№ 961
гр. Варна, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя Хр. Великова
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110201716 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от Б. Д. В. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 627575-F635364/11.03.2022г. на и.д. директора на ТД на
НАП-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.1 от
ЗДДС.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно. Намира, че не е спазен срокът по чл.34 от
ЗАНН за съставяне на АУАН, тъй като нарушението е било известно на
проверяващите и е станало повод за извършването на проверката. Счита, че
наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от
ЗАН, тъй като не съдържа дата и място на извършване на нарушението.
Поддържа, че се касае за неволна грешка, от която не са настъпили вредни
последици. Привежда и доводи за маловажност на случая. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв.М.Ц. от ВАК, която поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Претендира присъждане на разноски, с оглед
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Намира, че съставеният акт съдържа
1
законоустановените реквизити. Оспорва доводите за маловажност на случая.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо
лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Жалбоподателят бил регистриран по ЗДДС
от 09.04.2008г. С Акт за дерегистрация по ЗДДС
№03099170053911/16.01.2017г. обаче регистрацията била прекратена, тъй
като задълженото лице не представило искани от компетентните органи
счетоводни документи и системно не изпълнявало задълженията си по този
закон. Актът за дерегистрация бил връчен на жалбоподателя на 24.01.2017г. и
не бил обжалван от него. Въпреки прекратяването на регистрацията му, на
23.10.2020г. жалбоподателят издал на лицето Д. И. К. фактура с №34855, в
която посочил размера на данъка върху общия доход- фактурата била с
данъчна основа 1362,50 лева, като бил начислен ДДС в размер на 272,49 лева.
В. издал и други фактури, в които бил начислен ДДС. При проверки на
негови клиенти било установено несъответствие, поради което инспектори по
приходите, един от които св.М.В., извършили проверка на издадените от
жалбоподателя фактури за периода след м.01.2017г. Проверката била в насока
установяване дали по фактурите е начисляван ДДС и на какво основание.
След запознаване с издадените от В. фактури проверяващите установили,
след датата на прекратяване на регистрация му по ЗДДС той е извършвал
дейност като нотариус. За извършените доставки на нотариални услуги е
издавал сметка/фактура по чл.89 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност (между които и фактура с №34855/23.10.2020г.), които съдържали
посочените в чл.114 от ЗДДС реквизити - данъчната основа на доставката,
ставката на данъка и размера на данъка. Резултатите от проверката били
обективирани в Протокол № П-03000321098207-073-001/ 08.11.2021г., който
бил връчен на лицето на 25.11.2021г.
Въз основа тези констатации на 03.12.2021г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че в
качеството си на нерегистрирано по ЗДДС лице издало процесната фактура, в
която е посочило размера на данъка върху добавената стойност. Актът бил
съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан с общи
възражения. Писмени такива били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на
съставения акт на 11.03.2022г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на Б.В. била наложена глоба в размер на 1000,00 лева
за извършено нарушение на чл. 113, ал.9 от ЗДДС.
2
Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от
страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства- от разпита на свидетеля М. ИВ. В., както и от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитания
свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност. Твърденията на свидетеля кореспондират и на приложените
писмени доказателства, сред които с най-съществено значение са
Сметка/Фактура по чл.89 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност
№34855/23.10.2020г., Обща справка за задължено лице, извлечена от
информационната система на НАП, Акт за дерегистрация по ЗДДС
№03099170053911/16.01.2017г. и др.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Разпоредбата на чл.113, ал.9 от ЗДДС установява забрана за данъчно
задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са
регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, да
посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. От своя
страна нормата на чл.183, ал.1 от ЗДДС предвижда специална санкция за
лице, което не е регистрирано по този закон и издаде данъчен документ, в
който посочи данък. От приложения Акт за дерегистрация се установява, че
регистрацията на жалбоподателя по ЗДДС е била прекратена. Актът е бил
връчен лично на жалбоподателя и няма данни да е бил обжалван. При това
положение В. не е имал право да посочва ДДС в издаваните от него данъчни
документи. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от
санкционираното лице, че въпреки това на 23.10.2020г. той е издал
Сметка/Фактура по чл.89 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност
№34855/23.10.2020г., в която е начислил ДДС в размер на 272,49 лева. По
този начин В. действително е нарушил нормата на чл.113, ал.9 от ЗДДС, като
3
наличието на нарушението правилно е констатирано в обжалваното
наказателно постановление. Санкционната разпоредба също е издирена
правилно, като законосъобразно е определен и размерът на наложеното
наказание.
Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна
проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че
при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати
съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна. Действително, наказателното постановление е издадено от
компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г.). При връчването на акта и на НП не са допуснати
нарушения на процесуалните правила. Съдът не споделя доводите, че не е
спазен срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН, според който не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Действително, изисканите във връзка с проверката фактури, между които и
процесната, са били представени на проверяващите и приети с Протокол КД-
73, вх.№1194206/06.07.2021г. За откриването на нарушението обаче не е
достатъчно данните да са налични при административнонаказващия орган, а е
необходимо възприемането и оценката им от конкретен, надлежно овластен
орган. В практиката си ВАдмС изтъква, че едва с приключването на
проверката и оценката на правнозначимите факти и обстоятелства от страна
на съответния орган може да се направи извод относно наличието на
съставомерно деяние, съответно то да бъде квалифицирано и вменено като
нарушение на установения при проверката извършител. (Решение № 2183 от
3.11.2016 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2385/2016 г.). В решението по
КАНД № 1619 по описа на ВАдмС за 2021 година също се изтъква, че
моментът на откриване на нарушителя е този, в който нарушението с
всичките му обективни признаци е установено с надлежен протокол от
проверка, или акт, или друго доказателство, събрано, проверено и
докладвано от проверяващите на компетентния да задейства АНП орган. В
случая проверката е назначена във връзка с данни за издадени от
жалбоподателя фактури, в които е начислен ДДС, а и както беше посочено,
издадените фактури са били представени на 06.07.2021г. От приложеното
искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице
обаче е видно, че се касае за голям брой документи, издавани в продължение
на около четири години. При това положение не би могло да се очаква от
инспекторите още същия ден да извършат проверка за законосъобразност на
всички представени фактури. Макар и принципно да е било известно, че
жалбоподателят е издал фактури в нарушение на нормативните изисквания,
не би могло да се приеме, че конкретната фактура, във връзка с която е
издадено обжалваното наказателно постановление, е достигнала до знанието
4
на проверяващите на датата на представянето й. Поради това и в съответствие
с установената в тази връзка практика на ВАдмС следва да се приеме, че
датата на откриване на нарушителя е тази на съставянето на протокола за
извършената проверка, при което срокът по чл.34 от ЗАНН следва да се счете
за спазен.
Съдът констатира обаче, че наказващият орган не е изпълнил
надлежно задължението си по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН да опише
нарушението и да посочи датата и мястото, където е извършено. Както в
акта, така и в издаденото наказателно постановление не се съдържа посочване
нито на датата, нито на мястото, на които се твърди, че е извършено
нарушението. Посочено е, че нарушението е извършено в периода
01.10.2020г. -31.10.2020г., но датата, на която се приема, че е осъществено
противоправното поведение, не е конкретизирана. Датата на извършване на
нарушението е един от съществените обективни признаци за
индивидуализацията му и е от решаващо значение за съставомерността му,
както и за надлежното и в пълен обем упражняване правото на защита на
наказаното лице. (В този смисъл е Решение № 1015 от 22.07.2020 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 983/2020 г.). Правилното посочване на датата на
извършване на нарушението е от особено съществено значение не само с
оглед необходимостта санкционираното лице да разбере какво нарушение се
твърди, че е извършило, но и най-вече с оглед преценката дали не са изтекли
съответните давностни срокове. Липсата на посочена дата на извършване на
нарушението трайно се третира от съдебната практика като съществено
процесуално нарушение, обуславящо отмяната на издаденото наказателно
постановление. Както беше изтъкнато, липсват и фактически твърдения за
мястото на извършване на нарушението. Посочен е само адресът на
жалбоподателя, но мястото, на което се твърди, че е издадена процесната
фактура, не е отразено по никакъв начин. От приложеното копие на
Сметка/Фактура №34855 е видно, че е издадена на 23.10.2020г., както и че
жалбоподателят е нотариус с район на действие РС-Варна. Не е достатъчно
обаче относимите към състава на нарушението факти да стават ясни от
доказателствата, дължи се описването им в АУАН и НП за да се гарантира
защитата на санкционираното лице. Тези факти именно определят предмета
на доказване при въззивната проверка, като съдът има задължение да прецени
дали е извършено именно описаното в НП деяние. Фактическите твърдения
на наказващия орган следва да бъдат ясни и изрични, като е недопустимо те
5
да се извличат чрез тълкуване или от приложените по АНП материали.
Допуснатата непълнота при описанието на изпълнителното деяние не може да
се счита за несъществена непрецизност, тъй като засяга съществени
реквизити на наказателното постановление, липсата на които накърнява
процесуалните права на жалбоподателя, а и не позволява на съда да установи
спазени ли са нормативните изисквания при съставянето на акта и при
издаването на НП, издадени ли са те в установените за това срокове и от
териториално компетентни органи. Следва да се отбележи, че мястото на
извършване на нарушението определя и компетентния да разгледа жалбата
съд, поради което липсата на конкретизация в тази връзка се явява особено
съществен порок.
Предвид изложеното съдът намира, че при издаване на наказателното
постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила ,
изразяващо се в липса на изискуеми от закона реквизити, непосочването на
които накърнява правото на защита на санкционираното лице и се явява
основание за отмяна на наказателното постановление.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено изцяло.
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от
ЗАНН следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски. Видно от приложения договор за
правна защита и съдействие, на адв.М.Ц., не е било заплатено
възнаграждение, тъй като е била договорена безплатна защита, на основание
чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. По силата на тази норма адвокатът
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки
или на друг юрист, като при уважаване на претенцията се дължи на адвоката
възнаграждение, дължимо от другата страна в определен от съда размер,
който обаче не може да е по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал.
2 от ЗА. Според чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер
възнаграждението е 300 лева, като ТД на НАП-Варна следва да бъде осъдена
да заплати посочената сума на адвокат М.Д. Ц. от АК Варна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №
6
627575-F635364/11.03.2022г. на и.д. директора на ТД на НАП-Варна, с което
на Б. Д. В. от гр.Варна, с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.183, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание глоба в размер
на 1000 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП- гр. Варна да заплати на
адвокат М.Д. Ц. от АК - Варна, сумата от 300 (триста) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7