МОТИВИ
по НЧД №5849/2017г.
на СГС, НО, 12 състав
Производството е по реда на чл.453-
чл.462 от НПК и Конвенцията за трансфер на осъдени лица.
Постъпило е предложение от Главния
прокурор на Република България за произнасяне на съда по въпроси, свързани с изпълнение
на присъда от 27.03.2015г. и влязла в сила на 07.10.2015г.
по дело №15/2014г. на Провинциален
съд В., Второ отделение, К.И.,
с която българският гражданин П.В.Г.,
роден на ***г. в гр.******, българин,
български гражданин, осъждан, с основно образование, неженен, работил, с ЕГН-**********
е осъден за престъпления
„трафик на хора“ и „склоняване към проституция“, съгласно НК на К.И.,
извършени в периода от 04.07.2013г. до
месец септември 2013г. и в съучастие, като извършители с К.К., за които на основание чл.177bis, ал.1b, ал.2 и ал.4b и по чл.188, ал.1 и ал.2 от НК на К.И. му е наложено общо
наказание от 11 /ЕДИНАДЕСЕТ/ ГОДИНИ лишаване от свобода, пълно лишаване от
права за срока на наказанието и забрана
за приближаване и комуникация с пострадалата Ф.А.Т.за срок от 16 години.
Със същата присъда П.В.Г. е осъден и за престъпление „подправка на официален
документ“, съгласно НК на К.И., извършено
в периода от неустановена дата до 09.10.2013г., за което на основание
чл.392 вр. чл.74 от НК на К.И. му е наложено
наказание лишаване от свобода
за
срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА и 9 /ДЕВЕТ/
МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 2 /две / евро на ден за срок от 9 /ДЕВЕТ/ МЕСЕЦА.
Преди второто по делото съдебно
заседание, е постъпило искане от представителя на СГП, за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, тъй като определеното
общо наказание на осъдения от издаващата държава е наложено като механичен сбор
от определените две наказания, за извършени от
П.Г. три престъпления, като определеното общо
наказание е в размер на 12 години и 9 месеца лишаване от свобода. Според
прокурора и доколкото по правилата на националното законодателство, общото
наказание лишаване от свобода се определя в размер на най-тежкото от
определените на осъденото лице наказания и с оглед констатираната противоречива
съдебна практика по този въпрос от съдилищата в Р България, налице е нужда от
тълкуване на чл.8 и чл.17 от РР 2008/909 ПВР.
Първият въпрос, формулиран от прокурора касае възможността изпълняващата
държава да приложи вътрешното си законодателство в случаите, когато общото
наказание в издаващата държава е получено като механичен сбор от отделните
наказания, а в изпълняващата държава се предвижда поглъщане на по-леките
наказания от по-тежкото, докато вторият въпрос е формулиран, в случай, че отговорът
на първия такъв е отрицателен, т.е. ако не е възможно в посочения случай да
бъде приложено законодателството на изпълняващата държава, то допустимо ли е
държавата по изпълнение на наказанието да редуцира общото наказание, получено
чрез механичен сбор до максималния размер, който би се получил при определяне
на общото най-тежко наказание за тези престъпления по правилата на вътрешното й
право.
След постъпване на искането по делото,
съдът е дал възможност на защитника на осъденото лице да изрази становище по
искането на прокуратурата за отправяне на преюдициално
запитване с така формулираните въпроси.
Адвокат Б.П. е депозирал писмено
становище, в което излага подробни съображения досежно неприложимостта на РР
2008/909 ПВР, доколкото същото все още не е транспонирано в националното ни
законодателство и производството по трансфер на осъдени лица се провежда в
съответствие с Конвенцията за трансфер на осъдени лица. Според защитата, преди
да бъде прието цитираното РР, което следва да стане с отделен закон, не може да
се твърди, че Рамковото решение ще е в колизия с неприетия национален закон. В
писменото си изложение, адв. П. застъпва становището, че определянето на едно
общо наказание не рефлектира върху вида и размера на всяко едно наказание,
наложено на осъденото лице, а сочи единствено на това, как следва да бъдат
изпълнявани тези наказания, след като бъдат приети за изпълнение в Р България.
Сочи се още, че Конвенцията за трансфер на осъдени лица регламентира
отношенията между страната ни и още 67 държави, страни по Конвенцията, от които
40 не са членки на ЕС, поради което отправянето на запитване до Съда на ЕС може
да доведе до създаването на двоен режим при производството по трансфер докато
не бъде въведено РР, с оглед на което счита, че на този етап е недопустимо да
бъде отправено запитване до Съда на ЕС.
Съдът, след запознаване с депозираното
от представителя на СГП искане за отправяне на преюдициално
запитване до Съда на ЕС и представеното от страна на защитата становище,
намери, че не е налице неяснота в разпоредбите на чл.17 и чл.8 от РР 2008/909
ПВР, чието тълкуване се иска.
За да достигне до този извод,
съдебният състав взе предвид обстоятелството, че Съдът на ЕС по друго преюдициално запитване, направено от български съд, свързано
с част от въпросите, които следва да бъдат обсъдени в производството по
трансфер на осъдени лица, вече е изразил становище в решението по делото „А.О.“
и е дал тълкуване на чл.17 и чл.8 от РР 2008/909 ПВР. Съгласно изложеното в
цитираното решение, чл.17 от РР следва да се тълкува в смисъл, че по отношение
на частта от наказанието, изтърпяна на територията на издаващата държава до
неговия трансфер в изпълняващата държава, се прилага единствено правото на
издаващата държава, а по отношение на частта от наказанието, която остава да
изтърпи осъденото лице след трансфера на територията на изпълняващата държава,
прилага се правото на последната. По отношение тълкуването но чл.8 от РР, в
същото решение е посочено, че той въвежда стриктни условия за адаптиране на
наказанието от компетентния орган на изпълняващата държава, които са и
единственото изключение от принципното задължение на органа да признае
съдебното решение и да изпълни наказание, което по продължителност и вид
съответства на посоченото в съдебното решение, постановено от издаващата
държава.
Съобразявайки изложеното от Съда на ЕС
в решението по делото „А.О.“, този съдебен състав намери, че твърдяната
неяснота на разпоредбите на чл.8 и чл.17 от РР 2008/909 ПВР, не е налична,
поради което остави без уважение искането на СГП за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС.
В
съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура изразява
становище, присъдата на К.И., издадена спрямо българския гражданин Г., да бъде
приета за изпълнение, като съдът се произнесе по въпросите, свързани с изпълнението,
а именно тези, изложени в предложението на Главния прокурор на Р България, в
която връзка счита, че извършените престъпни деяния от страна на осъдения в
чужбина съответстват на такива по чл.159в и чл.159а, ал.2 вр.
ал.1 от НК. Счита, че наложеното от испанския съд наказание на осъдения следва
да бъде намалено до максималния срок от 10 години лишаване от свобода,
предвиден в българския НК, както и на
основание чл.457, ал.5 от НПК, да бъде приспаднато предварителното задържане и
изтърпяното наказание в К.И., а също и времето след предаване на лицето на
българските власти.
ЗАЩИТНИКЪТ на осъдения- адв. П. изцяло споделя заявеното от
прокурора, като моли да бъде приспаднато задържането на осъдения от м. октомври
2013г. до момента.
ОСЪДЕНИЯТ
Г., няма какво да добави, в
последната си дума заявява, че няма какво да каже.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и взе
предвид събраните по делото доказателства и приложимият закон намери следното:
Българският гражданин П.В.Г. е роден на ***г. в гр.******, българин е, български гражданин, осъждан, с
основно образование, неженен, работил, с ЕГН-**********.
С присъда от 27.03.2015г., влязла в сила на 07.10.2015г. по дело №15/2014г. на Провинциален
съд В., Второ отделение, К.И. е П.В.Г. осъден за престъпления „трафик на хора“ и
„склоняване към проституция“, съгласно НК на К.И., извършени в периода от 04.07.2013г. до месец септември 2013г. и в
съучастие, като извършители с К.К., за които на
основание чл.177bis, ал.1b, ал.2 и ал.4b и по
чл.188, ал.1 и ал.2 от НК на К.И. му е
наложено общо наказание от 11
/ЕДИНАДЕСЕТ/ ГОДИНИ лишаване от
свобода, пълно лишаване от права за срока
на наказанието и забрана за приближаване и комуникация с пострадалата Ф.А.Т.за
срок от 16 години.
Със същата присъда П.В.Г. е осъден и за престъпление „подправка на официален
документ“, съгласно НК на К.И., извършено
в периода от неустановена дата до 09.10.2013г., за което на основание
чл.392 вр. чл.74 от НК на К.И. му е наложено
наказание лишаване от свобода
за
срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА и 9 /ДЕВЕТ/
МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 2 /две / евро на ден за срок от 9 /ДЕВЕТ/ МЕСЕЦА.
От мотивите към
присъдата на испанския съд е видно, че деянията, за които е осъден П.Г. се
изразяват откъм фактическа страна в
следното:
За деянията по чл.177bis, ал.1b, ал.2 и ал.4b и по чл.188,
ал.1 и ал.2 от НК на К.И.:
През месец юни 2013г.,
подсъдимата К.К., румънска гражданка, в град Т.Ф., Р Румъния,
се е свързала с М.Б., с цел последната да разреши чрез съответния документ, на
дъщеря си Ф.А.Т., родена на ***г., 15 годишна към 2013г., да замине заедно с К.К. от Румъния за Испания, за да се грижи за внучето на
последната. След като с майката на непълнолетната Т., се договорили К.К. да заплаща сумата от 600 евро месечно за извършване на
посочената работа и след получаване на нужното разрешение, на 4 юли 2013г., подсъдимата
К.К. предприела
пътуване до Испания, заедно с непълнолетната Ф.А.Т.. При пристигането им
в Мадрид ги очаквал подсъдимият П.В.Г., с прякор „Т.“ или „Ч.“,
който със съгласието на К., с която поддържал интимна
връзка и с която живеел на семейни начала, бил замислил да прехвърлят
непълнолетната от Румъния в Испания, с цел да я експлоатират сексуално. Всички
те се настанили в сграда №1, етаж 2С, на улица „****“ в град ****, провинция В.,
където подсъдимите живеели под наем. Скоро след установяването им на посочения
адрес, К.К. уведомила Ф.А.Т., че трябва да работи,
като упражнява проституция, и че трябва да й върне парите, с които била
задлъжняла заради пътуването й до Испания.
На територията на
Испания, непълнолетната Ф.Т.се намирала в положение на беззащитност, заради липсата
на каквито и да било близки, както и поради крехката си възраст, в следствие на
което въпреки несъгласието си, била принудена да упражнява проституция.
За да може да работи, предвид
непълнолетието й, П.В.Г. я снабдил с фалшив паспорт №******на името на И.И.С.,
родена на ***г. в гр.София, Р България, с който на 06.08.2013г., Ф.се
регистрирала заедно с К.К. в клуб „Я.“, намиращ се на
път А-62, 145-ти км., на територията на община С.М.Д.П. (В.). Ф.А.Т.упражнявала
проституция в клуб „Я.“ под псевдонима „Н.“ и под надзора на К.К., която също проституирала в посоченото заведение. К.К. прибирала парите, които Ф.А.печелела от клиентите, с
които поддържала сексуални връзки. Когато непълнолетната Ф.не била много
активна, П.Г. я притискал, като й казвал, че мисли, че го мами, защото според него
едно толкова красиво момиче не може да работи толкова малко. По посочения начин
Г. контролирал парите, печелени от упражняваната проституция от непълнолетната,
а и от К.К.. Ф.Т.предоставяла някои сексуални услуги
и извън клуб „Я.“, като в тези случаи била контролирана от К.К..
В това положение непълнолетната Ф.останала
до месец септември 2013г., когато се възползвала от едно невнимание на К.К. и избягала от клуб „Я.“, като заминала с автобус в ******.
За деянието
по чл.392 вр.
чл.74 от НК на К.И.:
На 09.10. 2013 г., с разрешение
на съда, било извършено претърсване в сграда №1, етаж 2 С, на улица „****“ в
град **** /адреса, обитаван от К.К. и П.Г./, при което били намерени и иззети следните вещи:
Румънска лична карта на името на Ф.А.Т.,
карта Visa Electron от банка BCR
на името на Т., мастилен тампон и датник,
карта от Хотел- клуб „Я.“, карта MasterCard на името на К. С., паричен превод в размер на 100 евро чрез W.
U. и В. T., на който като изпращач фигурирала К.К., а като
получател - М.К., автомобилна застраховка на името на В.Г.Т., отнасяща се до Renault
Megane 7709 DNN, ключ от автомобил Peogeot,
удостоверение за регистрация на гражданин на ЕС на името
на Ц.Д.Х.с ЛНЧ ******, валидно от 01
до ******.; българска лична карта №******и българска шофьорска книжка №******,
на името на Г.Г.Е.и със снимка на обвиняемия П.В.Г., три
билета за автобус на името на Ф.А.Т., К.К. и М.Л.С.,
документи на румънски език: документ, озаглавен „Procura Speciala“, отнасящ се до непълнолетната Ф.А.Т., документ с № 3 на лицето и № 4 на гърба, който започва с думата „hotaraste“,
както и копие на румънско съдебно решение по гражданско
дело и копие на копието, ключ от автомобил марка Mercedes и ключ от автомобил марка Renault, ключове от автомобил Renault Megane.
Българският паспорт №**********
на името на И.И.С., родена на ***г. в гр.София, Р
България, който бил предоставен на непълнолетната от П.Г., не бил иззет, но
посолството на Р България в К.И., уведомило испанските власти, че не съществува
българска гражданка с такова име и дата на раждане, нито български документ за
самоличност с №******. По отношение на българската
лична карта и българската шофьорска книжка било установено, че имат сходство с
истинските документи, но не са такива, тъй като освен че са със снимка на П.Г.,
са с лични данни на друго лице, снимката е направена чрез мастиленоструен
печат, докато при оригиналните документи се използва лазер, защитните елементи
са изработени с отомеханични средства вместо чрез
щамповане, в надписа на гърба вместо „Republic оf
Bulgaria“ се чете „Prublic
of Bulgaria“. Относно удостоверението за регистрация на
гражданин на ЕС, на името на Ц.Д.Х.било установено, че също не е истинско, тъй
като микронадписът „Espana“ бил без дефиниция, за разлика от
истинските, имало разлика в рисунъка на герба, мокрият печат не бил такъв, а бил
изработен с механични средства, под ултравиолетова светлина се наблюдавали
различия в отблясъка, липсвали надписи, виждали се изображения на герб, които
би трябвало да са изработени с воден знак и да бъдат невидими в светлинния
спектър.
При задържането на П.В.Г., у него била
намерена българска шофьорска книжка с №******на името на Ц.Д.Х., но със снимка
на П.Г., като било установено, че и тази книжка също не е истинска, тъй като снимката
била изработена чрез мастиленоструен печат, докато при оригиналните документи
се използвало лазер, мокрият печат не бил
такъв, а бил изработен с фотомеханични средства,
върху холографския стикер на гърба имало надпис „Prublic of Bulgaria“, когато
трябвало да бъде „Republic of Bulgaria“, липсвали други защитни мерки като иридисцентните
мастила, носителят бил на картон, докато оригиналните документи се изработват
от поликарбонат.
Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на представените от испанска
страна документи, предложението на Главния прокурор на Република България,
както и тези, изискани служебно от съда в хода на съдебното следствие.
Настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Налице са основанията на Конвенцията
за трансфер на осъдени лица (приета на 21.03.1983г. в Страсбург, Република
Франция, ратифицирана от Република България и обнародвана в ДВ, бр.8/1995г.) и
на НПК за приемане изпълнението на присъдата на испанския съд спрямо българския
гражданин П.Г..
По отношение на престъпленията, за които
е бил осъден Г. - съгласно чл.177bis, ал.1b, ал.2 и ал.4b и по чл.188, ал.1 и ал.2 от НК на К.И., представляващи по смисъла на
наказателния кодекс на К.И. „трафик на хора“
и „склоняване към проституция“, според
настоящия съдебен състав тези престъпления съответстват на „външен трафик на хора с цел сексуална
експлоатация“ - деяние по чл.159б,
ал.2 вр.ал.1, вр.
чл.159а, ал.2, т.1, т.2, пр.2 и т.4, вр. чл.159а,
ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1от НК, извършено на 04.07.2013г. и „склоняване на
непълнолетно лице към проституция, извършено с користна цел“ – деяние по чл.155, ал.5, т.2, пр.1 вр. ал.3, вр.ал.1, пр.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, извършено в периода от 04.07.2013г.
до месец септември 2013г.
Престъплението по чл.159а, ал.1 от НК има няколко форми на изпълнително
деяние, като в настоящия случай, осъденият е осъществил с деянията си две от формите
на изпълнително деяние – „набиране“ и „приемане“ спрямо пострадалото
непълнолетно лице. Видно от мотивите към присъдата на испанския съд, осъденият
е осъществил именно тези форми на изпълнителното деяние, тъй като в съучастие,
като съизвършител с К.К., при предварителен замисъл за набиране, превеждане през
границата на К.И. и приемане на лицето в Испания, за да бъде използвано за
развратни действия, К.К. е реализирала активни действия спрямо пострадалата
/непълнолетна към онзи момент/, изразяващи се в привличането й чрез въвеждането
й в заблуждение, че ще работи като детегледачка в Испания, след което закупила
самолетен билет за непълнолетната и я превела през границата на Р Румъния, като
в Испания пострадалата била приета в съвместно обитаваното от двамата
извършители жилище. Съдът прие, че са налице квалифициращите признаци по чл.159а, ал.2, т.1, т.2, пр.2 и т.4 - лицето,
жертва на трафик е непълнолетно, въведено е в заблуждение, за да бъде набрано,
а в последствие на 04.07.2013г. е и преведено
през границата на страната, след което е използвано състоянието й на зависимост
в К.И., за да бъде склонена към проституция, поради което за престъплението,
извършено от осъденото лице, съдебният състав счете, че е налице
квалифицираният състав по чл.159б, ал.2 НК, тъй като деянието е осъществено при условията на чл.159а, ал.2, т.1, т.2, пр.2 и т.4 от НК и същото е извършено в
съучастие между двамата подсъдими, като съизвършители. Съгласно т.2.1 и т.2.2
от ТР №2/2009г. на ОСНК, налице е съучастие под формата на съизвършителство,
когато дейците при общност на умисъла и със специалната цел, предвидена чл.159а, ал.1 НК, всеки един поотделно или
заедно, набират, транспортират, укриват или приемат лица или групи от хора. Макар
и пострадалата да е била набрана от
подсъдимата К.К., двамата с осъдения Г. са имали
общност на умисъла за това набиране, а също и за специалната цел, предвидена в
закона, след което непълнолетната пострадала е била приета от двамата подсъдими
в съвместно обитаваното от тях жилище в Испания. Налице е съучастие и по
чл.159б НК, доколкото набирането на лицето е осъществено в Р Румъния от К.К., но при общност на умисъла и наличие на специалната цел
и за двамата подсъдими, след което е преведено през границата на страната, а
приемането е осъществено на територията на К.И. от двамата подсъдими. Доколкото
разпоредбата на чл.177bis, ал.1 от испански наказателен кодекс, инкриминира трафика на хора на
територията на Испания, от Испания, транзитно или към Испания, макар и не в
отделна разпоредба, както това е сторено в българския НК, съдебният състав прие,
че деянието на осъдения Г., описано в мотивите към присъдата на испанския съд,
най-точно съответства на чл.159б, ал.2 НК, тъй като се касае за външен спрямо територията на К.И.,
„трафик на хора“, който е инкриминиран в
чл.159б от българския наказателен закон.
Въз основа на описаната фактическа
обстановка в мотивите към присъдата на испанския съд, този съдебен състав прие,
че осъденият П.Г. с деянието си е осъществил и състава на престъплението по чл.155, ал.5, т.2, пр.1 вр.
ал.3, вр.ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, извършено в периода от 04.07.2013г. до
месец септември 2013г. Съгласно мотивите
към присъдата на испанския съд, склоняването към проституция на пострадалото
лице е започнало известно време след настаняването на Ф.Т.в дома на подсъдимите, като пострадалата не е била взела самостоятелно
решение за извършване на такава дейност. Първоначалното уведомяване на лицето
за дейността, която трябвало да упражнява, за да изплати направените по
пътуването й до Испания разходи, е осъществено от К.К.,
но осъденият П.Г. също е упражнявал психически натиск върху непълнолетната, за
да осъществява тази дейност. На следващо място, осъденият Г. е контролирал
парите, заработени от непълнолетната Т., поради което съдебният състав прие, че
се касае за квалифицирания състав по чл.155, ал.3 НК, тъй като склоняването към
проституция е осъществено с користна цел. Доколкото склоненото към проституция
лице е било непълнолетно към онзи момент, съдът намери, че е налице и
квалифициращият признак по чл.155, ал.5, т.2, пр.1 от НК. Деянието е било
извършено от двамата подсъдими при общност на умисъла за склоняване на
непълнолетната към проституция, като целта им е била да се облагодетелстват
финансово от извършваната от нея дейност, поради което този съдебен състав
прие, че се касае за извършено в съучастие престъпно деяние, при форма на
съучастието – извършителство, съгласно разпоредбата
на чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК. По изложените доводи и съобразно правната
квалификация на деянието, дадена от испанските власти, описаните действия на
осъдения в мотивите на испанския съд, след „набирането“, „превеждането“ и
„приемането“ на пострадалата, съответстват на деяние по чл.155, ал.5, т.2, пр.1 вр. ал.3, вр.ал.1,
пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1 от НК.
За деянията по чл.177bis, ал.1b, ал.2 и ал.4b и по чл.188, ал.1 и ал.2 от НК на К.И., испанският съд му е наложил
общо наказание от 11 /ЕДИНАДЕСЕТ/ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да изтърпи
ефективно, пълно лишаване от права за
срока на наказанието и забрана за приближаване и комуникация с
пострадалата Ф.А.Т.за срок от 16 години.
За престъплението по чл.159б, ал.2
вр.ал.1, вр. чл.159а, ал.2, т.1, т.2, пр.2 и
т.4, вр. чл.159а, ал.1, пр.1, вр.
чл.20, ал.2, вр.ал.1от НК, законодателят
е предвидил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 5 до 12 години и „глоба“ от 20 000 до 50 000 лева. За
престъплението по чл.155, ал.5, т.2,
пр.1 вр. ал.3, вр.ал.1, пр.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, българският наказателен
закон предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години и
„глоба“ от 10 000 до 25 000 лева. С оглед на приетите правни квалификации на
деянията, на които според съда съответстват деянията, извършени от П.В.Г., за
които той е признат за виновен и осъден от испанския съд, така определеното на Г.
общо наказание в К.И. от 11 /ЕДИНАДЕСЕТ/ ГОДИНИ "лишаване от свобода" за
посочените по-горе престъпления, се вписва в рамките на най-тежкото наказание
„лишаване от свобода“, предвидено за престъплението по чл.159б, ал.2 от НК. В този смисъл и не се налага редукция на наложеното
наказание от 11 години "лишаване от свобода" съгласно чл.457, ал.4 от НПК.
Що се отнася до кумулативно наложеното
на осъдения наказание за престъпленията по чл.177bis, ал.1b, ал.2 и ал.4b и по чл.188, ал.1 и ал.2 от НК на К.И. - пълно лишаване от права
за срока на наказанието и забрана за
приближаване и комуникация с пострадалата Ф.А.Т.за срок от 16 години, съдебният
състав намери, че тези наказания не следва да бъдат приети за изпълнение от
българския съд, тъй като наказания „пълно лишаване от права за срока на наказанието“ и „забрана за
приближаване и комуникация с пострадалата Ф.А.Т.“ не се предвиждат в
нито една от разпоредбите на българския НК, на които съдът прие, че
съответстват деянията, за които е осъден П.Г. от съда на К.И..
Според съдебния състав, деянието
извършено от Г. по чл.392 вр. чл.74 от НК на К.И. и
представляващо „подправка на официален документ“, съгласно НК на К.И., извършено в периода от неустановена дата до
09.10.2013г., съответства на престъпление по чл.308, ал.2 вр.ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от българския НК.
Описаните в мотивите на испанския съд
документи, за които се сочи, че са били подправени от подсъдимия П.Г., са документ
за самоличност /лична карта/, две свидетелства за правоуправление на МПС и едно
удостоверение за регистрация на гражданин на ЕС. За тези документи е
установено, че са неистински такива, установено е, че не са изработени от
материала, от който се изработват съответните официални документи, установено
е, че снимките в тях не съответстват на посочените имена на лицата, установено
е още, че посочените в тях лица не съществуват. Касае се за „официални
документи“, доколкото документите за самоличност, шофьорските книжки и
удостоверението за регистрация на гражданин на ЕС, се издават по установен ред
и форма от длъжностни лица, в кръга на службата им. По тази причина съдебният
състав намери, че дадената от испанския съд квалификация на извършеното от Г.
документно престъпление най-пълно съответства на престъплението по чл.308 от НК, като в случая
е налице и квалифициращия признак, предвиден в чл.308, ал.2 НК, доколкото
предмет на деянието са документ за самоличност, свидетелства за управление на
превозни средства, а удостоверението за регистрация на гражданин на ЕС е
документ, удостоверяващ лични и регистрационни данни. Според испанските власти се касае за
продължавано престъпление. Според мотивите към присъдата на испанския съд, Г. е
извършил четири отделни деяния, осъществяващи един и същи състав на
престъплението „подправка на официален документ“, извършени са на различни
дати, видно от датите върху инкриминираните документи, като деянията са извършени с една и съща цел,
поради което испанският съд е приел, че се касае за продължавано престъпление. Настоящият
съдебен състав също прие, че документното престъпление е извършено при условията
на продължавано престъпление. За да достигне до този извод съдът, съобрази
посоченото в мотивите на испанския съд, че четирите деяния осъществяват един и
същи състав на документно престъпление, извършени са при еднородност на вината,
при една и съща обстановка, при което всяко следващо се е явявало продължение
на предходното, доколкото всеки от инкриминираните неистински документи е бил съставен с цел да бъде използван от
подсъдимия /на личната карта и двете шофьорски книжки е била поставена снимка
на осъдения Г., като една от шофьорските книжки е била на името на Ц.Д.Х., на
чието име е било и удостоверението за регистрация на гражданин на ЕС/. По
изложените съображения и съобразно правната квалификация на деянието, приета от
испанския съд, описаните действия на осъдения досежно неистинските документи,
този състав прие, че съответстват на деяние по чл.308, ал.2 вр.ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
За деянието, за което П.Г. е бил
осъден по чл.392 вр.
чл.74 от НК на К.И., му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА и 9 /ДЕВЕТ/
МЕСЕЦА, което да изтърпи ефективно и ГЛОБА в размер на 2 /две / евро на ден за
срок от 9 /ДЕВЕТ/ МЕСЕЦА.
За престъплението по чл.308, ал.2 вр.ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, българският
наказателен закон е предвидил
наказание „лишаване от свобода“ до 8 години. Така определеното на П.Г. наказание
от испанския съд от 1 година и 9 месеца "лишаване от свобода" се
вписва в рамките на наказанието "лишаване от свобода" за
престъплението, на което според съда съответства деянието, извършено от Г., за
което той е признат за виновен и осъден от испанския съд. В този смисъл и не се
налага редукция на наложеното наказание от 1 година и 9 месеца "лишаване
от свобода" съгласно чл.457, ал.4 от НПК.
По отношение на наложеното на
осъденото лице кумулативно наказание по чл.392 вр.
чл.74 от НК на К.И. – „глоба“ в размер
на 2 /две / евро на ден за срок от 9 месеца, този съдебен състав счете, че също
не следва да бъде прието за изпълнение от българския съд, защото наказание
„глоба“ не се предвижда в разпоредбата на българския наказателен закон, на
която съдът прие, че съответства деянието по посочената правна квалификация, за
което е осъден Г. от испанския съд.
Определеното общо наказание „лишаване
от свобода“ за престъпленията, за които е осъден П.Г., е посочено в
придружаващото документите удостоверение, като механичен сбор от двете наложени
наказания. Такова определяне на общото наказание е несъвместимо с националното
законодателство на Р България. Този съдебен състав, след като прие всяко от
наложените на осъденото лице наказания „лишаване от свобода“, намери, че следва
да бъде приложена разпоредбата на чл.23, ал.1 НК и да бъде определено едно общо
наказание, в размер на най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 11 години. Доколкото всяко от
деянията, за които е осъден П.Г. с присъдата на испанския съд, е извършено
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, разпоредбата на
чл.23 от НК е задължително да бъде приложена. За да достигне до това решение,
съдебният състав съобрази следното: Най-напред, приложението на чл.23 от НК не
е елемент от самото наказание, а последица от неговото изпълнение. На следващо
място, приложението на чл.23 НК не е свързано с определянето
/индивидуализацията/ на наказанието, а представлява дейност във връзка с
неговото изпълнение. Съгласно предвиденото в Конвенцията за трансфер на осъдени
лица и РР 2008/909/ПВР, всяка държава може да вземе решение за амнистия или
помилване по отношение частта от наказанието, която осъденият следва да изтърпи
на територията на изпълняващата държава. В решението по делото „А.О.“, Съдът на
ЕС е посочил, че по отношение на частта от наказанието, изтърпяна на
територията на издаващата държава до неговия трансфер в изпълняващата държава,
се прилага единствено правото на издаващата държава, а по отношение на частта
от наказанието, която остава да изтърпи осъденото лице след трансфера на
територията на изпълняващата държава, прилага се правото на последната.
Доколкото българският съд първо приема за изпълнение всяко от наложените на
осъдения наказания „лишаване от свобода“ в размера, определен от испанския съд,
последващото приложение на чл.23 от НК се явява дейност по вече приетите за
изпълнение наказания, за които е приложимо единствено и само българското
законодателство. С приложението на чл.23 НК не се променя нито вида, нито
срока, нито характера на приетите за изпълнение наказания, наложени от
испанския съд, тъй като те са приети във вида и размера, определени от
компетентния орган на К.И.. Последващото групиране на наказанията не се явява
индивидуализация на същите, а последица от приемането им и тяхното изтърпяване,
по отношение на които е приложимо единствено българското законодателство.
Налице са условията за приемане на
изпълнението на присъдата на компетентния испански съд спрямо осъдения П.В.Г. за
престъпленията, за които той е осъден и за които са му наложени наказания
„лишаване от свобода“ за срок от 11 години и наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 1 година и 9 месеца, съобразно с разпоредбата на чл.3 от Конвенцията за
трансфер на осъдени лица, явяващ се в случая приложимия закон според чл.462 от НПК, доколкото е ратифицирана и действа и за Република България и за К.И.. След
приемане на посочените наказания и съобразно предвиденото в чл.23, ал.1 от
българския НК, осъденият Г. ще следва да изтърпи едно общо наказание в размер на
най-тежкото от тях, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от 11 години. Постъпили са формално изискуемите
документи, като българската държава е обвързана с правния характер и срока на
наказанието.
Българският съд в настоящето
производство не разполага с правомощия да обсъжда правилността и
законосъобразността на присъдата, постановена от съда в К.И., нито може да
намали наложените наказания. Единственото правомощие на настоящия съдебен
състав е да прецени доколко деянията, за които е осъден П.Г. са престъпления по
българския закон, на кое престъпление от българското законодателство
съответства всяко от деянията и дали наложените наказания не надвишават
максимално предвиденото от българския законодател наказание за съответното престъпление.
С изложеното по-горе, съдебният състав
е отговорил на всички тези въпроси, поради което и приема за изпълнение
присъдата на испанския съд.
Съгласно чл. чл.57, ал.1, т.2, б.“а“
от ЗИНЗС и с оглед обстоятелството, че П.Г. е осъден от испанския съд за
умишлено престъпление на наказание „лишаване от свобода“ за срок повече от 5
години, то определеното общо най-тежко наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 11 години, следва да бъде изтърпяно при първоначален
„СТРОГ“ режим.
Съгласно последната справка, касаеща
задържането на осъденото лице на територията на К.И. /л.161-162 от делото/
времето, през което осъденият Г. е бил задържан от 16.10.2013г. до 08.07.2015г.
е било приспаднато по изпълнена присъда, издадена от секция №26 на
Провинциалния съд в Мадрид, поради което по присъдата от 27.03.2015г. и влязла в сила на 07.10.2015г. по дело №15/2014г. на Провинциален
съд В., Второ отделение, К.И.,
предмет на настоящето производство, испанските власти са приспаднали времето на
09.10.2013г., а също и времето от 08.07.2015г. до 08.10.2015г., както и изтърпяната част от наказанието, считано от
09.10.2015г. до предаване на лицето на българските власти. С оглед на горното и
съгласно чл.457, ал.5 от НПК, съдът приспадна от определеното за изтърпяване
общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 години,
предварителното задържане на осъдения П.Г.,
считано на 09.10.2013г., от 08.07.2015г. до 08.10.2015г., както и изтърпяната част от наказанието от
09.10.2015г. до влизане на настоящето определение в сила. Съдът не приспадна
времето от 16.10.2013г. до 08.07.2015г., доколкото в цитираната справка се
съдържат данни, че този период на задържане вече е бил приспаднат от
компетентните испански власти по друго осъждане на лицето, а именно това по
присъда, издадена от секция №26 на Провинциалния съд в Мадрид, поради което
посоченият период от време не може да бъде приспаднат повторно и по присъдата,
приета за изпълнение от българския съд.
По изложените съображения, съдът
постанови своето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.