му за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 251 750 лв. до пълния заявен в исковата молба размер от 477 000 лв., като жалбоподателят счита, че в тази част решението е неправилно и необосновано, за което излага подробни съображения, и моли съда да отмени решението в обжалваните му части и да постанови друго, с което да уважи предявените от него искове в пълен размер. Оспорва въззивната жалба на Прокуратурата на Р. Б., като счита, че решението е допустимо, а в обжалваната от ответника част е правилно и обосновано и моли съда да го потвърди. Претендира разноски. 

П Р Бв качеството си на страна по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ счита, че жалбата на ищеца е неоснователна, поради което моли съда да я остави без уважение, а тази на ответника е основателна и следва да бъде уважена, като бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в справедлив размер.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Й.С.В. против П Р Бобективно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 17.11.2010 г. бил задържан като обвиняем по ДП    № 609/2010 г. по описа на ОД на МВР – С.З., образувано първоначално срещу неизвестен извършител за това, че през септември 2010 г. в С.З. изготвял, монтирал на АТМ устройство и използвал техническо средство, за да придобие съдържанието на платежен инструмент, което е престъпление по чл. 249, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, той престоял в ареста в С.З. от 17.11.2010 г. до 17.05.2011 г., когато мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ била заменена с „Домашен арест“, продължил до 10.10.2011 г., когато му била наложена „Парична гаранция“, а с постановление от 27.05.2014 г. наказателното производство било изцяло прекратено по отношение на него. Твърди се също, че по време на наказателното производство са му били причинени неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се в прекратяване на членството в партия ГЕРБ поради поведение, несъвместимо с ценностите и целите на партията и уронване на нейния престиж, а това от своя страна му попречило да се кандидатира за общински съветник в изборите през 2011 г. и да развива политическа кариера, невъзможността да поднови лизенза си за организиране на хазартни игри с игрални автомати във връзка с разрешение № 767/12.05.2009 г. поради задържането си под стража, неосъществяване на търговска дейност и понасяне на загуби за следващата година, прекратяване на брака му, влошаване на здравословното му състояние от престоя в ареста, изпадане в нервен и психически срив, депресия, затваряне в себе си, отказ да общува с приятели и нежелание да води нормален живот, като всичко това довело до рязка промяна в статута му – от успял съпруг, бизнесмен и политик в човек без семейство, без доходи и без политическа кариера, който не се променил и след прекратяването на наказателното производство. Доколкото за всички нанесени му неимуществени и имуществени вреди е отговорна Прокуратурата на Р. Б., ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 500 000 лв., представляващи болки и страдания в резултат на незаконното му задържане и обвинение по ДП № 609/2010 г. по описа на ОД на МВР – С.З. за периода 17.11.2010 г. – 27.05.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на прекратяване на наказателното производство /27.05.2014 г./ до окончателното й изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 477 000 лв., представляващи пропуснати ползи за периода 23.03.2011 г. – 23.03.2012 г., настъпили от незаконното му задържане по същото досъдебно производство за периода 17.11.2010 г. – 10.10.2011 г. поради невъзможност да подаде документи за нов лиценз и да организира дейността си във връзка с разрешение № 767/12.05.2009 г. на ДКХ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на прекратяване на наказателното производство /27.05.2014 г./ до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът П.н.Р.Б. счита, че исковете са неоснователни и недоказани по основание и размер и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че не са установени действително претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, а претендираното обезщетение за неимуществени вреди е в изключително завишен размер и несъобразено с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Прави възражение за частично погасяване по давност на исковете за присъждане на лихви върху търсените обезщетения.

С обжалваното решение е осъдена П Р Б да заплати на Й.В. 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, представляващи преживени тежки душевни болки и морални страдания, настъпили в резултат на незаконното му задържане и обвинение по ДП № 609/2010 г. по описа на ОД на МВР – С.З., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2016 г. до окончателното й изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 251 750 лв., представляващи пропуснати ползи за периода 30.03.2011 г. – 10.10.2011 г., настъпили от незаконното задържане на ищеца по същото досъдебно производство за периода 17.11.2010 г. – 10.10.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2016 г. до окончателното й изплащане, като са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди до пълните им предявени размери от 500 000 лв. и съответно  477 000 лв. и за периода 11.10.2011 г. – 23.03.2012 г., като са отхвърлени и исковете за присъждане на законна лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди и за имуществени вреди за периода 27.05.2014 г. – 26.05.2016 г., а П Р Бе осъдена да заплати на адвокат А.С. възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 7 565 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

Решението е обжалвано от двете страни в частта, касаеща обезщетението за неимуществени вреди, обезщетението за имуществени вреди, законната лихва върху уважената част от тях и разноските, в която част то е предмет на въззивното производство, а в частта по исковете по чл. 86 от ЗЗД за периода, за който са отхвърлени поради погасяване на вземанията по давност, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Не се спори между страните и от приетите по делото писмени доказателства и приложеното ДП № 609/2010 г. по описа на ОД на МВР – С.З. се установява твърдяната от ищеца фактическа обстановка, а именно:

Досъдебното производство е било образувано на 20.09.2010 г. срещу неизвестен извършител за това, че през септември 2010 г. в С.З. изготвял, монтирал на АТМ устройство и използвал техническо средство, за да придобие съдържанието на платежен инструмент, което е престъпление по чл. 249, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

С постановление от 18.11.2010 г. на разследващ полицай при ОД на МВР – С.З. В. е привлечен в качество на обвиняем за това, че в периода 20.09.2010 г. – 17.11.2010 г. на територията на Р. Б. участвал в организирана престъпна група, структурирано трайно сдружение на повече от три лица с участници Х. К., П. П., А. К., И. К., А. В. и И. Ц., като групата е създадена с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 243, ал 2, т. 3 от НК, а именно подправяне на платежни инструменти – престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК във вр. с ал. 2 от НК, като в това качество той е разпитан на същата дата.

Не се спори също, че на ищеца е била взета първоначална мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на 17.11.2010 г., на 17.05.2011 г. тя била заменена с „Домашен арест“, продължил до 10.10.2011 г., когато му била наложена мярка за неотклонение  „Парична гаранция в размер на 1 500 лв.“.

Впоследствие с постановление от 28.02.2014 г. на разследващ полицай при ОД на МВР – С.З. на В. е прецизирано повдигнатото обвинение на чл. 246, ал. 1 от НК затова, че за периода от септември 2010 г. до 17.11.2010 г. в гр. К. се сдружил с Х. К., И. Ц., И. К., К. К., А. К., П. П. и други неустановени в хода на разследването лица с цел подправянето на платежни инструменти и той е разпитан в това качество.

С постановление № 297/27.05.2014 г. на прокурор при Окръжна прокуратура - С.З. наказателното производство по отношение на Й.В. по повдигнатото му обвинение по чл. 246, ал. 1 от НК било изцяло прекратено, като това постановление е било връчено лично на ищеца на 30.05.2014 г.

Тоест продължителността на наказателното производство срещу ищеца, преминало само през досъдебна фаза, е малко повече от 3 години и 6 месеца, като е започнало на 17.11.2010 г., когато за първи път му е повдигнато обвинение и му е взета мярка за неотклонение, и е приключило на 06.06.2014 г., когато е влязло в сила постановлението за прекратяване на наказателното производство.

За да бъде търсена отговорност по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, е необходимо освен наличието на общите предпоставки за носене на деликтна отговорност, да е налице и някоя от предвидените в него специални хипотези.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разгледващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В настоящия случай е безспорно установено, че на Й.В. е било повдигнато обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление, първоначално по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК, впоследствие конкретизирано по чл. 246, ал. 1 от НК, за първото от което е предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години, а второто – с лишаване от свобода до 6 години, като наказателното производство е било прекратено.

От обективния факт на повдигане на незаконно обвинение и извършените процесуално-следствени действия са били причинени вреди на обвиняемия, действията в досъдебното производство са започнали от разследващ полицай в ОД на МВР – С.З., ищецът е бил привлечен като обвиняем, определена му е била мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за срок от 6 месеца, заменена с „Домашен арест“, продължил почти 5 месеца, когато му била наложена мярка за неотклонение  „Парична гаранция“, а впоследствие наказателното производство е било прекратено, без да влиза делото в съда, като от друга страна прокурорите в Окръжна прокуратура – С.З. са образували досъдебното производство и не са осъществили първоначален и последващ ефективен цялостен надзор върху проведеното такова по събиране и преценка на доказателствата във връзка с твърдяното престъпление от ищеца, а при адекватни и своевременни действия наказателното производство би могло да приключи в значително по-кратки срокове, поради което съдът намира, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените против него искове.

По отношение на вида и размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, като съдът кредитира показанията на свидетелите Д. В., Д. Ж. и А. К., които отразяват техни преки и непосредствени впечатления, като съдът отчита близките родствени и семейни връзки на първите двама свидетели с ищеца /негова дъщеря и съответно бивша съпруга/ при приложение разпоредбата на      чл. 172 от ГПК.

От показанията на свидетелката В. се установява, че на 17.11.2010 г. баща й бил задържан, към този момент той бил организационен секретар на ПК ГЕРБ, след задържането му бил освободен от партията по неясни за свидетелката причини, за което те разбрали от медиите, ищецът се променил изключително много – бил с много твърд и устойчив характер, но след престоя в ареста станал различен, бил обиден, не знаел каква е причината за отстраняването му от партия, за която работил усърдно, занимавал се с хазартен бизнес от 1990 г. и поддържал добър стандарт на живот, но дейността му била прекратена, когато бил под домашен арест и повече не била подновена, развел се със съпругата си след задържането по нейно искане, защото тя се страхувала от това, което се случва, за себе си, за бъдещето си, той бил отчаян, защото се съсипал целият му живот – семейните отношения и финансовият му стандарт, в ареста бил объркан, говорил различно, несвързано и по нищо не приличал на бащата, който свидетелката познавала, бил нервен, притеснен, имал оплаквания с костите, след това с кръвното налягане и сърцето, бил посетен от лекар в ареста и му били изписали лекарства, останал нервен, предпазлив и притеснен, стандартът му на живот коренно се променил, нямал постоянна работа и работил на няколко места, никога не е останал без работа, но сменил няколко.

 В същата насока са показанията на свидетелката Ж., която била женена за ищеца почти 30 години, основно той осигурявал доходите в семейството, защото имал успешен бизнес и до 2010 г. имали добър стандарт на живот, развели се през май 2011 г. по нейна инициатива, тъй като тя преживяла стрес, след задържането на съпруга й отношението на хората към тях се променило, всички мислели, че живеят с крадени пари, тя работила със секретни документи и била застрашена да загуби работата си, виждало се, че бизнесът на съпруга й не може да продължи, тъй като не можело да се поднови лицензът, ищецът се държал лошо с нея и й крещял, когато тя го посещавала в ареста, бил изнервен, чувствал се зле там, дори веднъж я изгонил и тя решила, че е по-добре всеки да продължи живота си по свой начин, за което той не бил съгласен, но тя не искала повече да съсипва здравето си, според свидетелката случилото се с него имало връзка с факта, че В. се занимавал с политика, имал лидерски позиции в ГЕРБ с амбиция да постигне много, тя научила от медиите, че съпругът й е освободен от партията, тъй като уронвал нейния престиж с престъпленията, които вършил, а по време на домашния арест на ищеца се интересувала от него, но предпочитала да не поддържа отношения.

Според свидетеля К. ищецът имал кафене и игрална зала в К., двамата били задържани по едно дело за източване на кредитни карти и лежали в ареста в С.З. шест месеца, за който период се виждали 5-6 пъти, В. му споменал, че ще загуби жена си и дъщеря си, тъй като хората говорели, че е престъпник, притеснявал се какво ще стане, споделил, че е отстранен от политическа партия ГЕРБ заради задържането си, не можел да управлява от ареста бизнеса си и дъщеря му идвала да й подписва документи, но не му разрешавали, ищецът вдигнал кръвно налягане, не можел да спи, пиел лекарства, оплаквал се от лошите условия в ареста, но най-много се притеснявал за семейството и за бизнеса си, доста време след като били освободени от ареста свидетелят видял В., който бил изпаднал в депресия, отчаян от живота, не можел да си върне бизнеса, развел се и загубил много.

Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза с вещо лице д-р И. Н., специалист-психиатър, прието в първоинстанционното производство и което съдът като компетентно изготвено възприема, след 17.11.2010 г. Й.В. придобил ново хронично заболяване – Други реакции на тежък стрес, код по МКБ10: F43.8, като има причинна връзка между повдигането на обвинение и задържането на ищеца и констатираното психично разстройство. Според вещото лице това принципно е разстройство, получено на базата на изключително стресогенно житейско събитие, пораждащо остра стресова реакция, или значима житейска промяна, водеща до продължителни неприятни обстоятелства, имащи за последица разстройство в адаптацията, като реакцията на всеки човек е индивидуална в зависимост от предразположението или ранимостта на личността, но във всички случаи разстройствата са пряк резултат от остър стрес или продължителна травма, а В. е бил с влошен психологически статус и е изпаднал в състояние на депресия, нарушенията на социалното и личностовото му функциониране продължават и до момента на освидетелствуването, макар афективните колебания да са отзвучали в значителна степен, а са останали само тревожно-хиподепресивни оплаквания и нарушен сън.

Фактът, че гражданският брак на Й.В. и Д. В. е бил прекратен по иск на съпругата по реда на чл. 49 от СК като дълбоко и непоправимо разстроен, се установява и от решение № 324/ 21.06.2011 г. по гр.д. № 1048/2011 г. по описа на К. районен съд, за което няма данни дали и кога е влязло в сила, но доколкото страните не спорят по този факт, съдът приема, че решението е влязло в сила.

Видно от решение № 99-00-ГИК-139/18.11.2010 г. на Изпълнителната комисия на ПП ГЕРБ, на посочената дата е прекратено членството в партията на ищеца на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 от Устава на ** ****поради поведение, което е несъвместимо с ценностите и целите на партията и уронване престижа й, и във връзка със задържането на лицето при полицейска акция „Пластиките“.

На база на всички събрани по делото доказателства съдът приема за установено, че В. е претърпял неимуществени вреди от воденото против него наказателно производство по повдигнатото му обвинение в извършване на посоченото тежко умишлено престъпление, изразяващи се в психически и емоционален стрес, изострени здравословни проблеми по време на престоя в следствения арест, безсъние, тревожност, състояние на депресия, продължило по време на изтърпяване на първите две мерки за неотклонение /„Задържане под стража“ и „Домашен арест“/, т.е. за период от около 11 месеца, след което постепенно оплакванията са отшумели, като са останали само такива, свързани с тревожност и нарушен сън. Вследствие на воденото наказателно производство се променил и стандартът на живот на ищеца, като след промяната на мярката му за неотклонение в „Парична гаранция“ той работил, но постоянно сменял работите си.

 Описаното състояние на ищеца е нормална реакция, съответстващата на ситуацията от образуване на наказателно производство, продължило около три години и половина, макар в този период делото да не е влизало в съдебна фаза, извършваните процесуално-следствени действия, създаващи несигурност за бъдещето на В., като всички те са свързани с негативните преживявания от повдигнатото обвинение, попречили са на механизмите за справяне и са довели до нарушение на социалното му функциониране, отразили са се неблагоприятно върху емоционалното и психическото му състояние, а описаните последици са в пряка причинна връзка с повдигнатото незаконно обвинение за посоченото престъпление и воденото против ищеца наказателно производство.

Предвид липсата на доказателства в тази насока съдът приема за недоказани твърденията на ищеца за заемана от него ръководна длъжност в структурата на ** ****/организационен секретар/, реалната му възможност да се кандидатира за общински съветник в общинските избори през 2011 г. и бъдещата му политическа кариера, за което да му е попречило единствено воденото против него наказателно производство.

Съдът приема за недоказана и пряката причинна връзка на прекратяване на гражданския брак на ищеца с повдигнатото му обвинение и постановената мярка за неотклонение „Задържане под стража“ във връзка с него, тъй като не е житейски и правно оправдано здравината на една брачна връзка, градена в продължение на 30 години, да бъде разрушена от едно единствено, макар и съществено, действие на прокуратурата, без съпрузите да се опитат да преодолеят тази трудност.

По делото не са събрани никакви доказателства /медицински документи или съдебно-медицинска експертиза/ за това, че по време на задържането му в ареста или впоследствие в хода на наказателното производство ищецът е имал проблеми със сърцето, кръвното налягане, стомаха, костите или бъбреците, поради което съдът го приема за недоказано.

По отношение на развИ.ата професионална дейност от В.:

Видно от писмо изх. № 1094/22.08.2019 г. на Д.К.Х., Й.В. е бил управител на „Б.-К-Й“ ЕООД и на „Т.“ ЕООД, на първото от които дружества е бил издаден лиценз за организиране на хазартни игри за периода 2008 г. – 2012 г., а на второто – лиценз за внос и разпространение на игрални съоръжения за хазартна дейност за периода 2008 г. – 2011 г.

От писмо изх. № 1204/03.10.2019 г. на Д.К.Х. се установява също, че на ЕТ „Й.В.“ е издадено разрешение № 767/12.05.2009 г. за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала в **** за срок от 5 години, считано от 23.03.2007 г., след подадено искане за подмяна на игрални апарати от едноличния търговец ДКХ е издала последващо разрешение № 1652/03.09.2009 г. със същия срок на действие като първоначалното, което е последното действащо на организатора, като по подадено писмено искане от ЕТ „Й.В.“ за прекратяване действието на последното посочено разрешение преди изтичане на срока му, с решение № 2770/22.12.2009 г. ДКХ на основание чл. 81, ал. 2 от Закона за хазарта /отм./ е прекратила действието му.

Освен посоченото разрешение, на ищеца като едноличен търговец с фирма ЕТ „Й.В.“ е издадено още едно разрешение № 468/ 11.04.2006 г. със срок на действие 30.03.2011 г., касаещо игрална зала в гр. К., ****.

В исковата молба В. изрично претендира обезщетение за неимуществени и имуществени вреди единствено във връзка с разрешение № 767/12.05.2009 г. и невъзможността лицензът за дейността във връзка с него да бъде продължен по времето на изтърпяване на мерките за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“.

От една страна, както вече беше посочено, разрешение № 767/ 12.05.2009 г., преиздадено под № 1652/03.09.2009 г., но със същия срок на действие - 23.03.2012 г., е било прекратено по подадено писмено искане от В. преди изтичане на срока му с решение № 2770/22.12.2009 г. на Държавната комисия по хазарта, т.е. преди задържането на ищеца на 17.11.2010 г., поради което няма обективна връзка с повдигнатото му впоследствие обвинение.

От друга страна, независимо от горното съображение, съдът намира за недоказано възражението на ищеца за невъзможност да поднови разрешението си за организиране на хазартни игри с игрални автомати единствено поради задържането му в ареста в гр. С.З.. Действително за издаване на такова разрешение е необходимо събирането и попълването на изискуемите документи по Закона за хазарта /отм./, част от които с нотариална заверка на подписа на лицето, което е затруднено, но не е невъзможно да се осъществи при условие на задържане на ищеца, като не е било необходимо лично явяване в никоя от институциите за тази цел, а В. е можел да действа чрез представител /от което право той се е възползвал при подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г./.

По делото не са събрани доказателства и за това, че за периода на задържането си В. не е могъл да организира посредством трети лица търговска дейност в игралната зала в гр. Г., за която е издадено разрешение № 767/12.05.2009 г. на ДКХ, поради създадени му пречки от воденото наказателно производство, поради което съдът приема това обстоятелство за недоказано.

Предвид изложените мотиви съдът приема за недоказано, че ищецът е претърпял неимуществени вреди поради невъзможността да развива хазартна дейност във връзка с издаденото му разрешение № 767/ 12.05.2009 г. на ДКХ в игралната зала в гр. Г..

При приложение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес и липсата на наведени твърдения в исковата молба в тази насока не следва да се обсъжда дейността на ищеца във връзка с издаденото му разрешение № 468/11.04.2006 г. на ДКХ за игралната зала в гр. К. и доколко тя е била затруднена поради повдигнатото му обвинение, в т.ч. и заключението на съдебно-икономическата експертиза с вещо лице Г. Г., прието в първоинстанционното производство, работило с данни от тази дейност.

Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищеца, установени по вид, интензитет и продължителност, настъпилата промяна в характера му и в отношенията с близки и познати, както и в обичайния му начин на живот, изживените негативни емоции и създадената несигурност в бъдещето поради възможното му осъждане, тежестта на повдигнатото му обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление, в т.ч. предвижданото за него наказание /първоначално лишаване от свобода от 3 до 10 години, а впоследствие с лишаване от свобода до 6 години/, тежкия характер и продължителността на взетите мерки за неотклонение „Задържане под стража“ /6 месеца/ и „Домашен арест“ /5 месеца/, които са се отразили върху психиката и ежедневния живот на В., продължителността на периода, през който спрямо него са извършвани действия и са постановявани актове, отразяващи се на правната му сфера /около 3 години и 6 месеца/, както и при вземане предвид критериите, заложени в ППВС № 4/23.12.1968 г., и наложилото се в обществото понятие за справедливост при приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от увреждането в размер на 16 000 лв., а над него до пълния предявен размер от 500 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

Съдът намира, че посоченият размер на обезщетението е достатъчен за репариране на понесените от ищеца неимуществени вреди, установени по делото, като при определянето му са отчетени и обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономическите условия на живот /в тази връзка вж. Р. № 5/13.03.2013 г. по гр.д. № 638/2012 г. на ВКС – ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. 

Предвид направените от въззивния съд правни изводи обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, касаеща иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размер от 16 000 лв., както и в частта, в която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 50 000 лв. до пълния предявен размер от 500 000 лв., като бъде отменено в частта, в която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над 16 000 лв. до 50 000 лв.

С оглед приетото в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС посоченото обезщетение се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, която съдът определя на 06.06.2014 г.

Предвид направеното своевременно възражение от ответника правилно окръжният съд е приел, че за претендирания период от 27.05.2014 г. до 26.05.2016 г. вземането е погасено по давност и искът е отхвърлен, като законната лихва върху присъденото обезщетение е с начален момент 27.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, в която част решението следва да бъде потвърдено.

По отношение на обезщетението за имуществени вреди:

Както вече беше посочено, действието на разрешение № 767/ 12.05.2009 г., за неподновяването на което ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди, е било до 23.03.2012 г., но е било прекратено по негово искане преди изтичане на срока му на 22.12.2009 г.

По делото няма събрани доказателства за наличие на обективни пречки игралната зала, за която е било издадено цитираното разрешение, да не е можела да функционира при наличие на обучен персонал през  претендирания период /17.11.2010 г. – 23.03.2012 г./, респ. да реализира печалба, независимо от това, че ищецът за част от периода поради наложените му мерки за неотклонение не е можел лично да управлява дейността, като единствената установена по делото причина за неосъществяване на тази дейност е прекратяване действието на издаденото разрешение на 22.12.2009 г. по инициатива на ищеца.

Предвид гореизложеното съдът приема за недоказана причинно-следствената връзка между невъзможността В. да реализира печалба от организиране на хазартни игри с игрални автомати в залата в гр. Г. за посочения период /която въз основа на разрешение № 767/ 12.05.2009 г. е единствената въведена като юридически факт за пораждане на претендираната вреда/ и воденото против него наказателно производство, поради което искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло, а първоинстанционното решение в частта, в която искът е уважен до размер от 251 750 лв. като неправилно следва да бъде отменено, а в частта, в която искът е отхвърлен над тази сума до пълния предявен размер от 477 000 лв., решението следва да бъде потвърдено.

С оглед размерите на определеното от настоящата инстанция обезщетение за неимуществени и за имуществени вреди следва да бъде потвърдено решението в частта, в която ответникът е осъден да заплати на адвокат А.С. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА до размер от 1 010 лв., изчислен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в останалата част над тази сума до пълния размер от 7 565 лв. присъдени разноски на адвокат С. решението следва да бъде отменено.

Поради отхвърляне на двете въззивни жалби на страните не се дължат разноски за настоящата инстанция.

Предвид гореизложените мотиви съдът

 

                                  Р       Е       Ш       И   :

 

ОТМЕНЯ решение № 606/19.11.2019 г., постановено по гр.д. № 59/ 2019 г. по описа на С. окръжен съд – ІІІ г.о., в частта, в която П Р Бе осъдена да заплати на Й.С.В. обезщетение за неимуществени вреди – преживени тежки душевни болки и морални страдания, настъпили от незаконно задържане и обвинение на ищеца по ДП № 609/2010 г. на ОД на МВР – С.З. за разликата над 16 000,00 лв. /шестнадесет хиляди лева/ до 50 000,00 лв. /петдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2016 г. до окончателното й изплащане, в частта, в която П Р Бе осъдена да заплати на Й.С.В. 251 750,00 лв. /двеста петдесет и една хиляди седемстотин и петдесет лева/ обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за периода 30.03.2011 г. – 10.10.2011 г., настъпили от незаконно задържане на ищеца по ДП № 609/2010 г. на ОД на МВР – С.З. за периода 17.11.2010 г. – 10.10.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2016 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която П Р Бе осъдена да заплати на адвокат А.Г.С. възнаграждение по      чл. 38 от ЗА за разликата над 1 010,00 лв. /хиляда и десет лева/ до    7 565,00 лв. /седем хиляди петстотин шестдесет и пет лева/, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.С.В. ***, С. област, ****, ЕГН **********,***, С. област, ****/чрез адвокат А.С./ против Прокуратурата на Р. Б., гр. **** искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – преживени тежки душевни болки и морални страдания, настъпили от незаконно задържане и обвинение на ищеца по ДП № 609/2010 г. на ОД на МВР – С.З. за разликата над 16 000,00 лв. /шестнадесет хиляди лева/ до 50 000,00 лв. /петдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2016 г. до окончателното й изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 251 750,00 лв. /двеста петдесет и една хиляди седемстотин и петдесет лева/, представляващи пропуснати ползи за периода 30.03.2011 г. – 10.10.2011 г. поради невъзможността да поднови действието на разрешение № 767/ 12.05.2009 г. на ДКХ и да осъществява търговска дейност във връзка с него, настъпили от незаконно задържане на ищеца по ДП № 609/2010 г. на ОД на МВР – С.З. за периода 17.11.2010 г. – 10.10.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2016 г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 606/19.11.2019 г., постановено по гр.д. № 59/2019 г. по описа на С. окръжен съд – ІІІ г.о., в частта, в която П Р Бе осъдена да заплати на Й.С.В. обезщетение за неимуществени вреди – преживени тежки душевни болки и морални страдания, настъпили от незаконно задържане и обвинение на ищеца по ДП № 609/2010 г. на ОД на МВР – С.З. до размер от 16 000,00 лв. /шестнадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2016 г. до окончателното й изплащане, в частта, в която искът на Й.С.В. против П Р Бза присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 50 000,00 лв. /петдесет хиляди лева/ до 500 000,00 лв. /петстотин хиляди лева/, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Й.С.В. против П Р Биск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за периода 11.10.2011 г. – 23.03.2012 г. и за разликата над 251 750,00 лв. /двеста петдесет и една хиляди седемстотин и петдесет лева/ до   477 000,00 лв. /четиристотин седемдесет и седем хиляди лева/, както и в частта, в която П Р Бе осъдена да заплати на адвокат А.Г.С. възнаграждение по чл. 38 от ЗА до размер от 1 010,00 лв. /хиляда и десет лева/.

В останалата част решението е влязло в сила.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                   2.