НОХД № 740/2013г.

              МОТИВИ :

     Обвинението е против подсъдимия И.Н.Р. *** за престъпление по чл. 196, ал. 1, т.1  от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК във връзка с чл.29 ал.1 б.”а”  от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 03.03.2013 г. от имот, находящ се в местността „***“ в землището на с.М., като съизвършител в съучастие с И.А.А. и Б.С.А. отнел чужди движими вещи- 15 броя метални тръби от асмалък на обща стойност 384.35 лв. от владението на Д.И.П. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

    Обвинението е срещу подс.И. *** за престъпление по чл.194 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 03.03.2013 г. от имот, находящ се в местността „***“ в землището на с.М., като съизвършител в съучастие с И.Н.Р. и Б.С.А. отнел чужди движими вещи- 15 броя метални тръби от асмалък на обща стойност 384.35 лв. от владението на Д.И.П. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

    Обвинението е срещу подс.Б.С.А. *** за престъпление по чл.194 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 03.03.2013 г. от имот, находящ се в местността „***“ в землището на с.М., като съизвършител в съучастие с И.Н.Р. и  И.А.А. отнел чужди движими вещи- 15 броя метални тръби от асмалък на обща стойност 384.35 лв. от владението на Д.И.П. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

 

             Подсъдимите И.Н.Р., И.А.А. и Б.С.А. се признават за виновни по предявеното им обвинение като производството е по реда на Глава 27-ма от НПК при съкратено съдебно следствие .

             Прокурора пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание лишаване от свобода на подсъдимите  .

             Защитата пледира за налагане на минимални наказания на подсъдимите при условията на чл.55 ал.1 от НК .            

             Пазарджишкият районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното :

   

     Пострадалият Д.И.П. е собственик на замеделска земя тип „ранчо”, находяща се в местността „Софийските къщи“ в землището на с.М., обл.Пазарджик. В имота, който бил ограден с телена мрежа, били построени две оранжерии, бунгало, стопанска постройка и бил изграден асмалък.

      На 03.03.2013г.  подс.И.Р. играел футбол на стадиона в с.М.. Около 13.00ч. при него отишъл Христо З. А. *** и му казал, че могат да вземат едни тръби и да ги продадат. Подс. Р. и Христо А. отишли при своите приятели, подс. И.А. и подс.Б.А., и им разказали за въпросните тръби. Четиримата се уговорили да откраднат тръбите същата вечер. На 03.03.2013 г. около 19.00 ч. подсъдимите Р., И.А. и Б.А. заедно с Христо А.  отишли в местността „Софийските къщи“ в землището на с.М.. Те достигнали до имота на постр. П. и влезли в двора през незаключена врата. Христо А. и подсъдимите И.Р. и Б.А. започнали да къртят тръбите от асмалъка, като ги дърпали с ръце и асмалъкът се разпаднал. През това време подс.И.А. стоял от външната страна на ранчото и тримата му подавали тръбите. Те успели да  свалят пет метални тръби с диаметър Ф40 и дължина 4 метра, три метални тръби с диаметър Ф40 и дължина 3.5 метра, четири метални тръби с диаметър Ф40 дължина 3 метра, метална тръба с диаметър Ф40 и дължина 1.7 метра, метална тръба с диаметър Ф90 и дължина 3 метра и метална тръба с диаметър Ф25 и дължина 9 метра и ги оставили на около стотина метра от двора на постр.П. в близост до намиращия се там канал.

    На следващия ден, 04.03.2013г., около 08.00 ч.  подс.И.А. и обв. Б.А. натоварили тръбите на каруцата на подс.Б.А.. При тях дошли подс.Р. и Христо А. и четиримата  тръгнали към с.Г., за да предадат тръбите в пункт за черни и цветни  метали. Около 09.30ч. обвиняемите пристигнали в с.Г. в пункт за изкупуване на метали, находящ се в бившия стопански двор на селото. Пунктът бил собственост на „М.К.“ООД и в него като касиер работел свид. Г.Г.. Свид. Г.Г. премерил тръбите, които били с общо тегло 130 кг. и съставил договор за покупко-продажба и покупко-изпълнителна сметка на името на подс.Р.. Подс.Р. подписал договора и свид. Г.Г. му изплатил сумата от 49.14 лева. Четиримата си тръгнали от пункта и си разделили получените пари.

Същият ден, 04.03.2013 г.  постр.П., отивайки до имота си, установил че му е открадната цялата метална конструкция на асмалъка. Затова той подал жалба в РУП Пазарджик. На 04.03.2013 г. около 10.00 ч.  свид. Н.Т., полицейски служител при РУП Пазарджик съвместно с колегата си Георги Тенков, решили да извършат проверка по пунктове за изкупуване на черни и цветни метали. При извършена проверка в пункта на „М.К.“ООД в с.Г., полицейските служители установили, че са предадени метални тръби от асмалък, от които си личало, че са прясно изкъртени. Свид. Тончев проверил дневника в пункта и установил, че тръбите са предадени от подс.Р.. Той разговарял с подс.Р. във връзка с тръбите и последният признал за извършената кражба. Свид. Г.Г. предал металните тръби на полицейските служители с протокол за доброволно предаване. Вещите били върнати на постр. П. срещу разписка.

От изготвената по делото оценителна експертиза е видно, че стойността на инкриминираните вещи възлиза на 384.35 лева.

Видно от справката за съдимост на подс.И.Н.Р. е че същия е осъждан няколко пъти .

Видно от справката за съдимост на подс.И.А. и Б.А., е че същите не са осъждани .

          Тази фактическа обстановка възприе съдът въз основа на самопризнанието на подсъдимите И.Р., И.А. и Б.А., което се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства – Д.П., Г.Г., Н.Т., заключението на съдебно-оценъчната експертиза и писмените доказателства по делото – справки за съдимост на подсъдимите, декларации за семейно и материално положение, характеристични справки, протокол за доброволно предаване, разписка.

 

  При така изложената и приета за установена фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс.И.Н.Р. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на чл. 196, ал. 1, т.1  от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК във връзка с чл.29 ал.1 б.”а” от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК, като на 03.03.2013 г. от имот, находящ се в местността „***“ в землището на с.М., като съизвършител в съучастие с И.А.А. и Б.С.А. отнел чужди движими вещи- 15 броя метални тръби от асмалък на обща стойност 384.35 лв. от владението на Д.И.П. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

Подсъдимият И.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.194 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК, като на 03.03.2013 г. от имот, находящ се в местността „***“ в землището на с.М., като съизвършител в съучастие с И.Н.Р. и Б.С.А. отнел чужди движими вещи- 15 броя метални тръби от асмалък на обща стойност 384.35 лв. от владението на Д.И.П. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Подсъдимият Б.С.А. е осъществил състава на престъплението по  чл.194 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК, като на 03.03.2013 г. от имот, находящ се в местността „***“ в землището на с.М., като съизвършител в съучастие с И.Н.Р. и  И.А.А. отнел чужди движими вещи- 15 броя метални тръби от асмалък на обща стойност 384.35 лв. от владението на Д.И.П. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

 

           Подсъдимите са съзнавали обществено опасния характер на деянието си, като е имали представи за всички обективни елементи на съставите, включително и квалифицираните и са искали настъпването на обществено опасните последици - действали е с пряк умисъл. В подкрепа на този извод на съда е поведението на подсъдимите. Всеки един от подсъдимите е съзнавал, че действа заедно с другия, поради което е налице и общност на умисъла .

 

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 от НК относно неговата индивидуализация.

 

         Съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието по чл.196 ал.1 т.1 от НК, което е в раздел І -ви на глава V на НК "Престъпления против собствеността". Съдът прецени и обществената опасност на подсъдимия И.Р., която също е висока подсъдимият е осъждан и е с лоши характеристични данни.

          Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и желанието на подсъдимият Р. да се облагодетелства по неправомерен начин.

           Като смекчаващо наказателната отговорност на подсъдимият Р. обстоятелство съдът съобрази невисоката стойност на предмета на престъплението и факта, че отнетите вещи са върнати на собственика, а като отегчаващо негативните характеристични данни. Направеното самопризнание не беше отчетено, като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като същото се съобразява при определяне на наказанието с оглед характера на производството по реда на глава 27 – ма от НПК.

          При тези данни и като даде превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът определи на подс.И.Н.Р. наказание две години лишаване от свобода за извършеното от него престъпление.

          Съдът приложи разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК във връзка с чл.58а ал.1 от НК и на основание посочените тестове от закона намали определеното наказание на подсъдимия с една трета, така, че определеното наказание на подс.И.Р. стана една година и четири месеца лишаване от свобода за извършеното от него престъпление.

        С оглед данните за личността на подсъдимия и обстоятелството, че  е бил осъждан многократно за кражби съдът прецени, че в случая по отношение на него е неприложима разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. Също така съдът счете, че целите на индивидуалната и генералната превенция на наказанието биха се постигнали с неговото ефективно изтърпяване .

        Съдът съобрази, че в случая е налице хипотезата на чл.61 т.2 от ЗИНЗС и на основание този текст от закона определи на подс.И.Н.Р. "Строг" първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор.

        Съдът приложи разпоредбата на чл.59 ал.1 от НК и на основание посочения тест от закона приспадна от определеното наказание лишаване от свобода на подс.И.Н.Р., времето, през което подс.И.Р. е бил задържан, считано от 05.03.2013г. до 27.06.2013г., а именно три месеца и 22 дни .

       

          Съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието по чл.194 ал.1 от НК, което е в раздел І -ви на глава V на НК "Престъпления против собствеността". Съдът прецени и обществената опасност на подсъдимите И.А. и Б.А., която е ниска подсъдимите не са осъждани и имат добри характеристични данни .

          Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и желанието на подсъдимите да се облагодетелства по неправомерен начин .

           Като смекчаващо наказателната отговорност на подсъдимите И.А. и Б.А. обстоятелства съдът съобрази чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, невисоката стойност на предмета на престъплението и факта, че отнетите вещи са върнати на собственика. Направеното самопризнание не беше отчетено, като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като същото се съобразява при определяне на наказанието с оглед характера на производството по реда на глава 27 – ма от НПК.

     

 

 

 

          При тези данни и като намери, че в случая по отношение на подс.И.А. и Б.А. са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при което и най-лекото наказание предвидено в закона се явява несъразмерно тежко съдът счете, че е налице хипотезата на чл.58а ал.4 от НК във връзка с чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК и на основание чл.373 ал.2 от НПК във връзка с чл.58а ал.4 от НК във връзка с чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК определи на подс.И.А. и Б.А. наказание Пробация при следните пробационни мерки :

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване два пъти седмично за срок от една година.

 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

 

      Съдът счете за неоснователни доводите на защитниците на подс.И.А. и Б.А. за налагане на наказание пробация в минимален размер от шест месеца, тъй като в случая става въпрос за извършено престъпление от общ характер в съучастие и налагането на минимално наказание пробация от шест месеца за посочените подсъдими не би постигнало целите на наказанието визирани в чл.36 ал.1 от НК. 

 

      Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите И.Н.Р., И.А.А. и Б.С.А. бяха присъдени направените по делото разноски в размер на 16.70 лв. за всеки един от тях, които следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР Пазарджик .

По изложените съображения съдът постанови присъда.

                                                            

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ :