Определение по дело №684/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1545
Дата: 29 юни 2022 г. (в сила от 29 юни 2022 г.)
Съдия: Кристиян Антониев Попов
Дело: 20222100500684
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1545
гр. Бургас, 29.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА

Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500684 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от Я.Д.Д. с
ЕГН **********, с адрес в град *** ул. *** **, действаща чрез пълномощника
си адв. Димитринка Вълева, срещу Определение № 225 от 12.04.2022 година
по гр.дело № 1417/2021 година по описа на РС - Карнобат, с което съдът е
отхвърлил молбата на жалбоподателя за освобождаването му от заплащането
на определения депозит за назначаването на особен представител на
ответника Д.Р. в размер на 400 лева.
Жалбоподателя излага съображения, че извода на първоинстанционния
съд в обжалвания акт е неправилен. Твърди, че по делото са налице
достатъчно доказателства установяващи материалното затруднение. Моли
за отмяна на обжалваното определение и освобождаването от заплащането
на определения депозит.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в срок и срещу подлежащ на обжалване акт.
За да се произнесе по жалбата, настоящият съдебен състав обсъди
доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което
приема от фактическа и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба
подадена от Я.Д.Д. срещу Д. М. Р. с която са предявени обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК и чл. 143, ал. 2 СК. РС –
Карнобат е изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на
ответника Д.Р., но в едномесечния срок ответникът не е подал отговор. Тъй
като Р. не е бил открит на адреса, районния съд е направил запитване до ТД
на НАП, относно трудовите договори на ответника и е установено, че
последният няма действащ трудов договор. На основание чл. 47, ал. 1 ГПК е
1
залепено уведомление на входната врата на адреса на Р., като е отразено, че
лицето се намира в Англия. Ответникът не се е явил в срок да получи
книжата и на основание чл. 47, ал. 5 ГПК същите са приложени по делото.
Районният съд на основание чл. 47, ал. 6 ГПК задължава ищеца да внесе
депозит за възнаграждение за особен представител в размер на 400 лв. Я.Д.
подава молба с която иска да бъде освободена от внасянето на този депозит на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК, тъй като не разполага с достатъчно парични
средства. С обжалваното определение съдът е отхвърлил молбата на ищцата,
тъй като не били налице доказателства за твърденията на Д., че не разполага с
достатъчно средства.
Въззивния съд след като констатира, че РС – Карнобат се е произнесъл
по молбата без предварително да укаже на молителя да представи
изискуемите по чл. 83, ал. 2 ГПК документи, сам отстрани това нарушение и
извърши дължимите от първоинстанционния съд процесуални действия.
С оглед дадените указания молителката представи декларация от
19.06.2022 г., с която тя декларира, че тя живее с Й.Т.И. на съпружески
начала, заедно с двете им деца, като Т. била на * години, а Д. на * гоини.
Молителката от 14.06.2022 година работила по трудов договор с трудово
възнаграждение от 710 лева месечно. Мъжът, с когото живеела на съпружески
начала получавал месечно трудово възнаграждение в размер на 901.03 лева,
като договорът бил със срок за изпитване от 6 месеца. Декларира, че получава
детски добавки в размер на съответно 50 лева месечно за детето Д. и 60 лева
месечно за детето Т., че заедно с мъжа, с който живее на съпружески начала
нямат парични влогове и не получават доходи от наеми, ренти или други
хонорари, както и доходи от свободни професии. Декларирано е, че
молителката не притежават недвижими имоти. Молителката декларира, че
притежава лек автомобил „Рено клио" с година на производство 2001 година,
а Й.Т.И. притежава лек автомобил марка „Рено Сценик" с година на
производство 1997 година. Декларира, че двамата живеят в жилище,находящо
се в град *** ул. *** **,дарено на Й.Т.И. и от което същият притежава от
правото на собственост 1/3 идеална част и върху което жилище дарителите са
си запазили правото на ползване. Декларира, че не страда от хронични
заболявания, които да изискват постоянни разходи за лечение. Декларира, че
детето Д. Д.Р. е с *** ** *** **** * ***** ** *** ****, която ****** ******
изисквала ежегодно медицинско наблюдение и на всеки три месеца
лабораторни изследвания. По медицинско предписания детето приемало
редовно лекарства.
Приложени са копия от трудовите ни договори на молителката и мъжът,
с който е посочила, че живее във фактическо съжителство, от които се
установява достоверността на декларираните данни, относно трудовата
заетост и трудовото възнаграждение на молителката.
Представен е и нотариален акт, видно от който 1/3 ид. част от
жилището, находящо се в град *** ул. *** ** са дарени на Й.Т.И..
Представен е документ за извършено рентгеново изследване от ДКЦ
„Бургасмед“ на Д. Р.а, видно от което че детето Д. Д.Р. е с *** ** *** **** *
2
***** ** *** ****.
По молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание
чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са
предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса
въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето,
семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова
заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение
на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за
производството по делото. След изясняване на общото материално състояние
на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги
съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата разноска
и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно
средства, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и
разноските по делото. В подобен смисъл е и приетото в мотивите към т. 12 от
тълкувателно решение № 6/2012 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно,
- че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на
съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се
плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка
с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да
се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното
производство; когато съдът намери, че страната е материално затруднена по
начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по
делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това
разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички
инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.
За настоящата съдебна инстанция не съществува основателно съмнение
в истинността на посочените в декларацията данни, на искащото
освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса лице. Това е
така, тъй като са представени доказателства установяващи декларираните
обстоятелства.
Според мотивите на първоинстанционния съдебен състав, единственото
основание за отхвърлянето на молбата е липсата на изискуемата
документация установяваща обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Тази липса
всъщност се дължи на процесуално опущение на съда, тъй като съгласно чл.
101, ал. 1 ГПК съдът следи служебно за редовността на процесуалните
действия на страните и при наличието на нередовност указва на страната как
да я отстрани. В настоящия случай непредставянето на изискуемата
декларация и приложенията към нея представлява именно такава нередовност
на молбата за освобождаване от държавна такса и разноски. Неправилно
съдът се е отхвърлил молбата, преди да изпълни задълженията си по чл. 101,
ал.1 ГПК.
С тези съображения настоящата инстанция намира обжалваното
определение за неправилно, като следва да го отмени и да уважи подадената
молба за освобождаване от авансово заплащане на възнаграждението на
особения представител.
3
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 225 от 12.04.2022 година по гр.дело №
1417/2021 година по описа на РС – Карнобат, и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК Я.Д.Д. с ЕГН
**********, с адрес в град *** ул. *** **, от заплащането на определения
депозит за назначаването на особен представител на ответника Д.Р. в размер
на 400 лева.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4