Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 105

гр. Видин, 13.10.2017г.

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Видинският окръжен съд  наказателно отделени                         в публичното заседание на четиринадесети септември

през две хиляди и седемнадесета година                   в състав :

              

                                          Председател: И.И.

                                                  Членове: Л.Л.

                                                                   Р.Д.

 

при секретаря  А.А.        и в присъствието на

прокурора     М.К.             като разгледа докладваното от  СЪДИЯТА Л.   ВНОХД  № 119         по описа за 2017 г.,  и за да се произнесе съобрази следното:

          С присъда № 147/14.03.2017г. по НОХД № 841/ 2016г., по описа на Районен съд- Видин, подсъдимия Н.А.Б. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това. че на 09.11.2010г. в гр.Видин с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Ю.М. *** заблуждение, че ще му прехвърли собствеността върху апартамент № ***, с площ от 51.69 кв.м. и мазе № ** с площ 12.24 кв.м., находящи се в четириетажна жилищна сграда в гр.Вилин на ул. „******“ № ****, за което З. заплатил сумата от 78 663.41 лв. по силата на договор за строителство от 29.08.2008г. и с това му причинил имотна вреда в големи размери - 78 663.41 лв. - престъпление по чл.210. а..1. т.5 във вр. с чл.209, а..1 от НК, поради което и на основание посочените текстове и във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК, подсъдимия е осъден, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което на  основание  чл. 66. ат. 1 от НК е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият Н.А.Б. е осъден да заплати на гражданския ищец Ю.М.З. сумата от 78 663.41 лева, обезщетение за имуществени вреди.        

          Против присъдата в срок е подадена жалба от адвокат Д.М., в качеството му на защитник на подсъдимия Н.А.Б.. В жалбата са развити съображения, че присъдата е необоснована, незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и е явно несправедлива. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимия да бъде признат за невинен.

          Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че присъдата на ВРС следва да бъде потвърдена.

          Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.

          Срещу подсъдимия Н.А.Б. е повдигнатото обвинение по по чл.210. а..1. т.5 във вр. с чл.209, а..1 от НК. Престъплението измама е против собствеността и засяга обществените отношения, свързани с упражняването на правото на собственост. От обективна страна, деецът следва да установи контакт с пострадалия, като го мотивира към разпореждане с имущество, предхождани от действия по създаване у него неверни представи за действителността по повод това разпореждане. Тези представи могат да се формират както с поведение, насочено към пряко изграждане у пострадалия на невярно възприемане на действителността, така и с действия по поддържането на тези вече създадени у него неверни представи. С оглед конкретното обвинение, изпълнителното деяние е в една от двете форми включени в състава, респ. „…възбудил … заблуждение”, което е сторено на изрично визирана дата – 09.11.2010г. Видно от обвинителния акт, в него не са визирани действия на подсъдимия, а още по – малко такива, които да са спрямо потърпевшия З. и извършени на посочената дата  /време на извършване на деянието/, чрез които подсъдимия да има конкретно отношение към осъществяване на някоя от формите на изпълнителното деяние. В обстоятелствената част на обвинителния акт датата 09.11.2010г. не фигурира. Не са визирани и факти реализирани на такава дата или изобщо през 2010г., а още по – малко са описани действия на подсъдимия спрямо потърпевшия.

          Така изложените данни в ОА са далече от стандарта на чл. 246, а.. 2 от НПК относно съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като не е описан начина по който подсъдимия е извършил деянието, с оглед инкриминираните място и време. Налага се извода, че обвинителния акт е съставен в разрез с посочената норма от НПК, тъй като не съдържа обстоятелства, които индивидуализират престъплението и не може да изпълни своята процесуална роля. В тези случаи съдът е длъжен да върне делото на прокуратурата. ВРС не го е сторил, поради което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, а именно – постановил е присъда при наличие на условията на чл.288, а..1,т.1 от НПК, а преди това на чл.249, а..1 и 2 от НПК, който го е задължавал да прекрати делото и да го върне на Районна прокуратура – Видин. Това е така, тъй като съществено нарушение на процедурата /отстранимо такова/ е допуснато още по време на досъдебното производство. Обвинението трябва да бъде ясно, точно и пълно формулирано както на досъдебното производство, така и в обвинителния акт, за да знае обвиняемият /подсъдимият/ в какво е обвинен и да организира защитата си. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът трябва да посочи фактите, релевантни за обективните и субективни признаци на инкриминираното престъпление и участието на обвиняемия /обвиняемите/ в него - времето и мястото на извършване на престъплението, механизма на неговото осъществяване, пострадалото лице и причинения вредоносен резултат, като по този начин определи ясно предмета на доказване и постави основните рамки на доказателствения процес. Когато прокурорският акт не съдържа обстоятелствата, индивидуализиращи престъпното деяние, той не може да изпълни своята процесуална роля не само защото е изготвен в разрез с предписанията на чл. 246 от НК, но и защото всяка друга констатация на съда ще съставлява нарушение на забраната за съществено изменение на обвинението. Без пълното фактическо и юридическо формулиране на обвинението, както в настоящия случай, в съответните стадии на наказателното производство, правото на защита на обвиняемия не е гарантирано така, както изисква Наказателно - процесуалният кодекс. В резултат на горното е накърнено правото на подсъдимите по чл.55, а..1, предложение първо, поради което допуснатите проц. нарушения са съществени по смисъла на чл.348, а..3, т.1 от НПК.

          Очертаните констатации сочат на несъблюдаване на процесуалния закон от представителя на прокуратурата, обективирано в изготвения от него обвинителен акт, преценявано от константната съдебна практика като съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на подсъдимите. От своя страна, ВРС е пренебрегнал последователно проведеното в процесуалното ни законодателство основно начало, че наказателната отговорност на обвиняемото, респективно подсъдимо лице може да бъде реализирана само и единствено при прецизно повдигнато обвинение, обективирано в съответния акт на органа, ръководещ досъдебното разследване и базирайки присъдата си на предположения по отношение рамките и съдържанието на обвинителната теза, което е недопустимо и безусловно опорочава последната, накърнил процесуалните права на подсъдимия и възпрепятствал организирането на ефективна защита.

          При постановяване на присъдата ВРС е допуснал и съществено процесуално нарушение, което е предвидено изрично в чл. 348, а.. 3, т.2 от  НПК, и е абсолютно основание за отмяна – липса на мотиви. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 305 от НПК, в която норма е посочено какво трябва да съдържа присъдата: уводна част, мотиви и диспозитив. Действително към присъдата има писмено изложение на съдията, подписано надлежно от него.  Но тези „мотиви” не отговарят на изискванията на чл. 305, а.. 3 от НПК. По смисъла на чл.305, а..3 от НПК, в мотивите се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Видно от т.нар. мотиви, като фактическа обстановка дословно е преписана обстоятелствената част на обвинителния акт, с изключение на интерпретацията на показанията на свидетелите Пардонов и З., и позицията на обвиняемия/подсъдимия/. Формалния подход  на районния съдия проличава и от това, че е преписал визираните факти в обвинителния акт /без да установи обективността им чрез анализ на доказателствата/, като не е съобразил изменението на обвинението, което е допуснал в с.з. на 01.02.2017г. До изменението на обвинението /макар че в насоката в която е поискано, по време на съдебното следствие не са установени обстоятелства, различни от известните на ДП/, числовия израз на сумите /посочените в обстоятелствената част на ОА/ с които се е разпоредил потърпевшия в полза на подсъдимия, са различни от тези визирани от прокурора в исканото изменение на обвинението. Първоначално в ОА е имало неяснота и относно друг съставомерен признак – причинената имотна вреда. Относно този обективен елемент в ОА е записано само: „От заключението на изготвените по делото съдебно – икономически експертизи е установено, че размера на причинената вреда възлиза на 78663, 41 лева“. Не е ясно кои актове на имуществено разпореждане за довели до формиране на вреда в този размер и кога са извършени, единствено в началото на ОА е посочено, че З. е изплатил вноски по договор и допълнителна сума към тях, но е видно, че стойностите им /нито поотделно, нито техния сбор/ не съответстват на 78663, 41 лева. Тази неяснота механично е пренесена и в т.нар. мотиви на ВРС. Видно е, че сумите, за които е посочено в т.нар. мотиви, че пострадалия се е разпоредил не възлизат на 78663,41 лева. Видно е, че ВРС не е обсъдил и анализирал писмените доказателства за плащанията на З., заключението на съдебно-икономическата експертиза и заключението на допълнителната такава. Напълно липсват и правни съображения за взетото решение. За съставомерността от обективна страна е преписан диспозитива на обвинението, а относно субективната страна е визирано легалното определение за пряк умисъл. ВРС не е разграничил и изследвал значимите обстоятелства по дело, съобразно неговия предмет. Не е обосновано наличието на съставомерните признаци на деянието. Не е посочен механизма на извършване на деянието и конкретните действия на подсъдимия изпълващи със съдържание изпълнителното деяние на престъплението, и разкриващи умисъла на дееца за извършването му. Ярък пример е, че в мотивите липсва отговор на въпроса какво е сторил подсъдимия на инкриминираната дата, за да се приеме че е реализирал изпълнителното деяние, респ. кое конкретно поведение на подсъдимия е изпълнило със съдържание изпълнителното деяние. Липсата на мотиви в тази насока е пряка последица от непълнотата на обвинението.

          Тези процесуални нарушения водят до невъзможност да се провери правилността на присъдата, защото не е ясно как е формирана волята на Съда.

          За отстраняване на процесуалните нарушения при новото разглеждане на делото, следва да се има предвид, че измамата по смисъла на НК, през призмата на конкретния казус, предполага наличие на установени няколко групи обстоятелства, а именно: деецът умишлено и с конкретни действия да е въвел в заблуждение лицето, от което се стреми да получи имотна облага, че ще му извърши някаква услуга /или достави определена стока, извърши определена работа и пр./, същият да не е имал намерение и/или възможност да изпълни поетия ангажимент, като поемането му е единствено с цел да набави за себе си имотна облага и в резултат на тези негови действия пострадалият да е мотивиран да извърши определено имуществено разпореждане в полза на дееца. Договорни отношения /каквито несъмнено са налице в случая/ могат да се използват при осъществяване на наказателно-правната измама. Тогава деецът няма намерение да се задължи по тях, а те са само средството за въвеждане на пострадалия в заблуждение, за да извърши той съответното имуществено разпореждане, с което трайно да намали своя патримониум, извършвайки един безвъзмезден и невъзстановим разход. Изначалната липса на такова намерение обаче е необходимо да съществува към момента на договарянето, тъй като прекия умисъл и користната цел като аспекти на субективната страна на престъплението измама следва да са налични към този момент. Затова е необходима комплексна оценка на всички обстоятелства, обусловили възникването на облигационната връзка и конкретно съгласието на съконтрахента, както и на причините, поради които се е стигнало до неизпълнение. В конкретния случай първоинстанционния съд изобщо не се е занимавал с тези същностни въпроси, въпреки своите задължения.

          Визираните съществени процесуални нарушения по чл.348, а..3, т.1 и 2 от НПК са отстраними, но не могат да бъдат отстранени във въззивното производство.

          При това положение, атакуваната присъда като неправилна следва да бъде отменена и делото бъде върнато на Районна прокуратура – Видин за ново разглеждане, като се отстранят посочените по – горе процесуални нарушения.

          Водим от горното  и на основание чл.335, а..1, т.1, във вр. с чл.334, а..1, т.1 от НПК, Видинският окръжен съд

 

          РЕШИ:

 

          ОТМЕНЯ присъда № 147/14.03.2017г. по НОХД № 841/ 2016г., по описа на Районен съд- Видин.

          ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Видин за ново разглеждане, като се изпълнят указанията дадени в обстоятелствената част на решението.

          Решението не подлежи на обжалване.      

           

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: